Боб Фенстър
Още простотии (13)

Дванадесета глава
Идиотски начини да хвърлиш топа
Заровен жив, но не за дълго

Повечето от нас успяваме да издъхнем без помощта на хармоники и лъвове. Ние не изкушаваме съдбата с банските си. Ние не изпитваме нужда да изпробваме психичните си възможности върху връхлитащи ни влакове.

Обаче ако не съществуваха достатъчно доброволци, готови да изпробват късмета си със смъртта, следващите страници щяха да бъдат празни.

* * *

През 1937 г. преподобният Харолд Дейвидсън обявил гладна стачка, след като Англиканската църква го лишила от сан, защото се забъркал с проститутки. Тогава обаче бил арестуван за опит за самоубийство — нещо, което в Англия се смята за престъпление.

В деня на съдебния процес той помолил да го откарат до съдебната зала в клетка, в която имало и лъв. Това била неговата представа за привличане на публичност върху персоната си, която да му спечели общественото съчувствие.

Преди обаче Дейвидсън да успее да се изправи, за да докаже невинността си, лъвът го убил.

* * *

През осемнадесети век един италиански граф на име Антонио Фернандо разбрал от ясновидка, че алкохолът ще го убие. Затова престанал да пие. Една вечер графът решил да използва алкохол, за да потуши болката в краката си. Алкохолът обаче се запалил от камината и той изгорял.

* * *

През деветнадесети век европейските лекари препоръчвали на пациентите си да плуват в моретата, езерата и реките, за да подобрят здравето си. Приличието изисквало от жените да носят бански костюми, състоящи се от памучни фусти, върху които следвали кюлоти, поли и обувки.

И докато работели върху подобряването на своето здраве във водите, мнозина жени се удавили, повлечени от тежестта на подгизналите пластове на банските си костюми.

* * *

През 1980 г. индийският мистик Кадешвари Баба накарал учениците си да го заровят жив, за да им демонстрира удивителния си контрол над своите дух и тяло. Когато след десет дена го изровили, той демонстрирал въпросните си умения в някакво друго измерение. Защото в това вече бил мъртъв.

* * *

Доказателствата може и да са били косвени, ала кой съд би могъл да устои на толкова много съвпадения? През 1911 г. трима мъже били осъдени за убийството на сър Едмънд Бери от Грийнбери Хил.

Убийците били обесени за престъплението си. По ред на имената им: Грийн, Бери и Хил.

* * *

И това ако не е глупав начин да умреш!

През 2003 г. адвокатите на един осъден на смърт от Арканзас обжалвали присъдата му пред федералния съд, като изтъкнали, че клиентът им не може да бъде екзекутиран, защото е луд, а Върховният съд забранява екзекуцията на лудите.

Обаче апелативният федерален съд постановил, че на затворника трябва да се дават лекарства за лудостта му (тайно), така че да се върне към нормалното си състояние, за да бъде екзекутиран. Ето какво написал съдията в обосновката на решението си: „Годността за екзекуция ще бъде единствената нежелателна странична реакция от редовното вземане на тези лекарства.“

Виждате ли вече какво би могло да пише в упътванията за подобни лекарства? „Възможни са следните странични ефекти: гадене, замайване, чувство на тревога, импотентност и годност за екзекуция.“

* * *

Енерголечител от Русия, познат като Е. Френкел, държал да демонстрира способността си да спре връхлитащ срещу него влак само с помощта на своя забележителен ум. И така, през 1998 г. той застанал на релсите пред приближаващ товарен влак.

Спирачките накрая действително успели да спрат влака — но дълго след като Френкел успял да си даде сметка за ограниченията на своите психични сили.

* * *

Музикантите често използват мънички трикове, за да привличат вниманието и интереса на публиката. Мексиканският музикант Рамон Бареро си имал хитра измишльотина — свирел на хармоника, ала толкова миниатюрна, че изобщо не се виждала от публиката.

За нещастие през 1994 г. хармониката му се изплъзнала точно в момента, когато си поемал въздух — и музикантът се задушил и пукнал на сцената.

* * *

През 1902 г. човекът, който записвал резултата по време на бейзболен мач в Мористаун, щата Охайо, решил да си подостри молива с нож. Точно в този момент една отплеснала се топка полетяла към пейките на зрителите. Колкото и да ви звучи невероятно, топката се ударила в ножа на човека, забила острието в гърдите му и го убила на място.

* * *

През 1996 г. една жена от Илинойс починала, задушена от боклук. Но да не си помислите, че е починала при трагичен инцидент в някой контейнер за боклук или на бунището? Нищо подобно. Жената страдала от неконтролируема мания за събиране на боклук и трупането му вътре в къщата. Един ден купчините с боклук се свлекли върху нея и я задушили.

* * *

Матю Уеб е първият човек, който е преплувал Ламанша и е оживял. Трябвали му двадесет и два часа за тази тежка и мъчителна задача. Това станало през 1875 г. Постижението му получило международно признание.

