Боб Фенстър
Още простотии (29)

Двадесет и осма глава
Простотии на килограм

Осем идиотски надписа от близо и далеч:

 

1. На крайречен път в Бирма: „Когато този знак е под водата, пътят е непроходим.“

2. В ресторант в Найроби: „Уважаеми клиенти, ако сервитьорките ни ви се сторят груби, потърсете управителя.“

3. В родилно отделения в Индия: „Забранено за деца!“

4. В зоологическата градина на Будапеща: „Моля, не хранете животните. Давайте храната на дежурните пазачи.“

5. Върху сешоара за ръце в крайпътна тоалетна в Съединените щати: „Не включвайте машината с мокри ръце.“

6. На едно гробище в Германия: „Не късайте цветята, освен от собствения си гроб!“

7. В асансьора на един хотел в Париж: „Моля, оставяйте си всички ценности отпред.“

8. В ателие за химическо чистене в Рим: „Оставете си дрехите при нас и прекарайте един незабравим следобед!“

* * *

Два зрелищни спорта, които с един замах могат да бъдат лишени донякъде от глупотевината:

 

1. Хокеят ще стане по-малко тъп, ако се отърват овреме от шайбата.

По този начин няма да се разсейваме от удрящите се със стиковете огромни кретени. А така и така са почнали, що не вземат да хвърлят и кънките?!

2. „Лешникотрошачката“ няма да изглежда чак толкова идиотски балет, ако от време на време оставяха и плъховете да спечелят.

* * *

Три простотии във въпросителна форма, с чиито отговори не разполагаме:

 

1. Щом лекарите и адвокатите работят в професионални сгради, тогава кой работи в аматьорските?

2. Защо винаги ни карат да бягаме в затворени кръгове? Що не вземат за разнообразие да ни накарат да тичаме в затворени овали или правоъгълници, или например в осморки?

3. Докога мравките ще се хвалят, че могат да вдигнат тридесет и два пъти собственото си тегло?! Голяма работа! И аз мога да вдигна тридесет и два пъти тяхното тегло! При това с една ръка!

* * *

Три откачалски теории за Сътворението:

 

1. Човешките същества са едни от ранните модели на Господ. Сега, когато Той е зает със създаването на нови раси, предпочита за модели буболечките.

2. Някаква по-висша раса от друга галактика ни е изхвърлила на нашата планета, след това е побягнала надалеч и оттогава насам предпочита да се крие от нас.

3. За да се създаде целият този хаос, е била необходима намесата на повече от един Бог. Представете си двама богове, поседнали в Космическото кафене, как си разменят следните лафове:

ГОЛЕМИЯТ БОГ: Хора! Вярват на всичко, което им пуснеш!

ДОБРИЯТ БОГ: Ако мислиш твоите за наивни, ела да видиш моите! Представяш ли си, казах им, че съм ги създал, защото ги обичам!

ГОЛЕМИЯТ: И те ти повярваха?

ДОБРИЯТ: И още как! Абе, нямат никакво чувство за хумор! Можеш ли да си представиш, че след всичките земетресения, пожари, урагани, нещастни случаи по пътя и под душа, да не говорим пък за постоянния сърбеж, които им изпратих, те все още си въобразяват, че тук съм им подготвил някакъв райски клуб, след като приключат с живота си долу!

ГОЛЕМИЯТ: Жалки същества! Връзват се на всяка лъжа, стига да ги кара да се чувстват сякаш имат думата в тази работа! Що не вземем следващия път да създадем нещо малко по-умно, а?!

ДОБРИЯТ: Няма проблеми. Ама дай първо да му гаврътнем още по едно!

* * *

Три идеи — толкова смахнати, че чак гениални:

 

1. Автомобилни фарове на настроението.

Колкото пъти стиснете волана, толкова пъти фарът се включва и подсказва вашето настроение на останалите участници по пътя.

Внимавайте за онова ревящо волво по-назад! Онова, с червения фар, което ви застига от ляво!

А забелязвате ли стария форд, който върви на зигзаг? Няма страшно — щом зърнете кехлибарената светлина на фара, веднага ще разберете, че просто ви дразни!

