Серия
Мистър Монк (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Monk Is Miserable, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

12. Г-н Монк открива иглата в купата сено

Стоях облегната на една от малкото стени, които не бяха направени от кости, и се опитвах да уталожа гнева си до сдържано възмущение, когато се появи главен инспектор Льору.

Той вървеше с леко подскачаща походка и развеселена усмивка на лицето. Лесно му беше на Льору да е щастлив: неговата почивка не беше провалена. Беше довел със себе си инспектор Гадуа и екип от криминалисти, облечени точно по същия начин като Монк.

— Мадмоазел Тийгър — каза Льору, — това е изненада.

— Ще ми се да беше — казах.

— Предполагам, че предпазният костюм за работа на местопрестъпления в крайна сметка свърши добра работа — каза Льору. — Къде е тялото?

— Няма тяло — казах.

— Няма ли?

— Само кости — казах.

Посочих по-надолу по прохода, където при въжето се беше събрала малка тълпа заедно с двамата охранители, за да наблюдава Монк, сякаш беше животно на показ в зоологическата градина. Неколцина дори го снимаха как внимателно подреждаше кости на пода груба приблизителност на местоположението им в човешкото тяло.

Льору накара охраната да разпръсне тълпата и да отведе хората. После двамата с Гадуа се приближиха до въжето да видят как Монк съзерцава свършената работа.

— Мосю Монк — каза Льору, — разбрах, че имате да съобщите за убийство.

Монк вдигна един череп, който беше оставил настрана от останалите кости, и го занесе на Льору и Гадуа.

— Този мъж — каза той, като вдигна черепа да го видят.

— Какво ви кара да мислите, че е мъж? — попита Гадуа.

— Лицето не е толкова закръглено, а зъбите са по-едри от женските — каза Монк. — Освен това костите над очите на мъжете са по-изпъкнали, и те имат по-силен мастоиден процес и по-голяма глабела.

Ah, oui — каза Гадуа и кимна. — Много по-голяма е. Не бях забелязал това.

— Защото не знаеш какво е глабела — каза Льору.

— Не и на английски — каза Гадуа. — Но знам на френски.

Льору се взря продължително в него, и аз изпитах странно усещане за deja vu. Къде бях преживявала по-рано този разговор или нещо подобно на него?

— Убитият е бил към четирийсетте, пушел е лула, и е изгубил втория си преден кътник няколко години преди да бъде убит — продължи Монк, като посочи към една празнина в редицата на горните леви зъби.

— Как е възможно да знаете това? — попита Гадуа.

Ако получавах по един долар за всеки път, когато някой, включително аз, задаваше на Монк този въпрос, вече нямаше да ми се налага да работя и почивката ми никога вече нямаше да бъде провалена от разследване на убийство.

— Можете да видите излъскването на зъбите, между които е държал лулата, а празното място, където е бил предният кътник, е зарасло — каза Монк. — Ще забележите също, че жертвата е имала пломби както от амалгама, така и от композит. Материалите установяват период от време, който ни подсказва възрастта му.

— Не се обиждайте, мосю Монк, но съм сигурен, че е имало мнозина четирийсетгодишни пушачи на лули, които са отишли на гилотината — каза Льору. — Защо смъртта му би трябвало да ни притеснява изобщо сега?

— Защото точно тези йономерни зъбни пломби не са съществували през осемнайсети век — каза Монк. — Или дори преди двайсет години.

Mon Dieu. — Льору се обърна към Гадуа: — Това е местопрестъпление, тук е извършено убийство. Искам мястото на обиколката да бъде запечатано, а служителите — събрани за разпит.

Гадуа кимна и се отправи да изпълни мисията си. Льору насочи вниманието си отново към Монк и черепа, който той държеше.

— Какво мислите за раната? — Льору посочи към пукнатините, разклоняващи се от странен шуплест отпечатък в костта.

— Това е отпечатък от оръжието, с което е убит, каквото и да е то — каза Монк. — Но не знам какво е било това оръжие.

— Ще открием. — Льору щракна с пръсти към един от криминалистите, който пристъпи напред, внимателно взе черепа от Монк и го сложи в найлонова торбичка за веществени доказателства.

— Мисля, че е бил убит на друго място — каза Монк — Частите от скелета му са били разпръснати тук по-късно в опит да се уверят, че той никога няма да бъде открит.

— Какво по-добро място да скриеш кости, отколкото сред милиони други? Все едно да скриеш зрънце пясък на някой плаж. — Льору посочи костите, които Монк беше подредил на пода. — А другите кости?

— Какво за тях? — попита Монк.

— И те ли са на жертвата?

— Не, те са на други хора — отвърна Монк.

— И те ли са убити наскоро?

