Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Well, Duh!: Our Stupid World, and Welcome to It, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
VaCo (2016)

Издание:

Автор: Боб Фенстър

Заглавие: Още простотии…

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Националност: американска

Печатница: Експреспринт

Технически редактор: Ангел Йорданов

Коректор: Марийка Тодорова

ISBN: 954-771-096-6; 978-954-771-096-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3798

История

  1. — Добавяне

Първа част

От 23 ч. до 06 ч.:

На всеки час по простотия от хора,

които си имат проблеми

с воденето на статистиката

Първа глава
Егото на голямоглавите
Дезинфекция на простолюдието

Възможно ли е сами да си причиним оглупяването? Ами, да! На практика това е единственият възможен начин.

Въпреки че обитаваме свят, изобилстващ от егоистични голямоглавци с мания за величие, вероятно ще се изумите не на шега, когато разберете кой точно е искал да се обръщат към него с титлата „Ваше Всемогъщество“.

От друга страна, след като поставим на везните плюещите лами и хвърлящите сребърни долари тексасци, нищо чудно въпросът ни да се сведе до простичкото кой не е искал да се обръщат към него с титлата „Ваше Всемогъщество“!

* * *

Белгийската кралица Хенриета обучила своята домашна лама да плюе — но само срещу хората от простолюдието.

* * *

За да се застраховат срещу опити за покушение върху живота им, множество кралски особи се отнасят изключително любезно към членовете на своята охрана. Но има и изключения. През деветнадесети век кралят на Хаити — Анри Кристоф, заповядал на своята охрана да се насочи с маршова стъпка към една пропаст. Всеки, отказал да изпълни заповедта, бил екзекутиран.

* * *

Как ли реагира родителят с голямо его на непрекъснато нарастващата купчина от спортни трофеи на своето дете?

Според една жена, която ръководи бизнес за изработване на трофеи, гордият татко (ако не с друго, поне горд със себе си) дава поръчка за изработване на спортни трофеи, нарочно състарени на вид, на които да бъде изписано неговото име — за да си възвърне правото да се тупа в гърдите като най-великият в своя дом.

* * *

Когато ексцентричният милионер Тед Търнър прибавил към своята огромна империя и отбора на „Храбреците на Атланта“, решил да направи нововъведение — да изпише върху екипите на играчите техните прякори. Ако някой играч случайно бил лишен от прякор, той му измислял такъв.

Пичърът Анди Месерсмит получил прякора „Канал“. Защо ли? Защото номерът на екипа му бил 17. А телевизионната станция на Търнър в Атланта се казвала „Канал 17“.

* * *

Майкъл Джексън имал обичая да посещава Дисниленд по три пъти седмично, дегизиран с перуки, фалшиви бради и фалшиви носове, за да се слее с тълпата и да не бъде забелязван.

Накрая певецът се отказал от тази дегизировка. Решил да ходи в увеселителния парк с инвалидна количка, за да му дават път и да може да влиза първи.

* * *

Джеймс Гордън Бенет — педантичният главен редактор на „Ню Йорк хералд“, въвел някои чудновати правила за писане. Настоявал, например, репортерите му да използват думата „нощ“ и производните й вместо думата „вечер“, защото, както самият той благоволил да се изрази, „нощ е по-точен термин“.

Накрая обаче бил принуден да признае грешката си, когато един ден журналист от вестника му връчил репортаж за бляскаво светско събитие, в което описвал известна дама от хайлайфа като „облечена в ослепително красива розова нощница“.

* * *

В началото на XX век Калуст Гулбенкиан натрупал несметни богатства от иракския петрол. Парите си предпочитал да харчи за европейски замъци и палати, във всеки един от който си държал по един харем.

В последния си час той завещал цялото си богатство на своя син Нубар, като не пропуснал да му даде жизненоважен съвет за доброто управление на харемите: „Освобождавай се от жените веднага щом навършат седемнадесет — оттогава нататък те стават неуправляеми.“

* * *

Нубар Гулбенкиан се постарал да бие баща си по ексцентричност. През 50-те години на XX век той се обличал в стила на крал Едуард, появявайки се на приеми с огромни цилиндри, сака от брокат и гети.

