Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation and Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ФОНДАЦИЯ И ИМПЕРИЯ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.11. Фантастичен роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Foundation and Empire, by Isaac ASIMOV (1951)]. Послеслов: Човекът, постигнал „Краят на вечността“, Росица ПАНАЙОТОВА — с.265–267. Художник: Димитър СТОЯНОВ. С портрет на автора. Печат: Св. Георги Победоносец, София. Формат: 70×100/32. (16 см.) Печатни коли: 17. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 269 [272] с. Цена: 13.80 лв. ISBN: 954-444-010-0.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

10. Краят на войната

Лейтън Девърс определено се чувстваше неудобно и беше донякъде възмутен. Беше получил медала си и с ням стоицизъм бе понесъл третата оратория на кмета, която съпровождаше връчването. С това неговото участие в церемонията свършваше, но, разбира се, формалностите го задължаваха да остане. А това бяха формалности главно от вид, който не му позволяваше да се прозява шумно или да се намести по-удобно в креслото си; точно такива неща го караха да прекарва повече време в космоса, на който принадлежеше.

Сиуенианската делегация, начело с величествения Дакъм Бар, подписа Конвенцията и Сиуена стана първата провинция, преминала директно от политизирания курс на Империята към икономическата структура на Фондацията.

Пет кораба от имперския флот, заловени, когато Сиуена се разбунтува зад фронта на имперския граничен флот, прелетяха отгоре — огромни и масивни — като изстреляха шумен салют, когато преминаваха над града.

Нищо, освен пиене, етикеция и незначителни разговори…

Един глас го извика. Беше Форъл — човекът, който, както хладно пресметна Девърс, можеше да купи двайсетина като него само със сутрешната си печалба — същият Форъл, който сега благосклонно го мамеше с пръст.

Девърс прекоси балкона, излезе на студения нощен вятър и се поклони, като дълбоко под щръкналата си брада се намръщи. Бар също беше тук — само че усмихнат. Той каза:

— Девърс, трябва да ме спасиш! Бях обвинен в скромност — ужасно и наистина ненормално престъпление!

— Девърс… — Форъл премести дебелата пура в ъгъла на устата си, докато говореше, — лорд Бар твърди, че пътуването ви до столицата на Клеон не е допринесло с нищо за отзоваването на Райъс.

— Точно така, сър! — Девърс беше лаконичен. — Така и не се срещнахме с Императора. Рапортите относно делото, които пратихме по обратния път, показват, че това е било просто съвпадение. Имаше много приказки, че генералът е свързан с някои подривни организации в двора…

— А той е бил невинен?

— Райъс ли? — намеси се Бар. — Да. В името на Галактиката, да! Броудриг измени на принципите на генерала, но и той не беше извършил нещата, в които го обвиняват. Това бе просто един юридически фарс, но необходим, очакван и неизбежен фарс.

— Психоисторическа необходимост, както допускам! — Форъл изрече фразата звучно и с хумористичната лекота на дълбока фамилиарност.

— Точно така — Бар сериозно се намръщи. — Не съм го допускал преди, но веднъж ми се отдаде възможност и аз можах да… е, добре… да погледна отговорите отзад в книгата. Нещата бяха прости. Сега вече можем да видим, че социалните условия в Империята правят завоевателните войни невъзможни. При слаби императори има цяла купчина генерали, които си съперничат за трона. При силните императори Империята застива в паралич, при който политическите взривове очевидно се прекратяват, но се жертва и всякакво развитие.

Форъл изръмжа откровено през силното си пръхтене:

— Не сте достатъчно ясен, лорд Бар!

Бар бавно се усмихна.

— Ммм, и аз смятам така! Това е трудност, която не може да бъде избегната при психоисторията. Думите са добър, ала неясен заместител на математическите уравнения. Но дайте ми възможност да помисля…

Вар се замисли, докато Форъл се отпусна отново на перилата а Девърс гледаше кадифеното небе и си спомни за Трантор. По някое време сиуенианинът отново проговори:

