Боб Фенстър
Още простотии (1)

Въведение

През 1990 г. в една аризонска болница се появил пациент с необичайни оплаквания — бил ухапан по устата от гърмяща змия, докато я целувал.

Но сигурно сега си казвате: „Добре де, този урок вече го научихме! Вече няма начин някой да изглупее чак толкова!“

Огромна грешка!

Само десет години по-късно един тип от Флорида прави същия номер с друга гърмяща змия. И му се разминава. Обаче той не се отчайва и го повтаря. Втория път обаче влечугото му доказва по най-недвусмислен начин защо хората обикновено се въздържат от целуване на гърмящи змии.

Защо, според вас, тези мъже са сторили подобна глупост? Защото принадлежат към единствения биологичен вид на нашата планета, който води статистика на собствената си простотия.

И все пак не можем да не се възхитим на завидния оптимизъм на тези хора, които държат на всяка цена да разтеглят максимално границите на късмета си.

Когато написах първата си книга — „Безкрайността на човешката простотия“, която посветих, наред с други неща и на град Ню Йорк, който ми отвори очите за абсурда, реших, че това е всичко — в най-общи линии. От европейците през Средновековието, които са били твърдо убедени, че дърветата раждат птиците, та до онзи крадец от Детройт, който решил да поразходи кучето си, като го взел на един свой „удар“, хората са натворили всяка възможна глупост, която може да се направи на тази земя.

Впоследствие се оказа, че съм се заблуждавал. При това дълбоко.

Простотията си остава интересно и вълнуващо поле за действие, отворено за всеки, който пожелае да се поразходи из него. Интелигентността си има своите ограничения. Обаче глупостта не познава такива.

Всеки път, когато си помислите, че сте станали свидетели на най-голяма глупост, която можете да си представите, не се отчайвайте! Продължавайте да държите очите си широко отворени за онова, което следва!

Или просто започнете да четете тази книга.

Докато го правите, вероятно ще си кажете: „Хубаво де, щом аз съм толкова умен, за колкото се мисля, тогава как е възможно всички останали да бъдат чак толкова тъпи, за колкото ги вземам?!“

Човешко е да се защитиш. Може и да сте направили някоя и друга простотия през живота си, но не сте чак толкова глупави като онези там!

Е, тази книга разказва именно за онези там.