Джулия Куин
Да завладееш мистър Бриджъртън (18)

Глава 18

В момента, в който Пенелопе кимна — всъщност в момента, преди да кимне — тя разбра, че се е съгласила на нещо повече от целувка. Не бе сигурна какво накара Колин да промени решението си, защото в един момент бе толкова ядосан, а в следващия — нежен и любящ.

Не бе сигурна, но истината бе, че… не я интересуваше.

Знаеше само едно — той не правеше всичко това — а в момента я целуваше — за да я накаже. Някои мъже може и да използваха желанието като оръжие, а изкушението като отмъщение, но Колин не бе от тях.

Просто не бе такъв.

При цялата му разхайтеност и дяволитост, зад всички шеги, дразнене и ироничен хумор, той бе добър и благороден мъж. И щеше да бъде добър и благороден съпруг.

Знаеше го толкова добре, колкото познаваше самата себе си.

И щом я целуваше толкова страстно, накланяше я към леглото и покриваше тялото й със своето, то това бе, защото я желаеше, защото го бе грижа достатъчно, че да преодолее гнева си.

Грижа го беше.

Пенелопе отвърна на целувката му с всяка частица от чувствата си, всяко кътче на душата си. С години бе обичала този мъж и това, което й липсваше като умение, наваксваше с плам. Сграбчи косата му и се заизвива под него, без да я е грижа за външния й вид.

Този път не бяха в карета или в салона на майка му. Не се страхуваха, че ще ги хванат, нямаше нужда да се уверяват, че ще изглеждат достатъчно представителни след десет минути.

Това бе нощта, в която можеше да му покаже всичко, което изпитваше към него. Щеше да отговори на всяко негово желание със свое и безмълвно да даде обета си за любов, вярност и преданост.

В края на нощта той щеше да знае, че тя го обича. Можеше и да не изрече думите — или дори да ги прошепне — но той щеше да знае.

А може би вече знаеше. Странно, бе толкова лесно да скрие тайния си живот като лейди Уисълдаун й бе толкова невероятно трудно да крие чувствата в очите си всеки път, когато го погледнеше.

— Кога започнах толкова да се нуждая от теб? — прошепна той и леко вдигна глава, докато върховете на носовете им се докоснаха и тя можеше да види очите му, вперени в нея на неясната светлина на свещта — тъмни и безцветни. Дъхът му бе горещ, погледът — също и предизвикваше горещина в части от тялото й, за които не си бе позволявала дори да мисли.

Пръстите му се преместиха на гърба на роклята й, умело се плъзнаха по копчетата и тя усети как материята се отпуска — първо около гърдите й, след това около ребрата и накрая около кръста й.

А след това вече я нямаше.

— Мили боже — каза той, а гласът му бе малко по-силен от шепот, — толкова си красива.

И за първи път в живота си Пенелопе повярва, че това може и да е вярно.

Имаше нещо много порочно и възбуждащо в това да бъде толкова интимно разголена пред друго човешко същество, но не изпитваше срам. Колин я гледаше толкова топло, докосваше я толкова нежно, че не чувстваше нищо, освен непреодолимо усещане за съдбовност.

Ръката му се плъзна по чувствителната кожа на извивката на гърдата й. Първо я подразни с нокти, а после нежно я помилва с пръсти, докато се връщаше в първоначалната си позиция на ключицата й.

Нещо в нея се стегна. Не знаеше дали заради докосването, или заради начина, по който я гледаше, но нещо я караше да се променя.

Чувстваше се странно, непривично.

Чудесно.

Той коленичи на леглото, все още напълно облечен, взрян в нея с чувство на гордост, желание и усещане за притежание.

— Никога не съм си представял, че ще ме гледаш така — промълви той и леко помръдна ръка, докато дланта му започна да дразни зърното й. — Никога не съм си представял, че толкова ще те желая.

Пенелопе затаи дъх, когато в нея избухна залп от чувства. Само че нещо в думите му я караше да се чувства неспокойна и той сигурно го видя в погледа й, защото попита:

— Какво има? Какво не е наред?

— Нищо — понечи да отговори, след това се поправи. Бракът им трябваше да се базира на честност и тя не помагаше на никой от двама им, като криеше истинските си чувства. — Как мислеше, че ще изглеждам? — попита тихо.

Той само се втренчи в нея, очевидно объркан от въпроса.

— Каза, че никога не си си представял, че ще изглеждам по този начин — обясни тя. — Как мислеше, че ще изглеждам?

— Не зная — призна той. — Честно казано, не съм мислил за това до последните няколко седмици.

