Айзък Азимов
Фондация и Империя (22)

21. Сред звездите

Блокадата беше преодоляна успешно. В безкрайната пустош никой кораб не можеше да ги проследи, дори и да се намираше съвсем близо до тях. Стигат само един кораб, опитен пилот и малко късмет, за да откриеш дупки, в които да се спотаиш…

С хладно спокойствие Торън прекарваше кораба от околностите на една звезда към околностите на друга. Ако съседството на голяма звездна маса правеше хиперпространствените скокове несигурни и трудни, то в не по-малка степен превръщаше и детекторите на врага в неизползваеми кутии.

Веднъж срещнаха пояс от кораби, които така ограждаха сектор от пространството, че през блокирания ефир не можеше да премине нито едно съобщение. Те преодоляха пояса успешно и за пръв път от три месеца насам Торън не се чувстваше изолиран от света.

Мина седмица, преди вражеските новини да предадат нещо повече от глупави, хвалебствени детайли за нарастващия контрол над Фондацията. Това беше седмица, през която въоръженият търговски кораб на Торън пресичаше Периферията с бързи скокове.

Еблинг Майс извика към пилотската и Торън се надигна от звездните си карти.

— Какво има? — той мина в малката централна стая, която Байта непрекъснато величаеше като „дневна“.

Майс поклати глава.

— Само Галактиката знае! Репортерите на Мулето обявиха специален бюлетин. Помислих си, че може би ще искаш да го видиш.

— Добре, а къде е Байта?

— Подрежда масата, подготвя менюто или нещо от този род.

Торън седна на койката, предназначена за легло на Магнифико, и зачака. Рутинната пропаганда на Мулето беше монотонна. Първо звучеше военна музика, а после говорителят се лигавеше на екрана. Сетне идваше ред на второстепенните новини, поднесени бързо една след друга. Пауза, зазвучаваха тромпети, вълнението нарастваше и следваше кулминацията.

Торън търпеливо понасяше всичко това. Майс си мърмореше под носа.

Говорителят започна с общоприетата военнокореспондентска фразеология, елейните победоносни думи на която сякаш се стараеха да имитират звука на топене на метал и изгаряне на плът в космическата битка.

— … Бързите ескадрони кръстосвачи на генерал-лейтенант Самин яростно са се хвърлили днес в голяма схватка край Ис… — безизразното лице на говорещия на екрана се удави в чернотата на космоса, прорязвана от бързите кораби, вкопчени в смъртоносна битка в празнотата.

Гласът продължи през беззвучната буря:

— Най-удивителна в битката беше схватката на тежкия кръстосвач „Кластър“^[1] с три вражески кораба клас „Нова“…

Картината на екрана се промени. Върху корпуса на огромния кораб светна мощен проблясък. Един от фронтално атакуващите го нападатели избухна в ярко червено и се хвърли в таран срещу противника. „Съзвездието“ рязко се оттегли и стреля, като отхвърли атакуващия назад.

Равният безизразен глас на говорителя продължи да коментира, докато от малките звездолети не остана нищо.

Скоро настъпи пауза, последвана от доста сходна картина на битката край Нимон, където новост беше обстойната информация за кацането, придружена със снимки на унищожения град и скупчени изтощени военнопленници.

Свободен Нимон вече не съществуваше.

Отново пауза — и този път вече прозвуча хрипкавият звук на очакваните духови инструменти. Екранът се изпълни от дълъг, внушителен коридор, ограден с шпалир от войници. През коридора крачеше правителственият говорител в униформа на военен съветник.

Тишината беше подтискаща. Когато говорителят най-сетне заговори, гласът му бе тържествен и суров:

— По заповед на нашия суверен съобщавам, че планетата Хейвън, до сега съпротивяваща се, по нейно собствено желание ни се подчини и се призна за победена. В този момент флотът на нашия суверен окупира планетата. Разпръснатата и некоординирана опозиция бе сломена бързо.

Картината изчезна и дикторът се върна на екрана, за да съобщи, че други новини ще бъдат предавани, щом пристигнат.