2. Самотни трошки под наем.

Случвало ли ви се е някога да вземете кола ветеран под наем, докато оправят вашата, и да имате някакви проблеми с нея? Разбира се, че не. Механиците винаги поддържат трошките в изрядно състояние, защото по този начин рекламират професионалните си умения!

Освен това хората никога не се отнасят небрежно към една кола ветеран така, както правят с обикновените коли под наем. А и с вниманието си шофьорите изпращат кармични сигнали на механиците — аз ще се грижа за твоята кола, но много те моля, погрижи се и ти за моята!

3. Височинно-чувствителни кинотеатри.

Преди да ви пуснат в салона, всички зрители се подреждат по височина — висок до нисък, висок до нисък, така че, след като седнат, никой на никого да не пречи.

Ей, нали в началното училище номерът ставаше! Защо да не стане и в кината?!

* * *

Три надути американски твърдения, които някога звучаха шикозно, но днес шушнат шантаво:

 

1. „Върви на Запад, млади човече!“

Само две думи: Лос Анджелис.

Ако Хорейшо Алджър беше казал: „Върви към Средния Запад, млади човече!“, днес все още щяхме да можем да си паркираме спокойно в Холивуд и да стигаме от Долината до Малибу за по-малко от пет часа.

2. „Глупакът скоро се разделя с парите си.“

Щом е чак такъв глупак, тогава как изобщо е успял да се сдобие с пари, а?!

И щом той се разделя скоро с парите си, защо това не става по-скоро, отколкото моментът, в който се разделя с тях?! Защо развръзката трябва да чака толкова дълго вашето появяване, за да я констатирате?

Вероятно далеч по-точно е да се каже, че глупакът скоро се развихря с парите си.

3. „Тази страна отива по дяволите в ръчна кошница.“

Абе, кой носи ръчни кошници в наши дни, а?! И какво, като стана въпрос, представлява ръчната кошница? Като има ръчни кошници, сигурно трябва да има и крачни, и гръбни, нали?

И от къде на къде човек ще си носи нещата в ръчна кошница, когато за целта съществуват далеч по-удобни средства за пренасяне на багаж: торбички, книжни кесии, дамски чанти, ранички, големи раници, сакове и прочее.

Отпусни се, народе, няма страшно! Тази страна не отива по дяволите в ръчна кошница! Че отива там, отива — обаче го прави в джип. Защото така ще стигне по-бързо!

* * *

Три неща, които никога не трябва да изричате пред идиот:

 

1. Какво те накара да мислиш така?

2. Би ли подържал колекцията ми от кристални антики?

3. Добре дошъл! Заповядай!

* * *

Три неща, които се надявате никога да не ви се налага да изричате пред идиот:

 

1. Няма проблеми, шефе.

2. Да, скъпи.

3. Бихте ли си пояснили мисълта, господин президент?

* * *

Три неща, които биха ви навлекли голяма беля, ако се наложи да ги изречете пред идиот:

 

1. Но, Ваша Милост…

2. Сигурен ли сте, че трябва да оперирате, докторе?

3. Кой точно хълм искате от нас да превземем, генерале?

* * *

Три бизнес начинания, с които само идиот би се заел:

 

1. „Ден втори“ — ресторант, който сервира само остатъци от вчера.

2. „Двоен билет“ — кинотеатър, в който на екрана се прожектират два филма едновременно, така че, ако ви писне от единия, да си имате какво да гледате.

Ето и програмата на цепнатия екран за следващия месец:

„Отнесени от вихъра и лъва“

„Няколко добри мъже не си тръгват“

„Човекът, който може да бъде Кинг Конг“

„Най-прекрасната ми година опасен живот“

„Мъртвият върви изправен“

„Боб, Карол и Тед и Алиса в Страната на чудесата“

„Добрият, лошият и грозният американец“

„Принцесата булка на Франкенщайн“

„Кльощавият от летящия трапец“

„Работещо момиче, без прекъсвания“

„Руснаците идват, руснаците си отиват вкъщи“

„Сини стоманени магнолии“

„Старецът извън Африка“

„От девет до пет лесни парчета“

„Боб, Карол и Тед и ресторанта на Алис“

„Влюбеният Шекспир в подходящия непознат“

„Мъж и жена за всички сезони“

„Малтийският сокол и снежният човек“

 

3. Коли под наем „Вземи си лимон“

Няма значение колко ще очукате нашите трошки. Ние и без това не държим да ги видим обратно при нас!

