Лий Голдбърг
Г-н Монк и подземният Париж (29)

28. Г-н Монк разкрива две убийства

Изправих се и застанах с лице към Монк, докато прекосяваше игрището за голф.

— Какво правите тук?

Бях разгневена и не се опитвах да го скрия.

— Мисля, че току-що обясних това — каза той.

Главен инспектор Льору пристъпи напред и се поклони извинително:

— Помислих си, че ще е по-добре за всички, ако дойдем. Това място истинско ли е?

— Така и така сте тук, придърпайте си по един стол — каза Барлие. — Хапнете нещо с нас.

— Не сме дошли на самоубийствена мисия — рече Монк. — Дойдохме да разкрием убийствата на Нейтън Чалмърс и Еми Дюпон.

— Искрено се надявам да успеете — каза Барлие. — Но няма да намерите тук отговорите, които търсите.

— Само липсващото оръжие на убийството. — Монк посочи към стика за голф, който Барлие беше оставил да лежи на игрището. — Формата на този стик съответства на раната върху черепа на Чалмърс.

— Incroyable — каза Льору и приклекна до стика за голф с железен край, издаден от външната страна, взирайки се внимателно в него. — Мисля, че е така.

А като се замислих сега за това, аз също осъзнах, че смятам така.

По дяволите.

Монк беше имал право през цялото време, не че това ме изненадваше. Той винаги беше прав, когато ставаше дума за убийство.

Всички улики бяха пред мен, и този път ги видях, следователно защо продължавах да облагодетелствам Барлие, като изпитвах съмнения?

Толкова ли бях увлечена в жалките си романтични фантазии, че доброволно се заблуждавах?

Бях по-ядосана на себе си, отколкото на Монк затова че цъфна така изневиделица, или на Барлие за това, че беше убиец.

— Мислите ли, че ако съм убил Боб — рече Барлие, — наистина ще държа в дома си оръжието на убийството?

— Вие не можете да изхвърлите нищо — каза Монк. — Духът на вашето общество се оказа и вашата гибел.

— На пазара вероятно има хиляди еднакви стикове за голф с издаден от външната страна железен край — каза Барлие. — Всеки е могъл да убие Боб с някой от тях.

— Като виждам как и къде живеете, съм сигурен, че не сте почистиш достатъчно щателно този стик — каза Монк. — Екипът от криминалисти ще намери по него следи от кръвта и кожата на Боб, и това ще реши въпроса.

— Дори и да намерят, това не доказва нищо — каза Барлие: сега в гласа му сега се долавяше гневна нотка. — Виждате колко е лесно да се влезе тук. Всеки е могъл да използва този стик, за да го убие, а после да го сложи обратно в сака ми.

— Може би някой съдия би повярвал на това — заяви Монк, като крачеше към служещата за кухня част от помещението, — ако не бяха всички доказателство, които сочат, че вие сте убили Еми Дюпон.

— Копеле такова — изсъска Бисун, като изгледа гневно Барлие. — Как можа?

— Не съм я убил — каза Барлие на Бисун. — Аз я обичах.

— Не това ни казахте тази сутрин — рече Стотълмайер.

— Може и да не съм бил изцяло искрен по отношение на чувствата си — каза Барлие. — Но това беше само за да не хвърля подозрението върху себе си. Не можете да ме вините за това.

— Можем да ви арестуваме за него — каза Льору.

— Не и без доказателство, че съм имал нещо общо със смъртта й — а аз не съм имал.

— Ти си й промил мозъка — каза Бисун. — Накарал си я да мисли, че именно така би трябвало да живеят хората. А когато те е напуснала, както напусна и мен, ти си я убил.

— Не е вярно — каза Барлие.

— Доказателствата казват друго — каза Монк. — Ето какво се е случило…

— Позволете ми — прекъснах го и погледнах в лицето Барлие, който ме погледна с разочарование, сякаш го бях предала. — Проследил си нас и Еми Дюпон до Toujours Nuit и си влязъл през сутерена, което е и причината, поради която никой не те е видял да влизаш в ресторанта.

— Това е защото не съм бил там — каза Барлие.

— Допуснал си грешка. — По килима в ресторанта е останала полепнала по обувките ти пръст от гъбарника.

— Конският тор не доказва нищо — каза той. — Всеки може да е направил онова, което току-що описа. Това не значи, че съм бил аз.

— В думите му има смисъл — каза Льору.

— Усетихме миризмата на плесен от дрехите ти в тъмнината — поясних. — Чухме цъкането на джобния ти часовник.

— Бих разпознал това тиктакане навсякъде — каза Монк.

— Това не е доказателство — рече Барлие. — Не разполагате с никакво потвърждение, че съм бил в ресторанта онази вечер.

— Ние не разполагаме — каза Монк. — Вие обаче — да.

— За какво говорите? — попита Барлие.

— След убийството забелязах, че металната кофа за боклук пред трапезарията е празна — каза Монк. — Вътре нямаше дори една торбичка. Това е защото вие сте взели торбичката със себе си.

— Това е абсурдно — каза Барлие. — Не съм бил в ресторанта. И макар че може и да тършувам из контейнерите, не вземам боклука от всяко кошче за смет, което видя.

— Преди да ни сервират, помолих келнерката да ни донесе нови чинии, защото нашите бяха нащърбени — каза Монк. — Тя възрази, че чиниите си били много добри, но аз настоях да ги изхвърли в името на обществената безопасност. Затова тя го направи. Вие сте подслушали разговора.

