Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (24)

Разходка из цирка

Лион, септември, 1889 година

Хер Фридрих Тийсен е на почивка във Франция. Той често отдъхва там през есента, тъй като е голям почитател на виното. Избира си район в провинцията и обикаля из него седмица-две, посещава лозя и събира бутилки отлежало вино, които изпраща обратно в Мюнхен.

Хер Тийсен се е сприятелил с неколцина френски винари и е направил часовници за повечето от тях. По време на сегашното си пътуване посещава един такъв свой приятел, за да му поднесе почитанията си и да опита последната реколта. Докато пият по чаша бургундско, винарят подхвърля, че Фридрих може би ще хареса цирка, опънал шатрите си на една поляна край града, на няколко мили от тук. Твърде необичаен цирк, работи само през нощта.

Но винарят смята, че онова, което най-силно ще заинтригува хер Тийсен, е часовникът на цирка — сложен механизъм в черно и бяло, разположен току зад главните порти.

— Напомня ми за твоето изкуство — отбелязва винарят и махва с чаша към стенния часовник над бара във формата на каскада от гроздове, вливаща се в бутилка, която се пълни с вино, докато стрелките на циферблата, точно копие на марката на винарната, отброяват секундите.

Хер Тийсен е заинтригуван и след като вечеря рано, слага шапката и ръкавиците си и поема в описаната от приятеля му посока. Не е трудно да се ориентира накъде да върви, тъй като редица граждани са тръгнали към същото място, а щом веднъж излязат от града и се озоват в полето, няма как да не забележат цирка.

Той сияе. Това е първото впечатление, което хер Тийсен придобива от Le Cirque des Rêves от половин миля разстояние, когато още дори не знае името му. Върви към него в тази хладна вечер през френските поля, привлечен като пеперуда от пламък.

Когато хер Тийсен най-сетне пристига пред портите, отвън се е събрала значителна тълпа, но въпреки това пак би забелязал часовника си — дори да не е информиран за местоположението му. Той се издига срещу будката за билети, точно зад портите от ковано желязо. Ей сега ще удари седем часът и майсторът се спира да погледа, като пропуска опашката за билети пред себе си. Един арлекин изважда седма топка сякаш от въздуха, а опашката на дракона потрепва и часовникът отмерва седем спокойни удара, едва доловими сред шумотевицата на цирка.

Хер Тийсен е доволен. Часовникът изглежда в идеално състояние и е очевидно, че е отлично поддържан, въпреки че е навън, под въздействието на природните стихии. Чуди се дали не се нуждае от по-силно лаково покритие и му се ще да му бяха казали, че ще го държат отвън, когато му го поръчваха, макар в момента да изглежда като нов. Погледът му не се отмества от часовника, докато чака своя ред за билет. Колебае се дали да не се опита да се свърже с господин Барис по въпроса — ако все още пази лондонския му адрес в папките си в Мюнхен.

Идва неговият ред и хер Тийсен дава точната сума на продавачката на билети, млада жена в черна рокля и дълги бели ръкавици, която изглежда по-подготвена за елегантна вечер в операта, отколкото за нощна продажба на билети в цирк. Докато му подава билета, той пита — първо на френски, после на английски, понеже тя не го разбира добре — с кого би могъл да се свърже във връзка с часовника. Жената не отвръща, но очите й светват, когато хер Тийсен се представя като човека, отговорен за направата на сложния механизъм. Въпреки протестите му, тя му връща франковете заедно с билета и след кратко ровене в една малка кутийка, изважда визитка.

Хер Тийсен благодари, отдръпва се встрани и оглежда визитката. Изработена е от висококачествена хартия. Сребърни букви, гравирани върху черен фон.

Le Cirque des Rêves

Чандреш Кристоф Лефевр, собственик

На гърба е изписан адрес в Лондон. Хер Тийсен слага визитката заедно с билета и спестените франкове в джоба на палтото си и прави първите си стъпки в пределите на цирка.

Започва с разходка наоколо, спокойно разглежда странния дом на своя часовник мечта. Може би сега циркът му се струва познат и удобен именно заради месеците, които е прекарал в работа по него. Монохромната цветова схема, безкрайните извивки на алеите, напомнящи за часовникови елементи… Хер Тийсен с удивление отбелязва колко добре пасва часовникът му на цирка и циркът — на часовника му.

През тази първа нощ той влиза само в няколко палатки, спира да погледа огнегълтачите и танците със саби, пробва от приказния айсвайн в една палатка с надпис „ПИТИЕПРОДАВНИЦА, САМО ЗА ВЪЗРАСТНИ“. Разпитва за виното и човекът зад бара (единственият, който по кратките наблюдения на Фридрих говори само когато го питат, тоест — минимално) го информира, че то е от Канада и цитира годината и мястото на неговото производство.

Хер Тийсен се уморява и си тръгва от цирка напълно омагьосан. Посещава го още два пъти, преди да се върне в Мюнхен, като и двата пъти си плаща билета изцяло.

В Мюнхен сяда и написва писмо до мосю Лефевр, за да му благодари, че е дал такъв прекрасен дом на часовника му и че го е дарил с такова прелестно изживяване, каквото е самият цирк. Надълго и нашироко хвали майсторството, с което е осъществен този грандиозен проект, и отбелязва, че както е разбрал, циркът няма точно определено разписание и маршрут, но изразява надеждите си един ден да дойде и в Германия.

Няколко седмици по-късно получава писмо от асистента на мосю Лефевр, в което се казва, че мосю Лефевр много цени комплиментите на хер Тийсен, особено като се има предвид, че идват от такъв талантлив творец. В писмото се отправят възторжени похвали за качествата на часовника и се отбелязва, че ако някога с него възникнат някакви проблеми, то управата на цирка незабавно ще се свърже с хер Тийсен.

В писмото не се споменава нищо за настоящото местонахождение на цирка, за най-голямо разочарование на хер Тийсен в него няма и думичка за гастрол в Германия.

Хер Тийсен често си мисли за цирка, особено когато работи, и тези мисли започват да оказват влияние върху творбите му. Голям брой от новите му часовници са в черно и бяло, някои на райета, и върху много от тях има елементи от цирка: микроскопични акробати, миниатюрни снежни леопарди, гледачка, която реди едва забележими карти таро на всеки кръгъл час.

Но хер Тийсен се притеснява, че така и не успява да отдаде заслужената почит към цирка с тези часовници.