Последва танцова музика и Еблинг Майс изключи уредбата.

Торън стана и клатушкайки се, се отдалечи, без да каже нито дума. Психологът не се и опита да го спре.

Когато Байта излезе от кухнята, Майс наруши мълчанието си:

— Говориха за Хейвън.

— Вече? — очите на Байта широко се разтвориха, пълни с болка и съмнение.

— Без битка. Без съпротива… — той спря и преглътна. — По-добре остави Торън сам. Новината не му се отрази особено добре. Нека хапнем само двамата този път!

Байта погледна към пилотската и безнадеждно обобщи:

— Много добре!

Магнифико седеше незабелязван на масата. Той нито говореше, нито се хранеше, а само се взираше напред със страх, който сякаш бе изцедил и последната капка живот от тялото му.

Еблинг Майс отсъстващо се зае с десерта си от замразени плодове и каза на Байта:

— Два търговски свята се бият. Те се сражават, кървят и ще умрат, но няма да се предадат! Само Хейвън — също като Фондацията…

— Но защо? Защо?

Психологът поклати глава.

— Това е част от проблема. Всеки подозрителен факт е намек за природата на Мулето. Първо, въпросът е как той завоюва Фондацията с малко кръв и съответно с малко стрелба, докато търговските светове се държаха. Поглъщателят на атомно поле е слабо оръжие — с това вече сме наясно — и не сработи другаде, освен срещу Фондацията. Ранду предполагаше… — сивкавите вежди на Еблинг се сключиха на челото му, — че има и излъчвател на подтискащи волята вълни. Сигурно той е използван на Хейвън. Но защо тогава не го използваха на Нимон или Ис, които се биха с такава демонична ярост, че беше необходимо половината флот на Фондацията да се присъедини към този на Мулето, за да се завземе Нимон. Аз разпознах фондациански кораби в битката!

Байта прошепна:

— Фонадацията, после Хейвън… Изглежда бедите ни следват, без да ни докосват. Винаги се измъкваме на косъм. Така ли ще бъде и занапред?

Еблинг Майс не я слушаше и продължаваше да говори:

— Тук има и друг проблем, Байта. В новините споменаха, че шутът на Мулето не е намерен на Терминус, и се смята, че сме отпътували за Хейвън или сме го откарали там още отначало. В него се крие нещо много важно, Байта, а ние още не сме го открили. Магнифико трябва да знае нещо фатално за Мулето, сигурен съм!

Магнифико, пребледнял и заекващ, протестира:

— Сър… Благородни лорде… наистина, кълна се, повече с нищо не мога да Ви помогна. Казах всичко, до последната дреболийка, а с вашата Сонда Вие изкопахте от слабото ми мозъче всичко, което знаех, че даже и това, което не знаех, че знам!

— Да… да! Но това е нещо дребничко. Толкова дребно, че нито ти, нито аз можахме да го разпознаем. А трябва да го намерим — Нимон падна, Ис също ще го последва скоро, а когато това стане, ние ще бъдем последните останки, последните следи от независимата Фондация.

Звездите започнаха да се струпват по-нагъсто, когато корабът навлезе във вътрешните части на Галактиката. Гравитационните полета на места се препокриваха и интензитетът им беше достатъчен, за да предизвика пертурбации при междузвездния скок, които не можеха да бъдат пренебрегнати.

Торън разбра това, когато поредният скок приближи кораба им до един червен гигант, който яростно се вкопчи в тях и ги пусна едва след дванадесет безсънни часа на борба. Въоръжен с диаграми с лимитиран обсег, но все още не съвсем усъвършенстван нито в оперирането с тях, нито в математиката, Торън потъна задълго в изчисленията за възможно най-точното планиране на скоковете.

Това се превърна в нещо като обща работа. Еблинг Майс проверяваше пресмятанията на Торън, а Байта тестваше възможните пътища чрез разнообразни методи, който представяха реалното положение в пространството. Даже Магнифико бе въвлечен в работата като сметачна машина за рутинни пресмятания — дейност, която, обяснена му веднъж, беше източник на голямо забавление за него и в която той се оказа учудващо умел.

