Боб Фенстър
Още простотии (19)

Осемнадесета глава
Правителство от идиоти
Как да бъдеш избран все едно за какъв пост

Трябва ли политиците да минават тест за интелигентност, преди да им бъде разрешено да се кандидатират за обществен пост? А биха ли могли изобщо да го направят?

Професор Берген Еванс предлага следната гледна точка за хората, които съставляват правителството на Съединените щати: „Законодателите с дори посредствена интелигентност се открояват веднага сред своите колеги. … в преобладаващата си част нашите водачи са хора, които просто следват някого, вървейки отпред.“

* * *

Здравей, Америка!

През 1945 г. две популярни личности от шоу бизнеса били обявени за опасни от Конгреса на Съединените щати, задето превръщали младежта на страната в малолетни престъпници. Това са опасните подбудители Франк Синатра и „Самотният рейнджър“.

* * *

Хората често казват: „Добре де, като толкова не ви харесва начинът, по който ни управлява нашето правителство, тогава защо не вземете да направите нещо по въпроса?!“

Хей, че оплакването нали също е нещо?

В тази картинка се вписва и канадският рибар Ръсел Арандъл, който през 1949 г. обявил един малък остров, близо до брега на Нова Скотия, за независима държава.

Арандъл се провъзгласил за Принц на принцовете на Княжество Външна Балдония.

Изготвил и харта за правата, която се отнасяла единствено за рибарите. Хартата включвала правото „да лъжеш и да ти вярват“ и правото „да не те безпокоят и прекъсват“. Човекът се постарал да създаде една истинска съвременна утопия.

Нека всички извикаме мощно „Ура!“ за Външна Балдония — единствената страна в света, където лъжата е поставена под защитата на закона!

Защото във всички останали страни лъжата е защитена единствено от хората с власт.

* * *

Ала Арандъл не е единственият мечтател, създал своя собствена страна, когато му писнало от онази, в която бил принуден да оцелява.

Един австралийски фермер на име Ленард Касли толкова се ядосал на своето правителство, че през 1970 г. се възкачил на трона, провъзгласявайки своята ферма за отделна държава — Провинцията на река Хът.

Каква била изненадата на фермера, когато установил, че от тениски и сувенири от новата си държава е изкарал много повече пари, отколкото чрез къртовския си селскостопански труд! От друга страна, един заклет фермер надали би се изненадал от подобно нещо.

* * *

Дванадесет глупости, за които правителството е пръснало парите на данъкоплатците:

 

1. От Министерството на земеделието решили, че най-голямата мечта на американците е да разберат колко време им трябва за приготвянето на закуската. Затова администраторите отпуснали само някакви си 46 000 долара за специално проучване, което да намери отговора на този съдбовен въпрос — отговор, който би им дал всеки, приготвял някога закуска, при това само за 7.98 долара плюс пощенските разходи.

2. През 70-те години на XX век Националният институт за злоупотреба с алкохола похарчил милиони долари, за да установи дали пияната риба е по-агресивна от трезвата. Оказало се, че е точно така, което обяснява нежеланието на хората да ходят за риба, след като водните обитатели са се почерпили обилно.

3. Карали ли сте някога по магистрала с огромно ремарке на опашката си? Федералната администрация по управление на магистралите много държала да разбере как се чувстват хората по този въпрос. Затова от агенцията пръснали 222 000 долара, за да проучат „Отношението на водачите на МПС към големите камиони“.

4. От Националната научна асоциация похарчили 84 000 долара за изследване, целящо да установи защо хората се влюбват. Голяма грешка! Защото само за 1.98 долара „Бийтълс“ щяха да им кажат, че парите не купуват любовта.

5. Като се имат предвид космическите суми, които правителството пръска за военни опити, сигурно трябва да бъдем благодарни, че на Военновъздушните сили им трябвали само някакви си три хиляди долара, за да извършат шестмесечно проучване през 1979 г. А какво са проучвали ли? Как войниците използват чадъри, когато са облечени в униформа.

6. През 1985 г. от Главния щаб на морската пехота успели да си приватизират едно килимче само за 792 долара.

7. Сблъсквали ли сте се някога с проблема за детските шини на зъбите? Ъхъ, при това да са по-евтинички! Но не би! От друга страна, вероятно ще се радвате да разберете, че парите ви са били добре похарчени — което се доказва от Националния институт по дентални изследвания, който през 1984 г. субсидирал петгодишно изследване, целящо да определи „ефектите на ортодонтията върху психическото функциониране на индивида“. Усмихнете се! Ще ви струва само половин милион в данъци!

8. През 1977 г. от института „Смитсониън“ подписали чек за създаването на речник на езика „цоцил“, говорен от 120 000 бедни фермери от южните части на Мексико, които не знаят нито да четат, нито да пишат, а следователно надали се нуждаят и от речник.

