Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
incheto_1914 (2009 г.)
Разпознаване и корекция
Драгомир Керанов (2018 г.)

Издание:

Автор: Стефан Нойков

Заглавие: С името на Левски

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1964

Печатница: Профиздат

Излязла от печат: 30 декември 1964

Редактор: Методи Петров

Художествен редактор: Стефан Пенчев

Технически редактор: Кирил Настрадинов

Художник: Антон Петков

Коректор: Мариана Бисерова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5570

История

  1. — Добавяне

Футбол

В първите години след 9 септември борбата на футболното поле в страната се характеризира с големия двубой между силните състави на „Левски“ и „Локомотив“ (София). През 1945 г. победители са железничарите, но още на следната 1946 година „Левски“ се налага над достойния си съперник и е нашият пръв републикански шампион. Той е носител на титлата и през 1947, 1949, 1950 и 1953 година. Така в историята на нашия футбол и в своето петдесетгодишно развитие „Левски“ е общо осем пъти първенец на България.

Забележителни успехи постигна „синият“ отбор в ежегодния, традиционен турнир за сребърно-кристалната купа на Съветската армия, започнал през 1946 г., в който участвуват всички отбори от страната. В състоялите се досега 18 турнира „Левски“ достига до финала осем пъти и печели купата седем пъти:

1946 година, 6 май: „Левски“ — „Черноломец“ (Попово) 4:1;

1947 година, 2 май: „Левски“ — „Ботев“ (Пловдив) 1:0;

1949 година, 8 май: „Левски“ — ЦДНА (София) 1:1, на 16 май — 2:2, на 17 май — 2:1 (след продължения);

1950 година, 26 ноември: „Левски“ — ЦДНА 1:1, на 27 ноември — 1:1, на 3 декември — 1:0 (след продължения);

1953 година, 25 юни: „Левски“ — „Локомотив“ (София) 1:2;

1956 година, 18 ноември: „Левски“ — „Ботев“ (Пловдив) 5:2;

1957 година, 7 ноември: „Левски“ — „Спартак“ (Плевен) 2:1;

1959 година, 20 юни: „Левски“ — „Спартак“ (Пловдив) 1:0.

В историята на нашия футбол паметни ще останат финалите през 1949 и 1950 година между отборите на „Левски“ и на столичните армейци (ЦСКА „Червено знаме“). И на двата финала силните и достойни един за друг съперници водиха тежката борба с пълно напрежение и победителят бе определян след 300 минути игра. „Левски“ се наложи и двата пъти благодарение най-вече на ценните морално-волеви качества на своите играчи и на по-голямата им психическа устойчивост (в пет от играните шест мача резултата повеждаха армейците). Печелейки купата седем пъти досега, „синият“ отбор държи рекорд в този голям турнир, посветен на братската българо-съветска дружба.

През 1949 г. в първия републикански шампионат за дублиращи (резервни) отбори — и единствен до 1964 — 1965 г. — „Левски“ зае първо място (като в 18 мача има 17 победи и един равен).

В републиканското първенство за юноши — старша възраст, „Левски“ е носител на титлата за 1952, 1953, 1954, 1958, 1959 и 1961 година.

Дружеството е победител за 1960 и 1962 година в републиканското първенство за детски отбори (което се провежда от няколко години).

През 1964 година „Левски“ стана пръв носител на купата в новоучреденото републиканско първенство за юноши — младша възраст.

След 9 септември „синият“ отбор засили връзките си с отборите от съседните страни — Румъния, Югославия, Гърция и Турция, създаде здрави дружески отношения с футболисти от СССР, има многобройни срещи у нас и в чужбина с отбори от Унгария, Чехословакия, ГДР, Полша, Албания, Австрия, Франция, КНР, Белгия, Бразилия, Италия, Люксембург, Швеция, Уругвай, Англия, ГФР, Израел и други страни. За 20-те години след 9 септември „Левски“ играе 116 международни мача, в които има 45 победи, 39 загуби и 32 равни при общо голово съотношение 180:149.

През тия двадесет години името на „Левски“ бе защищавано на футболното поле от голям брой играчи от различни поколения, мнозина от които са и изтъкнати национални състезатели. Те всички имат своите заслуги към дружеството. Между тях са: Васил Спасов, дългогодишен капитан на „Левски“, оставил име на един от най-техничните и талантливи наши футболисти, Божин Ласков — обявен за най-добрия играч на балканския футболен турнир в Тирана през 1946 година. Ив. Димчев, Д. Дойчинов, Л. Алдев, Ап. Соколов, Ст. Методиев, Ст. Никушев, Ат. Динев, Ан. Петров, А. Клева, Л. Петров, Л. Стамболиев, К. Георгиев, Б. Апостолов, Й. Арсов, П. Дончев, Б. Цветков, Арс. Димитров, Й. Томов, Г. Пачеджиев, Л. Хранов, Т. Такев, Г. Кардашев, П. Пеев, С. Костов, Др. Георгиев, Ст. Абаджиев, Хр. Илиев, Д. Йорданов, Ал. Костов, Ив. Вуцов, Г. Аспарухов, Г. Соколов, Л. Гайдаров, Б. Михайлов, Б. Александров, Бл. Филипов, П. Василев, Д. Попдимитров, Д. Печеников и още много други са футболистите, дали част от своите най-хубави години с фланелката на „Левски“.

Треньори на футболния отбор през тия двадесет години са Д. Мутафчиев, Н. Димитров — Фъц, Ив. Радоев, Шомлай, Ас. Панчев, В. Спасов, В. Ангелов, Г. Пачеджиев, К. Георгиев, Л. Петров, Кр. Чакъров, Хр. Младенов.

Една статистика сочи, че през пролетния полусезон на шампионата 1959 — 1960 година мачовете на „Левски“ са били посетени от 315 000 души (общо в София и страната) или средно по 28 000 зрители на мач. В това отношение „Левски“ е на първо място у нас и допринася особено много за популяризирането на футбола.