Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation and Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ФОНДАЦИЯ И ИМПЕРИЯ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.11. Фантастичен роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Foundation and Empire, by Isaac ASIMOV (1951)]. Послеслов: Човекът, постигнал „Краят на вечността“, Росица ПАНАЙОТОВА — с.265–267. Художник: Димитър СТОЯНОВ. С портрет на автора. Печат: Св. Георги Победоносец, София. Формат: 70×100/32. (16 см.) Печатни коли: 17. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 269 [272] с. Цена: 13.80 лв. ISBN: 954-444-010-0.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ПЪРВА ЧАСТ
ГЕНЕРАЛЪТ

1. Търсене на магьосници

БЕЛ РАЙЪС — …В своята относително къса кариера. Райъс си спечелва титлата „Последният от върховните“ и действително я заслужава. Според изследванията на походите му, неговите стратегически умения могат да бъдат сравнени с тези на Пюрифай, а в способността си да управлява хора той може би стои дори по-високо. Но това, че Райъс е роден в дните на упадъка на Империята, не му дава възможност да се изравни като завоевател с рекорда на Пюрифай. Все пак той, като първи генерал на Империята, получава реалния шанс да го направи когато се изправя срещу Фондацията…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА[1]

 

 

Бел Райъс пътуваше без ескорт, което не се препоръчваше от етикета за командващия флота, още повече, че неговият флот беше разположен в една зловеща звездна система на границата на Галактическата империя.

Но Бел Райъс бе млад и енергичен — достатъчно енергичен, за да бъде изпратен толкова близо до края на Вселената, колкото беше възможно за безчувствения и пресметлив, а освен това и любознателен имперски двор. Странните и невероятни истории, разказвани по причудлив начин от хиляди и мрачно познати за стотици хора, интригуваха последните властници; възможността за война ангажираше останалите. И всичко това, взето в комбинация, се оказваше нещо много значително.

Бел вече беше излязъл от демодираната си наземна кола и стоеше пред вратата на целта си — голяма, застаряваща къща. Той чакаше. Фотоокото, което пазеше пътя към входа, бодро светеше, но угасна едва когато вратата се отвори от човешка ръка.

Бел се усмихна на стареца срещу себе си.

— Аз съм Райъс!

— Познах Ви! — старикът остана на своето място, не изглеждаше изненадан, а по-скоро недружелюбен. — По каква работа?

Райъс отстъпи назад с жест на учтивост.

— Идвам с мирна цел. Ако Вие сте Дакъм Бар, бих искал да поговорим.

Бар се отдръпна настрана и стените във вътрешността на къщата светнаха. Генералът влезе.

Озовал се вътре, той докосна стената на кабинета и изненадано погледна пръстите си.

— Имате това на Сиуена?

Бар се усмихна слабо.

— Не другаде, предполагам! Пазя го и го ремонтирам, както мога. Трябва да Ви се извиня за чакането пред вратата. Автоматичното устройство регистрира присъствието на посетителите, но не обича да им отваря

— Вашите ремонти не са задълго, а? — в гласа на генерал се усещаше подигравка.

— Просто е трудно да се доставят повече резервни части. Ще седнете ли, сър? Един чай?

— Чай на Сиуена? Добри ми човече, съвършено е невъзможно да пиете нещо подобно тук!

Старият патриций се оттегли безшумно с бавен поклон, който беше част от церемониалното наследство на аристокрацията от последните по-добри дни на века.

Райъс гледаше след отдалечаващата се фигура на домакина и заучената му учтивост прерастваше в несигурност. Неговото образование беше чисто военно, опитът му също. Бе срещал смъртта много пъти, но винаги това беше смърт близка и някак особено материална по своята природа. Следователно не беше странно, че обожествяваният военен лъв на Двадесета флотилия се чувстваше като дете в плесенясалата атмосфера на древната стая.

Генералът разпозна в малките черни кутии, наредени по полиците, книги. Техните заглавия му бяха непознати. Той се досети, че големият апарат в дъното на стаята е предавател, който преобразува книгите в „знак и звук“ при поискване. Никога не беше виждал подобно нещо да работи, но бе слушал за това.

Някога му бяха разказали, че отдавна, през златните години, когато Империята е владеела Галактиката девет от всеки десет къщи са имали такива предаватели и не по-малко книги — тук можеха да се видят кориците им. Но Бел знаеше, че поне половината от историйките, които се разказваха за отминалите дни, бяха просто мистика. Дори повече от половината. Чаят пристигна и Райъс седна. Дакъм Бар вдигна чашата си.

— Във Ваша чест!

— Благодаря. И за Вас!