Монк вдигна една салфетка и с нея свали една чиния от полицата в кухнята. Вдигна я да я видим всички.

— Това беше моята чиния — рече той. — Но вие сте сметнали, че е съвсем годна за употреба. Не сте могли да понесете мисълта, че ще отиде на боклука.

— Хранили сте се в непрогледна тъмнина — Каза Льору. — Как е възможно да сте разпознали чиниите?

— Почувствах ги на допир — каза Монк.

— Но не сте ги видели — каза Льору.

— Няма две еднакви нащърбени чинии — каза Монк. — А ако огледате знака на производителя отдолу, ще видите, че това са същите чинии, използвани от Toujours Nuit. Ако това не е достатъчно, сигурен съм, че по чинията ще намерите отпечатъците ми, както и тези на келнерката и други хора от персонала на ресторанта.

Барлие поклати глава:

— Наистина ли вярвате, че съм убил Еми, а после съм занесъл чинията ви в дома си, защото не съм можел да понеса да бъде изхвърлена?

— Не само моята чиния — каза Монк. — А също и тази на Натали.

— Би трябвало да съм си загубил ума, за да направя това — каза Барлие.

— Вижте се как живеете — рече Монк. — Случаят е приключен.

— Наистина — каза Льору. — Мосю Барлие, арестуван сте за убийствата на Нейтън Чалмърс и Еми Дюпон. Изправете се и сложете ръцете си зад гърба.

Барлие се подчини, взирайки се в мен, докато Льору му слагаше белезници.

— Не съм виновен — каза той. Льору погледна Монк.

— Incroyable, monsieur. Вие сте най-великият детектив, когото някога съм познавал.

Стотълмайер изпъшка:

— Налагаше ли се да казвате това, инспекторе?

— Но то е вярно — каза Льору.

— Той е прав, капитане — каза Монк. — Вярно е.

Монк вероятно беше и най-нескромният детектив, когото Льору беше срещал.

— Мосю Бисун — рече Льору, — ще бъдете ли така любезен да ни отведете обратно до улицата?

— Удоволствието е мое — каза Бисун, сложи си очилата за нощно виждане, и се отправи към сводестия вход.

Аз останах на мястото си за миг, като си мислех за случилото се. Все още имаше един въпрос без отговор.

Канех се да кажа нещо за това, когато Монк, сякаш прочел мислите ми, направи нещо изключително необичайно.

Вдигна пръст към устните си и ми намигна.

 

 

Когато излязохме на улицата, пред станцията на метрото при музея „Д’Орсе“ ни чакаха лейтенант Дишър, инспектор Гадуа и двама униформени полицаи. На бордюра бяха паркирани две полицейски коли.

Монк още държеше двете чинии, а стикът за голф беше Стотълмайер.

Главен инспектор Льору отведе Барлие при Гадуа:

— Заведи този човек в управлението и му предяви обвинение в убийствата на Нейтън Чалмърс и Еми Дюпон.

— Да, сър — каза Гадуа, и вкара Барлие на задната седалка на една от колите.

Дишър хвърли на Барлие пренебрежителен поглед:

— Значи това е Фантомът на операта, по когото си е паднала Натали. Голяма работа. Не виждам какво му е привлекателното. На мен ми прилича на обикновен негодник.

— Трябва да е заради френския акцент — рече Стотълмайер. — Жените не могат да му устоят.

— Затова работя по моя — каза Дишър.

Трябваше да се обърна с гръб, преди или да съм цапнала с юмрук някого от тях, или да ми е призляло, или и двете.

— Мосю Монк, благодаря ви, че се погрижихте да бъде въздадена справедливост — каза Антоан Бисун. — Можеха никога да не хванат този боклук, ако не бяхте вие.

— Жестоката ирония е, че вероятно затворът ще представлява стъпка нагоре от досегашния му начин на живот — каза Монк.

Льору отвори багажника на колата си, извади няколко големи торби за веществени доказателства, и ги занесе на Монк, който внимателно сложи в тях двете чинии.

— Надявам се, че уважаващата запазването философия на Люсиен може да се примири с това — казах.

Бисун ме погледна:

— Какво има да се опазва? Всичко е било покварено още от началото. Крадеш са пари.

Стотълмайер прибра стика за голф в торбичка и го сложи в багажника. Монк се присъедини към другите двама детективи при колата и си размени с Льору няколко думи, които не чух.

— Чалмърс ги е крадял — казах, — не Барлие.

— Откъде знаете? — попита Бисун.

— Това е било в нарушение на неговата етика — казах.

— Но убийството не е било — каза Бисун. — Той има доста странни разбирания за етика.

Льору се обърна към Бисун:

— Ще ви откараме вкъщи и там ще снемем показанията ви. Ще бъде по-удобно за вас, отколкото да идвате до управлението.

— Merci — каза Бисун.

Всички се качихме в колата — Монк и Льору отпред, Стотълмайер, Бисун и аз — отзад.

По време на пътуването мълчахме, всеки вглъбен в собствените си мисли. Единствените гласове идваха от полицейската радиостанция. Но все пак в огледалото за обратно виждане забелязах нещо странно.

Гадуа и Дишър не бяха на път за управлението с Барлие. Бяха точно зад нас.