Тъй че в края на месеца Байта бе вече способна да набележи червената линия, която обозначаваше пътя им в триизмерния модел на Галактиката до половината разстояние от центъра й.

— Знаеш ли на какво прилича това, Торън? — саркастично запита по този повод тя. — На десетфутов дъждовен червей с ужасно разстройство и болки в корема! Накрая май ще ни приземиш обратно на Хейвън.

— Сигурно ще го направя! — злобно изръмжа Торън, шумолейки с диаграмите. — Особено ако не си затвориш устата!

— И освен това… — продължи Байта, — тук май има един директен път, прав като географски меридиан!

— Тъй ли? Е, на първо място, глупаче, сигурно биха ни трябвали петстотин кораба и петстотин години, за да минем по този път, и то по метода на пробите и грешките, защото моите пършиви диаграми не го показват. Освен това, дори и да съществуват, по-добре е такива пътища да се избягват. Там сигурно е пълно с кораби. И плюс всичко останало…

— О, в името на Галактиката, стига си нервничил… — тя зарови ръце в косата му.

— Ох, пусни ме! — изръмжа той и я сграбчи за китките, като я повлече надолу, вследствие на което двамата с Байта и креслото образуваха объркана купчина на пода. Тя прерасна в задъхана схватка, в която можеха да се различат най-вече смях до задушаване и множество подлички удари.

Торън се освободи едва при безшумното влизане на Магнифико.

— Какво има?

Бръчки на безпокойство покриваха лицето на клоуна и опъваха до бяло кожата върху огромния му нос.

— Уредите се държат странно, сър. Поради моето невежество не съм пипал нищо…

За две секунди Торън се озова в пилотската и каза тихо на Магнифико:

— Събуди Еблинг Майс… Кажи му да дойде тук! — той се обърна към Байта, която с пръсти се опитваше да подреди косата си. — Засечени сме, Байт.

— Засечени ли? — Байта отпусна ръце. — От кого?

— Само Галактиката знае… — промърмори Торън, — но лично аз си представям някой, чиито бластери са заредени и готови да…

Той седна и на висок глас изреди в ефир идентификационния код на кораба.

Когато Еблинг Майс влезе, по халат и със замъглен поглед, Торън го посрещна мрачно.

— Изглежда сме пресекли границата на едно локално вътрешно кралство, наречено Филия.

— Никога не съм го чувал! — рязко каза Майс.

— Нито пък аз! — отвърна Торън. — Но бяхме спрени от филийски звездолет и не знам какво ще последва…

Капитанът инспектор от филийския кораб пристигна на борда с шестима въоръжени мъже, които го следваха неотлъчно. Беше нисък, с къса коса, тънки устни и суха кожа. Той остро се покашля, когато седна и отвори един дебел том на празна страница.

— Паспортите ви и разрешителното за кораба, моля!

— Нямаме — отвърна Торън.

— Нямате, а? — той взе микрофона, който беше закачен на колана му, и съобщи: — Трима мъже и една жена. Нямат документи — после си отбеляза нещо на листа и отново се обърна към тях. — От къде идвате?

— От Сиуена — предпазливо отговори Торън.

— Къде е това?

— На хиляда парсека оттук, осемдесет градуса западно от Трантор, четиридесет гра…

— Няма значение, няма значение!

Торън можа да види как инспекторът записва: „Отправна точка — Периферията“. Филиецът продължи:

— Къде отивате?

— Трантор — рече Торън.

— Цел?

— Увеселително пътешествие.

— Носите ли някакъв товар?

— Не.

— Хммм… Ще проверим това! — той кимна и двама от войниците му се раздвижиха.

Торън не се намеси.

— Какво ви води на филийска територия? — очите на филиеца хладно пробляснаха.

— Не знаехме къде точно се намираме. Липсват ни нужните звездни карти.

