Мая Вуковска
Гърлото на зимата (29)

Тя се запъти към малкия кухненски бокс и напълни с вода електрическата кана. Каза, че иска да си направи чай и заразглежда едно по едно пакетчетата чай, оставени в панера до каната. Ама чакай малко, тя НАИСТИНА ЛИ ЩЕШЕ да пие чай, когато аз направо вече се побърквах от възбуда и исках да я милвам, да я прегръщам и да я целувам, докато дъхът й не спре, да лежа с нея и да й говоря цяла нощ. Да, да й говоря — защо пък не? Естествено, че исках и да я чукам — това даже го исках повече от всичко!

Докато Диедре се мотаеше оттатък с шибания си чай от маточина или сухи кучешки лайна, възбудата от коката започна да спада. Хрумна ми да отида в кенефа и да си бия една чекия. Пуснах водата, за да ми създава камуфлажен шум. Представих си Диедре как смъква презрамките на оная кичозна шаферска рокличка, с която беше на сватбата, а отдолу блясва бялата й кожа; представих си розовите й зърна и как прокарва ръка между краката си и това ме накара да свърша за минута. Колко съм съобразителен само — това си беше една предвидлива предпазна мярка в случай че сладката шаферка си изпиеше най-после чая и решеше да ми пусне — със сигурност щях да задържа по-дълго!

Писна ми да чакам и влязох в бокса. Тя седеше на единствения стол край импровизирания кухненски плот, с гръб към мен, отпиваше от чашата си и прелистваше някакво списание. Ама какво й има на тая??? Погалих я по главата, тя обаче никак не се стресна, макар че едва ли ме беше чула да влизам. Не се извърна веднага, само направи едно изящно движение с рамото, което накара блузката й с надпис Megadeath да се смъкне и да го разкрие цялото — обло, посипано тук-там с лунички, идеално. На това вече му викам покана за танц! Наведох се и го целунах. Тя потрепна, извърна лицето си към моето и носовете ни се допряха. Надявах се да не усети, че сърцето ми блъска в гърдите с 330 удара в минута!

Целунахме се.

Най-после.

Сигурно заради чая езикът й беше топъл и малко стипчив. Възнесох се повече, отколкото като шмръкнах коката преди час. Остави ме да сваля блузката й и да обхвана гърдите й с шепи през сутиена. Лизна ме по ухото. После надолу по врата. Застанах пред нея на колене и й помогнах да свали тесните си джинси, без да става от стола. Диедре великодушно разтвори колене. Зацелувах я около слабините, галейки едната й гърда.

— Даваш ли да я опитам?

Учтив с дамите преди всичко.

Тя кимна с глава и докато прокарвах език по външната страна на срамните й устни, тя изви гръбнак назад и главата й внезапно сякаш се откачи от раменете. Продължих с наученото в майсторския клас по кунилингус, който, както вестниците писаха, завърших с отличие. Накарах я да вие от удоволствие. А това си беше сигурна инвестиция в моя полза.

Кой обаче да знае, че Диедре ще иска да го направим с презерватив. Сигурно се шегуваше! Аз и презервативите никога не сме били добра комбинация. А и къде отива чувството? Няма начин. Просто забрави.

— Не, Мике, няма да стане, — въпреки възбудата, тя звучеше напълно категорична и в един момент вече бях сигурен, че тя по-скоро ще си помогне сама да свърши, отколкото да ме пусне в себе си без гума. Мамка му, мамка му!

Сякаш по магически път презервативът се озова в ръката й, изобщо не видях откъде го измъкна — може да е бил между страниците на списанието, а може и да го е държала в задния джоб на джинсите си. После се сетих за моите шест презерватива с изтекъл срок на годност. Сякаш съм предчувствал, че така ще стане…

Отидохме в стаята, леглото беше идеално оправено, с изпънати ръбове на кувертюрата и всичко. Легнах по гръб и изух панталоните си заедно със слиповете. Диедре разкъса опаковката със зъби, майсторски капсулира члена ми в него и ме възседна. Точно преди да го вкара в себе си обаче, малкият Мике сдаде багажа и се отпусна. Почнах да се смея с цяло гърло. Явно коката още ме държеше, понеже при други обстоятелства това изобщо нямаше да ми е смешно.

— Явно презервативът те отхвърля, а, мъжаго? — отбеляза закачливо Диедре. — Нищо (тя свали презерватива), дай да видим дали това (целуна кура ми по главичката) и това (лизна топките) ще помогне.

Еха, пак се втвърдих. Скала от гранит! Изсипах раницата си на пода, взех единия от презервативите и сам си го сложих. Опитах се да се отпусна, тя отново ме възседна, стиснах я силно за хълбоците и се насилих да се съсредоточа върху гърдите й с идеални розови зърна (точно както си ги представях!) Миризмата на латекс обаче ме удари в синусите; може и изобщо да нямаше такава миризма, а само да си въобразявах, обаче резултатът не закъсня — пак ми клюмна, а презервативът се набръчка. Пълно фиаско. Бикът го начука на тореадора.

— Аз ще си лягам, чао.

Тя си събра дрехите в ръка и облечена само с тениската Megadeath се изниза през вратата като крадец, зарязал след себе си безинтересна плячка. Останах да лежа по гръб с ръце под тила. Започнах да броя наум овци, които скоро се превърнаха в камили. А после камилите станаха невестулки.

И после съм умрял.

Или заспал. Все тая. Но с кур в ръка, понеже последната ми мисъл беше, че ако го подържа достатъчно дълго и го милвам достатъчно нежно, той ще се отърси от първичната си курвенска същност и ще се превърне в бял гълъб на мира и разбирателството.