Боб Фенстър
Още простотии (27)

Двадесет и шеста глава
Задайте четиридесет и пет тъпи въпроса
И получавате четиридесет и четири идиотски отговора

1. Животът наистина ли се състои само от поредица гадни, тъпи, безсмислени неща?

Разбира се, че не. Много често няколко гадни, тъпи, безсмислени неща могат да ви се случат и едновременно.

* * *

2. Какви са шансовете ние, човеците, да се окажем най-тъпата раса във вселената?

С такава голяма вселена като нашата може и да се уредим с добри новини — че е крайно невероятно ние да сме единствената тъпа раса сред цялата тайфа.

От друга страна, защо пък и да не е възможно?! Но шансовете са на наша страна, като се замислим, че когато Господ е изчегъртал дъното на казана, все пак не е намерил нас.

Не, не. Тази чест вероятно принадлежи на някоя незначителна расичка, набутала се в затънтена слънчева система, която всяка неделя ходи да се моли на Господ, а от понеделник до петък се занимава с избиване на себеподобните си — а понякога и в събота, ако не е успяла да си свърши както трябва работата през работната седмица.

Как звучи тази молитва из пространството ли? Благодарим ти, Господи, за този невероятен дар, който си ни дал — живота, както и за мозъка, та да осъзнаем, че сме живи и че всичкото това щастие дължим на теб!

А сега ни изчакай за мъничко, защото трябва да излезем от църквата и да убием всички онези, които очевидно са получили живота и мозъка си от някого другиго.

* * *

3. Смятате ли, че повече хора щяха да бъдат в състояние да изпълняват Десетте Божи заповеди, ако не бяха толкова сложни? Например Господ да реши да ги опрости — да ги сведе до една-две, ама наистина много важни?

Повечето хора изобщо не си дават сметка, че Десетте Божи заповеди са най-лесно смилаемата, най-опростената версия на Божиите правила. Ето какво е станало всъщност, когато Мойсей се е опитал да слезе от планината с десетте заповеди:

ГОСПОД: О, Мойсей!

МОЙСЕЙ: На мен ли говориш?

ГОСПОД: Че на кого другиго?! Ти си единственият тук, освен мен, а аз нямам навика да говоря сам със себе си!

МОЙСЕЙ: Сега пък какво искаш?

ГОСПОД: Забрави да вземеш от единадесета до двадесета.

МОЙСЕЙ: Тези каменни плочи са много тежички, Господи. Ако решиш да пренесеш всичко на хартия, може и да успея да смъкна надолу четиридесетина-петдесетина заповеди.

ГОСПОД: С най-голямо удоволствие, обаче вие още не сте измислили хартията.

МОЙСЕЙ: Ти нали си всемогъщ! Не можеш ли да дръпнеш малко някое и друго изобретение напред в графика на столетията? Хартията няма да ни бъде хич излишна. А и онези лекички сандалки с меките подметки. Не бих възразил и против кубчетата лед. Тази пустинна вода направо ми прегори гърлото, да ти кажа.

ГОСПОД: Мойсей, още си тук, а вече забравяш единадесетата Божа заповед: Не хленчи!

МОЙСЕЙ: Да бе, извинявай!

ГОСПОД: Както и дванадесетата: Ако имаш някакви въпроси за това защо животът е такъв, какъвто е, запази си ги за себе си!

МОЙСЕЙ: Правилно. Защото, ако Ти искаше да обясниш нещата на хората, щеше да го направиш. Защото подобни неща по принцип не ти убягват от вниманието.

ГОСПОД: Виждаш ли?! Хайде, поемай и останалите десет!

МОЙСЕЙ: Знаеш ли, що не взема да се върна после за тях? Обещавам ти! Веднага ще се кача обратно — тоест, веднага щом успея да накарам хората да изпълняват първите десет!

ГОСПОД: Хубаво. Ама да не забравиш?!

Както се досещате и сами, Мойсей забравил. Обаче вие не допускайте същата грешка! Пишете ни още днес, за да ви изпратим екземпляр от Забравените заповеди — от номер единадесет до номер двадесет. Не забравяйте да приложите и самоадресирана каменна плоча с вашия адрес!

* * *

4. С настъплението на ядрените оръжия и другите средства за масово унищожение съществува ли някакъв светъл лъч в посоката, в която сме поели толкова стремглаво?

С всичките тези системи за ранно предупреждение, които ни предоставят от четиридесет до петдесет минути отсрочка преди края на планетата и живота въобще, ще разполагате с предостатъчно време, за да се насладите на разпродажбата на живота си.

90 процента отстъпка от всичко на дребно! От всичко! Навсякъде!

Твърди стоки, меки стоки, долни стоки. Солнички и пипернички, микровълнови пуканковички, фурни за хляб — малки и големи, ракети — сини и червени.

Да бе, нали ви казах — всичко! Купувате едно и получавате хиляда безплатно! Разбира се, ако се обадите още сега!