Ако правителството се беше сетило да раздаде на същите тези фермери 89 хилядите долара, които пръснало за създаването на речника, вероятно хората нямаше да останат толкова бедни.

9. Когато следващия път решите да тръгнете на семейна почивка, вероятно ще пожелаете да се отбиете до Трентън, щата Ню Джърси, където можете да зърнете прочутия канал, който Агенцията за защита на околната среда е решила да съхрани като историческа забележителност срещу скромната сума от 1 милион долара.

10. Защо американците трябва да се примиряват с неудобството да ходят чак до другия край на света, за да видят Великата китайска стена, само защото на древните китайци им липсвала прозорливостта да построят стената в по-удобна част на земното кълбо?

Точно поради тази причина през 1981 г. Министерството на търговията похарчило 200 000 долара за издигането на триметрово варовиково копие на Великата китайска стена в щата Индиана — точно където китайците трябвало да си построят стената още в самото начало!

11. През 1985 г. от Националния институт за неврологични и комуникативни заболявания инвестирали 160 000 долара от парите на данъкоплатците, за да проучат дали човек може да срази съперниците си, като им изрисува по един X на гърдите. Незнайно защо обаче са пропуснали и съперниците, изискващи XX или XXX.

12. Правителствено субсидираният Национален институт за човечеството веднъж прахосал 2500 долара, за да установи защо хората започват да реагират грубо, когато играят тенис. И защо просто не са си взели по една ракета и няколко топки и не са излезли на най-близкия тенискорт? Само след два сета щяха да установят истината от първа ръка.

* * *

През 2002 г. при оспорвана борба Джанет Наполитано спечелила гласовете на своя щат и станала губернатор на Аризона. Или може би не?

Година след избирането й бил публикуван новият телефонен указател на Аризона, в който сразеният опонент на Наполитано — Мат Салмън, бил обявен за новия губернатор. Интересно какво ли са знаели от телефонната компания, което да е убягнало на гласоподавателите?

* * *

През 2002 г. на конгресмена от щата Северна Каролина Кас Балинджър му хрумнала жестока идея как да докаже на хората, че не е тесногръд — накарал да боядисат пейката в предния му двор в бяло.

* * *

Писнало ли ви е вече от традиционните демократи и републиканци, когато се стигне до избори в САЩ? Трябваше да видите колко беше гот през 1952 г., когато преподобният Хоумър Томлинсън се кандидатира за президентския пост от името на Теократическата партия. Той обещаваше на народа да замени данъците с десятък и да създаде Министерство на праведността.

Томлинсън изобщо не се притесни, когато изгуби изборите. Просто се самообяви за Крал на света.

* * *

Английските политици са малко по-различни от американските. Точно по тази причина лорд Съч Пищящия се кандидатирал за Парламента от името на Партията на Бесните и смахнати чудовища. Първа точка в неговата политическа платформа съставлявало обещанието му да подобри климата на Великобритания, като изтегли на буксир целия остров и го постави в Средиземно море.

* * *

Трима политици, които щяха да забогатеят повече като комедианти:

 

1. Президентът Роналд Рейгън: „Сега основната ни цел е да накараме безработицата да тръгне нагоре. И смятам, че успяваме“.

2. Губернаторът на Вирджиния Дъглас Уайлдър: „Първият черен президент ще бъде политик, който е черен.“

3. Вицепрезидентът Дан Куейл: „Републиканците прекрасно разбират важността на връзката между родител и дете.“

* * *

Списанията „Тайм“ и „Нюзуик“ са отколешни съперници, но понякога човек има усещането, че двата новинарски седмичника се списват от един и същ екип.

На 19 ноември 1962 г., когато Ричард Никсън губи надпреварата за губернаторския пост на Калифорния, и двете списания единодушно предсказват края на неговата политическа кариера.

„Нюзуик“ нарича Никсън „политическо минало“. „Тайм“ на своя страна изтъква, че, „не дай боже някакво чудо“, с политическата му кариера е свършено.

Опала! Ето че само шест години по-късно „политическото минало“ Никсън получава своето „чудо“ и бива избран за президент на целите Съединени щати.

* * *

Ето как стават нещата във Вашингтон.

Сградата „Дърксен Билдинг“ е построена през 1958 г., за да приюти сенаторските офиси. Но когато всичко е завършено, установяват, че подовете са прекалено хлъзгави. Затова ги покриват с килими.

Обаче килимите били прекалено дебели и вратите не можели да се затварят. Затова свалили всички врати и рендосали долните им части, за да отворят място за килимите.

Което нямаше да бъде необходимо, ако още в самото начало бяха поставили подходящото подово покритие.

* * *

Броени дни преди изборите през 1936 г. национално проучване на общественото мнение предсказало, че републиканският кандидат ще помете с бясна сила Франклин Рузвелт и ще се настани в Белия дом.

