Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Well, Duh!: Our Stupid World, and Welcome to It, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
VaCo (2016)

Издание:

Автор: Боб Фенстър

Заглавие: Още простотии…

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Кръгозор“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Националност: американска

Печатница: Експреспринт

Технически редактор: Ангел Йорданов

Коректор: Марийка Тодорова

ISBN: 954-771-096-6; 978-954-771-096-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3798

История

  1. — Добавяне

Двадесет и четвърта глава
Закотвени китове в парада
На тъпаците и други подбрани образци на идиотизма

Щом глупостта е в състояние да устои на атаките на интелекта, колко му е да се противопостави и на опитите да бъде класифицирана! Простотията е изключително съзидателно нещо, защото не познава никакви граници — както ще видим и от следващите страници.

* * *

След като се преместила да живее в малко градче, една жена се обадила на кмета, за да се оплаче от забранителния знак с рисунка на елен, пресечен с X, поставен близо до къщата й. Обяснила, че точно на това място камионите непрекъснато блъскат елени, така че щяло да бъде по-добре на животните да им се подсигури друго място за пресичане — някъде, където ще е по-безопасно.

* * *

Какво количество ирония сте в състояние да изтърпите? Един нюйоркчанин осъдил града за телесна повреда, защото се спънал в улична дупка.

И какво му е тук ироничното, ще кажете! Човекът работел в общината на града. И в задълженията му влизало инспектирането на градските улици за дупки.

* * *

Дори и Удсток не може да се сравни с подобен рок фестивал.

Жителите на две съседни селца в Индия всяка годинака организират фестивал, при който се подреждат на двата бряга на реката и започват фестивала по хвърляне на камъни. При него хората от двата бряга на реката се замерят с камъни.

Изненадващото е, че ежегодно от полесражението се оттеглят стотици ранени участници във фестивала.

* * *

В повечето големи градове на всеки десет квадратни мили се падат по четири, заети от коли. А само в Съединените щати над 60 000 акра земя е посветена на огромните супер- и хипермаркети.

* * *

На всяко истинско фламинго в Съединените щати се падат по седемстотин пластмасови.

* * *

През 2003 г. една стюардеса докладвала за евентуална терористична заплаха, защото в отворената от нея бутилка шампанско не се появили никакви балончета.

Когато самолетът се приземил, подозрителното шампанско веднага било отнесено за анализ при специалистите. Какво открили ли? Че си имат работа с изветряло шампанско.

* * *

Единадесет жаргонни термина за „идиот“:

 

Всеки смята всички останали за глупаци. Но не и аз, разбира се. Отношението „НИЕ/ТЕ“ се демонстрира особено ярко в жаргонните термини, използвани от различните професионални групи, когато разговарят за клиенти, цивилни и всички други хора извън техния кръг.

1. ПГДЖ е съкращението, с което лекарите и медицинските сестри наричат пациент, който е „Прекалено Глупав, за Да Живее“. А дебелите пациенти, които се нуждаят от помощ, за да се надигнат от леглото, са заслужили прозвището „закотвени китове“.

2. Издателите на таблоиди наричат всяка филмова звезда с по-необичайни характеристики „холихахо“. А какво е „трениран тюлен“? Експерт, който се води на щат към таблоидите и който е готов да придаде достоверност на всяка абсурдна нелепица, която излиза на хартия.

3. Брокерите наричат някои свои клиенти „босоноги пилигрими“. Това са онези достатъчно тъпи образи, които могат да бъдат накарани да инвестират в нещо, което ще донесе по-скоро голяма комисиона на брокера, отколкото печалба на инвеститора. А как наричат дребните инвеститори ли? „Малките хора“.

4. Модните дизайнери наричат хора, които носят грозни дрехи, „задна супа“.

5. Продавачите на коли никак не обичат хора, които много се пазарят. Такива хора те наричат „бълхи“. А онези, които ги дразнят още повече, са хората с изтънели кесии. Тях пък наричат „хлебарки“.

6. Когато собственик на погребален дом получи поръчка за някакво си обикновено кремиране, което го лишава от всички екстри, свързани с избирането на ковчези, той нарича сделката „шейкър на грил“.

7. Сервитьорите ненавиждат хора, на които определено им личи, че не се хранят често по ресторанти. Такива клиенти те наричат помежду си „стиснати задници“ или „селяндури“.

8. Участниците в селските панаири наричат хора, които се хващат да играят на разни игри, без да печелят, „мишени“. А гражданите пък на свой ред биват наричани „селяндури“.

9. В Холивуд наричат непрофесионално написания, слаб сценарий „Айова“.

10. Организаторите на телевизионни игри си имат специален термин за ситуации, при които никой от участниците не успява да уцели верния отговор — „парад на тъпаците“. Ако преценят, че някоя жена, явяваща се на прослушване, е облечена по-официално, отколкото трябва, я наричат „проститутка“. А човек, който седи безлично на малкия екран, се дарява с прозвището „Пасадена“.