* * *

Трима анонимни голямоглавци, пропуснали да забележат гения:

 

1. Един от тях заявил на Игнас Падеревски, че ръцете му са прекалено малки, за да свири на пиано. А Падеревски се превръща в един от най-великите пианисти на всички времена.

2. Когато инженер Гулиелмо Маркони разработил теорията си за радиообмена, научните авторитети по онова време побързали да я отрекат, изтъквайки, че подобни шантави идеи са в противоречие с всички физични закони.

Третият от въпросните анонимни глупаци заявил на Енрико Карузо, че трябва да напусне операта, защото гласът му звучал като „вой на вятър през прозореца“. Обаче Карузо продължил да си вие срещу вятъра и се превърнал в един от най-великите тенори на всички времена.

* * *

Два вица за тъпи блондинки и два вица за тъпи мъже:

 

1. Милионер глупак шофира в обратната посока в еднопосочна улица. Спира го едно ченге и го пита: „Къде смятате, че отивате?“

„Нямам представа — отвръща милионерът. — Обаче очевидно вече съм закъснял, защото като гледам, всички се връщат.“

2. Как наричаме мъж с половин мозък? — Надарен.

3. Защо психиатрите вземат на блондинките половин цена на сеанс?

Защото им се налага да подлагат на анализ само половин мозък.

4. Защо на блондинките им разрешават само половин час обедна почивка?

Защото ако ги пуснат за повече, шефовете им ще бъдат принудени да ги обучават наново.

Между нас казано, обърнах вицовете. Първите два са по принцип вицове за тъпи блондинки. А номера 3 и 4 са вицове за тъпи мъже. Обаче са напълно взаимозаменяеми, не мислите ли?

* * *

Четири професии за глупаци:

 

1. Актьор.

Режисьорът Алфред Хичкок ненавиждал актьорите, защото ги намирал за неуправляеми. Ето как си мечтае за перфектния актьор този велик манипулатор: „Най-добра система на кастинг, разбира се, имат в «Дисни». Ако някой не им харесва, просто го скъсват и го хвърлят в кошчето.“

2. Главен редактор във вестник.

„Всеки редактор трябва да има брат, работещ като сводник — казва писателят Джийн Фаулър. — Така поне ще разполага с един човек, с когото да се сравнява.“

3. Адвокат.

„Адвокатите са единствените хора, които никой не смее да пипне заради пренебрежението им към закона.“ Кой е този бич за адвокатското съсловие, изрекъл подобни злобни думи? Адвокатът Джеръми Бентам.

4. Политик.

„Да работиш в политиката е равносилно на това да работиш като футболен треньор — споделя сенатор Юджийн Маккарти. — Трябва да бъдеш точно толкова умен, че да разбираш играта, и точно толкова глупав, че да я смяташ за важна.“

* * *

Шест от най-великите абсурдини на човешката раса:

 

1. Създаването на градовете.

Чудовищно пренаселените градове дори не са измислица на нашето съвремие. Константинопол — столицата на Византийската империя, е приютявал в пределите си над един милион души още през девети век.

Не че им е било приятно. Стотици хиляди бедняци се изхитрявали да се преместят в града, мислейки си, че там сигурно се живее по-добре, отколкото в селските коптори.

И заживявали в градските коптори. Били принудени да търпят такава върховна форма на мизерия и мръсотия, че повечето от тях скоро се ориентирали към бунтарския бизнес. Така преследването на бедняците се превърнало в една от основните задачи на градската управа — точно както и измитането на улиците.

Това живот ли е според вас? Очевидно някои все още са на същото мнение, защото векове след Константинопол нещата изобщо не са се променили в гигантските градове по целия свят.

Какво би станало, ако големите градове не съществуват? Няма да има повече обсади, няма да има задръствания по улиците, няма да има чума, няма да има тънки стени, както и тъпи съседи.

