Боб Фенстър
Още простотии (21)

Двадесета глава
Наивни предсказания
Краят на бедността, войните и пилетата, пророкуван от хора, на които нещо са им се объркали схемите

Никога не подценявайте способността на експертите да обърнат всичко с главата надолу. Умните експерти също могат да объркат всичко и пак да съхранят репутацията си. Каква е тяхната тайна ли? Никога не се извинявай! Давай с рогата напред! Кажи още нещо авторитетно! Кой знае, този път може пък и да не сбъркаш! В крайна сметка човек не може непрекъснато да греши, нали така?!

* * *

Преди да се заеме със спасяването на Великобритания във Втората световна война, премиерът Уинстън Чърчил отделил от ценното си политическо време, за да направи едно далновидно предсказание в списание „Популярна механика“.

Според него с наближаването на 2000 г. фермерите вече ще са престанали да отглеждат цели пилета. За Чърчил този старомоден подход към птицевъдството бил чиста загуба на време. Затова предсказал, че в края на века селяните вече ще отглеждат пилешки гърди, крилца и бутчета — останалата част от птиците така и така била излишна.

* * *

Особено интересен е обратът, настъпил с едно друго наивно предсказание.

Чарлз Ръсел — основателят на сектата „Свидетелите на Йехова“, предрекъл, че вярващите ще намерят спасение до 1914 г.

Но когато 1914 г. минала и отминала без никакви надежди за спасение, той просто направил ново предсказание — че вярващите ще намерят спасение след 1914 г.

Рядък пример за изключително хитър ход от страна на пророк на апокалипсиса — да не определи финалната дата.

* * *

Какво е оптимист? Нещастник, който не разполага с необходимите факти.

Но за да върви по стъпките на производителя на коли Хенри Форд, човек трябва да бъде нещо повече от безпримерен оптимист.

През 1931 г., в най-тежките мигове на Голямата депресия, когато цяла Америка е залята от гладни и бездомни хора, Форд продължавал да настоява: „Това са прекрасни години, ала само малцина го знаят!“

Очевидно Форд е имал предвид малцината от неговата порода, които са били достатъчно прозорливи, та да си заделят някой и друг милион за черни дни.

* * *

Някакви си тридесет и пет години по-късно, след като Хенри Форд е изцелил света от Голямата депресия (или поне своя собствен), президентът Линдън Джонсън прихванал неговата треска и взел, та предсказал: „Съвсем скоро ще настъпят времена, когато в тази страна няма да остане нито един бедняк.“

Вероятно е използвал „скоро“ в смисъла на макросвета — на голямата картина. Още едно-две хилядолетия и ще елиминираме бедността завинаги!

* * *

А ето че на сцената излиза и психологът Кенет Кларк, който през 1936 г. предупреждава страната за настъплението на ново зло. „Хората, пристрастени към марихуаната, ще изгубят всичките си задръжки, всичкия си здрав разум. Те ще се превърнат в маниакални зверове, изпълнени с необуздана страст да убиват!“

Нещо ме кара да се запитам какво ли точно е пушил този човек.

* * *

През 1914 г. Никълъс Бътлър — ректор на Колумбийския университет, отправя следния пламенен зов: „Никоя цивилизована нация вече няма да позволи на своето правителство да я въвлича в надпревара във въоръжаването.“

Само да можеше този човек да ни види днес, когато нация след нация трупа арсенал до небето и нещата са стигнали дотам, че стига само на един да му докривее някоя сутрин, и като нищо ще унищожи целия свят!

От друга страна, възможно е изказването на Бътлър да съдържа сарказъм от Гандиевски тип — вероятно е искал да постави ударение върху израза „цивилизована нация“, в смисъл че такива вече не са останали.

* * *

Списание „Върайъти“ е търговско оръжие на развлекателната индустрия, което прави обзор на филми и пиеси, като ги оценява не толкова по тяхната естетическа стойност, колкото по вероятността да влязат в бокс офис класациите. Поради тази причина е особено забавно да се проследи колко смешни могат да бъдат критиците в своите „предсказания“ там. Ето ви два подобни примера:

1. През 1964 г. списанието изпраща свой представител на премиерата на един мюзикъл, след което той пише: „Повече от ясно е, че това в никакъв случай няма да стане хит. Даже няма да се нареди в класациите!“

А кой е мюзикълът ли? „Цигулар на покрива“ — един от най-големите хитове на Бродуей на всички времена.

2. „До юни ще му се види краят“ — предсказва „Върайъти“ през 1955 г., имайки предвид рокендрола. Само дето са забравили да уточнят кой юни точно.

* * *

Ето как един шеф на компанията „Юнивърсъл Студиос“ изпуска златен шанс, отказвайки да приеме някакъв млад актьор през 1959 г.: „Ъгълчето на единия ви зъб е отчупено, адамовата ви ябълка е прекалено изпъкнала и говорите твърде бавно.“ Сещате ли се за кого става въпрос? За Клинт Истууд, разбира се.