— И така, сър, ясно е, че Вие — и Девърс, и всеки друг човек, без съмнение смятате, че за победата над Империята трябваше да се противопоставят Императорът и неговият генерал. Вие бяхте прави — прави през цялото време. Само че грешахте, когато допускахте, че това вътрешно разцепление може да бъде постигнато с индивидуални действия, с моментно внушение. Опитахте с подкупи и лъжи. Апелирахте към амбиция и страх. Но не получихте нищо, въпреки всичките си усилия. Всъщност, положението ставаше все по-отчайващо след всеки опит. И при цялото това вършеене с нищожен ефект приливната вълна на Селдън продължаваше бързо и непреодолимо напред. — Дакъм Бар се обърна и погледна през перилата към щастливия град. — Има една мъртва ръка, която движи всички ни — и могъщия генерал, и великия Император, и моя, и вашия свят — мъртвата ръка на Хари Селдън. Той е знаел, че човек като Райъс ще пропадне, тъй като неговият собствен успех ще го доведе до това — и колкото по-голям бъде успехът, толкова по-сигурно ще е пропадането.

Форъл отбеляза сухо:

— Не мога да кажа, че ставате по-ясен!

— Момент — продължи Бар сериозно, — погледнете ситуацията. Очевидно, един слаб генерал не би могъл да ни заплаши. Силен генерал, управляван от слаб Император, също не би могъл да го стори — той би насочил армията си към по-плодоносна цел. Доказано е, че три четвърти от императорите през последните два века са били преди това размирни генерали или вицекрале, преди да станат императори. Значи само комбинацията от силен Император и силен генерал е могла да застраши Фондацията — силният Император не може да бъде детрониран лесно, а силният генерал ще се опита да завоюва слава извън пределите на Империята. Но какво прави Императора силен? От къде идва силата на Клеон? Това е очевидно. Той е силен, защото не си позволява силни поданици. Придворният, който е забогатял, или генералът, който е станал твърде популярен, са опасни. Цялата предидуща история на Империята доказва, че всеки интелигентен Император е достатъчно силен. Райъс печелеше победи и Императорът стана подозрителен. Цялата атмосфера наоколо в този момент го караше да бъде подозрителен. Райъс отхвърля подкуп? Много подозрително — налице са скрити причини. Най-довереният му човек поддържа Райъс?! Съвсем подозрително — отново скрити причини. Всъщност не нечии индивидуални действия го караха да подозира, ето защо нашите лични интриги бяха ненужни и безполезни. Самият успех на Райъс беше подозрителен. Поради това той бе отзован, обвинен, осъден и убит. Фондацията отново победи. Защото, вижте, нямаше възможна комбинация, при която Фондацията да не победи. Това беше неминуемо, каквото и да направеше Райъс, каквото и да направехме ние!

Финансовият магнат на Фондацията тежко кимна.

— Тъй! Но какво щеше да стане, ако Императорът и генералът бяха един и същи човек? Тогава какво? Това е случай, който Вие не засегнахте, значи, още не сте доказали теорията си!

Бар сви рамене.

— Аз не мога да докажа нищо, нали не използвам математика в случая… Но си помислете: в една Империя, където всеки аристократ, силен човек или пират може да се възкачи на трона — и, както историята показва, много успешно — какво би се случило, ако един силен Император лично се заеме със завоевателна война в края на Галактиката? Колко дълго той може да остане далеч от столицата, преди някой да започне гражданска война и да атакува дома му? Социалните условия около Императора правят този срок кратък… Веднъж казах на Райъс, че цялата сила на Империята не може да отклони мъртвата ръка на Хари Селдън.

— Прекрасно, прекрасно! — Форъл чак изпръхтя от удоволствие. — Тогава ти намекваш, че Империята няма да ни напада повече?

— Така ми изглежда — отвърна Бар. — Честно казано, Клеон може да не преживее тази година и ще остане оспорваното наследство, което може да доведе до последната гражданска война в Империята.

— Тогава — каза Форъл — няма да има повече врагове.

Бар изглеждаше замислен:

— Съществува и Втората Фондация.

— На другия край на Галактиката? Осигурени сме за векове!

Девърс се обърна. Лицето му беше мрачно.

— Ще има и вътрешни врагове, вероятно!

— Така ли? — хладно се осведоми Форъл. — И кой например?

— Например тези, които обичат да трупат пари, за да ги концентрират в големи количества и да ги държат по-далече от онези, които си вадят хляба чрез тях и ги създават.

Презрителното изражение на лицето на Форъл бавно изчезна, за да отстъпи място на гнева, който можеше да се прочете и на физиономията на Лейтън Девърс.