Боб Фенстър
Още простотии (23)

Двадесет и втора глава
Властта на глупостта
За неприкосновената сянка и пияниците по платното

Какво правят хората, когато се сдобият с прекалено много власт? Уреждат човешки зоологически градини, причиняват дефицит на тоалетна хартия и организират единодушното си избиране.

* * *

По време на Френско-пруската война през 1871 г. войниците откраднали хиляда картини от великия художник Камий Писаро. След това войската изтръгнала платната от рамките им, за да си постеле суха пътека през едно кално поле.

* * *

През шестнадесети век руският цар Иван Грозни избивал по хиляда души на ден. Статистически погледнато, представете си колко трудно му е било на човека през онези векове да поддържа подобна бройка без наличието на оръжия за масово унищожение!

Ами ако Иван решал да си вземе почивен ден в неделя или да отскочи за седмица на море? Яко щял да изостане царят, та какви ли адски усилия щяло да му коства да навакса!

* * *

Първите талони за паркиране се раздавали още преди повече от две хиляди години в Ниневия (днешен Ирак) на хората, които паркирали колесниците си на кралския път.

Каква е била таксата ли? Смърт чрез набиване на кол.

Яки колонки ще да са имали тогава.

* * *

Първата зоологическа градина извън Китай е била построена от царете на ацтеките през шестнадесети век. Зоологическата градина предоставяла и достъп за инвалиди — по начин, малко по-различен от удобствата, които изграждаме днес.

Хората с някакъв недъг се държали затворени в клетките на зоологическата градина. Ацтекският елит гледал на тях като на любопитни експонати — точно както се отнасял и към затворените животни.

* * *

През 30-те години на XX век Хитлер забранил Мики Маус в Германия. Същото направил и Мусолини в Италия, както и Сталин в Съветския съюз.

* * *

Когато Джей Едгар Хувър бил начело на ФБР, на агентите било строго забранено да вървят в неговата сянка.

* * *

По време на изборите през 2002 г. около 11 милиона иракчани гласували, за да си осигурят властта на Саддам Хюсеин за още седем години. Колко са гласовете „против“ ли? Нула.

А в Съединените щати дори и сладоледът не се радва на пълно единодушие.

„Това е уникална демонстрация на демокрацията, която превъзхожда всички останали форми на обществено устройство“ — обяснил спокойно един от приближените на Саддам.

* * *

Забраняването на определени произведения на изкуството — една от любимите практики на управляващите, не е тактика за всяване на смут, измислена от нашите полудели за власт политици. Хората, които си мислят, че разбират от всичко, щъкат по земята векове наред.

През 1573 г. италианският художник Паоло Веронезе бил изправен пред Инквизицията и обвинен в светотатство, защото картината му „Тайната вечеря“ включвала образи, обидни за църквата: клоуни, пияници и протестанти.

Защитната пледоария на художника имала удивително модерен характер: „Рисувам си картините така, както ми харесва!“ Колкото и да не е за вярване, той не бил смален наполовина заради тази своя забележка. Но все пак Църквата му наредила да премахне всички обидни образи от платното.

Веронезе пак успял да надхитри властимащите, при това живял достатъчно, за да разкаже за това! Как го е постигнал ли? Просто променил заглавието на картината, наричайки я „Празник в къщата на Леви“. Църквата не можела да протестира срещу наличието на пияници и протестанти в картина за евреи, защото според нея подобни отрепки се срещали именно по такива места.

* * *

Трима управници — мегаломани, съревноваващи се за титлата „Царствен празноглавец“:

 

1. Китайският император Ли Хсуи назначил по един придружител на всеки от своите пекинези. Не че императорът се притеснявал, че някой ще тръгне да извършва покушение над живота на кучетата му. Просто се притеснявал да не би някои по-големи песове да се опитат да нападнат безценните му малки любимци.

2. Когато императорът на Свещената Римска империя Венцеслаус не одобрявал храната, която му слагали на масата, заповядвал готвачът да бъде изпечен жив. Ама нали това не е същият онзи добър крал Венцеслаус, за когото всички пеят с умиление на Коледа? Или пък е?

3. Ако кралицата на Мадагаскар — Ранавалона, виждала в съня си хора, които познавала, още на другата сутрин ги привиквала в своя палат и заповядвала да бъдат екзекутирани.

* * *

Някои от най-богатите мъже в Европа в началото на двадесети век били двойниците, наемани да се представят за оръжейния магнат сър Базил Захароф. И докато двойниците му се веселели из казината на Монте Карло и модните журове в Лондон, Захароф правел милиони, осигурявайки оръжия и амуниции и за двете страни във военния конфликт между Турция и Гърция, а после и между Русия и Япония.

А по време на Първата световна война той се превърнал в милиардер, като въоръжавал всички страни участнички.

Двойниците на Захароф били принудени да се справят само с едно неудобство, свързано с иначе приятната им работа — мнозина от тях били убити вместо своя покровител.

* * *

Влашкият княз Влад III Дракула е един от образите, вдъхновили Брад Стокър, за да създаде прочутия си филм за вампира Дракула.