* * *

През 1954 г. Холивуд отхвърля още един актьор, кандидатствал за участие в политически трилър, защото не притежавал „президентска визия“. А въпросният актьор е Роналд Рейгън.

* * *

Президентът Ръдърфорд Хейс не е единственият умен човек, който е смятал новото изобретение на Александър Греъм Бел за безполезно. „Изобретението е наистина удивително, но кой би пожелал да се възползва от него?!“ — дивял се президентът по повод телефона на Бел.

Направо не мога да си представя, господин президент.

А кой още е пропуснал да забележи значимостта на това ново изобретение, което успя да свърже целия свят, че и за бонус да ни тормози ежедневно с отвратителни телевизионни реклами? Компанията „Уестърн Юниън“.

Бел предложил да продаде правата за производството на телефона на най-голямата телеграфна компания на САЩ. Но гигантът на американските комуникации от онова време му отказал. Шефовете на „Уестърн Юниън“ преценили, че телефонът никога няма да може да измести телеграфа.

Очевидно хората се нуждаели от събуждане по телефона. За нещастие никой не можел да им помогне, защото никой от тях не разполагал с телефон.

* * *

Опа!

Дейвид Лойд Джордж, някогашен премиер на Великобритания, разсеял страховете на света относно Адолф Хитлер в броените дни, преди той да започне Втората световна война, със следното предсказание: „Германия не е в състояние да обяви война на когото и да било!“

Но дори и немците да успеят да съберат няколко бойни единици за блицкриг, пак няма от какво да се притесняваме (според Джордж), защото „Германия няма никакво желание да напада която и да било европейска страна“.

А бе, Джордж, да си чувал някога за държави като Полша, Франция, Холандия… Май е по-лесно да изброим страните, които Хитлер не е нападнал. Че то какво остава? Като че ли само Германия.

* * *

Понякога и най-странните неща убягват на още по-странните хора.

Индийският водач на движението за пасивна съпротива Мохандас Ганди оценява по следния начина свой събрат в политиката през 1940 г.:

„Той демонстрира удивителни умения и очевидно печели победите си без особени кръвопролития. Изобщо не смятам Хитлер за толкова лош, колкото се опитват да го представят.“

* * *

Майор Джордж Елиът бил американски военен експерт с редкия талант да си прави харакири с предсказания, които се сбъдват — само че на обратно.

През 1938 г. Елиът предрекъл, че „войната между Япония и Съединените щати изобщо не е в сферата на разумната възможност“.

И тъй като Елиът бил всепризнат военен експерт, сигурно нацията си е отдъхнала, когато той я успокоил, че „японската атака над Пърл Харбър е стратегическа невъзможност“.

Но стратегическата некомпетентност на Елиът засегнала и друг континент.

През 1939 г. той уверил Съюзническите сили, че „шансовете за светкавичен удар на Германия над Полша са минимални“.

Така си е. На германците им трябваше цял месец, докато прегазят цяла Полша.

* * *

Студиото „Туенти Сенчъри Фокс“ е натрупало милиони от телевизионни програми. Но в началото изобщо не е било така.

През 1946 г. шефът на „фокс“ Дарил Занук махнал пренебрежително с ръка, когато някой му подхвърлил, че телевизията ще стане много популярна. Предрекъл, че „на хората със сигурност ще им писне всяка вечер да се взират в някаква си талашитена кутия“.

Занук не успял да схване, че когато на хората им писне да се взират в отегчителната кутия, просто ще заспят пред нея. Защото телевизията е идеална бавачка за възрастни.

* * *

Самюъл Пепис бил водеща личност в британското общество в началото на седемнадесети век. И като законодател на модата той веднага обявил една пиеса за „най-невзрачната, най-абсурдна драматургия, която някога съм виждал на сцена“. Какво толкова е притеснило горкия човек? Шекспировият шедьовър „Сън в лятна нощ“.

* * *

През 1956 г. комедиантът Джаки Глийсън успокоил разтревожените родители из всичките петдесет щата, че Америка ще успее да надживее Елвис. „Той няма да просъществува още дълго! Гарантирам ви, няма!“

Вероятно е говорел за самия себе си.

* * *

Критикът Хауърд Томпсън от вестник „Ню Йорк таймс“ съвсем му изпуснал края, при това два пъти, когато през 1968 г. заявил категорично: „Като погледна Робърт де Ниро и Джонатан Уордън, във втория откривам известна доза талант.“

Горкият Де Ниро продължил напред без никакъв талант, превръщайки се в един от най-великите актьори във филмовото изкуство.

А Джонатан… Джонатан чий, казахте?

* * *

При първото поставяне на сцена на „Уестсайдска история“ продуцентите се нуждаели от известно финансиране. Но никой на Бродуей не пожелал да им помогне.

Прочутият тандем композитори на Бродуей Ричард Роджърс и Оскар Хамърстайн посъветвали продуцентите да се откажат от този свой проект, защото никога нямало да могат да намерят достатъчно млади актьори, които да се справят с изключително трудния музикален текст.