Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation and Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ФОНДАЦИЯ И ИМПЕРИЯ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.11. Фантастичен роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Foundation and Empire, by Isaac ASIMOV (1951)]. Послеслов: Човекът, постигнал „Краят на вечността“, Росица ПАНАЙОТОВА — с.265–267. Художник: Димитър СТОЯНОВ. С портрет на автора. Печат: Св. Георги Победоносец, София. Формат: 70×100/32. (16 см.) Печатни коли: 17. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 269 [272] с. Цена: 13.80 лв. ISBN: 954-444-010-0.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

7. Подкупът

Сержант Мори Люк представляваше идеалният войник. Той идваше от група аграрни планети в Плеядите, където само военният живот можеше да наруши връзката със земята и тежкия труд на черноработника, типичен за този район. Сержантът беше достатъчно лишен от въображение, за да гледа в лицето смъртта без страх, и достатъчно силен и пъргав, за да го прави успешно. Той изпълняваше заповедите точно, държеше в подчинение хората си и сам беше безупречен по отношение на генерала си. Освен това той бе и „слънчев“ човек. Ако убиваше някого на фронта по задължение и без капка колебание, то го правеше също и без капка злоба.

Това, че сержант Люк сигнализираше на вратата, преди да влезе, се дължеше на вроденото му чувство за такт, макар че той можеше да се възползва от правото си да влиза без предупреждение.

Двамата в стаята привършиха с вечерята и единият протегна крак, за да спре кресливия звук, излизащ от един портативен предавател.

— Има ли още книги? — попита Лейтън Девърс.

Сержантът му протегна стегнатия навит цилиндър на филма и сбърчи нос:

— Принадлежи на инженер, Ори, но той искаше да му я върнем. Смяташе да я даде на децата си, нали знаете, това е нещо, дето го наричат сувенир…

Дакъм Бар пое цилиндърчето с интерес.

— И от къде я е взел инженерът? Та той няма предавател, нали?

Сержантът изразително поклати глава и показа полуразбития предавател в ъгъла до леглото:

— Този е единственият! Та Ори е взел книгата от някой от тези скапани светове, които сме завладели. Влязъл в една от големите сгради и убил няколко туземци, които искали да го спрат и да му попречат да я вземе — той огледа преценяващо малкия цилиндър — Ще стане добра играчка за децата — сержантът спря за миг и тайнствено продължи: — Между другото разнася се голяма новина. Засега е слух, но въпреки това е твърде добра, за да я пази човек само за себе си. Генералът го е направил! — той кимна бавно.

— Какво е направил? — попита Девърс.

— Завършил е обграждането! — сержантът самодоволно се изсмя с бащинска гордост. — Не е ли голям хитрец, а? Не прави ли всичко точно? Едно от момчетата, което може красиво да се изразява, каза, че генералът действа така гладко, както музиката на пеещите сфери…

— Значи голямата офанзива започва? — меко го прекъсна Бар.

— Надявам се! — беше буйният отговор. — Искам да се върна на моя кораб! Уморих се да си протривам задника тук!

— Също и аз! — отсече търговецът рязко и грубо.

Сержантът го погледна със съмнение и каза:

— По-добре да си тръгвам вече. Очаквам капитана и не бих искал да ме види тук — той се отправи към вратата. — Между другото, сър — обърна се той към търговеца със странна свенливост, — обадих се на жена си. Тя каза, че малкият хладилник, който ми дадохте, работи отлично. Излезе ми без пари, а сега тя може да си запази целия месечен запас от храна замразен. Оценявам жеста ви!

— Дребна работа! Забравете го!

Вратата се затвори безшумно след усмихнатия сержант. Дакъм Бар седна на стола си.

— Е, той ще ни се отплати за този хладилник. Нека погледнем новата книга. Я, заглавието го няма!

Той разви повече от ярд от филма и погледна срещу светлината. После промърмори:

— Е, пронижи ме внезапно, както казва сержантът… Това е „Градината на Сама“, Девърс!

— Така ли? — запита търговецът без интерес. Той отмести настрана остатъка от вечерята си. — Седни, Бар. Тази древна литература не ми допада… Чу ли какво каза сержантът?

— Да. Е, и?

