Боб Фенстър
Още простотии (7)

Шеста глава
Холивудските потайности
Птичи мозъци в страната на фалшивия блясък

Не се налага да бъдете тъпоглави, за да се превърнете в холивудска знаменитост. От друга страна, подобно качество няма да се отрази никак зле на шансовете ви.

За да проумеете механизмите на Холивуд, достатъчно е да запомните основното идиотско правило за правене на филми: ако разполагате със сценарий, в който има поне две стойностни идеи, значи вече имате хитова лента, та дори и сага.

* * *

Когато режисьорът Сесил Демил снимал епичната си лента „Кръстоносните походи“, срещнал известни затруднения в извличането на най-доброто от една от звездите — Лорета Янг.

Дейвид Найвън разказва, че когато Лорета Янг произнесла една от ключовите си реплики „Ричард, трябва да спасиш християнския свят!“, режисьорът й предложил да вложи повече патос в изпълнението си. И ето как го променила тя: „О, Ричард, пате мое, трябва да спасиш християнския свят!“

* * *

Холивудска статистика на глупостта: филмът „От глупав по-глупав“ е десет пъти по-популярен от „Разум и чувства“ и Хиляда пъти по-популярен от „Търсене на признаци на интелигентен живот във Вселената“.

* * *

Филмова звезда разказва как нейната колежка Джоан Кроуфорд, намираща се на снимачната площадка на 7 декември 1941 г., реагирала на информацията за японското нападение над Пърл Харбър.

„Божичко! — възкликнала Джоан. — Коя е тази нещастница?“

* * *

По време на ергенското парти на Джими Стюарт в ресторант „Чейзън“ шоу програмата се изпълнявала от джуджета, облечени в памперси.

* * *

Редица хора, работещи в шоу бизнеса, са на мнение, че „Оскар“-ите са една пародия — въпреки помпозната и лъскава ежегодна церемония.

По този повод Вик Мороу изтъква: „Наистина ли трябва да вярваме, че наградите на филмовата академия се връчват за актьорски умения, когато Джон Уейн има «Оскар», а Ричард Бъртън — не?!“

* * *

Десетима наши хора в Холивуд, които твърдят, че звездите невинаги са толкова бляскави, колкото изглеждат:

1. Комедиантът Тоти Фийлдс: „Интелигентността на Голди Хоун е ярка колкото мъждукаща електрическа крушка.“

2. Френската актриса Анук Еме: „Уорън Бийти е една мъжка тъпа блондинка.“

3. Създателят на филми Анди Уорхол: „Мики Рурк е голям сладур. Доста простичък, но притежава някаква магия.“

4. Поппевецът Бой Джордж: „Анди Уорхол е идиот. Прилича ми на огромен чийзкейк на два крака.“

5. Режисьорът Тони Ричардсън за актрисата Ванеса Редгрейв: „Голяма актриса, но не и голям мислител. Аз може и да си падам малко левак, ама тя е истинска лунатичка.“

6. Създателят на филми Ото Преминджър: „Да режисираш Мерилин Монро, приличаше на режисирането на Ласи. За да получиш един свестен дубъл, ти трябват минимум четиринадесет.“

7. Актрисата Констанс Бенет относно Мерилин Монро: „Зад нея има огромно бъдеще.“

8. Критикът Джон Саймън относно актрисата Санди Денис: „Тя балансира постназалното си състояние с нещо като предфронтална лоботомия, така че когато не се прави на ходеща хъхрица, се превръща в кръгъл идиот.“

9. Режисьорът Дерек Джармън по повод Мелани Грифит и Дон Джонсън, които по онова време били женени: „Тя не може да изиграе роля на умна жена, дори и от това да зависи животът й. Очевидно глупостта на блондинките е заразила цялото семейство.“

10. И ако смятате, че актьорите са по презумпция не чак толкова умни, запознайте се и с думите на актьора Джон Керъдайн: „Най-големите идиоти в този бизнес са режисьорите, които си въобразяват, че могат да пишат. Режисьорите не могат да правят нищо друго, освен да си режисират. Иначе нямаше да бъдат режисьори.“

* * *

Актьорът Джеймс Коко прави следната забележка по повод „Оскар“-а на застаряващия вече актьор Дон Амечи, който му е връчен за танцуването на брейк в „Пашкула“: „Само дето целият танц е изпълнен от дубльор. Не заслужава ли и той свой младши «Оскар»?!“

* * *

На строителите на кораба „Титаник“ са били необходими 3 милиона долара, за да го пуснат на вода. На холивудските създатели на филма „Титаник“ са им трябвали 100 милиона Долара, за да го пуснат на екран.

* * *

Внучката на режисьора Алфред Хичкок помолила за помощ дядо си, за да подготви за училище есе, анализиращо един от неговите филми — „Сянка на съмнение“. Когато момичето върнало есето, се оказало, че двамата са получили тройка.

* * *

Продуцентите на филма „Цялото президентско войнство“ — за репортерите от вестник „Уошингтън поуст“, които запознават обществеността със скандала „Уотъргейт“ на Никсън, били вманиачени на тема автентичност. И за да пресъздадат нюзрума във филма, те поръчват да им бъде докаран боклук от редакцията на истинския вестник.

* * *

В Холивуд следните неща минават за напълно нормални:

Филмовата звезда Фати Арбъкъл имал кола с вградена в нея тоалетна. За да забавлява гостите си, веднъж той организирал изискана сватба между две кучета.

* * *

Ето ви и един пример за его с главата надолу.