Как е възможно да правим такова налудничаво търговско предложение ли? Ами защото всички сме си по малко луди.

Е, това поне си го знаем.

* * *

5. Възможно ли е да съдим за коефициента на интелигентност на някого по количеството рециклирани отпадъци, които произвежда — тоест, колкото по-умен е даден човек, толкова по-малко е боклукът му?

Рециклирането на отпадъците е ярко отражение на дълбоко закодираната ни психологическа нужда да си мислим, разрешаваме поредния иначе неразрешим проблем.

Хората произвеждат боклук още от мига, в който са се вързали на абсурдната уловка, че цивилизацията е по-скоро цел, а не колективен дефект на личността.

Огромна част от боклука на древността сега си седи по музеите, възхваляван като ценни артефакти от културното ни минало.

Така че, изобщо да не ви пука, че си хвърляте боклука! Мислете за него като за средство за подпомагане на дисертацията на някой бъдещ антрополог, с чиято помощ човечецът ще може да си купи по-евтиничко докторската титла.

Боклуци! Голяма работа, че се събират и трупат! Ние си имаме по-важни неща, с които да се занимаваме. Разхищението е чиста загуба на време.

* * *

6. Срещали ли сте някога тъп учен в областта на ракетните технологии?

Хората обикновено казват: „Не е необходимо да си учен в областта на ракетните технологии, за да проумееш точно това!“

В интерес на истината съществува само една област, в която трябва да бъдеш точно толкова умен, колкото и един ракетен учен — областта на ракетните технологии.

Обаче и тук възниква един проблем — с кого се сравняват учените в областта на ракетните технологии, когато решат да проявят скромност и да подскажат, че не са толкова умни, колкото някои други?

Не е необходимо да си отговарящ за ракетната програма на учените, за да проумееш точно това.

* * *

7. Какъв е най-големият проблем на света?

Прекалено много хора. И даже мога да изброя някои имена!

Разрешението на проблема е много лесно — всички хора по света си избират по едно номерче от шапката. Всеки, който се е сдобил с номер „пет“, си заминава. Знаете ли колко апартамента ще се опразнят само в Ню Йорк!

Питате къде ще отидат, като си заминат ли? Ей, аз ви обещах да разреша само проблема с пренаселеността! По този проблем нека си побъхти главата някой друг!

* * *

8. Възможно ли е някога да спечелиш спор с идиот?

Да предположим, че вие поддържате радикалното мнение, че „навън е студено“.

Философът веднага ще контрира: „Какво е вашето определение за «студено»?“

Мистикът няма да закъснее да ви постави натясно със: „А какво значение влагате в понятието «навън»?“

Демократът веднага ще се изправи, ще размаха пръст и ще изтъкне: „Ако навън беше студено, правителството отдавна щеше да ни е предупредило за тази опасност!“

Обаче идиотът ще каже: „Човек не може да остане на топло в килера.“

Нищо чудно вие да се изкушите да му кажете: „Ама аз не говорех за килери!“

Или може би: „Хайде да излезем навън и да видим дали е студено или не е!“

Или: „Дори и един кретен може да проумее кога е студено и кога не е!“

Обаче никой от гореизброените аргументи няма да ви помогне с каквото и да било. Идиотът просто ще обори всеки ваш опит за логическо мислене с довода: „Не е така! Това си е моят килер и ти не можеш да играеш в него!“

Единственият начин да спечелиш спор с идиот е да разсъждаваш като идиот — което изобщо не е чак толкова трудно, колкото си мислите.

Затова следващия път, когато искате да докажете на някой идиот, че навън е студено, просто му кажете: „Тъй като никой не знае със сигурност дали вътре не е част от навън, студът е относителен спрямо моя чичо, а и правителството още не е гласувало законопроект по въпроса, хайде да ме пуснеш сега в този твой килер!“

После сграбчвате идиота за яката, изхвърляте го навън, след това залоствате яко вратата и накрая се поздравявате, че поне веднъж в живота си сте спечелили нещо.

* * *

9. Глупаците част от проблема ли са или част от разрешението му?

Глупаците са единствената ни надежда. Да вземем за пример замърсяването, което става все по-голямо с всеки изминал ден. Но очевидно положението все пак не е чак толкова зле.

Защото, ако отровеният ни с газове въздух и някакви си там шест-седем замърсени океана действително представляваха проблем, досега все някой гений щеше да му е намерил разрешението.

И тъй като никой не е предложил разрешение на проблема, значи нещата не ще да са чак толкова зле, нали така?!

Затова, ако наистина държите да допринесете с нещо за замърсяването, включете се в него и го замърсете още повече! Нека не лишаваме някой надежден млад учен от шанса да спечели Нобеловата награда за Наистина Велика Наука, Която Наистина Допринася С Нещо За Добруването На Света, като се опитваме да спрем замърсяването и да спасим онова, което е останало от света.

