Боб Фенстър
Още простотии (22)

Двадесет и първа глава
Тъпи спортове — летящи бейзболисти и бетонни футболисти

Когато решите да търсите простотии в спортовете, не е необходимо да гледате много далече.

Треньорът по футбол Норм ван Броклин ни насочва в правилната посока, като казва: „Ако някога ми се наложи донор за трансплантация на мозъка, ще държа да бъде на спортен журналист, защото искам мозък, който никога не е използван.“

Хайде да видим как ще го надиграят играчите.

* * *

По време на един мач футболен фен се ядосал от селекцията на играчите, направена от треньора Уди Хейс. Затова изкрещял по посока на съпругата на Хейс: „Съпругът ви е пълен идиот!“

Ан Хейс свила рамене и заковала запалянкото с перфектен пас: „Че кой съпруг не е!“

* * *

Един от най-великите бейзболисти Руби Уодъл бил и един от най-жестоките пиячи в лигата си. По време на един запой в автобуса той обявил пред съотборниците си, че може да лети.

Успели да го удържат някак си, но когато стигнали в хотела той отворил прозореца и скочил.

Оцелял след падането. Когато на следващия ден изтрезнял Уодъл се разкрещял на Оси Шрек, с когото били в една стая, задето не му е попречил да извърши тази глупост.

„Да те спра ли? — изумил се Шрек. — Човече, та аз заложих на теб стотачка, че ще успееш!“

* * *

Мениджърът на филаделфийските „Жребчета“ Дани Озарк е казал следното за бейзбола, макар че то се отнася и за почти всички спортове, както и за почти всичко на този свят: „Половината от тази игра е на 90 процента работа на мозъка.“

* * *

Към безкрайния списък на идиотски спортни контузии вероятно ще заеме своето достойно място и следният случай.

През пролетта на 2003 г. бейзболистът от Милуоки Ричи Сексън си изкълчил врата, докато се опитвал да си сложи бейзболна шапка, прекалено малка за неговата глава.

Очевидно Сексън е трябвало първо да поработи върху техниката си за поставяне на шапки с треньора по поставяне на шапки, преди да рискува с една толкова сложна маневра.

* * *

А сега нека се върнем към кабинката на спортните коментатори, за да чуем следния бисер.

По време на пресконференцията за Суперкупата през 2000 г. един репортер се обърнал към играч от „Овните“ на Сейнт Луис със следния въпрос: „Как мислите, овен съществително ли е или глагол?“

— Постави „съществително“ на две червено, пък ще видим.

* * *

Ето какво се случва, когато се съберат спортист и писател, за да работят заедно по създаването на книга. Когато баскетболната звезда Чарлз Баркли установил, че е бил цитиран неправилно в собствената си автобиография, изрекъл мрачно: „Трябваше първо да я прочета!“

* * *

Запитвали ли сте се някога защо треньорите по футбол не ходят на сбирките на клуба на интелигентните „Менса“, за да си събират оттам играчи?

Защото нямат желание да гърмят със защитници, които да премислят два пъти, преди да се втурнат срещу играчи като Джим Тейлър, който обяснява подхода си към управление на топката по следния начин: „Най обичам да чувам около себе си хрущящи кокали!“

* * *

За крокета не е необходим партньор. Много хора биха казали, че това изобщо не е спорт, а нещо, с което да се занимаваш в задния си двор, докато се опекат пържолите.

Историята познава обаче и фанатици на тема крокет. Такъв е бил и английският писател Джордж Бърнард Шоу. През 1950 г., вече на деветдесет и четири годишна възраст, Шоу си играел любимата игра, когато внезапно пропуснал един хубав удар и побеснял. Следващия път замахнал толкова яростно срещу топката, че се подхлъзнал, счупил си крака и починал от последиците.

* * *

Когато най-големият шут в бейзбола Бил Вийк ръководел отбора на „Пивоварите“ от Милуоки, не раздавал шапки и бухалки, както правели останалите отбори. Той дарявал почитателите си с гълъби, коне и огромни блокове лед.

„Не, Чарли, сега си прибери ледчето в джоба! Ще играеш с него, когато се приберем вкъщи!“

А когато градът организирал банкет в негова чест, Вийк се появил със спортна риза, защото мразел официалното облекло. А всички останали мъже, присъстващи на великото събитие, носели смокинги.

Когато Вийк приел наградата, той се обърнал към тълпата и заявил: „За първи път виждам 1200 сервитьори, обслужващи един-единствен клиент!“

* * *

Бронко Нагурски — великият нападател на „Чикагските Мечки“ през 30-те години на XX век, обичал да бяга с приведена глава, разоравайки защитната стена на противника, често привличайки ги към крайната зона — ако, разбира се, те нямали достатъчно ум да се спрат навреме.

Обяснявал този свой нетрадиционен стил на бягане като акт на милост от своя страна. С приведена глава не можел да види страха в очите на противниковата защита и да се изкуши да „бъде разтопен от съчувствие към тях“.