— А оттогава? — настоя тя, без да е сигурна защо толкова се нуждае от отговор, но знаеше, че е така.

Той бързо я обкрачи, след това се наведе надолу, докато плата на сакото му не одраска корема и гърдите й, носът му докосна нейния, а горещият му дъх помилва кожата й.

— Оттогава — изръмжа, — съм мислил за този момент хиляди пъти, представял съм си стотици различни гърди — прекрасни и желани, пълни и молещи за моето внимание, но нищо, и нека го повторя в случай, че не си ме чула първия път, нищо не може дори да се сравни с реалността.

— О — това бе всичко, което успя да каже.

Той се освободи от сакото и жилетката си, остана само по риза и панталон, втренчи се в нея и една порочна, много порочна усмивка започна да повдига крайчето на устните му, докато тя се извиваше, изпълнена с очакване и възбуда под безмилостния му поглед.

И точно когато тя мислеше, че няма да издържи и секунда повече, той се протегна и я обхвана с двете си ръце, леко стискайки сякаш преценява тежестта и формата й. След това дрезгаво простена, затаи дъх и премести пръсти, така че зърната й да се покажат между тях.

— Искам да те видя седнала — простена, — за да мога да ги видя пълни и прекрасни, и големи. След това искам да пропълзя зад теб и да ги обхвана с ръце — устните му намериха ухото й и гласът му премина в шепот. — И искам да го направя пред огледало.

— Сега? — изписка тя.

Той изглежда се замисли над това за момент и след това поклати глава.

— По-късно — каза и след това повтори по-решително. — По-късно.

Пенелопе отвори уста да го попита нещо, макар да нямаше идея какво, но преди да успее да промълви и дума, той измърмори:

— Всяко нещо по реда си — и сведе уста към гърдата й. Първо я подразни с леко подухване, след това сключи устни около нея и леко я засмука. Тя изненадано извика и подскочи от леглото.

Той продължи с мъчението, докато на нея й се прииска да изкрещи, след това се премести на другата й гърда и повтори всичко отначало. Този път обаче освободи едната си ръка и тя сякаш бе навсякъде — дразнеше, изкушаваше, гъделичкаше. Беше върху корема й, след това на хълбока, на глезена и накрая се плъзна под полите й.

— Колин — ахна Пенелопе и се сгърчи под него, когато пръстите му погалиха деликатната кожа на сгъвката на коляното й.

— Опитваш се да се измъкнеш или да се приближиш още повече? — измърмори той, без да отделя устни от гърдата й.

— Не знам.

Той вдигна глава и й подари една вълча усмивка.

— Добре.

След това се отмести от нея и бавно съблече останалите си дрехи — първо ленената риза, след това ботушите и панталона. През цялото време не отдели очи от нейните. Когато приключи, придърпа надолу роклята, която вече бе надиплена около кръста й, пръстите му леко притиснаха мекото й дупе докато я повдигаше, за да плъзне плата под нея.

Тя застана пред него без нищо, освен тънките си, прозрачни чорапи. Той спря и се усмихна — бе твърде много мъж, за да не оцени гледката — след това свали и тях от краката й и ги пусна да полетят към пода.

Тя потреперваше от нощния въздух, затова той легна до нея и притисна тяло към нейното, обгърна я с топлината си, докато вкусваше копринената мекота на кожата й.

Имаше нужда от нея. Силата на това усещане го смиряваше.

Беше твърде горещ и изпълнен с такова желание, че бе цяло чудо, че виждаше както трябва. И все пак, макар тялото му да копнееше за освобождение, той бе обхванат от странно и неочаквано чувство за контрол. Някъде по пътя дотук всичко това бе престанало да бъде само за него. Беше за нея… не, беше за тях, за това прекрасно единение и вълшебна любов, които той едва сега започваше да оценява.

Желаеше я, мили боже, желаеше я, но искаше тя да трепери под него, да крещи от копнеж, да мята глава наляво-надясно, докато той я води към върха.

Искаше тя да обича това, да обича него и да знае, че когато лежат прегърнати, потни и изтощени, му принадлежи.

Защото вече знаеше, че той й принадлежи.

— Кажи ми, ако направя нещо, което не ти харесва — прошепна, изненадан от начина, по който гласът му се разтрепери при тези думи.

— Не би могъл — промълви тя, докосвайки бузата му.

Тя не разбираше. Това почти го накара да се усмихне. Вероятно щеше да го направи, ако не бе толкова загрижен този първи път да е приятен за нея. Но прошепнатите й думи — „Не би могъл“ — можеха да означават само едно — тя няма представа какво означава да се люби с мъж.