Сетне Бар прибави предпазливо:

— Изглеждате млад. Тридесет и пет?

— Почти познахте — тридесет и четири.

— Все едно! — отвърна Бар с мек акцент. — Е, аз не мога да започна другояче, освен с предупреждението, че не съм по любовните магии, отвари или напитки. А също не съм способен да влияя на благоволението на която и да е млада дама, ако мога да се изразя така!

— Не се нуждая от изкуствено стимулиране за такова влияние, сър! — благодушието, явно изразено в гласа на генерала, се смени с веселие. — Имате ли други предупреждения от този род?

— О, предостатъчно! За съжаление, неинформираната общественост обикновено бърка учените с вълшебници, а и любовните страсти изглежда са този фактор, който налага използването на допълнителни магически средства…

— За някои това може и да е нормално, но не и за мен! С помощта на науката аз просто искам да намеря методите, които са необходими, за да си отговоря на един труден въпрос.

Сиуенианинът се усмихна в отговор.

— Сигурно грешите точно толкова, колкото и те?!

— Това би могло да се разглежда и тъй, и иначе — младият генерал остави чашата си на нейната поставка тя отново се напълни; пусна вътре предложената му капсулка чай и при падането си тя изхвърли няколко пръски. — Кажете ми, патриций, кои са магьосниците? Истинските магьосници, имам предвид!

Бар изглеждаше стреснат от дълго неизползваната титла. Накрая каза:

— Тук няма магьосници.

— Но хората говорят за тях! Сиуена гъмжи от митове! Има някаква странна връзка между това и тези групи сред вашите съотечественици, които размечтано дрънкат глупости за древните дни и призовават към свобода и автономия. Този проблем може да се превърне в опасност за държавата…

Старецът поклати глава.

— Защо питате мен? Смятате, че аз съм този, който може да оглави евентуално въстание?

Райъс сви рамене.

— Не, но по принцип това не е съвсем невероятна мисъл. Вашият баща беше изгнанник на времето, Вие самият сте патриот и шовинист. Не е деликатно като гост да разчоплям всичко това, но моята работа го изисква. Дали има все още заговор и сега? Съмнявам се. Духът на Сиуена беше победен за тези три поколения.

Старецът отвърна с усилие:

— Ще бъда толкова неделикатен като домакин, колкото и Вие като гост. Нека Ви припомня, че един вицекрал мислеше като Вас за лишените от дух сиуениани. Благодарение на заповедите на вицекраля, моят баща се превърна в бедняк, братята ми страдаха, а сестра ми се самоуби. По-късно вицекралят умря с ужасна смърт от ръцете на същите поробени сиуениани.

— Тук Вие се доближавате до нещо, което бих искал да поразчоплим. От три години мистериозната смърт на този вицекрал вече не е мистерия за мен. Знаете ли, замесен беше един млад войник от личната му гвардия, който действаше в своя полза. Вие бяхте този войник, ала сега няма нужда да изясняваме детайлите, нали?

Бар беше кратък.

— Не. Какво обаче целите?

— Искам да отговорите на въпросите ми.

— Не и под заплахи! Аз съм стар, но още не толкова, че животът за мен да означава извънредно много.

— Добри ми човече, остава ни малко време — изрече Райъс с насмешка, — а Вие имате приятели и деца. Имате страна, на която в миналото сте се клели в любов и вярност… Елате на себе си, ако имах намерение да използвам сила, нямаше да Ви предизвиквам толкова нелепо!

В отговор Бар само отрони хладно:

— Какво искате?

Райъс премяташе в ръка празната си чаша, докато говореше:

— Патриций, слушайте внимателно! Настана време когато за най-добър войник се смята този, чиито функции се свеждат до това да ръководи парадите, които се устройват в двореца на Императора, и да ескортира специалния кораб на Негово Императорско Величество. Аз… Аз съм неудачник. Един неудачник на тридесет и четири. И ще си остана неудачник, защото, както разбирате, обичам да се бия! Затова са ме изпратили тук — създавам твърде много проблеми на двора. Не пасвам на етикета. Дразня дендитата и лорд-адмиралите, но съм прекалено ценен като капитан на кораб и военен командир, за да ме освободят набързо и да ме оставят да си живуркам сред звездите. Сиуена се оказа нужният заместител. Тя е граничен свят, непокорна и безплодна провинция. Освен това е далече, прекалено далече… И така аз морално се разлагам, безделнича — обобщи мисълта си Райъс. — Тук няма метежи за потушаване, граничните вицекрале не се бунтуват напоследък, най-малкото, откакто покойният баща на Негово Императорско Величество — вечна му памет! — даде урок на Монтал от Парамей…

— Какъв силен император! — промърмори Бар.