Обаче гласоподавателите направили напук на социолозите и ето че Франклин Делано Рузвелт спечелил електоралния вот с 523 на 8!

Как са могли социолозите да допуснат такава грешка? Направили допитването по телефона. А в далечната 1936 г. богатите републиканци вече имали телефони, а бедните демократи все още нямали.

* * *

Твърдите, че искате правителствен пост, така ли? А притежавате ли въображението, необходимо за такава непосилна работа? На помощ ни идва тестът на Луис Нел.

Нел бил заместник-министър на информацията в старото правителство на Южна Африка. Когато бил призован да защити правителството от обвиненията в цензура, Нел вдигнал изключително високо летвата за останалите правителствени администратори, удостоявайки света със следния бисер: „При нас цензурата не съществува. Съществуват единствено известни ограничения на онова, което могат да изричат вестниците.“

* * *

В някогашния Съветски съюз играта „Монополи“ била забранена.

Скрабълът вероятно бил разрешен, обаче всички бонуси за сложни думи трябвало да бъдат разпределяни справедливо между игралния колектив — за вечна слава на държавата.

* * *

Холандското правителство, управляващо някога Новия свят, преценило, че Питър Минюи е допуснал ужасна грешка, като е купил остров Манхатън за дрънкулки на стойност цели двадесет и четири долара.

Не че правителствените служители не харесвали острова — напротив. Просто сметнали, че Минюи е бил изигран, а е можел да плати и по-малко. Днес в град Ню Йорк не можеш да купиш дори и дрънкулка за двадесет и четири долара.

* * *

Защо Ейбрахам Линкълн не е имал охрана в театър „Форд“ в нощта, когато е бил застрелян?

Известно е, че бодигардът на президента е отишъл на театър заедно с него, но оттам нататък съществуват две противоречиви версии — и двете не особено ярък пример за усърдно прилежание в изпълнението на служебния дълг.

Част от очевидците твърдят, че бодигардът седнал извън президентската ложа и по време на изстрела си гледал преспокойно шоуто. А другата версия е още по-абсурдна — че бодигардът отскочил до барчето да пийне едно и пропуснал цялата пукотевица.

* * *

Отваряйте си очите на четири, ако ви се наложи да водите преговори с правителството на Северна Корея!

Американските дипломати, които са имали това удоволствие, разказват, че специално подставени лица на севернокорейското правителство се промъкват всяка нощ в конферентната зала, за да изрязват малко по малко краката на столовете на американските представители — за да се чувстват все по-нищожни с напредването на преговорите.

* * *

През 1987 г. помощник държавният секретар в правителството на Рейгън, Елиът Ейбрамс, дал много важен урок на новото поколение политици как да свидетелстват пред Конгреса, изричайки следното: „Никога не съм казвал, че нямам представа за повечето неща, за които вие казахте, че съм казал, че нямам никаква представа.“

Напишете към тези думи и мелодия — и ето ви нов хит!

* * *

Друг любител на уроците е сенаторът от Вирджиния Джон Уорън, който по време на кампанията си за преизбиране на поста през 1990 г. доказал, че е възможно да направиш всички щастливи. По темата за абортите Уорън заявил, че е „за избор относно ограниченията“, но същевременно и „за живота относно изключенията“.

* * *

Продължете още около километър и при умрялата котка свийте наляво.

През 1987 г. насред магистралата се озовала умряла котка. Но когато от Пътното управление на Южна Каролина се заели с освежаването на пътната маркировка, пуснали жълтата линия през тялото на котката. Логиката, която ги ръководела била, че премахването на мъртвата котка от пътя не влиза в описанието на задълженията им.

* * *

Защо във всички истории вечно се намесва и някой от Лос Анджелис?!

През 1990 г. началникът на полицията в Лос Анджелис Дарил Гейтс предложил на Сенатската съдебна комисия хората, които използват марихуана или кокаин като форма на забавление, „да бъдат извеждани навън и разстрелвани“.

Така поне можем да бъдем напълно сигурни в позициите му.

* * *

Преживявате трудни моменти, докато решите кой да получи вашия глас за президентското кресло? Помислете си обаче и за предимствата от избора на някой пълен неудачник на този пост. Какво ще кажете за кандидат, който:

1. Два пъти е банкрутирал в бизнеса си.

2. Два пъти е изгубил надпреварата за Конгреса.

3. Два пъти е загубил надпреварата за Сената.

4. После е преживял нервен срив, а след това се е кандидатирал за вицепрезидент — и пак е загубил?

Бихте ли гласували за подобен човек? Добре че са го направили достатъчно хора, иначе Ейбрахам Линкълн никога не би станал президент на САЩ.

* * *

Адлай Стивънсън, който се е кандидатирал два пъти за президентския пост и е загубил, казва: „В Америка всеки може да стане президент. Това е един от рисковете, които трябва да поемеш.“

Ала чий риск е по-голям — този на кандидата или този на електората?