Истинският княз Дракула (на румънски думата означава „син на дявола“) измислил уникален план за изкореняване на бедността в неговата страна.

Поканил всички бедняци в своя дворец на угощение. След като хората пристигнали, войниците заковали вратите и капаците на прозорците и подпалили банкетната зала. Така всички бедняци изгорели. Край на бедността.

* * *

Фредерик Вилхелм I — крал на Прусия през осемнадесети век, пръснал цяло състояние, за да си подсигури полк от гиганти — прочутите Потсдамски гигантски гвардейци, събирани от цял свят.

Великаните, много от които се извисявали на повече от два метра височина, били обучавани да маршируват успоредно с каретата на краля и да се държат за покрива й.

Въпреки слабостта си към колосите кралят се отнасял към тях толкова брутално, че много от тях се разбунтували и напуснали. А онези, които били заловени, трябвало да се простят с някой от крайниците си и да прекарат остатъка от живота си в затвора.

* * *

По същото време, когато Шекспир просвещавал света, хората, управляващи Англия, наказвали народа за какво ли не. Псуването например се наказвало с изтръгване на езика, дамгосване или екзекуция.

* * *

През петнадесети век Европа представлявала касапница, в която жадните за власт били посичани от лудналите от власт. Трите най-харизматични фигури на това войнствено столетие — френската Жана д’Арк, италианският Савонарола и Джон Хюс от Бохемия — били изгорени на клада по заповед на управляващите.

* * *

От 1481 г. в продължение на четиристотин години Католическата църква налагала властта си чрез ауто-да-фе — публично изгаряне на хора, обвинени в еретизъм (което за християните означава хора от други религии).

Незнайно как на църковните власти очевидно им убягвала иронията, че измъчват и усмъртяват по най-жесток начин хиляди невинни в името на Христос — самият той също измъчван и убит по жесток начин, задето е проповядвал любов, мир и толерантност.

* * *

Векове наред католиците и протестантите се измъчвали и убивали едни други (както и всички останали, случили се наблизо) в името на Принца на мира. Голяма част от тези издевателства са рожба на болните мозъци на мъже, които изгарят от копнеж по властта и използват религията като извинение, за да унищожават всичко живо по пътя си.

А какво да кажем за жените, които повечето общества съзнателно лишавали от власт и право на мнение? Интересен пример представлява историята на Бланш Гамон — френска хугенотка от седемнадесети век, която била жестоко малтретирана заради религиозните си вярвания от… други жени.

Шест ревностни католички съблекли Бланш, вързали, ръцете, увесили я на гредата на покрива, а после започнали да я бият до припадък, повтаряйки непрекъснато: „Моли се на твоя Бог! Моли се на твоя Бог!“

Гамон била с мистичен уклон и за нея било истинска чест да понесе болка в името на Христос, така че успяла да превърне страданието си в религиозен екстаз.

Това обаче още повече озверило католичките, които се разкрещели: „Да удвоим ударите си! Тя не ги чувства!“

Този подход не ви ли напомня за методите, които римските власти приложили при разпъването на Христос?

* * *

Един от първите конгресмени на щата Вирджиния — Джон Рандолф, вдигнал високо летвата за поведението на политиците още в началото на деветнадесети век. Ако пажовете нещо не му харесвали, той започвал да ги шиба с камшика си.

Ама че наглост! За кого се мисли този конгресмен — за сенатор ли?!

* * *

Уилям Рандолф Хърст използвал мощта на своята вестникарска империя, за да срине великия филм на Орсън Уелс — „Гражданинът Кейн“, който всъщност представлява сатира на самия Хърст като магнат.

Колкото и да не ви се вярва, през 40-те години на XX век властта на Хърст била толкова голяма, че когато филмът бил номиниран с осем „Оскар“-а, при всяко тяхно споменаване по време на церемонията по награждаването и филмът, и неговият създател били освирквани.

Да не си помислите, че хората, опитали се да сринат със земята лента, която днес се смята за истински шедьовър, са били служители на Хърст? Нищо подобно. Това били холивудски знаменитости и филмови магнати, които се обърнали срещу своя колега, за да подкрепят човека, който им разрушавал индустрията.

* * *

Джони Карсън — един от най-популярните американски телевизионни водещи на токшоу през 70-те години на XX век веднъж си направил шега, която обаче станала причина за национална паника. Една вечер Джони заявил, че „тоалетната хартия изчезва от рафтовете на супермаркетите“.

Нищо подобно. Не съществувало такова неща като дефицит на тоалетната хартия. Обаче зрителите предпочели да вярват на Карсън вместо на собствените си очи.

На следващия ден всички магазини в Щатите били залети с хора, блъскащи се да купуват тоалетна хартия — и то в количества, с които щели да изкарат месеци наред.

До обяд тоалетната хартия наистина изчезнала от магазините. А на шашнатите производители на тоалетна хартия им трябвали три седмици, за да възстановят нормалното стокоподаване на артикула си и да напълнят отново магазините с рула.