Замърсявайте така, сякаш животът ви зависи от това! Защото без замърсяване няма и разрешаване!

* * *

10. Свободна воля или съдба? Толкова ли е глупаво да се опитваме да намерим решение на този вечен дебат?

— Човек е този, който е и не може да стори нищо по този въпрос — каза Филип. — Защото не може да бъде онзи, който не е.

— Нищо подобно, човек е този, за който се мисли, че е — изтъкна Меган. — Докато един прекрасен ден мисълта му не вземе друга насока и не си даде сметка, че само се е мислел за онзи, който е.

— Не е така. Човек е този, с чийто образ може да му се размине — подчерта Рейчъл. — Този, за когото е в състояние да убеди хората, че е. Може и да си твърди наляво и надясно, че е гуру, обаче ако никой не го последва, значи не е.

— Не сте прави. Човек е този, за когото хората му позволяват да се преструва, че е — каза Крис.

— Не е вярно — намеси се Габриел. — Човек е само илюзия на онова, което е.

— Извинете, че се намесвам, народе, и много се извинявам, че ви нарушавам удоволствието от спора, обаче никой от вас не е онзи, за когото се мисли. Всички вие сте онова, за което ви вземам АЗ.

— Хей, приятел, ти за кого се мислиш, бе?!

— Онзи, който ви измисли.

— Може пък само да си мислиш, че си ни измислил.

— Мога да го докажа.

— Как?

— По начина, използван и от Господ. Като спра да говоря.

* * *

11. Глупостта лечима ли е?

Разбира се. Само станете член на групата на „Неспециализирано Нещастните“ или на Националната организация на Убедените, че не са забравили нещо, като изпратите две хиляди долара на пощенска кутия 2000, град Трябватмипари, Ню Джърси.

Тези две групи са посветили живота си на лечение на глупостта, като са си поставили за цел да станат толкова богати, че да не им пука от нея.

* * *

12. Ако човек си е така и така идиот, каква работа би могъл да избере?

Политиката никога не е за изхвърляне като възможност. Нашите народни избраници се надпреварват да доказват, че всеки идиот би могъл да стане политик. Номерът е обаче да се докопаш до мястото.

Съревнованието е толкова ожесточено заради корупцията и рушветите. Но щом веднъж усвоиш изкуството на ръкостискането, не ти остава много друга работа за вършене.

Но за хората, които правят първи стъпки в бизнеса на идиотизма, препоръчвам престъпленията. Това е най-доходоносният бизнес в Америка. Освен това не се налага да си член на профсъюза, за да си намериш работа, а и конкуренцията е още по-тъпа дори и от теб.

Наред с всички бонуси тази работа е една от най-сигурните. Ако изберете да правите кариера в ограбването на банки например, няма да има нужда да се притеснявате, че банката ще бъде преместена в друга държава, за да бъде ограбвана от евтина работна ръка.

* * *

13. Щом идиотологията е нова наука, как тогава можеш да разберем в каква посока се движим? Дали хората в миналото са били по-тъпи, а сега поумняват, или тогава сме били по-умни, а с всеки изминал ден затъпяваме все повече?

Щом хората някога са били по-тъпи, а сега поумняват, то идиотологията нямаше да бъде нова наука. Учените щяха да я открият още много отдавна, защото наблюденията им обикновено се занимават с очевидното.

* * *

14. Съществуват ли някакви предимства в глупостта?

Да, при това четири. И те я превръщат в привлекателен житейски избор.

1. Никога няма да ви се налага да се притеснявате, че с напредването на годините ще оглупеете, ако сте успели да го направите още на младини.

Най-добре е да се отървеш от излишното навреме. Плашилото никога нямаше да се оплаква от болки в главата, ако Дороти го беше оставила на мира.

2. Прогресивното затъпяване на Съединените щати може да бъде прието и като комплимент. Защото всички останали се опитват да заприличат все повече на нас.

А с помощта на рекламите и с политиката на нашето правителство за инвестиране в умни бомби и тъпи деца, очевидно ще успеят. Ние междувременно можем да си позволим да приседнем и да изчакаме светът да ни настигне в затъпяването.

3. Ще се отървем от сарказма. Вече не се издържа на бомбардировките с жестоки, безсмислени коментари, с които ни засипват нещастниците.

А вие какво ще правите? Ще бъдете весели като птички. Хапливите фрази и саркастичните забележки ще ви минават покрай ушите. И докато умните се съсипват от насочения срещу тях сарказъм, вие ще си вървите безгрижно по пътя. Или поне така бихте се чувствали, ако знаехте значението на думата „безгрижен“.

4. Много по-голям обсег на възможности за хранене. Какво ще кажете за натопени в разтопено краве масло парченца свинско, а? Жестоко! Или пък корнфлейкс, направен от захаросана захар? Ммм, веднага ще поискате второ! Безплатно сирене, изпечено заедно с кутията за пица, така че да не ви се налага да се чудите кое е пицата и кое — картонът? Звучи страхотно!