Хората няма да могат да се сблъскват с амбулантни търговци на всеки ъгъл, ако няма толкова много ъгли.

Никакви градове — никаква организирана престъпност. Никакви улици — никакви улични банди.

А какво ще стане с лудостта, породена от стреса на пренаселеността? Ще бъде забравена. На кого ще му пука за някакъв си, решил да откачи на някой планински хълм?! Обаче ако предпочете да го направи насред градския център, веднага ще притесни колегите си, отправили се на кратък обяд, което на свой ред ще наложи полицейска намеса и като нищо ще се превърне във вдъхновение за другите откачалки най-сетне да си покажат рогата.

Никакви градове — никаква досада. На голото поле, където трябва да оцеляват, хората ще бъдат прекалено заети, за да се отегчат.

И с какво ни се отплащат големите градове за цялата тази мъдротъпа идиотщина? С няколко свестни музея, няколко приятни ресторанта и значително повече хълмчета, които те приканват да им станеш крал.

Ах, да. И значително по-добри шансове за безличните типове да си намерят красиви приятелки. В тази игра се залага на числа — а градовете изобилстват от цифри.

2. Десетте Божи заповеди.

Не че някой е тръгнал да се оплаква от ценностната система, която те ни налагат. Много си е добра даже. Обаче заповедите са прекалено много.

Кои са десетте най-велики крале в историята? А десетте най-велики хита в бокс офис класациите? Човеците са устроени така, че и да ги съдереш от бой, пак няма да могат да запомнят по десет от каквото и да било.

А, бе, какво беше там: „Не пожелавай бивола на ближния си ли, или не пожелавай осела ли, овеса ли на съседа си?“

Господ щеше да се сдобие с далеч по-добра възвръщаемост на инвестициите си, ако си беше посгъстил текста. И една точна Божа заповед щеше да е достатъчна, а освен това всички щяха да я запомнят: Не бъди такъв идиот!

3. Хората, дърпащи конците зад трона.

Кралят не е кой знае какъв проблем. Всеки знае как да измами дебеловратите. Направи ги управляващи на всичко, което са в състояние да обхванат с поглед. Това ще ги кротне. Най-трудната част е да се подсигуриш областта за наблюдение да не е особено голяма.

Ала хората, дърпащи конците зад трона, никога не престават с интригите си. Те винаги искат повече, защото знаят, че през девет хълма в десетия, в земите на друг такъв дебеловрат идиот, също има хора, дърпащи конците зад трона му — хора, също като тях. И те също искат повече.

И точно затова тези типове непрекъснато шушнат в ухото на краля: „Виждате ли онези типове ей там? Най-добре е да вземем веднага да ги изтрием от лицето на земята, преди те да са ни изтрили първи!“

Ако нямаше хора, дърпащи конците зад трона, нямаше да има и трон.

4. Къси поли, дълги поли. Гримове. Мода.

Колко векове в женскочасове са пропилени в опити нежният пол да изглежда още малко по-добре за още малко повечко време?

Ако жените бяха посветили всичкото онова време, което прекарват в поставяне и изтриване на грима си, в пазаруване и умуване кой елемент от най-новата мода ще им ходи най-добре, на пренасочване на енергията си към поправяне на всички глупости, натворени от мъжете, объркали тотално целия свят, днес планетата ни щеше да бъде значително по-приятно място за живот.

5. Синонимите.

Английските думи имат прекалено много значения. Както и синоними. Ако имахме по-малко думи, щяхме да водим значително по-умен и по-щастлив живот, изпълнен с далеч по-малко стрес.

Защото точно сега разполагаме не само със стрес. Имаме си и напрежение, натиск, тревога, треперене, угризения, неспокойствие и безпокойство.

А животът щеше да бъде къде-къде по-лесен, ако си имахме единствено стрес.

Обаче целта на английския език е да ни доведе до лудост — в случай че останалите неща в света пропуснат да свършат добре тази работа.