— Нападението е започнало. А ние седим тук!

— Къде другаде искаш да седиш?

— Знаеш какво имам предвид! Няма полза да чакаме…

— Сигурен ли си? — Бар внимателно извади стария филм от предавателя и постави нов. — През изминалия месец ти ми разказа голяма част от историята на Фондацията и ми се стори, че великите лидери от миналото са изграждали своите стратегии именно по този начин — те са седели и са чакали.

— Да, старче, само че те са знаели какво правят!

— Мислиш ли? Смятам, че са казвали това, когато всичко приключвало. Възможно е и да са знаели. Но няма доказателства, че нещо би се изменило, ако не са знаели какво точно правят. Икономическите и социалните сили не се командват от отделни хора!

Девърс се подиграваше открито:

— Няма никакви доказателства и за противното… Така можем да дрънкаме до безкрайност! — очите му бяха замислени. — Знаеш ли, ако го убия…

— Кого? Райъс?

— Да!

Бар изсумтя. Пред погледа му се изправи видение от неговото далечно минало.

— Покушението не е изход, Девърс! Опитах веднъж и бях предизвикан, бях двадесетгодишен… И това не промени нищо. Премахнах един мошеник на Сиуена, но не и имперското робство. А всъщност проблемът беше в робството, а не в мошеника!

— Но Райъс не е просто мошеник, док. Той е цялата армия! Тя ще се разпадне след смъртта му. Нали ги гледа като бебчета! Ето, нашият сержант непрекъснато го възхвалява и му се прекланя!

— Да, само че Империята има още армии и още водачи. Трябва да гледаш по-надълбоко. Тук е Броудриг, той има най-голямо влияние над Императора и може да докара стотици кораби, докато Райъс се справя и с десет. Познавам го!

— Е, и? Какво общо има Броудриг? — в очите на търговеца просветна жив интерес.

— Подробности ли искаш? Той е един негодник — плебей, който с невъобразими ласкателства гъделичка самочувствието на Императора. Него го мрази цялата аристокрация — между впрочем, всички са не по-малки паразити от него, но го мразят тъкмо защото нито му се налага да си измисля знатни предци, нито да съблюдава дворцовия етикет. Броудриг е съветник на Императора за всичко и е негов инструмент, когато трябва да се вършат гадости. Винаги знае на чия страна да застане, но е предан при необходимост. Няма друг в Империята, който да е така изтънчен в мошеничествата или да е толкова жесток в удоволствията си. Казват, че пътят към благосклонността на Императора минава само през него, А пътечката към неговата собствена благосклонност минава през измамничеството.

— О! — Девърс замислено подръпна спретнато подрязаната си брада. — И това старо момче е изпратено тук да наглежда Райъс… Знаеш ли каква идея имам?

— Нямам представа.

— Предположи, че Броудриг намрази нашето младичко армейско светило…

— Със сигурност вече го мрази! Той не е човек, който е способен да се харесва.

— Представи си, че нещата не тръгнат към подобряване на отношенията. Императорът може да чуе за това и Райъс ще си има неприятности!

— Уха! Звучи чудесно! Само че как смяташ да го осъществиш?

— Не знам. Предполагам, Броудриг може да бъде подкупен?!

Патрицият се засмя:

— Да, вероятно, но не по начина, по който подкупи сержанта — с портативен хладилник. Няма никой, който може да бъде подкупен по-лесно от Броудриг, но той винаги бърка само в най-сладкия мед. И не остава за дълго подкупен, за каквато и да е сума. Измисли нещо друго!

Девърс кръстоса крак върху крак и пръстите му започнаха бързо да шават.

— Това е първата възможност, въпреки че…

Той спря. Сигналът над вратата припламна още веднъж и сержантът влезе. Беше развълнуван, а лицето му — зачервено и разтревожено.

— Сър… — започна той, като се опитваше да говори почтително, — много съм Ви благодарен за хладилника… Вие пък винаги говорите с мен внимателно, сякаш аз не съм прост син на фермер, а Вие — лорд.

Плеядският му акцент неимоверно се беше усилил, така че почти не му се разбираше какво казва, а от вълнението грубият селски говор бе изместил войнишките му маниери, възпитавани тъй дълго и старателно у него.