— Ще трябва да платите сто кредита за тази липса и разбира се, обичайните такси според тарифите… — той отново заговори в микрофона, но повече слушаше, отколкото говореше, а сетне се обърна към Торън. — Разбираш ли от атомни технологии?

— Малко — отвърна предпазливо Торън.

— Така ли? — филиецът затвори дебелия си том и добави: — Хората от Периферията имат репутацията на осведомени в тази област. Сложи си костюма и ела с мен!

Байта пристъпи напред.

— Какво смятате да правите с него?

Торън леко я избута встрани и хладно запита:

— Къде искате да ме отведете?

— Нашият двигател има нужда от малка поправка. Той също ще дойде с мен! — пръстът на филиеца сочеше право в Магнифико, чиито кафяви очи широко се отвориха от уплаха.

— За какво пък ви трябва той? — грубо запита Торън.

Офицерът хладно го изгледа.

— Осведомен съм за наличието на пирати в тази област. Описанието на един от главорезите е горе-долу подобно. Това е просто обичайна проверка на идентичността.

Торън се поколеба, но шестимата с бластерите бяха достатъчно убедителни аргументи и той отиде за костюма си.

Един час по-късно той приключи с машинното отделение на филийския кораб и изръмжа:

— Няма нищо повредено тук, доколкото виждам! Тръбите поемат добре, шините са наред и анализите на реакциите съвпадат… Кой е дежурният?

— Аз! — заяви един от инженерите.

— Хайде, изкарай ме оттук!

Той беше заведен в офицерската каюткомпания в малка приемна, където стоеше само един безразличен лейтенант.

— Къде е човекът, който дойде с мен?

— Моля, почакайте! — каза лейтенантът. След петнадесет минути доведоха Магнифико.

— Какво ти направиха? — побърза да го попита Торън.

— Нищо. Абсолютно нищо! — Магнифико завъртя глава.

Наложи се да заплатят двеста и петдесет кредита, задоволявайки желанията на Филия — от тях петдесет кредита отидоха, за да ги пуснат веднага. И ето, те отново бяха в открития космос.

Смеейки се, Байта каза:

— Дали не сме си платили и за ескорт? Няма ли да ни изпратят до границата си? Не влиза ли това в…

— Това не беше филийски кораб и ние бяхме освободени само за кратко. Елате тук! — гласът на Торън бе мрачен.

Те се струпаха около него и той продължи:

— Това беше фондациански кораб и на борда бяха хора на Мулето.

Еблинг Майс едва не си изтърва пурата, когато отвори уста.

— Тук? Та ние сме на три хиляди парсека от Фондацията и…

— И сме тук. Какво им пречи да приложат същия трик? В името на Галактиката, Еблинг, да не мислиш, че не мога да различавам различните модели кораби? Видях двигателите им и това ми беше достатъчно. Казвам ти, че бяха двигатели, направени във Фондацията, и корабът беше неин!

— Как са ни открили тогава? — попита Байта. — Каква е вероятността случайно да се срещнат два отделни кораба в пространството?

— Как са го направили ли? — разгорещено отвърна Торън. — Единствената възможност е да са ни следвали!

— Да са ни следвали? — извика Байта. — През хиперпространството?

Еблинг Майс уморено се намеси:

— Това може да бъде направено, стига да имаш добър кораб и отличен пилот. Но вероятността е много малка.

— Не съм прикривал следите си! — съкрушено настояваше Торън. — И сляп човек би могъл да пресметне курса ни.

— Вятър би могъл! — кресна Байта. — С кривите подскоци, които правехме, да се проследи направлението ни не означава нищо. Та ние толкова пъти излизахме на погрешно място!

— Губим си времето! — ядоса се и Торън. — Това беше фондациански кораб и принадлежи на Мулето. Той ни спря. Претърси ни. Взеха с мен Магнифико — само него! — като заложник, за да бъдат сигурни, че няма да избягате, ако нещо заподозрете. И сега трябва да ги унищожим!

