Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (3)

Неочаквано писмо

Ню Йорк, февруари, 1873 година

Човекът, известен като Просперо Магьосника, получава определено количество пощенски пратки чрез офиса на театъра, но това е първият адресиран плик до него, в който се съдържа предсмъртно писмо, и първият, внимателно закачен за палтенцето на петгодишно момиченце.

Адвокатът, придружаващ детето до театъра, отказва да даде каквито и да било обяснения, въпреки протестите на мениджъра, и изоставя подопечната си възможно най-бързо, свивайки рамене и леко побутвайки шапката си.

Няма нужда мениджърът на театъра да поглежда към името на получателя, за да разбере до кого е изпратено момиченцето. Ясните очи, надничащи изпод облак непокорни кестеняви къдрици, са по-малка, по-разширена версия на очите на Магьосника.

Мъжът хваща детето за ръка, малките пръстчета увисват покорно в неговите. Момиченцето отказва да свали палтото си, въпреки че в театъра е топло, отговаря единствено с твърдо поклащане на глава, когато мениджърът пита за причината.

Той отвежда детето в офиса си, защото няма представа какво друго би могъл да стори с него. Момиченцето сяда тихичко на един неудобен стол под редица поставени в рамка плакати на минали продукции. Наоколо му са струпани кутии с билети и разписки. Мениджърът донася чаша чай с допълнително кубче захар, но напитката остава да изстива недокосната върху бюрото.

Момиченцето не помръдва, не се намества на седалката. Стои напълно неподвижно с отпуснати в скута ръце. Погледът му е забит надолу във върховете на ботушките му, които не успяват да докоснат пода. Единият връх е леко охлузен, но връзките са завързани на перфектни панделки.

Запечатаният плик продължава да виси на второто копче от горе на долу чак до момента, в който пристига Просперо.

Момиченцето го чува още преди вратата да се отвори — стъпките на магьосника са тежки и отекват из коридора, за разлика от премерения ход на мениджъра, който на няколко пъти влиза и излиза безшумно като котка.

— Също така има и една… пратка за вас, господине — казва мениджърът, докато отваря вратата и въвежда магьосника в претъпкания офис, преди отново да се измъкне навън, за да се заеме с други дела; няма никакво желание да става свидетел на срещата.

Магьосникът обхожда стаята с поглед. В ръката си държи купчина писма, по гърба му на вълни се стели пелерина от черно кадифе, подплатена със снежнобяла коприна. Очаква да види някаква опакована кутия или сандък. Едва когато момиченцето го поглежда с неговите очи, той разбира какво е имал предвид мениджърът.

Импулсивната реакция на Просперо Магьосника при срещата с дъщеря му се изразява в едно просто възклицание:

— По дяволите!

Момиченцето отново насочва вниманието си към върховете на ботушките си.

Магьосникът затваря вратата зад гърба си и без да сваля поглед от дъщеря си, слага писмата до чашата с чай върху бюрото.

Откъсва плика от палтото, като оставя карфицата здраво закачена към копчето.

Макар в адреса да се посочват само името на театъра и артистичният псевдоним на магьосника, писмото започва с обръщение, в което се използва истинското му име: Хектор Боуен.

Погледът му набързо пробягва по съдържанието; ако авторката е имала някакви очаквания за каквото и да било емоционално въздействие, то те се провалят с гръм и трясък. Магьосникът спира очи върху единствения факт, който му се струва съществен: момиченцето, сега под попечителството му, очевидно е негова дъщеря и името й е Силия.

— Трябваше да те кръсти Миранда — казва през кикот мъжът, наречен Просперо Магьосника. — Предполагам, че не е била достатъчно умна, за да се сети за подобно нещо.

Момиченцето отново го поглежда. Тъмните очи под къдриците се присвиват.

Чашата върху бюрото започва да се тресе. Спокойната повърхност на порцелана се пропуква от плъзналите по нея вълнообразни линии, после се разпада на цветни парчета. Студеният чай се излива върху чинийката и прокапва по пода, оставяйки лепкави следи по полираните дъски.

Усмивката на магьосника се изпарява. Той смръщено поглежда към бюрото и разсипаният чай започва да се издига нагоре. Счупените парчета се изправят и обгръщат течността, чашата става отново цяла, а над нея започват да се вият меки кълбета пара.

Момиченцето се втренчва в чашата, очите му са разширени.

Хектор Боуен обгръща брадичката на дъщеря си с облечената си в ръкавица ръка и се вглежда изпитателно в изражението й, преди да я пусне. Пръстите му оставят дълги червени следи по страните й.

— Може и да се окажеш интересна — отбелязва той.

Момиченцето не отвръща нищо.

През следващите няколко седмици магьосникът прави няколко опита да я прекръсти, но тя отказва да реагира на всяко име, различно от Силия.

* * *

Няколко месеца по-късно, когато решава, че дъщеря му е готова, самият магьосник също написва едно писмо. Не отбелязва никакъв адрес, но въпреки това пликът прелита над океана и стига до местоназначението си.