— Какво се е случило, сержант? — меко запита Бар

— Лорд Броудриг идва да ви види. Утре! Знам го, защото капитанът ми каза да подготвя хората си за парад утре за… за него. Мислех, че трябва да ви предупредя!

— Благодаря много, но ние го очаквахме. Всичко наред, човече, няма нужда да…

Един поглед към лицето на сержант Люк бе достатъчен на Бар, за да разпознае страх в изражението му Сержантът говореше почти шепнешком:

— Не сте чували историите, които разправят за него! Той се е продал на звездния демон! Не, не се смейте! Има още по-ужасни неща… Казват, че след него вървят хора с бластери, които го следват навсякъде и когато той пожелае, просто им нарежда да убиват всеки срещнат. Те го правят, а лордът се смее! Казват още, че тероризира Императора, принуждава го да увеличава данъците и не го оставя да изслушва молбите на хората… Освен това, той мрази генерала, така говорят. Казват, че би желал да убие генерала, защото е толкова велик и известен, но не може да го направи, защото генералът не е лъжица за всяка уста и знае, че лорд Броудриг е лош човек!

Сержантът примигна. Усмихна се ласкаво, с неприлягаща на предишното му състояние усмивка и се обърна към вратата. На излизане кимна:

— Запомнете думите ми! Сами ще го видите!

Девърс вдигна потъмнелия си поглед.

— Това много променя нещата, нали, док?

— Зависи от Броудриг! — отвърна Бар, но Девърс не го слушаше. Той мислеше. Мислеше здравата.

 

 

Лорд Броудриг трябваше да наклони глава, за да влезе в жилищния отсек на търговския кораб. Двама от въоръжената му охрана го следваха бързо, със заредени оръжия и с професионални гримаси на наемни герои.

Личният секретар на Императора в този момент малко приличаше на своята пропаднала душа. Ако звездният демон бе обладал Броудриг, това изобщо не му личеше. Може би изглеждаше така, защото беше донесъл повей от дворцовата мода в мрачния, грозен свят на военната база.

Стегнатите прилепнали линии на блестящия безупречен костюм му придаваха илюзия за височина, от която неговият студен, безчувствен поглед сякаш се спускаше по дългия му нос към търговеца. Перленото копче на маншета му проблясна, когато той опря пред себе си жезъла от слонова кост и се облегна на него.

— Не — каза той с лек жест, — ти оставаш тук! Забрави за играчките си, те не ме интересуват!

Той придърпа един стол, избърса го с обеззаразяващата кърпичка, фабрично монтирана в белия му жезъл и седна. Девърс също се огледа за стол, но Броудриг лениво нареди:

— Ще стоиш прав в присъствието на Имперски пер! — и се усмихна.

Девърс сви рамене и запита:

— Ако не се интересувате от стоките ми, тогава защо съм тук…

Личният секретар изчакваше хладно и Девърс добави:

— … сър!

— Заради уединението! — отвърна секретарят. — Мислиш ли, че съм прелетял двеста парсека, за да разглеждам боклуците ти? Не, исках да видя теб! — той извади от една гравирана кутийка малка розова таблетка и я сложи внимателно в устата си. Засмука бавно и с удоволствие. Каза:

— Между другото, кой си ти? Наистина ли си гражданин на този варварски свят, който е причина за сегашната военна шумотевица?

Девърс кимна.

— И действително си заловен от него след началото на тази идиотщина, която той нарича война? Имам предвид младия генерал.

Девърс отново кимна.

— Та така, мой виден чужденецо! Виждам, че не ти се говори много, но ще ти мине. Изглежда нашият генерал тук се бие в една съвършено безполезна война с учудваща енергия — и това за някакво си парче земя забравено на края на света, за което никой разумен човек не би изхабил и един-единствен оръжеен изстрел А генералът не ми изглежда глупак. Дори, бих казал че е много умен. Улавяш ли мисълта ми?

— Не бих казал… сър!