— Да, но ние се нуждаем от такива като него. Сегашният Император ми е господар, запомнете това! Защитавам неговите интереси!

Бар равнодушно сви рамене.

— И какво отношение има всичко това към предмета на нашия разговор?

— Ще Ви го кажа с две думи. Магьосниците, за които съм дошъл, идват отвъд… Отвъд граничните планети… Нарядко там звездите светят…

— Нарядко там звездите светят — повтори Бар, — и космосът студен се вмъква…

— Това стихотворение ли е? — Райъс се намръщи. Поезията изглеждаше неподходяща за момента. — Все едно, това се отнася за Периферията или поне за онази четвърт от нея, където съм свободен да се бия за славата на Императора.

— И по такъв начин да запазите интересите на Негово Величество и едновременно с това да утолите любимата си страст към битки.

— Точно така. Но аз трябва да зная за какво се бия — и тук Вие можете да ми помогнете.

— Защо смятате така?

— В продължение на три години преследвах всеки слух, мит и въздишка относно магьосниците. От цялата тази информация стигнах само до два изолирани факта, които си пасваха съвършено. Те, разбира се, трябваше да бъдат истина. Първият е, че магьосниците идват от противоположния на Сиуена ъгъл на Галактиката. Вторият — че Вашият баща е срещнал магьосник — жив и истински — и е говорил с него.

Лицето на стария сиуенианин побеля, но Райъс продължи:

— По-добре ми кажете, каквото знаете…

— Аз бих бил заинтересуван да Ви кажа някои неща… Това трябваше да бъде един мой психоисторически експеримент — отрони замислено Бар.

— Какъв експеримент?

— Психоисторически — старецът се усмихна нелюбезно. — По-добре си налейте още чай. Каня се да говоря дълго!

Той се отпусна назад върху меката възглавница на облегалката на стола си. Светлината на стените омекна до кремаворозово и очертаваше само профила на военния. Дакъм Бар започна:

— Моите собствени знания са плод на две катастрофи: едната следва от раждането ми като син на своя баща, а другата — от раждането ми като жител на моята страна. Всичко това започва преди около четиридесет години, скоро след голямото Клане, когато баща ми се криеше в горите на Юга, а аз бях артилерист в личния флот на вицекраля. Между впрочем, става дума за същия този вицекрал, който даде заповед за Клането и който умря за жалост много по-късно! — Бар хищно се усмихна и продължи: — Баща ми беше имперски патриций и сенатор на Сиуена. Казваше се Онум Бар.

Райъс нетърпеливо вмъкна:

— Знам много добре обстоятелствата около неговото изгнание. Няма нужда да ми ги разказвате!

Сиуенианинът се направи, че не го е чул, и продължи без отклонение.

— По време на заточението му един скитник е дошъл при него — търговец от края на Галактиката, млад мъж, който говорел със странен акцент, не знаел нищо за историята на Империята и бил защитен с индивидуално силово поле.

— Индивидуално силово поле? — Райъс свирепо го изгледа. — Говорите небивалици! Какъв генератор би бил достатъчно мощен, за да създаде поле с размера на един човек? Майко Галактико, как би могъл той да носи пет милионтонна атомна централа със себе си?

Бар каза спокойно:

— Това е магията, за която сте чували какви ли не истории и митове. Той не е носил генератор, който да е достатъчно голям, за да бъде видян, макар че и най-тежкото оръжие, което човек би могъл да повдигне, не би смачкало защитното му поле.

— И това ли е всичко? Не разбрах — съществуват ли магьосници или един стар човек е откачил от страдание по време на заточението си?

— Историята с магьосниците продължава и без моя баща, сър! И доказателството е по-конкретно. След като напуска баща ми, този търговец прави магическа визита на един техник в града. Там той оставя силов генератор от типа, който носи. Генераторът е прибран от моя баща при завръщането му от заточение след екзекуцията на кървавия вицекрал. Трябваше ми много време, за да го намеря… Този генератор е на стената зад Вас, сър! Той никога не е работил, освен през първите два дни, но ако го разгледате, ще видите, че никой в Империята не би могъл да го направи.

Бел Райъс се пресегна към колана от металически правоъгълници, закачен на извитата стена. Когато тънкото скрепващо поле се разпадна от допира на ръката му, коланът се отдели от нея със свистене. Елипсоидът в края на пояса привлече вниманието на Райъс. Приличаше на орех.

— Това… — започна Бел…

— … е генераторът! — довърши Бар — или по-точно то е било генератор. Субелектронното проучване показа, че е направен от цяло парче метал и дори щателното изучаване на дифракционната му решетка не е достатъчно, за да се разграничат отделните му части, които са съществували преди топенето.