Освен това притежавал хиляда ръчно изработени бастуна, което означавало, че в продължение на три години е можел да се появява на публични места, без да повтори нито един от тях.

* * *

Едит Рокфелер наследила несметни богатства, които удвоила, като се омъжила за заможния Харолд Маккормик. Едит упорито твърдяла, че в миналия си живот е била египетска кралица. Е, в това няма нищо чудно — нали всички някога сме били величия?!

Сред многобройните си слуги тя си имала един, чиято единствена задача била да предава заповедите й на останалите — за да може господарката да не се чувства длъжна да разговаря с тях.

Наред с това тя държала четирима икономи, които трябвало да й сервират лично по време на хранене — защото един-двама не били достатъчни, за да се справят подобаващо с тази задача.

* * *

Ексцентричният британски аристократ от осемнадесети век Едуард Монтагю държал във всичките му дрехи да има пришити диаманти. За официални случаи си имал перука, изработена от желязо.

Наред с това човекът много обичал да се жени. Безразборно. След смъртта си през 1776 г. оставил след себе си сто опечалени вдовици.

* * *

Президентът на комунистическа Румъния Николае Чаушеску обичал да се представя за човек от народа. Но величието си имало и своите малки фобии — ужасявало се от заразяване при ръкуване.

Проблемът се разрешавал от неговата тайна полиция — преди Чаушеску да излезе на улицата, за да бъде увековечен за поколенията как се ръкува с простолюдието, всички „избраници“ задължително били подлагани на дезинфекция.

* * *

Четирима владетели, които спокойно могат да дават на Николае Чаушеску и Дона Съмър уроци по подхранване на егото:

1. Когато бил малко момче, бъдещият цар на Русия Иван Грозни обичал да се забавлява, като хвърлял кучета от покрива на Кремъл.

2. Хенри VIII решил да изправи пред съда Томас Бекет, обявявайки го за еретик. Ала за жалост философът не успял да застане на подсъдимата скамейка и да се защити. Поради една дребна подробност — бил мъртъв вече от цели триста години.

3. Зингуа — кралица на Ангола от седемнадесети век, си имала харем от мъже. Когато някой от тях се понравел на нейно величество особено много, тя заповядвала да бъде осакатен, за да не може да избяга. Кралицата смятала, че подобна предохранителна мярка ще направи мъжете още по-добри любовници.

4. Когато придворните лекари посъветвали султана на Персия Селим I да спре пиенето, за да съхрани здравето и живота си, той заповядал те да бъдат обесени.

Новите придворни лекари достигнали до удивително медицинско заключение: че пиенето всъщност е много полезно за здравето — тяхното.

* * *

Дона Съмър благоволила да осветли народа относно една дълго пазена тайна от Божията промисъл: „Господ е създал дискомузиката заради мен — за да мога да се родя аз и да жъна успехи.“

* * *

Какво ли би могъл да направи човек с парите си, ако притежава несметни богатства? Всички откачени неща, които могат да ви минат през ума.

Корабният магнат и милионер Аристотел Онасис заповядал високите столчета в бара на една от яхтите му да бъдат тапицирани със специална, много рядка кожа — от пениса на кит.

* * *

Последиците от идиотщините понякога могат да бъдат крайно забавни. Майкъл Романов бил изключителен измамник, който толкова се харесвал на хората, поддали се на опасния му чар, че накрая успял да си отвори ресторант в Холивуд. Мястото се превърнало в хит — самото присъствие там на прочутия руски „принц“ привличало клиентелата като магнит.

Преди да се заеме с ресторантьорския бизнес, Романов се движел във висшите кръгове, преструвайки се на богат. През 1931 г. решил да се представя за известния илюстратор Рокуел Кент, който останал много доволен от този развой на събитията. Романов бил дотолкова убедителен в ролята на Кент, че успял да продаде много повече комикси, отколкото самият художник.