Осем години по-късно обаче му хрумнала великата идея да преплува реката над Ниагарския водопад. Починал, повлечен от водопада. Славата му надали щеше да нарасне повече, ако бе успял.

* * *

През 1989 г. не един, а цели двама души дотолкова се вбесили, че машините за продажба на стоки не им пускали онова, което си поръчали, че ги награбили и ги разтърсили, за да си получат покупките. Машините се стоварили върху тях и ги убили — два редки случая на смърт от такива машини.

* * *

Едно нещо има вкус на нахут, друго пък се пени.

Деветдесет и една годишен израелец хвърлил топа, когато медицинската му сестра го нахранила с филийка хляб, намазана с паста за почистване на съдове вместо с обичайния нахут.

После сестрата обяснила на полицията, че не е могла да разчете написаното на иврит върху препарата за съдове.

* * *

Успял ли е все пак да достигне до пето ниво?

Кореец, маниак на компютърните игри, играл в продължение на осемдесет и шест часа, без да спира и без да хапне или пийне каквото и да било. Накрая умрял, изигравайки собствената си смърт.

* * *

През 1705 г. населението на Уест Хартълпул, Англия, решило, че е хванало френски шпионин, затова веднага го обесили. Въпросният „шпионин“ бил маймуна. Но не просто приличал на такава — бил си истинска човекоподобна маймуна.

* * *

Два непосилни начина да умреш (почти):

1. През 1906 г. мъж на име Алфредо Бинди се опитал да се самоубие, като погълнал тирантите си. За жалост се провалил.

2. През 2000 г. един италианец се опитал да се удави в реката, ала бил повлечен от миланската канализация. Човекът се носил по вонящите, мръсни канали в продължение на шест часа, докато накрая спасителите го извадили през една шахта.

* * *

Кралят на Англия Джордж II починал, падайки от трона си. Ала смъртта му не била чак толкова благородна — въпросният трон бил всъщност клекалото на тоалетната му.

* * *

Водач на култ от Зимбабве се удавил по време на религиозен ритуал през 1990 г. Последователите му не си направили труда да го измъкнат от водата, защото сметнали, че магическите му сили го защитават и му помагат да диша и под водата. Така тялото му престояло на дъното в продължение на два дена.

* * *

През 1990 г. един ловец ранил сърна, обаче сърната отказала да се прости лесно с живота си. Затова мъжът решил да я довърши с приклада на пушката си, обаче оръжието взело, че гръмнало към него и го убило на място.

* * *

През 2003 г. един мъж от Вирджиния бил ухапан от куче. Той се втурнал след него с пушката си, решен на всяка цена да си върне на кучето и да го усмърти с приклада.

Вече се досетихте какво се е случило, нали? Докато мъжът налагал горкото куче с приклада, пушката гръмнала и довършила собственика си. Кучето се възстановило напълно.

* * *

През 1989 г. мъж от Кънектикът нарекъл съпругата си „дебела крава“. Огромна грешка! Жената се разтревожила дотолкова, че се препънала, паднала и се приземила върху съпруга си. Преди да успее да се изправи, той вече бил заминал на оня свят. Жената тежала 227 килограма.

* * *

През 1899 г. продавач на коли от Англия предложил на свой клиент да го повози в избраната от него кола, за да вземе решение. Това е първото пробно кръгче в британската история. Обаче продавачът разбил колата, убивайки и себе си, и клиента. Това е първата катастрофа в историята, в която умира и някой друг, освен шофьора.

* * *

През шестнадесети век сър Ричард Гренвил, капитан на английския кораб „Ривендж“, бил обкръжен от двадесет испански галеона, обаче отказал да се предаде дори и след като корабът му бил надупчен с осемстотин гюлета, а целият му екипаж бил или мъртъв, или смъртоносно ранен.

Вместо това Гренвил счупил една винена чаша, а после погълнал стъклото и умрял от нечовешкия кръвоизлив.

* * *

Милиони селяни в Съветския съюз загинали от гладна смърт в периода между 1932 и 1934 г., въпреки че вероятно са щели да оцелеят, ако им е било разрешено да консумират храната, която са отглеждали.

Те умрели не защото нямало достатъчно храна, а защото така било политически изгодно. Съветският диктатор от онова време Йосиф Сталин държал на всяка цена да демонстрира пред целия свят успеха на съветските колхози, затова изнасял всичкото жито. Случайно пропуснал да забележи, че по този начин лишил собствения си народ от храната, която щяла да съхрани живота му.

* * *

Ако в древни времена сте живели в Централна Америка и сте се славели като добър атлет, значи вероятно сте играли „тлачтли“. И е много вероятно да сте били роб.

Играта изисквала два отбора, които удрят топка, ала без да използват нито ръцете, нито краката си. Сложна работа, наистина. Но се налагало да бъдеш изключително добър, защото всички играчи от загубилия отбор били моментално посичани.

Точно поради тази причина собствениците на отборите използвали роби.

Виждате ли вече какво се върти в главите на онези от Националната футболна лига?