Веднъж успели да се отървете от мозъка си, никога повече няма да ви се налага да се притеснявате какво консумирате — боклуци или не. В крайна сметка, ако наистина бяха чак толкова вредни, тогава никой нямаше да ги продава, нали така?!

* * *

15. Някъде четох, че месец април бил най-жестокият от всички. Обаче лично аз никога не съм имал проблеми с април. Това да не би да е някакъв особен вид протест на обременените данъкоплатци или нещо не съм разбрал?

Някога април действително беше най-жестокият месец, докато не сложиха поет начело на жестоките счетоводни сметки.

Т. С. Елиът забелязал, че през април не само ви се стоварват всички данъци, но също така и войни, глад, болести, гадни катастрофи, и — като че ли това не е достатъчно — пролетната депресия.

Ала онова, което Елиът е пропуснал да забележи (вероятно защото на разрешителното му за поет му е изтекъл срокът), е, че веднага след април следва май, който също се характеризира с войни, глад, болести, гадни катастрофи и още по-остри форми на депресия. И отгоре на всичко — спомените за жестокостите на април. И ето как се сдобиваме с нов водач в месечната листа на жестокостта.

Докато не дойде юни. Когато става същото.

А юли? Същото. Август? Виж раздел „юли“.

Жестокостта нараства с всеки изминал месец, защото никой от гореизброените проблеми не си отива. И тогава достигаме до февруари, който не само си носи своя порядъчен дял от нещастия и проблеми, а и на всичко отгоре води и до нов проблем — второто „р“.

На всички ни се иска да го пишем така, както някои от нас го наричат: „февуари.“ Обаче даскалът, който се е промъкнал подло в главата ни още в началните класове, не отказва да си тръгне — а какво по-жестоко от това, а?!

После идва и март, който за наш късмет е най-нежестокият месец, защото всички знаем, че независимо от неприятните неща, които могат да ни се случат през март, нищо не може да се сравни с онова, което следва — още един април, който е най-жестокият месец, както ни поучава поетът.

* * *

16. Французите и японците наистина ли са по-умни от американците, защото обучават децата си на чужди езици още от най-крехка възраст, докато американците не си правят този труд?

Ама те нали и без това трябва да говорят някакъв чужд език?! Все пак са чужденци!

* * *

17. Вече всички са наясно, че употребата на наркотици е голяма глупост, освен ако наистина не можеш без пържени яйца. Тогава защо толкова много хора продължават да вършат нещо толкова глупаво?

Можеше и да успеем да спечелим войната срещу наркотиците, ако бяхме спестили онези милиони, които похарчихме, за да гоним наркодилърите от единия край на улицата до другия, и да похарчим парите за изобретяване на по-полезен наркотик, с по-малко гадни странични ефекти.

А къде тук се връзват пържените яйца? Нека си представим, че някой ви казва: това тук е вашият мозък по телевизията. А това там е мозъкът ви, докато управлявате джип. А по-нататък е вашият мозък, след като някой ама наистина гаден даскал от гимназията го е докопал безмилостно.

Това е цял един свят от изпържени мозъци, обаче обърнете внимание — не всички те са били изпържени от наркотиците!

Как обаче да изметем от лицето на земята вещество, което кара хората да си мислят, че наистина си прекарват страхотно, дори и всъщност да не е така?

* * *

18. Провалът наистина ли е признак за интелигентност под средното ниво?

Вече прекалено дълго всички ви повтарят, че сте неудачник, защото непрекъснато се проваляте. Обаче не позволявайте на тези негативни флуиди да ви съкрушат!

Година след година отборът на „Чикагските лъвове“ не успява да спечели Световната купа. Но да не мислите, че това ги обезсърчава? Нищо подобно! Влагат си преспокойно милионите в банките като истински шампиони, а после продължават и на следващата година пак се провалят.

Провалът е хуманитарна реакция. Защото, ако не се провалите вие, ще се провали някой друг. Закон. И с всеки ваш провал вие предоставяте на останалите шанса да успеят. Нали сте готин!

Не забравяйте — ако не успеете от първия път, нищо чудно да се окаже, че сте се сдобили с начин на живот, който напълно ви устройва!

* * *

19. Кои са по-тъпи — престъпниците или адвокатите?

Жертвите. Защото ние позволяваме на тези две групи да управляват нашето общество, вместо да ги пометем с един замах.

Напълно възможно е да елиминираме престъпността в рамките на един човешки живот. Ще попитате как? Като я узаконим! Цялата.

Както стоят нещата днес, като че ли престъпността привлича най-лошия вид хора — престъпниците. А без престъпност няма да има и престъпници!

Щом веднъж легализираме престъпленията, тогава всички ще могат да се заемат с тях. И тогава престъпността ще стане точно толкова символ на Америка, колкото и пилеенето на пари, измамите и данъците.