* * *

Мислите да се кандидатирате за правителствен пост ли? Предоставяме ви една поразяваща всички пречки стратегия, предложена ни от политическия капацитет Франк Дейн: „Привлечи всички глупаци на своя страна и можеш да бъдеш избран за всеки възможен политически пост.“

* * *

Брилянтният английски политик Бенджамин Дизраели посъветвал млад член на Парламента да не се впуска в никакви дебати през първите няколко месеца на новия си пост. Новият депутат запротестирал, че колегите му няма да разберат защо се въздържа от мнение по дискутираните проблеми.

„По-добре да се чудят защо не говориш, отколкото да се маят защо го правиш!“ — изтъкнал поучително Дизраели.

* * *

Когато Франция започнала да провежда ядрени опити в южната част на Тихия океан, френският посланик в Нова Зеландия се опитал да успокои своите домакини със следното обяснение: „Това не са бомби. Това са просто експлодиращи артефакти.“

* * *

Дали следващата случка обяснява причината, поради която получаваме политиците, които получаваме? Или пък причината, поради която политиците имат толкова много власт над нашия живот?

През 2003 г. президентът Джордж Уокър Буш изнесе телевизионна пресконференция, която беше изместена в класациите единствено от шоуто „Най-смешните домашни видеоклипове на Америка“.

Някога религията е била опиум за народите. После опиумът станал опиум за народите. Ала никое друго средство за размекване на мозъците в човешката история не може да се сравни по сила с лошата телевизия — именно поради тази причина тя е и главна стратегическа цел на рекламодателите и политиците.

* * *

„Тайната на добрия демагог е да се представи за точно толкова глупав, колкото е и публиката му, за да я накара да повярва, че е точно толкова умна, колкото него“ — казва австрийският писател Карл Краус.

* * *

Какво трябва да включват задълженията на президента? Ето какво предложение по въпроса има писателят и от време на време политик Гор Видал: „Президентските съветници трябва да се придържат към прехвърляне на топката, а важните въпроси да оставят на сериозните хора.“

* * *

В Англия на Говорителя на Камарата не е разрешено да говори. От друга страна, идеята може би не е чак толкова лоша.

* * *

Година преди преизбирането на Бил Клинтън на президентския пост „Уолстрийт джърнъл“ предвещава, че той ще загуби от „който и да било кандидат на републиканците, който не каканиже на подиума“.

Този извод ми предоставя широк обсег на действие в предсказването на победителя в следващата президентска надпревара. В крайна сметка надали ще се справя по-зле от „Уолстрийт джърнъл“.

Така че, предсказвам, че Джордж Уокър Буш ще загуби от който и да било кандидат на Демократическата партия, който е по-богат от фамилията Буш, който е по-популярен сред големите бизнес акули, който има по-големи връзки във Върховния съд и който не каканиже прекалено често.

* * *

И като стана въпрос за кандидати, ето един бисер на радиокоментатора Ръш Лимбо относно бившия вицепрезидент Ал Гор: „Идиот… лъжец… притежава коефициента на интелигентност на гумичка в края на молив.“

* * *

По време на изборите в Чешката република през 2002 Г-християндемократите раздавали безплатно бренди на гласоподавателите. Комунистическата партия контрирала, като наела жени по монокини, които да раздават брошурите им.

* * *

През 1948 г. букмейкърите по всички краища на Съединените щати били толкова сигурни, че Том Дюи ще измести Хари Труман, че отказали да приемат залози във връзка с президентските избори.

Колко жалко, че хазартните типове не успели да изкарат нещо от Труман! А шансовете той да спечели били толкова минимални, че печалбите при евентуална негова победа биха били непредставими.

* * *

Тексаското законодателство е точно толкова простовато, колкото и самият щат. През 1971 г. един неин представител на име Том Мур открил изключително гаден начин да докаже, че народните представители обикновено нямат никаква представа за какво гласуват.

Мур предложил резолюция, възхваляваща Албърт де Салво заради неговите „неконвенционални техники, свързани с контрола на броя на населението.“

Тексаският парламент веднага приел резолюцията.

Оказало се обаче, че Албърт де Салво бил не кой да е друг, а самият Бостънски удушвач.

* * *

Така и така стана въпрос за Тексас, вестникарят Моли Айвинс споделя как един щатски сенатор веднъж се похвалил: „Ако решим да изтеглим от местния парламент всички глупаци, той ще престане да бъде представителен орган.“

* * *

И накрая глътка свеж въздух — един честен политик.

По време на заседание на Сената през 1989 г. Чик Хехт защитил по следния начин кандидатурата си за посланик на САЩ на Бахамите: „Аз много обичам голф, а там имат превъзходни игрища за голф!“