11. Водещите на токшоута по радиото наричат досадниците, които ги притесняват по телефона, „личинки“.

* * *

През 1961 г. някакъв невзрачен канадец решил да последва примера на студентите от Съединените щати и да започне да тренира великия спорт по бутане на легло на дълги разстояния. Никак не бил лош този спорт — прекрасна комбинация между бягане за здраве и придремване.

* * *

Кеймбриджкият учен Чарлз Огдън бил убеден, че светът никога няма да заживее в мир, докато всички не започнат да говорят един и същ език. И с тази цел той решил да стесни лексиката в английския език, довеждайки я до скромната цифра от 850 думи.

Бива си го опитът! Но на бас, че всички ние познаваме хора (при това напълно различни един от друг), които преминават през живота с два пъти по-малък речников запас.

* * *

По време на една бизнес конференция писателят Кларънс Келънд бил помолен да изчете дългия списък на докладчиците. „Най-важното задължение на приветстващия е да бъде толкова непоправимо тъп, че следващите оратори да изглеждат брилянтни на неговия фон — обърнал се той към публиката. — Преди малко прегледах този списък и, честно да ви кажа, смятам, че няма да се справя.“

* * *

През 1982 г. куче от Ню Йорк на име Куцльо получило „бар мицва“, когато навършило тринадесет години. Още четиристотин кучета били поканени на тази еврейска церемония по навлизане на мъжете в зрелостта.

* * *

През 1985 г. невзрачното градче Гастон, в щата Южна Каролина, най-сетне се предало на модните влияния и решило да си постави първия светофар. Ала само след два часа някаква кола се блъснала в единствения светофар на града, като с това причинила верижна катастрофа на още четири коли.

* * *

През 1801 г. един диригент решил да спести унижението на композитора, като пропусне по-голямата част от последните тактове на Бетовеновата „Първа симфония“. Защо? Защото диригентът се опасявал, че „хората ще й се присмеят“.

* * *

Всички знаят, че „Титаник“ е потънал в ледените води на северния Атлантически океан. Ала никой не знае на кое точно място на океанското дъно е намерил вечния си покой.

След като всички експедиции, изпратени да търсят „Титаник“, се провалили, през 1981 г. се обърнали към двадесет и осем ясновидци, за да кажат къде би трябвало да се търси корабът.

Никой от тях не познал. Експедицията пак се провалила.

„Титаник“ бил открит едва през 1985 г. — пак с помощта на (други) ясновидци.

* * *

В градчето Марисвил, щата Калифорния, някога имали градска надпревара, при която два 80-килограмови блока лед се поставяли под слънцето и хората започвали да залагат кой от тях ще се разтопи първи.

Трудно е да се каже дали това доказва, че любителите на хазарта биха заложили на всичко, или че Марисвил надали ще успее да отнеме от Сан Франциско титлата на най-горещо място на тихоокеанското крайбрежие.

* * *

Радиоводещият Робърт Сейнт Джон: „Ако има Бог, сигурно сега ни гледа, клати глава и си казва: Боже, каква огромна грешка направих!

* * *

Четири абсурдни епитета за градове.

Някога Филаделфия била наричана „Градът на братската любов“ — преди хората да проумеят истината и да започнат да си премълчават културно. Обаче следните градове са се сдобили с действително идиотски епитети:

 

1. Градът на понятията — Бостън.

2. Градът на вретената — Лоуъл, щата Масачузетс (заради текстилната му индустрия).

3. Градът на нарушеното споразумение — Лимерик, Ирландия.

4. Сметановият град — Милуоки (заради тухлените му къщи в сметанов цвят).

* * *

Когато колите се появили за първи път и в щата Тенеси властите на град Мемфис приели закон, постулиращ, че жена може да кара кола само ако пред возилото върви мъж и развява червен флаг, за да предупреждава пешеходците за приближаващата опасност.

* * *

Когато го запитали дали уискито помага на хората да си вършат работата по-добре, доктор Уилям Ослър отговорил: „Не. То просто им помага да не се срамуват чак толкова, че я вършат зле.“

* * *

Когато съкровищата от гробницата на Тутанкамон се отправили на обиколка из Съединените щати, един нюйоркски полицай, който бил назначен за охрана на експозицията, получил удар. След като се възстановил, той завел дело, изтъквайки, че е поредната жертва на проклятието на Тутанкамон.

* * *

През 2002 г. в Латвия се организирал нов конкурс за красота — Мис Пленничка. Целта била да се открие най-добрата такава от женската част на държавата.

* * *

Разсеяността може да сполети и най-великите умове.

Оливър Уендъл Холмс претърсил старателно джобовете си, ала никъде не открил своя билет. Кондукторът бил много вежлив и уверил съдията от Върховния съд, че ще му изпрати билета по пощата веднага щом го намери.

„Вижте какво — казал Холмс, — въпросът не е в това къде е билетът. Въпросът е закъде би трябвало да пътувам в момента!“