Секретарят огледа ноктите си и рече:

— Слушай внимателно тогава! Генералът не би прахосвал хора и енергия просто така, от жажда за слава. Знам, че говори за слава и имперски почести — очевидно е, че превземките на непоносимите древни полубогове от героичните времена не могат лесно да се изтрият. Но в случая има нещо повече от слава — той полага такива странни грижи за теб! Ако ти беше мой пленник и ми носеше толкова малко полза, колкото на генерала, аз щях да разпоря корема ти и да те удуша със собствените ти черва!

Девърс остана вдървен. Очите му леко помръднаха първо към единия телохранител на секретаря, после към другия. Те бяха готови — и нетърпеливи.

Секретарят се усмихна:

— Е, сега ти си в капана, дяволе! Съгласих се с генерала, че Психосондата не дава резултати и това е негова грешка, но всъщност съм убеден, че нашият млад военен магьосник лъже. Мой скъпи търговецо! — каза той. — Аз имам на разположение своя собствена Психосонда, която трябва да ти въздейства много по-удачно. Виж това…

Между палеца и показалеца си Броудриг държеше сложно изрисувани розово-жълти правоъгълници, много лесни за разпознаване…

Девърс не го остави да чака дълго.

— Приличат ми на пари!

— Те са пари — най-добрите пари в Империята, защото са отпечатани в моето имение, което е по-добро дори от това на Императора. Сто хиляди кредита. Всичките са тук, между двата ми пръста. Твои са!

— За какво, сър? Аз съм добър търговец, но всяка сделка си има две страни!

— За какво ли? За истината! Какво иска генералът? Защо е започнал тази война?

Лейтън Девърс въздъхна и замислено поглади брадата си.

— Какво иска? — очите му следяха движенията на секретаря, който прехвърляше парите банкнота по банкнота. — С една дума — Империята.

— Ах… колко просто! Винаги се стига до това в крайна сметка. Но как? Кой е широкият и привлекателен път, който ще го изведе от ъгъла на Галактиката до центъра на Империята?

— Фондацията! — изрече Девърс с горчивина. — Но това е тайна! Там има книги, толкова стари книги, че езикът им е разбираем само за няколко от най-високопоставените им хора. Тайните им са обвити в ритуали и суеверия и никой не може да ги ползва. Аз се опитах да направя това и се озовах тук, а и там ме заплашва смъртна присъда.

— Разбирам! Но тези стари тайни? Е, за сто хиляди аз трябва да получа повече подробности…

— Трансмутация на елементите! — късо обобщи Девърс.

Очите на Броудриг се разшириха и загубиха част от безразличието си.

— Бих казал, че практическата Трансмутация е невъзможна според законите на атомистиката.

— Да, така е, но ако се използва атомна енергия! Само че древните са били хитри хора. Има вид енергия, по-велика от атомната. Ако Фондацията я беше използвала, както им предлагах…

Стомахът на Девърс се сви болезнено. Стръвта беше хвърлена и рибата вече я обикаляше.

Секретарят каза внезапно:

— Продължавай! Генералът, сигурен съм, знае за всичко това. Но какво смята да прави той, когато приключи с тази сапунена опера?

Девърс понижи глас:

— С трансмутацията той ще контролира цялата икономика на Вашата Империя. Добивите на метали бързо ще се стопят, докато Райъс ще може да прави волфрам от алуминий и иридий от желязо. А да получиш такава продукция на базата на обикновени елементи е съвсем просто. Ще настане криза, каквато Империята не е виждала, и само Райъс ще успее да я спре. И това, както разбирам, ще придаде на генерала религиозен ореол… Няма нищо, което може да го спре сега. Той вече почти притежава Фондацията и когато всичко свърши, ще стане Император за две години, не повече.

— Тъй… — Броудриг се засмя. — Иридий от желязо нали така каза? Ще ти издам една държавна тайна. Знаеш ли, че Фондацията вече се е свързала с генерала?

Гърбът на Девърс замръзна.

— Изглеждаш изненадан. Защо? Това се очакваше Те му предлагат около стотина тона иридий годишно срещу мир. Стотина тона желязо, превърнато в иридий при нарушаване на техните религиозни принципи, за да се спасят. Напълно прилично предложение, макар че няма нищо чудно в това, че нашият неподкупен генерал е отказал — та нали той може да има и иридия, и Империята, взети заедно. А бедният Клеон го смята за един от най-честните си генерали… Мой скъпи търговецо, заслужихте си парите! — Броудриг ги хвърли и Девърс скочи да събира блестящите банкноти.