— Пенелопе — изрече меко и покри ръката й със своята. — Трябва да ти обясня нещо. Може да те нараня. Никога не бих го сторил нарочно, но може да се случи и…

Тя поклати глава и повтори:

— Не би могъл. Познавам те. Понякога мисля, че те познавам по-добре, отколкото познавам себе си. Ти никога не би сторил нищо, което да ме нарани.

Той стисна зъби и се опита да не простене.

— Не нарочно — каза и в гласа му звънна едва доловимо нетърпение, — но бих могъл и…

— Нека аз преценя — каза тя, като взе ръката му и я поднесе към устните си за целувка. — Що се отнася до другото…

— Кое друго?

Тя се усмихна и Колин трябваше да премигне, защото можеше да се закълне, че изглежда развеселена.

— Каза ми да ти кажа, ако направиш нещо, което не ми харесва.

Той внимателно се вгледа в лицето й, внезапно хипнотизиран от начина, по който устните й оформяха думите.

— Обещавам — каза тя. — Всичко ще ми хареса.

Странен изблик на радост започна да се надига в него. Не знаеше кой благосклонен Бог бе решил да му я подари, но вероятно трябваше да е малко по-внимателен следващия път, когато отидеше на църква.

— Всичко ще ми хареса — повтори тя, — защото съм с теб.

Той обхвана лицето й в ръце и се взря в нея, сякаш тя бе най-чудното създание, което бе стъпвало на земята.

— Обичам те — промълви тя. — Обичам те от години.

— Знам — отвърна й и сам се изненада от думите. Вероятно бе знаел, но го бе изхвърлил от съзнанието си, защото любовта го караше да се чувства неудобно. Трудно бе човек да бъде обичан от някой добър и почтен, когато не можеше да му отвърне със същото. Не можеше да й обърне гръб, тъй като я харесваше твърде много, а не би си простил, ако потъпчеше чувствата й. Не можеше и да флиртува с нея по същите причини.

И затова си бе казал, че това, което тя изпитва, всъщност не е любов. По-лесно бе да опита да убеди себе си, че е просто увлечена по него, че не разбира какво означава истинската любов — сякаш пък той разбираше — и накрая ще намери някой друг, с когото да се установи и да заживее щастливо и доволно.

А сега мисълта, че е можела да се омъжи за друг, почти го парализираше от страх.

Лежаха един до друг, тя се взираше в него, а сърцето се отразяваше в очите й. Цялото й лице светеше от щастие и задоволство, защото най-накрая се чувстваше свободна — бе изрекла думите. Той осъзна, че в изражението й няма и частица очакване. Не му бе казала, че го обича само за да чуе отговора му. Дори не очакваше такъв.

Беше му казала за любовта си просто защото го искаше. Защото го чувстваше.

— И аз те обичам — прошепна той и притисна устни към нейните в страстна целувка, преди да се отдръпне назад, за да види реакцията й.

Пенелопе се вгледа в него няколко секунди, преди да отговори. Накрая преглътна конвулсивно и каза:

— Няма нужда да го казваш само защото аз го направих.

— Знам — отвърна той с усмивка.

Тя само го погледна безмълвно, а разширяването на очите й бе единственото й движение.

— И знам, че и ти го знаеш — изрече той меко. — Каза, че ме познаваш по-добре, отколкото познаваш себе си. Знаеш, че никога не бих изрекъл тези думи, ако не ги мисля.

И както лежеше там, гола и сгушена в прегръдките му, Пенелопе осъзна, че наистина знае. Колин не лъжеше, не и за важните неща, а тя не можеше да си представи нищо по-важно от този момент, който споделяха.

Той я обичаше. Не го бе очаквала, дори не си бе позволявала да се надява и въпреки това се бе случило — блестящо и сияйно чудо в сърцето й.

— Сигурен ли си? — промълви.

Той кимна и я придърпа по-близо.

— Осъзнах го тази вечер. Когато те помолих да останеш.

— Как… — но не довърши въпроса. Дори не бе сигурна какво щеше да попита. Как е разбрал, че я обича? Как се е случило? Как го е накарало да се почувства?

Той някак разбра, че тя не може да намери думи и отговори:

— Не знам. Не знам кога, не знам как и, ако трябва да бъда честен, не ме интересува. Само знам, че е вярно — обичам те и се мразя, че не те виждах истински през всички тези години.