* * *

20. Умните хора по-интелигентно ли пилеят пари от глупавите?

Абсолютно. Както показват и наскоро проведените проучвания върху навиците за харчене на пари на хора със или без коефициент на интелигентност. Учените са установили, че:

Глупавите хора купуват: стимулатори на настроението, охранителни системи, пищови, абонамент за „Нешънъл инкуайърър“^[1].

Умните хора купуват: по-скъпи стимулатори на настроението, по-добри охранителни системи, по-големи пищови, абонамент за „Венити феър“^[2].

* * *

21. Защо всички списания ни мислят за идиоти?

Защото подобно предположение е изключително изгодно. Да вземем например „Венити феър“ — списание за богати идиоти, което публикува една реклама за нещо, което някога се наричаше Ситибанк, обаче сега се препозиционира като „Сити — изборът за цял живот“, вместо място, където човек може да си открие банкова сметка.

Рекламата ни съветва „да натрупаме цяло състояние… от приятели“, защото „те са единствените, които могат да ти кажат колко струваш“.

Очевидно, след като вече не е строга търговска банка, Сити вече не си прави труда да държи отчет за вашите пари. Решили са да разчитат за тази цел на вашите приятели.

На рекламната снимка някаква жена се облича, подпомагана от пет чифта ръце, дърпащи бялата й рокля. Очевидно да бъдеш богат с приятели означава никога повече да не ти се налага да се обличаш сам.

Възможно е пък общо десетте ръце да принадлежат на извънбанкерския работен екип на Сити. Освободени от необходимостта да губят време в следене на вашата банкова сметка, бившите банкери могат да ви помогнат за по-важни неща, като например да ви направят да изглеждате добре.

* * *

22. Щом ние тръгваме на война в името Божие, а онези отсреща също се бият в Негово име, то тогава какво прави самият Бог?

Играе в защита. Не си ли спомняте онази битка, в която Бог съхрани живота на всеки син и дъщеря на майките по земята, като отклоняваше всички куршуми — като някакъв Супер-Арни?

Те стрелят по нас, обаче никой не улучва. После ние стреляме по тях — и пак никой не улучва.

Това стечение на обстоятелствата дотолкова ще отегчи ръководителите на учебните стрелби, че в крайна сметка ще си заслужава.

Нищо чудно обаче някой старомоден генерал да заповяда още по-старомодната атака „На нож!“. Тогава на Господ действително ще му се стъжни от работа. Ние замахваме срещу тях, а те отскачат, отскачат, отскачат… После те пък се опитват да ни цапнат по главите с прикладите, обаче ние се снишаваме, снишаваме, снишаваме…

Накрая на всички им писва дотолкова от всичкото това неулучване на целите, че се строполяват един върху други и по едно време някой се обажда: „Абе, да ви се намира някоя бира?“

И битката не може да бъде спечелена, така че войната трябва да свърши и Господ се почесва по темето и промърморва: „По дяволите! Как не ми хрумна по-рано?!“

* * *

23. Кое е по-умно — да запалиш една свещ, или да проклинаш тъмнината?

От свещи са загинали много повече хора, отколкото от псувни.

Човек би си помислил, че всеки първо ще се сети да изгаси свещите, преди завесите му да се подпалят. Обаче същите тези всички са прекалено заети да се потупват взаимно по гърба, задето са били толкова светло-оптимистични, че забравят да съблюдават правилата за восъчна безопасност.

Междувременно онези, които предпочитат да проклинат тъмнината, дават своята дан за защитата на околната среда, като същевременно събират подобаващ арсенал от псувни, който ще им свърши много полезна работа, когато нещата действително загрубеят.

Погледнете внимателно вселената. В нея има много повече тъмнина, отколкото светлина. Ако Господ искаше светът да натежава от светлина и да олеква откъм псувни, нямаше да остави толкова големи пространства между толкова малобройните звезди.

* * *

24. Защо идиотите винаги успяват да се издигнат?

Защото ги повдигат висшестоящите, които не искат до тях да се наредят тайфа от умници, на чийто фон те биха изглеждали доста зле.

* * *

25. От гледане на телевизия действително ли се оглупява, или първо трябва да си оглупял, за да започнеш да гледаш?

Проучванията сочат, че средностатистическият американец гледа телевизия по седем часа на ден. Но това изобщо не е достатъчно. Ако се понапънете, може и да удвоите времето пред малкия екран.

Ако всички се посветят на гледането на телевизия по четиринадесет часа на ден, тогава катастрофите по улиците и пътищата ще намалеят наполовина. Освен това рязко ще се снижи разпространението на болести, предавани по полов път, защото телевизионният секс е единственият безопасен вид секс. Изобщо животът чрез телевизията е почти същият като обикновения живот, само че значително по-безопасен.

* * *

26. Защо умниците непрекъснато се оплакват?