* * *

Полската оперна певица Гана Валска имала един от най-грозните гласове в историята на оперното изкуство. Но притежавала и други таланти — сред тях най-забележителен бил талантът й да привлича богати мъже и да ги принуждава да субсидират сценичната й кариера.

Омъжила се за милионера Харолд Фаулър Маккормик, който й предоставял всичко, което си пожелаела: пари, къщи, бижута, собствен оперен театър. Ала всеки път, когато Гана трябвало да излезе на сцената, се случвало нещо непредвидено, което осуетявало звездната й поява.

През 1920 г. тя трябвало да пее в Чикаго, но скоро след това отплавала за Европа, като изтъкнала, че директорът на операта я е обидил по време на репетиции.

Маккормик хукнал да я гони, като й обещавал да й купи нов оперен театър. Но този път желанието на примата било друго — Гана настояла съпругът й да си направи операция за имплантиране на маймунски жлези, които да подобрят сексуалната му издръжливост.

Той се подложил на опасната операция, но въпреки всичко тя го изхвърлила от къщата им.

* * *

Тексаският петролен магнат Джеймс Мариън Уест-младши обичал да се забавлява, като хвърлял цели шепи сребърни долари по улиците на Хюстън. Но най-голяма наслада му доставяла гледката на хората, втурнали се да грабят от падналите им от небето пари.

По-късно Уест се записал в отбора на „Тексаските рейнджъри“, като си измислил своя лична значка, инкрустирана с диаманти. От срещи с престъпници го пазел пистолет 45 калибър, поставен в златен кобур, а всичките му коли били снабдени с картечници, автомати и гранатомети.

* * *

През седемнадесети век сред британската аристокрация се наложила една чудновата мода — да наемат декоративни отшелници за украса на своите имения, които трябвало да живеят в пещерите или кухите дънери на тяхната собственост. Смятало се, че тези чудновати мистици привнасят подходящо меланхолично настроение в живота на цялото имение.

Чарлз Хамилтън от графство Съри изпратил следната обява за наемане на декоративен отшелник за своите земи. Изискванията за работата били следните:

1. На отшелника се забранява да се подстригва, да се бръсне и да си реже ноктите.

2. Трябва да остане в границите на имението Хамилтън за седем години.

3. Никога не трябва да разговаря с прислугата.

Ако отшелникът за украса успее да издържи при тези условия в продължение на седем години, Хамилтън предлагал да му плати 700 лири.

Избраният за длъжността мъж успял да издържи едва три седмици.

* * *

Гръцкият предводител Херострат нямал нищо лично против богинята Диана, обаче все пак решил да изгори нейния храм в Ефес през четвърти век преди новата ера. Защо ли? За да остане завинаги в историята.

* * *

Милиардерът Хауърд Хюс бил пословичен ексцентрик и фанатичен хипохондрик. Отказвал да изхвърля урината си — съхранявал я за непрестанни анализи и тестове на всевъзможните болести, които според него върлували из тялото му. По същата причина пазел и люспици от своята кожа.

Хюс бил твърдо убеден, че най-важното условие за доброто здраве е непрекъснатото пиене на галони портокалов сок, който трябвало да бъде изцеждан пред очите му. Според него само тридесет минути след изцеждането сокът губел своите профилактични свойства.

* * *

Френският крал Луи XIV хвърлил в затвора своя царедворец Франсиз Селдън, където човекът престоял в единична килия в продължение на седемдесет години. Какво е било престъплението му ли? Пошегувал се с плешивостта на краля.

* * *

След като бил избран за първия президент на Съединените американски щати, но преди да се вземе окончателното решение каква точно да бъде титлата на този пост, Джордж Уошингтън настоял обръщението към президента да бъде „Ваше Всемогъщество“.

Преобладаващата част от мъжете, заемали и заемащи този пост оттогава насам, са настоявали ако не за същото обръщение, то най-малкото — за същото отношение.