— Тогава Вашето „доказателство“ е все още празна дума без конкретно покритие.

— Вие смятахте да се доберете до моите знания като приложите сила. Ако ги посрещате със скептицизъм, какво значение има това за мен? Искате ли да спра?

— Говорете! — грубо настоя генералът.

— Продължих изследванията на баща си и след смъртта му, а втората катастрофа, за която Ви споменах, ми помогна да разбера, че Сиуена е добре запозната с Хари Селдън.

— Кой е Хари Селдън?

— Учен по времето на Далубън IV. Бил е психоисторик — последният и най-великият от всички. Веднъж е посетил Сиуена, когато тя е била търговски център, средище на изкуствата и науките.

— Хм… — промърмори Райъс. — И къде има западаща планета, която да не претендира, че някога е била земя на богатството и изобилието?

— Времето, за което говоря, е отпреди два века, когато Императорът все още е пътувал и до най-далечните звезди и Сиуена е била вътрешна планета, а не полуварварска гранична провинция. Тогава Селдън е предвидил упадъка на Империята и евентуалната варваризация на цялата Галактика.

Райъс внезапно се разсмя.

— Предвидил? Тогава е предвиждал грешно, сър учен! Мисля, че и Вие сте го разбрали. Защото Империята е по-силна сега, отколкото преди хилядолетия. Вашите очи са заслепени от студения мрак на границата. Съвсем друго ще бъде, ако усетите вътрешните светове, ако постигнете топлината и богатството на Центъра…

Старецът поклати глава.

— Циркулацията е престанала първо в другите части. Ще мине още време, преди загниването да стигне до Центъра. Тогава очевидното загниване ще стане ясно и на вътрешните планети, когато вече е изминал период от време от около петнайсетина века.

— Значи този Селдън е видял Галактиката в дрехата на варваризма — отбеляза Райъс с весел хумор. — И тогава какво излиза, а?

— Той основал две фондации в двата противоположни края на Галактиката, и то от най-добрата, млада и силна част на поколението, което да расте и да се развива там. Световете, на които те са разположени, са подбирани внимателно дотолкова, доколкото е имало време и възможност. Всичко е замислено така, че в бъдещето, видяно чрез неизменната математика на психоисторията, да се осъществява изолацията им от имперската цивилизация. Техният постепенен ръст трябва да ги превърне в зародиши на Втората Галактическа Империя и да съкрати варварското между царствие от тридесет хиляди до хиляда години.

— И откъде си изровил всичко това? Изглежда го знаеш в детайли?!

— Не съм изравял нищо — отвърна спокойно Бар. — Това е болезненият резултат от съединяването на частите на истинското доказателство, развито от моя баща и съвсем малко от мен. Базата е неубедителна, а надстройката е романтизирана, така че въображението да запълни огромните дупки. Но аз съм убеден, че това в крайна сметка е истина.

— Много лесно се убеждавате!

— Аз? Бяха ми нужни четиридесет години за проучвания!

— … Четиридесет години! На ваше място бих могъл да реша въпроса за четиридесет дни. Всъщност, вярвам, че мога!

— И как ще го направите?

— По най-очевидния път. Ще се превърна в изследовател. Ще открия тези фондации, за които говорите, и ще ги видя с очите си. Казахте, че са две?

— Записите споменават за две. Само за едната беше получено потвърждение, че съществува, и това е разбираемо — другата е на противоположния край на голямата ос на Галактиката.

— Добре, ще посетим само по-близката — генералът се изправи, намествайки колана си.

— Знаете ли накъде трябва да вървите? — попита Бар.

— По пътя си. В записките на последния вицекрал — онзи, когото убихте толкова сполучливо — имаше подозрителни истории за външни варвари. Всъщност, една от дъщерите му е дадена за жена на някакъв варварски принц. Ще намеря моя път! — той подаде ръка. — Благодаря за гостоприемството.

Дакъм Бар докосна ръката му с пръстите си и се поклони.

— Вашата визита беше чест за мен.

— Дори само заради информацията, която ми дадохте… — прибави Райъс, — аз зная как да Ви се отблагодаря за това, когато се върна.

Дакъм Бар покорно последва до изхода своя гост и каза тихо след отдалечаващата се наземна кола:

— Ако се върнеш!

Бележки

[1] Всички цитати от „Енциклопедия Галактика“, дадени тук, са взети от 116-то издание, публикувано през 1020 г.е.ф. от „Енциклопедия пъблишинг ко“, Терминус, с разрешение на издателите. Б.а.