Колкото повече се оплакваш от глупостта, която цари навсякъде около теб, толкова по-дълго Господ те оставя да живееш, защото вижда, че си схванал намека.

* * *

27. Ако вече човек е направил най-голямата глупост, която може да се сътвори, няма ли да се чувства малко самотно на върха?

В никакъв случай. Никоя глупост не може да се определи като най-голямата, докато човек не види какво ще направи съседът му, когато разбере.

* * *

28. Къде са изчезнали всички умни хора?

Отишли са на майната си.

Едно е сигурно — не са заминали за столицата на САЩ. Последният умен човек във Вашингтон още преди години беше видян да бяга панически от града, крещейки като обезумял: „Тези круши не са паднали под дървото, което ги е родило!“

Ако хората в американското правителство бяха дошли от космоса, това би обяснило доста неща. Ала, уви — всички до един произхождат от Съединените щати, което си е доста страшничко, като се замисли човек. Очевидно това е най-доброто, което нацията ни може да направи.

Къде са тогава — в Ню Йорк, Лос Анджелис, Акрон? Не, не и не! Ако човек е умен, за какъв дявол ще живее там?!

Ако ви трябват умни хора, повечето от тях ще откриете в университетите. Крият си се те там, защото отдавна са проумели какво представлява останалата част от света.

Умници могат да се открият и тук-таме из манастирите. Те пък са се скрили по въпросните места, за да търсят просветление чрез размисъл и медитация. И веднага щом го открият, правят всичко възможно в никакъв случай да не ни го предадат на нас, останалите.

Защото си дават сметка, че ако покажат на другите как да постигнат просветление, то тогава пътуващите търговци ще започнат да ни предлагат парфюми за достигане на нирвана и всички ще замиришем божествено, и всички ще се включим в лудата надпревара за постигане на божественото. Току-виж по този начин се е пръкнала и някоя подобрена раса, обаче надпреварата пак ще си остане.

* * *

29. Художниците наистина ли са гении, или просто успяват да ни измамят, че са гении, защото никой не разбира и бъкел от изкуство?

Великото изкуство се ръководи от един-единствен мотив — да не се налага да работиш, за да оцеляваш.

Изкуството не изисква наличие на интелигентност. Ако мозъкът действително беше част от професионалната характеристика на художниците, тогава Сикстинската капела щеше да бъде нарисувана от възпитаници на Харвард.

* * *

30. Кое е по-умно — да се огледаш, преди да скочиш в пропастта, или направо да скочиш?

Проява на умност е да се огледаш, преди да скочиш — но само ако го правиш в продължение на час и половина. По този начин ще разполагаш с предостатъчно време да си измислиш разумно обяснение защо си скочил едва след като си се огледал и си видял в какво скачаш.

* * *

31. Лекарите наистина ли са толкова умни, за каквито се представят?

Специалистите по тези въпроси са изчислили, че само един на петдесетима лекари е самозванец — без диплома за медицина. И в това число не влизат онези, които играят ролята на лекари по телевизията.

И все пак тези измамници продължават да практикуват медицина, някои не по-зле от истинските лекари.

Изводът е следният: или измамниците ни са особено умни, или да станеш лекар не е чак толкова трудно, колкото се опитват да ни внушат медицинските академии.

* * *

32. Защо филмовите звезди изглеждат толкова приказно, докато не ги срещнеш на живо, и тогава всички до една се обвиват в ореола на идиотизма?

И вие щяхте да бъдете идиоти, ако ви плащаха милиони долари, за да се любите с камерите.

Да вземем за пример една типична филмова звезда с условното име Брад Хънк.

По някакъв необясним начин той вдъхновява милиони тринадесетгодишни девойчета и домакини от предградията да си мечтаят за мига, когато ще се сблъскат случайно с него в местния супермаркет, той ще ги погледне и ще произнесе с романтична нега в очите: „Ти си жената, която цял живот съм търсил! Онези холивудски звезди, онези моделки не означават нищо за мен! Ти си момичето от моите сънища!“

И все пак Брад си дава сметка колко е неадекватен, защото само преди година е продавал ризи в „Гап“. И няма представа какво е направил, за да заслужи своя велик пробив, защото ако знаеше, щеше да го е направил още на втория си ден в магазина.

А сега Брад е живото въплъщение на бога, пред когото се прекланят фенове и мениджъри. Всяка негова идиотска мисъл днес се тълкува като велико проникновение, записано на хартия от журналисти, които се чудят и маят защо не са станали филмови продуценти, вместо да се занимават с произнесеното от красиви глупаци.

Днес Брад крачи през неопределимия си свят с увереността на млад принц, оглеждащ харема на баща си. Ала дори и при наличието на пълните ресурси на разкрасителната индустрия зад гърба си филмовите звезди никога няма да се превърнат в добри любовници, защото от добрия любовник се изисква да умее да прониква — а единственото място, където една звезда прониква, са бокс офис класациите.

* * *

33. Кой е най-тъпият празник?