Лорд Броудриг спря до вратата и рязко се обърна:

— Още нещо, търговецо! Моите въоръжени играчи тук нямат нито очи, нито езици, нито пък образование или интелигентност. Не могат също да чуват, говорят или пишат и нямат представа от психосонди. Но те много обичат интересните екзекуции! Платих ти сто хиляди кредита, човече! Ти сключи добра сделка, но трябва да забравиш, че ти е плащано някога, и ако се опиташ да преразкажеш разговора ни на Райъс, ще бъдеш убит. Но убит по мой начин!

На деликатното лице на Броудриг се откроиха жестоки бръчки и смениха заучената му усмивка с хищна гримаса. За секунда Девърс видя звездният демон да наднича през очите на човека.

На въпросите на Дакъм Бар Девърс отговори с доволство.

— Това беше най-смешното от всичко! Той подкупи мен!

 

 

Двата месеца тежка война бяха оставили белезите си върху Бел Райъс. В движенията му се чувстваше умора. Беше станал и по-раздразнителен.

Сега той нетърпеливо се взря в сержант Люк и нареди:

— Стой отвън, войнико, и отпращай всички, докато аз съм вътре. Никой да не влиза, преди да го повикам! Абсолютно никой, ясно ли е?

Сержантът козирува и застана пред стаята, а Райъс с отвращение събра отрупаните на бюрото му хартии, напъха ги в чекмеджето и го затвори.

— Седнете! — изстреля той късо към двамата чакащи. — Нямам много време! Ако трябва да бъдем по-точни, аз изобщо не трябваше да съм тук, но беше необходимо да ви видя.

Той се обърна към Дакъм Бар, който въртеше из пръстите си кристална чаша с гравирано на нея лице на Клеон II.

— На първо място, патриций — каза генералът, — Вашият Селдън изгуби. В интерес на истината, той се бие добре, тези хора от Фондацията се роят като пчели и се сражават като герои. Всяка планета отчаяно се отбранява и даже след завземането й тя продължава с бунтове, които са много по-голям проблем от завоюването й. Та макар че Фондацията се държи, Вашият Селдън вече губи!

— Е, още не е загубил — промърмори Бар.

— Оптимизмът на Фондацията не е същият. Сега те ми предлагат милиони, само и само да не подлагам Селдън на финален тест.

— Има такъв слух…

— А, значи слухът ме е изпреварил… И включва ли той последната новина?

— Каква новина?

— Тази, че лорд Броудриг, любимецът на Императора, е станал мой помощник-командир по негова собствена молба.

Девърс се обади за пръв път:

— По негова молба ли, шефе? От кога? Или си започнал да харесваш този човек?

Райъс отговори спокойно:

— Не бих казал. Той просто заплати за тази служба една съответстваща цена.

— Каква?

— Може да се нарече молба до Императора за подкрепления.

Девърс широко се усмихна.

— Значи той е говорил с Императора, а? И както разбирам, шефе, вече очакваш тези подкрепления, те пристигат скоро, така ли?

— Не, вече пристигнаха. Пет кораба са на линия, всичките в добро състояние и носят съобщение с личните поздравления на Императора. Идват още кораби. Какво става, търговецо? — подигравателно попита той.

— Нищо! — отговори Девърс през зъби.

Райъс се изправи и се облегна на бюрото. Гледаше търговеца с ръка върху бластера си:

— Попитах: има ли нещо, търговецо? Изглежда новините не ти харесват! Разбира се, ти не се интересуваш от Фондацията…

— Не.

— Аха… и все пак в теб има нещо странно.

— Какво, шефе? — Девърс уморено се усмихна и сви юмруци в джобовете си. — Кажи само за какво става дума и аз ще ти го обясня.

— Да речем, че е така… Но ти се предаде още при първия изстрел. Готов си да разрушиш своя свят, даже без да очакваш награда. Не е ли странно всичко това?

— Искам да бъда на печелившата страна, шефе. Аз съм разумен човек — ти самият го каза!