Синонимите помагат на знаещите много думи да изпитват превъзходство над останалите, а у другите, които не знаят чак толкова много лексеми, предизвикват желание да фраснат първите в носа. Което предизвиква още повече стрес у всички участници.

6. Списъците със задачи.

Преди да се появят списъците със задачи, хората правели минимума от онова, с което можели да се измъкнат. Ако някоя работа била действително важна, не се налагало тя да бъде помнена. Тя е трябвало да бъде свършена.

Какво е било оперативното правило ли? Много просто — ако човекът, отговарящ за досадното напомняне на задачите, забрави за някоя, значи въпросната задача не е била наложителна.

И така, до появата на списъците със задачи. Тези списъци ни натоварили с излишно чувство за дълг и вина. И лишили хората от удобството да забравят за нещо.

А сега ние планираме предварително срещите си за планиране на задачите. И всичко това — едва след като поставим по ред на приоритетите задачите, включени в оперативката за предварително планиране.

Съставяме списъци, които съдържат съдържанието на други списъци.

Купуваме специална хартия само за списъци. А когато я свършим, включваме я в поредния списък: „Да си купя нова хартия за списъци!“

Има ли някакъв начин да сложим край на този кошмарен списъчен навик? Разбира се. Да извадим всичко след номер седем в списъка. Да го изхвърлим. Щом не е успяло да се нареди в групата на първите пет задачи, значи няма да е чак толкова важно.

Питали ли сте се някога какви ли са били списъците със задачи на прочутите?

 

СПИСЪКЪТ СЪС ЗАДАЧИ НА МОЙСЕЙ:

1. Да се срещна с фараона.

2. Първо да си направя застраховка срещу скакалци. Едва след това да се срещна с фараона!

3. Да измисля хубавичък маршрут към обетованата земя, преди да съм повел онази тайфа хленчовци към пустинята.

4. Когато се кача на планината, за да получа Божиите заповеди, да си взема ръчна количка. Каменните плочи са по традиция тежички и не се знае колко заповеди ще му щукнат на Господ, като набере скорост.

5. И докато съм там, да попитам Господ дали не му хрумва нещо ново за ядене. На хората започна да им писва от тази манна небесна, манна… мамина… мамка…

 

СПИСЪКЪТ СЪС ЗАДАЧИ НА ТЕОДОР РУЗВЕЛТ:

1. Утре да отида на лов.

2. Ако от пресата ме надушат, да открия някое животно, а после да го пусна. Може пък да го кръстят на мен. „Зайчето Теди“ не звучи никак зле. Или пък „сърненцето Теди“.

3. Да избягвам мечките на живот и смърт!

4. Да помисля дали мотото ми да бъде: „Върви чевръсто и носи малък бастун“ или „Върви спокойно и носи среден бастун“. Нещо не мога да реша засега.

* * *

Сфери на влияние на тъпите компютърни редактори:

 

Тъй като вече само шепа третокласници могат да пишат правилно, всички ние оставяме нашите компютърни редактори да вземат решения вместо нас, а те автоматично започват да коригират и неща, за които до този момент не ни е хрумвало, че се нуждаят от корекция.

 

1. Рок банди.

Ето какво би ви предложил вашият компютърен редактор, автоматично не разпознал нищо:

„Кул енд дъ Ганг“ — „Коала и река Ганг“.

„Манфред Ман“ — „Маниери за мен“.

 

2. Филми.

„Бъч Касиди и Сънданс Кид“ — „Бът Кейст^[1] и Сънданс Кид“.

„Рамбо“ — „Мамбо“.

„Непростимо“ — „Незабравимо“.

 

3. Книги.

„Гърбушкото от Нотр Дам“ — „Гърбушкото от Нотната дама“.

„Ана Каренина“ — „Ана Кератин“.

„Джейн Еър“ — „Джейн Ерос“.

„Бари Линдън“ — „Бари Лондон“.

„Клетниците“ — „Колети изцепници“.

„Портретът на Дориан Грей“ — „Портретът на Дъртия Грес“.

„Брулени хълмове“ — „Брилянтни хълмове“.

* * *

Две тенденции в простотията на бъдещето:

 

1. Комбинирани книги.