В името на Коледа всички се бутаме в претъпканите магазини, чиито стоки биха изправили косите на Исус. Пилеем си парите да увиваме подаръците в красива хартия, която после ще бъде разкъсана и хвърлена на боклука. Пръскаме прекалено много пари в купуване на неща, от които нямаме никаква нужда, а после се чудим защо от празниците кесиите ни изтъняват.

На Великден и Хелоуин тъпчем децата си с курабийки и шоколад, макар да сме наясно, че само след час ще започнем да им крещим да престанат да мятат невръстните си братчета към стената, за да проверят дали бебето ще залепне.

В Деня на мармота празнуваме способността на един гризач да предсказва времето.

Ала безспорно най-любимият празник на идиотолозите по целия свят е Денят на шегата — Първи април. Тогава празнуваме факта, че сме достатъчно тъпи, за да стигнем дотам, че да празнуваме собствената си простотия.

* * *

34. Нали фобиите са признак на интелигентност? Все пак наистина има неща, от които трябва да се страхуваме, не е ли така?!

И още как!

Например хора с власт, с остри инструменти в ръце. Защото политикът е последният човек на този свят, когото бихте искали да зърнете с ножица в ръка, особено ядрена такава.

Но ние не се страхуваме от такива дребни работи. Страхуваме се от паяци — това е най-често срещаната фобия, въпреки че ние сме хиляди пъти по-големи от тях и милиони пъти по-гадни от животинките. Кога за последен път някой паяк е замахнал срещу вас със сгънат вестник, а?

Много повече са хората, ужасяващи се от паяци, отколкото онези, страхуващи се от рака, социопатите или от отегчение по време на парти край басейна, причинено от гости със стомаси, в състояние да погълнат половината квартал.

Много по-голяма е вероятността да се гътнете от строполил се върху вас зомбиран от наркотици рападжия, отколкото да ритнете камбаната след ухапване от паяк.

* * *

35. Раздават Нобелови награди за физика, химия, медицина, литература, икономика и мир. Това не доказва ли, че по планетата ни щъкат минимум шест умни личности?

Лауреатите са тесен кръг приятелчета, които се редуват да си връчват награди един на друг, забравяйки за нас останалите.

Защо не раздават Нобелови награди за футболни гафове, сърфиране из телевизионните канали, оплакване от живота, дребни престъпления или живеене в разхвърляна къща — все неща, в които повечето от нас много ни бива, а?!

* * *

36. Хората са изобретили стотици езици, всеки от тях от сложен по-сложен. Това поне не доказва ли наличие на някаква интелигентност?

В никакъв случай. Обаче превръща говоренето в голям смях. Езиковите умения са по-скоро парадокс, отколкото признак на интелигентност.

Например, когато се налага да кажем на някого, че направо нямаме думи, пак се налага да използваме думи, за да му го обясним.

* * *

37. Къде отиват идиотите — в рая или ада?

Почти всички хора, били те умни или прости, отиват в ада.

Първо на първо, почти всяка религия праща в ада наивните последователи на всички останали религии. Не е възможно обаче всичките да са прави, макар да е напълно възможно всички до една да грешат.

После идват невярващите, които също отиват в ада, защото не вярват, че има ад, та да се изхитрят и да пратят останалите в него.

Това ни оставя само с шепа светци и едно-две въплъщения на Буда с надежда да се озоват в рая.

Обаче хич да не ви пука! Гледайте си живота! Ако се отдадете на достатъчно наслади и за това ви изпратят в ада, то тогава ще се озовете в компанията на всички останали, които също са пратени в ада, задето са се забавлявали — с други думи, аверчетата от купона.

А малцината на столетие, които все пак имат някакъв шанс да се въздигнат към рая, ще си наточват уменията, довеждайки чистите си мисли до съвършенство.

Та познайте къде ще е големият купон!

* * *

38. Невежите по-умни ли са от високообразованите?

Ще ви уведомим веднага щом професорите приключат с проучването си по въпроса.

Междувременно не е зле да помислите по следния въпрос: Представете си един невеж селянин, разхождащ се през гората в края на своето стопанство, как внезапно попада на свита на кълбо гърмяща змия. Без да се замисля, селянинът вдига пушката си и убива змията, преди да е успяла да надигне глава и да го ухапе.

Загубата на змията леко измества екологичния баланс на региона. Без тази гърмяща змия популацията на дървесни плъхове нараства драстично.

В търсене на храна плъховете нападат фермата на селянина, като пренасят болест, която убива пилетата му.

Той лекува оцелелите с химикали, които спасяват част от пилетата, обаче се просмукват в почвата, откъдето унищожават реколтата му с царевица. А без парите от нея фермерът не може да си плати ипотеката и загубва цялата ферма.

На жената на селянина й идва до гуша от него и си вдига чукалата, забягвайки с един индийски укротител на змии.

