Айзък Азимов
Фондация и Империя (24)

23. Руините на Трантор

Разпознаването на обект върху огромния Трантор представлява уникален проблем в Галактиката. Там няма океани или континенти, които да служат за ориентир на хиляда мили разстояние. Няма реки, езера или острови, които да бъдат знак за кацащия през облачната покривка. Покритият с метал свят е — или по-точно е бил — един колосален град и единствено старият императорски дворец би могъл да бъде забелязан отдалеч. „Байта“ обикаляше над Трантор почти на височината на аерокар в безкрайно мъчително търсене.

От полярните райони, където ледената покривка по металните кули беше мрачно свидетелство за повредените или пренебрегвани климатични машини, те се движеха на юг. От време на време опитваха, поне приблизително, да съпоставят това, което виждаха, с онова, което бе отбелязано на картата, взета от Неотрантор.

Но беше невъзможно да го сбъркат, когато го видяха. На площ от около петдесет мили металната покривка бе разрушена. Необикновена зеленина се разстилаше на стотици квадратни мили, поглъщайки могъщата трева на древната имперска резиденция.

„Байта“ намали темпо, за да се ориентира. Имаше само огромни супермостове, които да я насочват. Дълги, прави линии на картата. Гладки, блестящи ивици под тях.

Това, което на картата бе обозначено като „район на Университета“, беше открито чрез изчисления, а на равното поле, където някога е имало оживена аерокосмическа гара, корабът се приземи сам, без някой да го води. Те се потопиха в металното стълпотворение, чиято странна красота изглежда бе резултат от въздушна катастрофа при Великия Грабеж. Останките от корабокрушението бяха причудливо разкривени и начупени. Само за момент се видя разголена земя — може би няколко стотици акра^[1] — която беше черна и разорана.

Лий Сентър почака, докато корабът се приземи. Това беше чужд кораб, не от Неотрантор и дълбоко вътре в себе си той въздъхна. Чуждите кораби и смущаващите сделки с хора от външния космос можеха да означават края на кратките мирни дни и завръщането на древните грандиозни времена на битки и смърт. Сентър беше водач на Група. Той разполагаше със стари книги, бе чел за тези отдавнашни дни и не желаеше те да се завърнат.

Минаха около десет минути, откакто корабът се снижи, за да се прилепи към плоскостите, а в това време Лий мислеше. Първо той си спомни голямата ферма от детството си — представяше си я само като тълпа заети хора. После дойде пътешествието на младото семейство по чужди земи. Бяха десетина и само едно объркано и уплашено дете — той. След това идваше ред на новите строежи — големите метални плочи, които трябваше да се извадят и преместят, а разголената почва — да се разоре, опресни и натори… Съседните постройки трябваше да бъдат разрушени, а няколко други — да се превърнат в пригодни за живот… Реколтата трябваше да израсте и да се ожъне, да се установят приятелски отношения със съседните ферми…

Тогава настъпи голямо раздвижване, което се дължеше и на освобождаването на личната инициатива. Дойде ново поколение от силни, макар и дребни младежи, родени там и свързани със земята. После — великите дни, когато бе избран за лидер на Групата… Осемнадесетият му рожден ден — от тогава той престана да се бръсне и започна да си отглежда брада, както подобава на водач. А сега Галактиката отново можеше да наруши и дори да сложи край на кратката идилия на изолацията…

Корабът се приземи. Лий безмълвно гледаше как се отваря входният люк. Излязоха четирима — нащрек и предпазливо. От тях трима бяха мъже, които рязко се различаваха — млад, стар и пълен, слаб… А жената застана между тях като равна. От изненада Лий подръпна два лъскави кичура от брадата си, когато се запъти към тях.

Той направи универсалния жест за мир. И двете му ръце бяха изпънати пред него, а твърдите му мазолести длани бяха обърнати нагоре.

Младият мъж пристъпи две крачки напред и отвърна със същия жест:

— Идваме с мир!

Акцентът му беше странен, но думите му бяха разбираеми и приветствени. Лий отвърна:

— Да бъде мир! Добре дошли при гостоприемната ни Група. Гладни ли сте? Ще ви предоставим храна. Ако сте жадни, ще ви дадем напитки.

Отговорът не закъсня.

— Благодарим за любезността и ще занесем добри отзиви за Групата ви, когато се върнем на нашия свят.

Малко странен отговор, но добър. Зад Лий мъжете от Групата се усмихваха, а изпод прикритията на околните здания заизлизаха жените.

В своето собствено жилище Лий извади от обичайното му място заключеното сандъче с огледални стени и предложи на всеки от гостите по една дълга дебела пура от онези, които се пазеха за велики събития. Пред жената той се поколеба. Тя беше седнала между мъжете. Чужденците очевидно допускаха, даже очакваха подобно нахалство. Лий сковано й поднесе кутията.

Тя си взе пура с усмивка и се потопи в ароматния й дим с наслада. Лий Сентър подтисна скандализираните си чувства.

Скованият разговор при пристигането на храната засегна темата за фермите на Трантор. Старият мъж попита:

— А как сте с хидропониката? Разбира се, за свят като Трантор хидропониката е най-добрият изход!

Сентър бавно поклати глава. Чувстваше се несигурно. Знанията му идваха преди всичко от книгите, които беше прочел.

— Изкуствено отглеждане с химикали, мисля? Не, не и на Трантор! Хидропониката изисква индустрия — и то развита химическа индустрия. Но по време на война и разрушения, когато индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.

— И вашата храна ви е напълно достатъчна?

— Достатъчна е, макар че е малко еднообразна. Имаме птици, които ни набавят яйца. Добиваме мляко… Само месо все още си доставяме чрез външната ни търговия.

— Търговия… — младият изглеждаше заинтригуван. — Значи търгувате! Но какво изнасяте?

— Метал — беше краткият отговор. — Огледайте се. Имаме предостатъчно и е готов за обработка. От Неотрантор идват кораби, разчистват определения им район, като ни освобождават обработваема площ. Те си вземат метала и ни оставят в замяна месо, плодови консерви, кондензирани храни, машини за фермите и други подобни неща — така и двете страни остават доволни.

Те се наслаждаваха на хляба, сиренето и зеленчуковата яхния, която беше изключително вкусна. Десертът бе от замразени плодове — единственото вносно блюдо в менюто. По това време чужденците пристъпиха към основната си цел. Младият извади карта на Трантор. Лий Сентър мрачно я проучи. После ги изслуша и каза тежко:

— Територията на Университета е специална зона. Ние, фермерите, не сеем там, а също не сме влизали вътре. Това е една от малкото неразрушени реликви от старите времена.

— Ние търсим знания и нищо няма да повредим. Нашият кораб ще ви остане в залог! — старият предложи това трескаво и нетърпеливо.

— Ще ви заведа тогава — рече Сентър.

През нощта, докато чужденците спяха, той изпрати съобщение за тях на Неотрантор.