— Колин, недей — помоли тя. — Без взаимни обвинения. Без съжаления. Не и тази вечер.

Той само се усмихна и допря пръст до устните й, за да я накара да замълчи.

— Не мисля, че ти си се променила — каза. — Поне не много. Но един ден осъзнах, че виждам нещо различно, когато те погледна — сви рамене. — Може би аз се промених. Може би пораснах.

Тя вдигна пръст към устните му и го спря по същия начин, както го бе сторил той.

— Може би и аз пораснах.

— Обичам те — каза й и се наведе напред, за да я целуне. Този път тя не отговори, защото устата му остана долепена до нейната — гладна, търсеща и много, много прелъстителна.

Той изглежда знаеше точно какво да направи. Всяко движение на езика му, всяко гризване със зъби изпращаше тръпки до самия център на съществото й и тя се отдаде на чистата радост от момента и огнения пламък на желанието. Ръцете му бяха навсякъде и тя го усещаше навсякъде — пръстите му върху кожата й, кракът му — плъзнат между нейните.

Той я придърпа по-близо и я премести върху себе си, докато се обръщаше по гръб. Ръцете му притиснаха дупето й толкова силно, че доказателството за желанието му се опираше в стомаха й.

Пенелопе ахна при тази невероятна интимност, но дъхът й бе уловен от устните му, които все още я целуваха с пламенна нежност. Тя отново се озова по гръб, а той — върху нея. Тежестта му я притискаше към леглото, изкарваше въздуха от дробовете й. Устата му се премести към ухото й, след това към врата й и Пенелопе усети как се извива под него, сякаш по този начин можеше някак си още повече да доближи тялото си до неговото.

Нямаше представа какво трябва да прави, но знаеше, че трябва да действа. Майка й вече бе провела „малкия разговор“, както го нарече, и й бе казала, че трябва да лежи неподвижно под съпруга си и да му позволи да получи своето удоволствие.

Само че нямаше начин да остане неподвижна, нямаше начин да спре хълбоците си да не се повдигат, за да го посрещнат или краката си да не се увиват около неговите. А и не искаше да му позволява да получи своето удоволствие — искаше да го окуражи, да го сподели.

Освен това искаше удоволствие и за себе си. Каквото и да бе това, което се надигаше в нея — това напрежение, това желание — то имаше нужда от освобождение и Пенелопе не можеше да си представи, че е възможно този момент, тези чувства да не са най-силните в живота й.

— Кажи ми какво да правя — изрече тя, а нетърпението направи гласа й дрезгав.

Колин разтвори краката й и плъзна ръце по тялото й, докато не достигна бедрата й и леко ги стисна.

— Остави всичко на мен — каза, дишайки тежко.

Тя го сграбчи отзад и го придърпа по-близо.

— Не — настоя. — Кажи ми.

Той спря да се движи за секунда и я погледна изненадано.

— Докосни ме — каза.

— Къде?

— Където и да е.

Ръцете й леко се отпуснаха върху хълбоците му и тя се усмихна.

— Докосвам те, и сега?

— Помръдни — простена той. — Раздвижи ги.

Тя плъзна пръсти към бедрата му и нежно започна да описва кръгове.

— Така ли?

Той разтреперано кимна.

Ръцете й продължиха напред, докато не стигнаха опасно близо до члена му.

— Така ли?

Той рязко покри едната й ръка със своята.

— Не сега — каза грубо.

Тя го погледна объркано.

— Ще разбереш по-късно — изръмжа и разтвори краката й още по-широко, преди да плъзне ръка между телата им и да докосне най-интимното й място.

— Колин! — задавено извика тя.

Той се усмихна дяволито.

— Мислеше, че няма да те докосвам така? — и за да покаже какво има предвид, единият му пръст затанцува около чувствителната й плът и я накара да се извие под него. Хълбоците й буквално повдигнаха и двама им във въздуха, преди да се отпуснат отново, докато тя потръпваше от желание.

Устните му се насочиха към ухото й.

— Има още много — прошепна.

Пенелопе не се осмели да попита какво. Вече и без това се бе случило много повече от това, което майка й бе споменала.

Той плъзна пръст в нея и я накара отново да ахне — което пък накара него да се засмее от удоволствие — и започна нежно да я гали.

— О, мили боже — простена Пенелопе.

— Почти си готова за мен — каза й, а дишането му се ускори. — Толкова влажна и в същото време толкова тясна.

— Колин, какво…

Той плъзна още един пръст в нея и успешно сложи край на всичките й шансове за членоразделна реч.