Напълно отчаян и без никаква представа защо животът се е отнесъл толкова жестоко към него, селянинът се завлича в големия град и се превръща в уличен пияница. Загива, наръган с нож, по време на ръкопашен бой за бутилка евтино уиски край долнопробен бар, наречен „Ухапването на змията“.

Няколко километра по-нататък един образован фермер с докторска степен по органична взаимозависимост се разхожда през гората в края на фермата си, когато попада на свита на кълбо гърмяща змия.

Докато вдига пушката си, образованият селянин размишлява за последиците от убиването на змията — как ще се наруши деликатното екологично равновесие, което той е балансирал с такова старание. Освен това изстрелът би бил крайно несправедлив спрямо змиите и останалите живи същества. Да не говорим пък че всичко ще му се върне двойно по жътва, когато популацията на гризачите неминуемо ще се увеличи и ще му създаде още редица проблеми, характерни за беззмийната екология и опорочаващи изкуството на разумното фермерство.

И докато образованият селянин разсъждава върху всички тези последици по един нелинеен начин, змията линейно се надига и го ухапва.

Мисля, че това долу-горе отговаря на въпроса ви.

* * *

39. Тъй като експертите доста често започнаха да дават грешни заключения, не е ли крайно време да си намерим по-умни експерти?

Самолетите се разбиват. Корабите потъват. Космическите совалки експлодират. Токът спира. Тостерът изгаря.

Обучаваме най-добрите войници в света, въоръжаваме ги с най-доброто оборудване, а после ги изпращаме на всякакви невъзможни мисии и те се провалят. Точно поради тази причина мисията се дефинира като невъзможна — както изтъкват генералите в заключителния си доклад.

Само умният е в състояние да си признае, че е сгрешил. Именно поради тази причина умните никога не ги избират за експерти.

* * *

40. Щом първобитните били толкова умни, тогава защо са създали нас?

Имали са чувство за хумор, много преди да проумеят на какво могат да се смеят.

Ако цивилизацията успее да се самоунищожи, значи ще сме постигнали ирония, която никой от нас няма да е жив, за да оцени (и по този начин няма да може да създаде никаква ирония — колко иронично!). Иронията на превръщането на цивилизования човек обратно в първобитен.

* * *

41. Бракът не е ли просто поредната форма на маркетинг?

Истински брак — на вкус не е така добър като страстта, но е и не чак толкова проникващ.

Винаги ще могат да се правят пари от стоки, които търпят подобрение посредством думички като „истинска“ (бира) и „неподправена“ (любов). Ала тези пари винаги ще се трупат от хората, които обслужват стоката, а не от онези, които я консумират.

* * *

42. Съществува ли вероятност за поява на нова смахната мода?

Трудничък въпрос — по принцип всички модни веяния са смахнати. Но все пак не е зле да следите последните маркетингови атаки. Например жените скоро ще могат да си купуват гигантски червила за тяло, защото червилото вече не се ограничава само до устните.

 

От къде на къде единствено устните да бъдат удостоявани с такова внимание?! А вратът ви не е ли достоен също за целувки? Как смеят да игнорират и вътрешната страна на китките ви?!

А сега, посредством магията на червилото за тяло, вие ще можете да изпращате сигнали къде точно бихте желала да бъдете целуната следващия път.

* * *

43. Прекалено глупаво ли е човечеството, за да живее?

Нищо подобно. Ние оцеляваме именно благодарение на ожесточената си простотия. Защото само пълни идиоти биха живели в безкрайни войни, в които загиват милиони.

От друга страна, без всичките тези войни досега планетата да се е задръстила от народ — и къде ще го слагаме, ако смея да запитам?! Подземният вариант беше доста абсурден като решение на проблема, но иначе ефективен.

* * *

44. В първата си книга за човешката простотия казахте, че бъдещето се очертава като прекалено глупаво. Сега вече сме в това бъдеще. Е, прав ли бяхте или не?

Вие избирате залога. Въпреки че, ако сте достатъчно умни, за да го направите, значи сте прекалено умни, за да го сторите.

Започнете с изброяване на войните, потисническите режими, разпръснатата по целия свят жестокост, обърнете внимание на начина, по който богатството се подиграва на бедността и продължава систематично да разрушава единствения свят, с който разполагаме.

Всички са наясно, че правим гаф след гаф. Обаче никой не се сеща да спре.

Но иначе президентът е много доволен, че продължаваме да пазаруваме.

* * *

45. Някакви надежди за бъдещето?

Не може да нямаме. В крайна сметка никой не може да се надява за миналото.

Бъдещето е било изобретено, за да имаме къде да отправяме всичките си надежди, които непрекъснато бликат.

Забелязали ли сте как надеждата задължително избликва? Не е като да се измъква от дупките, да се носи плавно или да крачи спокойно към най-близкия изход.

Надеждата е длъжна да избликне, защото ако не подскочи до висините, от съществуването й няма да има никакъв смисъл.