За да увеличат все по-намаляващата ни продуктивност в четенето на книги, издателите ще започнат да комбинират книгите по познатия модел „две в едно“. По този начин ще можем да удвоим процента си на начетеност с комбинирани книги като следните:

 

„Дните край езерото на скакалеца“.

„Старецът в сивия костюм и морето“.

„Ромео и Жулиета и Франи и Зоуи“.

„101 далматинци над кукувиче гнездо“.

„Вкамененият Форест Гъмп“.

„Нежна е нощта на игуаната“.

„Крилете на самотния гълъб“.

 

2. Филморазпространение — фаза II: Отвъд продукцията.

Холивуд ще реализира огромни нови печалби (които може да си складира до купчината с огромните стари печалби), когато изнесе разпространението на своите филми отвъд големия екран и ги вмести в магазините. Така филмите ще могат да се продават на дребно, съвместно със стоки като:

„Отнесени от ветрила“. Утре ще бъде поредният мръсен ден. Точно затова ние от далечния Юг винаги си поддържаме прозорците кристалночисти с този превъзходен препарат за стъкло, на когото изобщо не му пука за вашата мръсотия.

„Тутси кексчета“. Десертът за онези, които поставят под въпрос сексуалната си ориентация. Отваря се и от двете страни.

„Застрахователна компания Животът е прекрасен“. Гарантираме ви сигурност в ръцете на Джими Стюарт!

„Рентгеновата лаборатория на Малкълм“. Прозираме в тялото ви… и в лъжите ви.

„Копчета Кой закопча заека Роджър“. Вината не е в нашите копчета, а във вашите илици!

„Агенция за запознанства Телма и Луиз“. Ако успеете да ги хванете, можете и да ги поканите на среща.

„Мръсната дузина“. Яйца — така, както природата ги е измислила.

* * *

Пет доказателства, че системата на правораздаване нямаше да бъде кой знае колко по-шантава, дори и да беше измислена от истински откачалници:

Когато човек се замисли за законите в страната си, бързо си дава сметка, че смислеността не е задължително условие за наличието им. Определения като „законно“ и „незаконно“ са по-скоро плод на предразсъдъците в съответното общество отколкото рожба на закона.

 

1. Да използваш сексапилна жена да продава всичко — от бира до стари автомобили — законно.

Да използваш сексапилна жена, за да продаваш секс — незаконно.

2. Да правиш секс с жена, която току-що си срещнал в бара и която знаеш, че никога повече няма да зърнеш отново, а след това да й дадеш петдесет долара, за да си купи билет за благотворителната акция в църквата — законно.

Да правиш секс с жена, която току-що си срещнал в бара и която знаеш, че никога повече няма да я зърнеш отново, а след това да й дадеш петдесет долара, без да ти пука за какво ще ги похарчи — незаконно.

3. Да вземаш лекарствени средства, които те карат да вдигнеш най-близкия стол в бара и да цапардосаш с него гадния тип до теб — законно.

Да вземаш лекарствени средства, които те карат да прегърнеш готиния тип до теб в знак на вечна любов — незаконно.

4. Да убиваш стотици и хиляди хора с разрешението на президента — законно.

Да убиеш един-единствен човек без разрешението на президента — незаконно.

5. Силен тип да набие слаб човечец — незаконно.

Силен тип да си сложи ръкавици и да ступа някоя слаба мушица — не само че е законно, а и може да продаваш билети за събитието!

* * *

Три въздухарски правила за пилоти:

 

1. По-добре е да си долу и да си мечтаеш да си горе, отколкото да си горе и да си мечтаеш да беше останал долу!

2. Перката е огромен вентилатор в предната част на самолета, който охлажда пилота. Защото при всяко негово спиране пилотът се облива в пот.

3. Не разбивай самолета, за да хванеш микрофона!

* * *

Още три още по-въздухарски правила за пилоти:

 

1. Да летиш е второто най-хубаво нещо на тази земя. Първото е да се приземиш.

2. Поучи се от грешките на другите! Защото няма да успееш да живееш достатъчно дълго, ако си решил да ги изпиташ всичките на свой гръб!

3. Не забравяй разликата между Господ и пилота — Господ не си въобразява, че е пилот!