Тя се чувстваше разпъната, но й харесваше. Сигурно бе много порочна, блудница по сърце, защото искаше единствено да разтвори крака още по-широко, докато напълно се разтвори пред него. Що се отнасяше до нея, той можеше да прави всичко, да я докосва както иска.

Стига само да не спираше.

— Не мога да чакам още много — задавено изрече той.

— Не чакай.

— Имам нужда от теб.

Тя се протегна, улови лицето му и го накара да я погледне.

— И аз имам нужда от теб.

И пръстите му изчезнаха. Пенелопе се почувства странно куха и празна, но само за секунда, защото нещо друго се появи на тяхно място, нещо твърдо и горещо и много, много изискващо.

— Може да те заболи — каза Колин и стисна зъби сякаш това се отнасяше и за него.

— Не ме интересува.

Трябваше да направи така, че да й бъде хубаво. Трябваше.

— Ще бъда нежен — каза, макар желанието му вече да бе толкова силно, че нямаше представа как би могъл да спази подобно обещание.

— Желая те — каза тя. — Искам те и имам нужда от нещо, а не зная какво.

Той се тласна напред, само с около инч, но се почувства така, сякаш го бе погълнала целия.

Тя замря под него, и единственият звук, който се чуваше, бе накъсаното й дишане.

Още един инч, още една стъпка по-близо до рая.

— О, Пенелопе — простена и се облегна на ръце, за да не я смаже с тежестта си. — Моля те, кажи ми, че ти е хубаво. Моля те!

Защото ако кажеше друго, щеше да умре, наложеше ли се да излезе от нея.

Тя кимна, но каза:

— Дай ми секунда.

Той преглътна и се насили да диша през носа, като учестено си поемаше въздух. Това бе единственият начин да се съсредоточи и да се въздържи. Тя вероятно имаше нужда да се разтегне около него, да позволи на мускулите си да се отпуснат. Никога преди не бе приемала мъж, а бе толкова невероятно стегната.

И все пак той не можеше да чака, докато дойде моментът, в който вече са го правили достатъчно, че да не се налага да се въздържа.

Когато усети, че тя леко се отпусна под него, навлезе още малко напред и достигна безспорното доказателство за нейната девственост.

— О, боже — простена. — Ще те заболи. Не мога да го избегна, но обещавам, че ще е само този път и няма да боли много.

— Откъде знаеш? — попита тя.

Той затвори очи в агония. Човек можеше да разчита на Пенелопе да задава въпроси.

— Повярвай ми — избягна отговора той.

След това се тласна напред, потъна в нея до край, потопи се в топлината й и разбра, че е у дома си.

— О! — ахна тя, а по лицето й се изписа шок.

— Добре ли си?

Тя кимна.

— Така мисля.

Той леко помръдна.

— Така добре ли е?

Тя отново кимна, изглеждаше изненадана и може би леко замаяна.

Бедрата му започнаха да се движат, сякаш по собствена воля, неспособни да стоят неподвижно, когато той очевидно бе толкова близо до екстаза.

Да я усеща около себе си бе истинско съвършенство и когато осъзна, че ахванията й са плод на желание, а не от болка, той най-накрая се отпусна и се предаде на непреодолимото желание, което бушуваше в кръвта му.

Пенелопе се раздвижи под него и той се помоли да издържи, докато тя стигне върха. Дъхът й бе накъсан и горещ, пръстите й безмилостно се впиваха в раменете му, а бедрата й се извиваха под него и го докарваха почти до лудост.

Тогава дойде. Звук от устните й, по-сладък от всичко, което бе достигало до ушите му. Тя извика името му, цялото й тяло се напрегна от удоволствие и той си помисли: „Някой ден ще я гледам. Ще видя лицето й, когато достига върха на удоволствието си“.

Но не днес. Той вече достигаше края и очите му бяха затворени от силата на оргазма. Името й се откъсна от устните му при последния тласък и той се отпусна върху нея, останал напълно без сили.

Последва цяла минута мълчание, никакъв звук, освен издигането и спускането на гърдите им, докато се бореха да си поемат въздух и изчакваха невероятната експлозия на телата им да премине във вълнуващото блаженство, което човек изпитва в прегръдките на любимия човек.

Поне Колин мислеше, че това е чувството. Бе имал и други жени, но едва сега осъзна, че никога не бе правил любов до момента, в който положи Пенелопе на леглото и започна интимния им танц с целувка върху устните й.

Никога преди не се бе чувствал така.

Това бе любов.

И той щеше да я пази с всички сили.