* * *

И отново с великия Бронко и мача, когато той бягал толкова стремително, за да отбележи гол на „Ригли Фийлд“, че разбил тухлената стена отсреща. Нагурски съборил няколко тухли и пробил дупка в стената. Продължил да си играе, докато не извикали зидари да оправят стената.

По време на друг мач пък Бронко се врязал в защитата на „Редскинс“, отскочил от мрежата на вратата и се фраснал в една бетонна стена.

Когато по-късно се върнал на скамейката, той споделил с колегите си: „Мамка му! Този последният пич беше много як!“

* * *

Бейзболният колос Бейб Рут веднъж огладнял по време на мач и нагълтал девет хотдога, два сандвича и шест бутилки газирана вода, като накрая за десерт си ръфнал една ябълка и едва тогава отново излязъл на игрището.

По едно време обаче му прилошало толкова много, че трябвало да бъде изтеглен от терена и веднага откаран в болница, където човекът се оплакал: „Знаех си, че не трябваше да ям онази ябълка!“

Може би неговият съотборник Уейт Хойт е прав за удивителния Бейб, като казва: „Този човек произхожда от дърво. Той не е човешко същество?“

* * *

Вярно е, че повечето от бейзболистите са много суеверни, но Бейб Рут ги бие и по този параграф. Той смятал, че ако преди мач срещне на улицата човек с физически недъг, ще има късмет. Затова за сезона на 1928 г. той наел човек с гърбица, който трябвало да му пресича пътя преди всеки мач.

* * *

Професионалният играч на голф Марк Калкавекиа обяснява защо преди определен удар винаги поглежда към дъската с резултата: „Държа да знам дали се налага да направя някоя глупост, или този път не се налага.“

Доста спортисти вероятно ще подкрепят тази мисъл.

* * *

През седемнадесети и осемнадесети век на английските състезателни коне давали такива невъобразими имена, че от наша гледна точка звучат шантаво дори за кон.

Ето някои от любимците на публиката: Целувка-в-ъгъла, Защо-ме-пренебрегваш, Обърни-се-Томи, По-сладка-облечена, Виж-ги-и-ги-хвани, Джени-ела-при-мен, Джак-ела-ме-погъде-лнчкай. Класацията обаче се оглавява от великия Аз-съм-малък-съжали-ме.

* * *

Докато загрявал преди един мач, пичърът на бруклинските „Доджъри“ Френчи Бордагарей цапнал по главата мениджъра си Кейси Стенджъл, след което направил страхотен мач.

Накрая Бордагарей достигнал до феноменален извод за своята бъдеща стратегия. Обърнал се към Кейси и заявил: „Мисля, че мога да продължа да печеля все в този дух. Стига да ми разрешаваш всеки ден да те цапвам по главата за късмет!“

Нека вдигнат ръка всички, които биха желали да се възползват от тази стратегия при следващата оперативка при шефа!

* * *

Пред една фитнес зала в Южна Калифорния инсталирали ескалатор от паркинга до вратата на салона, та да не се налага хората да изкачват всичките онези петнадесет стъпала, водещи към парадния вход.

По този начин феновете на фитнеса можели първо да се качат на ескалатора, за да стигнат до залата, където пък можели да се качат на бягащата пътечка, за да изгорят натрупаните калории.

Ето ви една идея, плъхове с плъхове! Ако побягате нагоре-надолу по онези стълби пред вратата около час, ще си направите страхотна тренировка, като при това ще си спестите таксата за фитнеса!

* * *

Три световно идиотски спорта:

 

1. Маратонско шамаросване.

През 1931 г. двама руснаци от Киев се заели да поставят световен рекорд по издръжливост в относително неизвестния съветски спорт по шамаросване през лицето. Успели да издържат тридесет часа, след което дори не били ядосани един на друг. Или поне не и в началото.

2. Мъркане:

Това е уелска игра, при която мъжете се сграбчват за раменете и започват да се ритат по пищялките, докато единият от тях не изреве. Защо тогава уелсците не са успели да завоюват света?

3. Пълзене на дълги разстояния:

Един тексасец на име Ханс Мъликин пропълзял три хиляди и двеста километра от своя щат до столицата на САЩ Вашингтон. Защо ли? Е, нали все някак си трябвало да сложи мъркането в малкия си джоб!

* * *

Нека отново се върнем към кабините на пресата, където журналистите дават мило и друго, само и само да не пропуснат нещо остроумно. Спортният коментатор на нюйоркския „Ивнинг трибюн“ Роб Робъртс през 1990 г. родил нещо забележително, когато заявил надменно: „Ако отборът на «Бъфало Бил» успеят да стигнат до Суперкупата, ще бутам фъстък с носа си по цялата главна улица!“

Онзи, дето го зърнахте да бута фъстък с носа си преди няколко месеца, беше именно Робъртс. Защото „Бъфало“ взеха, че му развалиха прогнозите, като се изкачиха на първите места за Суперкупата (преди да загубят, разбира се). А Робъртс беше принуден да понесе последствията от остроумието си.