— Успокой се! — това бе Еблинг Майс. — Искаш да ги ликвидираш само защото смяташ кораба им за вражески? Помисли си, човече, дали те биха ни следвали по неописуемия ни криволичещ път през половината Галактика, само за да ни огледат и да ни пуснат?

— Те все още се интересуват къде отиваме.

— Тогава защо ни спряха и ни сложиха под стража? Не можеш да съчетаеш успешно двата факта, разбери!

— Аз ще направя това, което смятам за нужно. Разкарай се от пътя ми, Еблинг, защото ще те ударя!

Магнифико, който седеше на любимия си стол, се извърна. Ноздрите му се разшириха от вълнение.

— Копнея да ме извините, че прекъсвам разговора ви, но бедният мой мозък изведнъж бе поразен от странна мисъл.

Торън понечи да го прекъсне с жест на досада, но Байта и Еблинг се вкопчиха в него.

— Хайде, Магнифико, говори. Всички те слушаме! — настоя Байта.

— По време на престоя ми на онзи кораб нещастният ми мозък бе сломен и тъй объркан от страх от всичко, дето ми се случваше, че всъщност съм забравил повечето от това, което стана там. Разглеждаха ме много мъже и говореха си нещо, което не разбирах. Но между тях, тъй както лъч слънчева светлина се промъква през облаците, аз видях и познато лице. Един кратък поглед, същинско зърване — и все пак то и досега е ясно отпечатано в паметта ми!

— И чие беше лицето? — заинтересува се Торън.

— На капитана, който беше с нас преди толкова много време — когато за пръв път ме спасихте от робство!

Очевидно намерението на Магнифико бе да предизвика сензация и доволната усмивка, която се разля широко в сянката на огромния му нос, свидетелстваше за това, че е постигнал целта си.

— Капитан… Хан… Притчър… ли?! — попита удивен Майс. — Сигурен ли си? Наистина ли си уверен в това?

— Сър, кълна се! — и Магнифико повдигна тънката си костелива ръка към гърдите си. — Бих могъл да кажа същото дори на Мулето и да се закълна в зъбите му, а той няма да може да отрече.

— За какво тогава беше целият този цирк? — с пълно недоумение реагира Байта.

Клоунът я погледна с обожание.

— Моя лейди, аз имам теория! Тя ми хрумна съвсем готова, сякаш Галактическият дух милостиво ми я е напъхал в главата — палячото повиши глас, когато Торън понечи да го прекъсне. — Моя лейди! — той се обръщаше изключително към Байта. — Ако този капитан е избягал с кораба си като нас, ако и той като нас предприел е пътешествие с особена цел, ако се е натъкнал на нас — тогава би заподозрял, че нашият кораб, който също е фондациански, го преследва, както ние го подозираме в същото. Защо се чудите, че той изигра комедия такава, за да проникне на кораба ни?

— Но защо тогава му бяхме притрябвали на неговия кораб? — попита Торън. — Това не съвпада с теорията ти!

— Защо? Напротив! — протестира палячото с нарастващо вдъхновение. — Той изпрати тук свой подчинен, който не ни е виждал преди, но ни описа по микрофона. Слушащият го капитан навярно поразен е бил от моето описание, защото аз се съмнявам, че в Галактиката има толкоз много хора, които приличат на моя милост. Аз доказателството бях за идентичността на всички вас!

— И защо тогава ни пусна, без да ни се покаже?

— Какво знаем ние за мисията му или нейната секретност? Това, че не се отнесе с нас като с врагове, трябва ли да означава, че ще рискува плана свой, като разшири кръга на осведомените?

Байта каза бавно:

— Не бъди упорит, Тори! Това обяснява всичко.

— И е правдоподобно — съгласи се Майс.

Торън изглеждаше безпомощен пред лицето на общия отпор. Нещо в гладките обяснения на клоуна го тревожеше. Нещо не беше наред. Но той вече се бе успокоил и гневът му беше утихнал.

— Мислех си… — прошепна той, — мислех си, че ще мога да се справя поне с един от корабите на Мулето!

Очите му бяха пълни с болка от загубата на Хейвън. Останалите го разбраха.