Гърлото на Райъс се сви:

— Да допуснем! Само че все още няма търговци, които да са се предали. Никой не е избрал сигурността. Нито един търговски кораб не може да развие скорост както твоя и нито един не разполага с аналогично на твоето защитно поле, но нещо ги кара да се бият. Те устройват безредици по окупираните планети, нападат летящи крепости. Дали тогава ти си просто един разумен човек? Никога не си се бил, нито си бягал, но стана предател без никакъв външен натиск. Ти си единствен, един-единствен, драги мой, направо си невероятен!

Девърс меко отвърна:

— Приемам съображенията ти, но нямаш нищо срещу мен. Тук съм от шест месеца и се държа като добро момче!

— Да, така е и аз на свой ред ти се отплатих с добро отношение. Оставих кораба ти цял и невредим и правех всичко, за да се чувстваш удобно. И все пак ти не ми разказа нищо особено. Например, можеше да ме осведомиш за принципите, по който действат твоите играчки. Атомните закони, по които те са създадени, както изглежда са използвани и в някои от оръжията на Фондацията. Така ли е?

— Аз съм само търговец! — натърти Девърс. — не съм техник. Продавам боклуците, а не ги правя!

— Добре, ще бъда кратък. Дойдох да ти кажа, че корабът ти ще бъде претърсен за персонално силово поле. Никога не си носил такова, а войниците от Фондацията имат. И ако ние го открием, твоето нежелание да даваш показания ще стане очевидно. Нали?

Нямаше отговор и Райъс продължи:

— Скоро аз ще получа и по-преки доказателства. Нося със себе си Психосондата. Веднъж се повреди, но втори път… гласът му стана кадифено-заплашителен и Девърс усети как до диафрагмата му се допря оръжие — генералският бластер, който до преди малко беше в кобура си.

Генералът каза бързо:

— Сваляй гривната и другите метални неща по себе си. Дай ми ги! Бавно! Атомното поле може да е пречка и Сондата да работи само привидно. Така е добре!

Приемникът на бюрото на генерала светна и съобщението падна в гнездото, близо до което стоеше Бар. Той все още държеше чашата с триизмерния образ на Императора.

Райъс заобиколи бюрото, държейки насочен бластера си. Обърна се към Бар:

— Ти също, патриций! Гривната те издава! Преди ми помогна и ще го имам предвид, аз не съм отмъстителен, но ще съдя за съдбата на семейството ти по резултатите от Сондата.

В момента, когато Райъс се протегна за капсулата със съобщението. Бар изтърва кристалната чаша точно върху главата на генерала.

Случи се твърде бързо, за да може Девърс да го осъзнае. Сякаш в стареца се беше събудил някакъв демон.

— Навън! — изсипа през зъби Бар. — Бързо! — Той грабна бластера на Райъс и го пъхна в дрехата си.

Сержант Люк се обърна, когато те се появиха в тесния процеп на вратата.

Бар каза просто:

— Води ни, сержант!

Девърс затвори вратата след себе си.

Сержант Люк застана мълчаливо пред своите затворници, но след кратка пауза той усети до гърба му да се опира оръжие:

— На търговския кораб!

Девърс избърза, за да отвори въздушния люк, и Бар нареди:

— Остани там, където си, Люк! Ти се отнасяше добре с нас и нямаме намерение да те убиваме!

Сержантът се взря в оръжието, разпозна монограма на бластера и изкрещя, задушавайки се от гняв:

— Но вие сте убили генерала!!!

След секунда той бе погълнат от изстрела и се превърна в купчина пепел.

Търговският кораб заобиколи мъртвата планета, преди сигналните светлини да светнат и на небето да се разпростре нашироко гигантската просветваща звездна паяжина. Скоро на светлия фон на огромната оптическа леща, наречена Галактика, изплуваха някакви тъмни петна.

Девърс се развесели:

— Дръж се, Бар! Да видим имат ли те кораби, които могат да се мерят по бързина с нас.

Знаеше, че нямат.

Навън, в открития космос, гласът на търговеца прозвуча глухо и слабо, когато каза:

— Пътят, по който пратих Броудриг за зелен хайвер, беше малко по-добър! Поне в сравнение с този, на който той хвърли генерала!

Те бързо се носеха през звездните купове на Галактиката.