* * *

Спортистите често експериментират с нетрадиционни тренировъчни техники. Ала нищо не може да се сравни с режима, който си наложил бейзболистът Уолтър Броуди, за да влезе във форма за сезона на 1896 г.

Всеки ден преди началото на сезона Броуди яздел по петдесет километра, а после се борел с тренирана мечка. През сезона обаче успеваемостта му намаляла със седемдесет точки.

* * *

Преклонението на запалянковците по спортните величия си има и някои неочаквани странични ефекти. Например човек, който прилича на определена спортна звезда, може да реши да мине за същата тази звезда — за да си спечели безплатно питие в кръчмата или дори за някои по-нечестиви облаги.

Един такъв двойник се сблъскал с труден проблем. В лице той приличал много на великия център-нападател на бостънския „Селтик“ Бил Ръсел. Но с една дребна подробност — Ръсел бил висок почти два метра и десет сантиметра, а двойникът му — с около двадесет и пет сантиметра по-малко.

Фалшивият Ръсел разправял наляво и надясно по кръчмите, че си е направил операция за скъсяване, за да може да влиза по-лесно в своя мерцедес.

* * *

Президентът Джералд Форд бил голям почитател на спорта — по свой начин. „Много обичам спорта — казвал често той. — Винаги, когато мога, гледам детройтските «Тигри» по радиото.“

* * *

Нищо чудно президентът да се е познавал и с онази жена от щата Ню Хемпшир, която си построила къща в края на едно игрище за голф, а после започнала да съди местния голф клуб заради множеството топки, които се приземявали в градината й.

* * *

Световната федерация по бридж се опитала да убеди Международния олимпийски комитет да включи бриджа в Зимните игри на 2002 г. Защо точно Зимните игри? Защото в Летните вече се били наредили прекалено много спортове.

Обаче правилата са ясни — Зимните олимпийски игри трябва да включват единствено спортове, които се играят върху сняг или лед. Защо пък не?! Какво ще кажете за бридж върху ледената пързалка?

* * *

Не всеки може да ръководи бейзболен отбор. Налага се да имаш визия. Точно такава визия имал и мениджърът на филаделфийските „Жребчета“ Дани Озарк, когато дал следната оценка на един от своите играчи: „Ограниченията на Майк Андрюс са безгранични!“

* * *

Още една тъпа спортна контузия.

Един баскетболист от щата Мисисипи ударил топката толкова силно, че тя отскочила, цапнала го по главата и го повалила в безсъзнание.

* * *

Собственичката на отбор от Синсинати се опитала да привлече добрия късмет към своите играчи, като натъпкала топка козина от своето куче в панталоните на мениджъра.

* * *

Когато през 2000 г. телевизионният канал Си Би Ес излъчвал турнирите по голф, задължително пускал от време на време предварително записани птичи трели за постигане на специален — природен — ефект.

* * *

Риболовът спорт ли е наистина? Комикът Стивън Райт има интересна гледна точка по въпроса: „Неуловима е границата между риболова и стърченето на брега като идиот.“

* * *

Възможно ли е да намалим скоростта в спорт, базиращ се именно на нея? Странна идея наистина. И все пак точно това се случило с колоезденето през 1934 г.

Всъщност такова било решението на управителното тяло на колоездачите — Международният съюз по колоездене, който забранил завинаги използването на полегнали велосипеди в този спорт. Защо ли? Защото колоездачите, излегнали се на столоподобните возила, можели да развиват далеч по-голяма скорост от колегите си с традиционни „двуколки“.

* * *

През 2002 г. играчът на „Янките“ Рубен Ривера откраднал ръкавицата и бухалката на своя съотборник Дерек Джетър и ги продал за 2500 долара на магазин за спортни трофеи. В същото това време Ривера получавал милиони, за да играе бейзбол.

* * *

През 1781 г. Даниел Мендоса от Лондон станал шампион по бокс на Англия в тежката категория. Ала мнозина негови колеги отказвали да му признаят титлата, защото той отказвал да реве и крещи неистово като останалите яки момчета в групата.

Вместо крясъци Мендоса използвал внезапни удари, контролирал движенията на краката си и прилагал интелигентна стратегия, за да печели. За мнозина всички тези способи били равностойни на измама в бокса.

* * *

И накрая нека не забравяме, че човек може да извърши някоя огромна простотия и все пак да извлече полза от това.

Когато бейзболистът Майк Шмид бил на пет годинки, се покатерил на едно дърво и сграбчил електрическия кабел, вързан за него. Токът го ударил моментално и сърцето му спряло. Ала когато тупнал на земята, сърцето му отново тръгнало.

Много години по-късно, вече като спортна звезда, Шмид казва: „Често се връщам в спомените си и се чудя защо онова глупаво хлапе не загина. Може би точно поради тази причина работя толкова упорито — не ми се ще да се окаже, че съм пропилял този невероятен втори шанс!“