„Малко неща в този живот ме карат да се смея — признава комедиантът Чеви Чейс. — В това число аз самият.“

* * *

Простотията ходи както по обикновените хора, така и по филмовите звезди. Ала на последните никой не смее да им каже, че нямат и капчица здрав разум, защото знаменитостите имат нещо, за което дори и най-умните могат само да си мечтаят — позволение да вършат каквото си искат.

Звездата от времето на нямото кино Чарли Чаплин станал толкова велик в Холивуд, а и в собствените си очи, че държал да играе главната роля не само във филмите, но и на коктейлите, на които бил канен.

Чаплин задължително изисквал от домакините си да му се признае правото да бъде първият гост, пристигнал на поредното парти в Страната на фалшивия блясък.

* * *

Ерих фон Строхайм — ексцентричен австрийски режисьор, още през 20-те години на XX век въвел стандарта на холивудските ексцесии, като прахосал цяло състояние за декори и автентични костюми. Режисьорът обяснява по следния начин защо е надхвърлил бюджета си, за да снабди цял един филмов полк с коприненото бельо на имперската гвардия: „Публиката, разбира се, няма да види това бельо. Обаче за актьорите е добре да почувстват, че носят автентичните долни гащи на пруската армия!“

* * *

Една-единствена е причината, поради която Холивуд прави толкова скъпи епически платна. И продуцентът Джо Ливайн очевидно я знае, защото казва: „Няма нищо по-лесно от това да мамиш хората, щом разполагаш с достатъчно голям бюджет.“

* * *

В далечната 1952 г., когато триизмерните филми едва прохождат, критиците пророкуват, че никой няма да се навие да си сложи специални очила, за да гледа някакъв си филм.

Но не щеш ли, хората се навиват. В тази връзка изпълнителният директор на компанията „Парамаунт“ Бил Томас изтъква: „Хората ще си окичат като гердани и тоалетни седалки на вратовете си, стига да им дадеш онова, което искат да видят!“

Вече го виждам: „Тоалетните седалки — филмът.“

* * *

През 1988 г. религиозните фанатици били възмутени от филма „Последното изкушение на Христос“. И за да изразят протестите си пред компанията, която го е произвела, недоволните отпрашили за „Юнивърсъл Студио“, което изкарало от тях 4500 долара от такси за паркиране.

* * *

Холивуд различава великите филми едва след като са се превърнали в хитове. Но не и преди това.

Целокупната филмова индустрия се влюбила в два от филмите си, след като неочаквано се превърнали в касови. Но първоначално сценариите и на двата са обикаляли от студио на студио в Холивуд и всички отказвали да направят от тях филми.

Сценарият за „Форест Гъмп“ бил отритван в продължение на девет години. А този за „Полет над кукувиче гнездо“ обикалял немил-недраг цели петнадесет години.

И двата печелят „Оскар“ за най-добър филм.

* * *

Филмовите звезди Ерол флин и Джон Баримор били не само приятели, но и заклети пиячи. Когато Баримор починал, холивудските му аверчета откраднали тялото му и го вмъкнали тайно в къщата на Флин, където го подпрели на един стол с чаша в ръка и цигара в уста.

А когато Флин влязъл в къщата си, дотолкова се шокирал, че се заклел никога повече да не слага и капчица алкохол в устата си.

* * *

Шефът на едно от най-големите филмови студиа Самюъл Голдуин измислял какви ли не чалнати фрази, като по този начин създал категорията „толкова тъпа къса фраза, че чак умна“. Запознайте се с част от хрумките му:

„Тази сутрин ми хрумна една монументална идея, обаче нещо не я харесах.“

„Проблемът на режисьорите е, че винаги захапват ръката, която снася златните яйца.“

„Прочетох част от него изцяло.“

„Дайте да осъвременим тази идея с някакъв хаплив диалог от деветнадесети век.“

„Рекламата за този филм залива страната като бурен.“ „Трябва да ти измъкна от устата този бик.“

* * *

За да откриете простотията на Холивуд, не е необходимо да търсите много далече. Но все пак си струва да предприемем едно пътешествие назад до 50-те години на XX век, когато се срещат неподправени образци на перфектно съчетание между най-идиотските филми, правени някога, и най-идиотските реклами, измисляни за тях.

Ето няколко примера за опити за шокиране на публиката с второразреден кич, който днес не се знае доколко е успял да се прикрие по дупките:

„Гимназиални адски котки“ — „Фактите за табутата в женските групички, които им дават онова, което искат!“

„Момичето котка“ — „Пищящ терор! Да ме погалиш означава да изкушиш смъртта!“

„Издръжка“ — „Рекетът с издръжките превръща в жертви невинните лековерници.“

„Несвята съпруга“ — „Полуангел, полудявол, тя го превърна в полумъж!“

„Ледена блондинка“ — „Красива, зла, кошмарна, предизвикателна!“

„Примамливата блондинка“ — „от онези грешки, които човек допуска само веднъж.“ (Виждали ли сте някога грешка, която човек да допуска само веднъж? Обикновено му трябват поне три-четири пъти, докато загрее!)

„Тийнейджъри от дълбокия космос“ — „Скафандри с тийнейджъри от други светове, вилнеещи с лъчевите си пистолети!“

„Тийнейджъри пещерняци“ — „Праисторически бунтовници, вдигнали се на бой срещу праисторическите чудовища!“

„Младостта е дива“ — „Експлодира в лицето ви!“

„Някога бях тийнейджър Франкенщайн“ — „Тяло на момче, мозък на чудовище, душа на неземно същество!“

„Момичета в затвора“ — „Разтърсващата история на един мъж, изправен срещу хиляда жени!“

За съжаление големият екран вече не може да ни предложи такъв абсурден сбор от идиотщини. Но затова пък си имаме телевизията.