Монк поклати глава:

— Тези кости са на стотици години.

— Тогава какво правите с тях?

— Опитва се да сглоби отново скелетите им — казах.

Льору вдигна вежди:

Pourquoi?

— Защото трябва да се сглобят — казах.

— Трябва ли?

— Огледайте се наоколо — каза Монк на Льору. — Всички кости са смесени абсолютно безразборно. Тук вътре е истинска бъркотия.

Льору се втренчи объркано в него. Мисля, че главният инспектор най-сетне успяваше да зърне у Монк още нещо, освен гениалния детектив.

— Не се тревожете за това — каза Льору. — Оттук ние ще поемем нещата и ще претърсим непосредствената околност за други кости на жертвата. Вероятно са разпръснати върху купчините наблизо.

— Ами останалите?

— Останалите ли? — попита Льору.

— От тези кости — каза Монк, като махна с ръка към купчините, които го заобикаляха отвсякъде. — Няма ли да ги сглобите отново?

Льору беше напълно объркан и нямаше думи. Обърна се към мен за напътствия.

Казах му на френски да каже на Монк онова, което Монк искаше да чуе, иначе той никога нямаше да си тръгне. Льору отвърна на френски, че предложението на Монк е истинска лудост.

Bienvenue a ma vie — казах. Добре дошли в живота ми.

Льору погледна отново към Монк:

— Това, което ни молите да направим, ще отнеме огромно количество време и пари.

— То трябва да се направи — каза Монк.

— Да, разбира се — съгласи се Льору. — Веднага се залавяме с това.

— По-късно ще ми благодарите — каза Монк и прескочи въжето. — Съобщете ни в мига, в който идентифицирате жертвата.

— Моля ви, недейте — обърнах се към Льору и дръпнах Монк настрани, за да поговорим насаме, макар да съм сигурна, че всички ни чуваха.

— Защо искате да ви уведоми? — запитах настойчиво.

— Не можем да открием убиеца, ако не знаем коя е жертвата — отвърна Монк с покровителствен тон.

— Но няма ние да търсим убиеца. — Посочих към Льору, който се съвещаваше със своя екип криминалисти. — Те ще го търсят.

— Ние също — каза Монк.

— Защо ни е да го правим?

— Това ни е работата — рече Монк.

— В Сан Франциско. Това е Париж. Сега сте на почивка.

— Това ще бъде като почивка — каза Монк.

— Как?

— Като почивките, които имахме на Хаваите и в Германия.

— Прекарахме цялото си време в разкриване на убийства — казах, толкова високо, че вероятно ни чуха чак на булевард Распай.

— Да — каза Монк, — такава почивка.

— Това не е почивка — казах.

— За мен е — каза той.

— Радвам се за вас — казах. — Но за мен това е нещо, което предпочитам да не се повтаря.

— Как така? — попита той.

Ръцете ми неволно се свиха в юмруци отстрани покрай тялото. Идваше ми да го фрасна.

— Ако искате да помагате на главен инспектор Льору с разследването, давайте — казах. — Но ще го правите сам. На мен ми стига толкова.

— Напускаш ли?

— Не, господин Монк. Във ваканция съм. Искам да открия Париж.

— Наистина ли мислиш, че можеш да откриеш Париж, като се разхождаш, храниш се в ресторанти, посещаваш музеи, ходиш в театрите и разглеждаш всички исторически забележителности?

— Да, наистина така мисля.

— Няма по-добър начин да откриеш Париж, неговата култура и неговите жители, освен чрез едно разследване на убийство. Ще видиш града и неговите жители изложени на показ, без маска и без грим. Ще отидеш там, където туристите не ходят никога. Ще видиш какъв е животът в действителност.

— Жалко, че не е възможно всички да се насладят на едно хубаво убийство, когато дойдат в Париж.

— Ние сме късметлиите — каза Монк.

Очевидно сарказмът ми му убягна. Все така ставаше. Но това рядко ме спираше.

— Достатъчно лошо беше, когато това се случи на Хаваите и в Германия. Няма отново да участвам в него — заявих. — Ще трябва да проведете това разследване без асистентка.

— Но аз не мога — каза Монк. — Та аз дори не говоря езика.

— Това не е мой проблем — казах. — Днес искам да видя още от Париж. Тук ли оставате, или идвате с мен?

Монк премести поглед от мен към Льору, после отново към мен.

— Да направим компромис — рече Монк. — Аз ще разследвам убийството, а ти можеш да ми бъдеш асистентка.

— Това е същото, което вече правя.

— Страхотно. Значи това ще улесни нещата — каза Монк. — Толкова се радвам, че уредихме този въпрос.

Обърнах му гръб и замарширувах надолу по дългия коридор от кости.