* * *

Четири примера от смахнатия английски език:

 

Независимо колко сме образовани, повечето от нас рано или късно започваме да произнасяме идиотски фрази като следните:

1. „Без повече суетня…“

Ама това не е честно! Защото означава, че вие вече сте си се посуетили на воля, а аз не съм! Крайно време е да осуетим суетнята, преди да е стигнала до частта с „повече“.

Защо някой не вземе да каже нещо като: „С много суетня бих искал да ви представя един човек, който не се нуждае от представяне… човекът, който популяризира използването на салатната вилица и който е обичан от повечето си братовчеди…“

Ей, ама единственият, който не се нуждае от представяне, е Исус! Всички останали могат да се ползват от своята доза суетня колкото си искат! Иначе какво ще правят хората, чиято задача е да преценяват кога точно трябва да сложат край на суетнята, а?!

2. Преждевременна еякулация.

Чували ли сте някога жена да казва: „О, Харолд, еякулацията ти беше наистина временна!“

Ами ако вземе, че изтърси: „Извинявай, ама позакъсня.“ Това прави ли еякулацията следвременна?

3. „Все едно да сравняваш ябълки с портокали!“

Кой е казал, че ябълките и портокалите не се спогаждат? Та те имат толкова много общи черти: ядем и ябълката, и портокала. И двете са плодове. И двете могат да се изцедят и да ги изпием като сок. И двете са в по-голяма или по-малка степен кръгли. И двете са полезни за нашето здраве. И двете се появяват твърде често в речта ни, при това по-често от редица други плодове.

Е, оказва се, че сравнението между тях не е чак толкова трудно, нали?!

4. „Не си брой пилците, преди да се излюпят!“

Сериозно?! Някой опитвал ли се е да брои пилета, след като се излюпят? Та те не се спират! Тръгваш след едно, а пропускаш четири.

После си казваш: Добре де, тогава ще наема няколко броячи на пилета, за да помогнат. Обаче как да разбереш колко точно броячи на пилета да наемеш, освен ако не си преброил пилетата си, преди да се излюпят?!

Да ви призная честно, яйцата открай време създават проблеми. Често казваме: „Не си слагай всичките яйца в една кошница!“

Хайде пак тези кошници!

Да предположим, че имаме дванадесет яйца. Ако сложиш едно в една кошница, а останалите единадесет — в друга, тогава пак ще стане така, че си слагаш всичките яйца (тоест всичките единадесет) в една кошница.

Накрая ще ви трябват неопределен брой кошници за неопределения брой яйца — по едно във всяка. А после къде ще сложите всичките тези кошници? В една много по-голяма ли?

„Не можеш да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца.“

На пръв поглед твърдението е неоспоримо — като не броим американската армия. Но този превъртял на тема чупене на яйца очевидно пропуска един особено важен аспект от съвременния живот — в днешно време са единици онези, които могат да направят омлет, дори и след като счупят яйцата.

И какво можем да направим по въпроса? Вероятно да се прехвърлим на овесени ядки. Никой не брои овеса, а и той няма обичая да се излюпва. Освен това не се налага да го слагаш в кошници, а що се отнася до чупенето — и да искаш, не можеш да го направиш.

* * *

Потпури от иронични намигвания на езика:

 

1. Ако сте решили да си вземете душ, каква е вероятността да си го изнесете на излизане от банята?

2. Ако си имате вкъщи дрешник, сигурно в него слагате дрехите си. А какво слагате в обувника?

3. Във всяка лека кола си има жабка, макар никой да не поставя вътре жаби.

4. Паркингите обикновено не водят към парковете.

5. Почти във всяка къща има телевизор. А къде са прилежащите им телета?

* * *

ВНИМАНИЕ! АМЕРИКА ЗАТЪПЯВА ВСЕ ПОВЕЧЕ!

 

Нараства броят на студентите, които се записват в училището на фирмата „Дънкин Донатс“ и пак не успяват да си издържат изпитите. Да, Съединените щати вече раждат хора, които са толкова тъпи, че не могат да работят дори и в магазин за продажба на понички!