Каролайн Греъм
Маската на смъртта (6)

Пета глава

— На терасата има непознат мъж. — Трикси отри буза в стъклото на прозореца и се чу мек скърцащ звук, но мъжът не вдигна глава. — Вероятно е бащата на Суами.

Джанет прекоси стаята и като положи леко ръка върху рамото на Трикси, погледна навън. Трикси се дръпна настрани.

— Прилича на разбойник — додаде тя.

Действително беше така. Набит, като сечен с брадва, Гай беше почти квадратен. Бузите му, лилаво-сиви след бръснене, сега имаха цвят на грозде от парник.

— Доста противен костюм. — Джанет копнееше да се хареса на Трикси. Направи й впечатление, че тъмните къдри покриваха плътно доста едрия череп на непознатия. — Бас държа, че носи тупе.

— Няма такова нещо. — Трикси се стовари в зеленото тапицирано кресло и провеси крака през страничната облегалка. Носеше тънък халат от изкуствена материя и почти нищо под него. — В интерес на истината ми се струва доста мъжествен. Напомня ми на онзи странен мъж в твоята книга — минатора.

— Минотавъра. — Твърде късно. Джанет горчиво съжали, че не спря навреме.

— Трябваше да станеш учителка. — В гласа на Трикси прозвучаха язвителни нотки: неизречен намек за прашни черни дъски, презиращи те или безразлични ученици, самотни нощи, прекарани в преглед на домашни работи. Дълга, неоценена от никого подготовка за следващия ден. Непрестанно поправяш хората.

— Извинявай.

— Какво искаш всъщност?

— Дойдох да взема малко памук.

Джанет наистина обичаше да стои в тази стая, дори когато Трикси не беше вътре. Понякога дори предпочиташе да е така. Тук повече от, където и да било другаде се чувстваше в собствената си кожа. Съумяваше да се отпусне напълно. С цялото си същество поемаше атмосферата — аромат на пудра, парфюм, евтин лак за коса, ваза с рози. Веднъж долови дори и мирис на цигари. Всички тези аромати създаваха атмосфера от преди войната с привкус на упадък. Наличието на рози например противоречеше на правилата на тяхното малко общество. Късаха градинските цветя само при специални случаи, а вазите стояха в общите помещения, та всички да им се наслаждават. Трикси обаче винаги правеше каквото си иска, единствено придържайки се към правилото в комуната да не се критикува.

Джанет отвори едно чекмедже, за да потърси памук, и вдигна няколко парчета деликатно бельо и чорапи. В следващото чекмедже имаше две кутии тампони и няколко сутиена с дантела.

— Там няма да намериш каквото търсиш.

— Така ли, жалко. — Дългото кокалесто лице на Джанет пламна от смущение и тя пусна дантелата, сякаш е жив въглен. — Все забравям да запиша памука в списъка за покупки на Арно.

„Някой ден, когато дойда за анкерпласт или аспирин, тя няма да се сдържи и ще ми каже, че идвам само за да подишам атмосферата на стаята й. Или да докосна предметите, които докосват нейната кожа.“

— Изключено е да забравя тези напращели от мускули рамене. — Искаше ли да е лоша, Трикси неизменно пускаше в гласа си нотка на познавач. Джанет го усети и се стегна. — Любопитна съм да го видя как е в леглото.

„Какво ли очаква да кажа? Какво мога да кажа? Да се изсмея? Или да подхвърля някоя женска забележка от рода на Има само един начин да се провери. Сигурна е, че няма да го направя и тъкмо за това прави подобни забележки.“

— Питам се какво е да се чукаш с милионер. Всички са единодушни, че най-силният афродизиак е властта.

— Кои са тези всички? — Трикси беше като Клеопатра — вечно копае за злато.

— Сигурно е вярно. А този ми изглежда все едно е създаден да върши зло.

Очевидно имаше опит, защото при пристигането си в комуната по нея се виждаха белези от насилие. Ръцете и вратът й бяха здравата наежени, едната й устна бе сцепена, а косата — сплъстена. Всички опити на Хедър тогава се разбиха в мълчанието на Трикси. Дали Джанет ще посмее да зададе подобен въпрос? Защото беше на крачка да го стори.

— Само недей да твърдиш, че обичаш мъжете да те ритат.

Неочаквано Трикси се разсмя, сякаш Джанет казва нещо много забавно. Изпъна напред млечнобелите си крака и се изправи.

— Ако знаеше само…

— Какво да знам? — При възможността да надникне в миналото на Трикси Джанет пристъпи напред. Дали пък няма да се изпусне да сподели нещо поне за сините пликове, които от време на време пристигаха за нея, или да обясни защо бърза да затвори телефона, ако някой влезеше в стаята.

Трикси само сви рамене и погледна през прозореца. Гай все още стоеше долу и се оглеждаше. Тръгна към края на терасата, където тя преминаваше плавно в тревна площ. Трикси вдигна резето на прозореца.

— Какво правиш?

— На какво ти прилича?

— Ама ти не си… Поне си облечи нещо… — Джанет гледаше безпомощно, докато Трикси се навеждаше през перваза на прозореца. Прихванат само с едно копче на кръста, халатът се отвори и се плъзна надолу по лявото й рамо.

— Хей, вие… — извика тя и уточни: — Ето ме тук, горе.

— Здравейте — отговори Гай и се усмихна, но по гласа му изобщо не личеше дали проявява интерес, или не.

— Някой грижи ли се за вас? — не спираше Трикси.

В това време Джанет яростно ровеше в чекмеджето с пуловери.

— Какво ще кажете за времето? — попита Трикси и кимна към клюмналите цветя и повехналите листа на храстите. Докато говореше, стягаше и отпускаше връзките на блузата си, при което прелестите й ту се скриваха, ту се появяваха.

— Твърде топло е за моя вкус — лаконично отговори Гай, но в края на изречението повиши интонацията, та можеше да мине и за въпрос.

— Трябваше да се сетя, че с този костюм сигурно ви е горещо — засмя се Трикси с подрезгавял глас. Стоеше една идея по-близо, отколкото възпитанието позволяваше.

— Едно питие ще ми се отрази добре.

— В хладилника сигурно има лимонов чай — с готовност предложи тя.

— Имам предвид истинско питие. Ще отида да се настаня в хотела. Там сигурно ще ни предложат.

— О! — учестеното дишане и потрепването на по детски извитите мигли вероятно означаваше: доста внезапно предложение. — Не знам.

Объркването на Трикси, което Гай възприе като покана за флирт, не беше съвсем престорено. Мятайки на гърба си някакви дрехи, тя изтича в градината, водена главно от наивното любопитство да види отблизо богат и известен човек. Но скоро след като се представи и поговориха — за Суами естествено, — тя усети как я обзема доста познато вълнение. Подхвърли забележката относно възбуждащото действие на парите отчасти за да подразни Джанет, но се оказа и съвсем вярно.

Двамата тръгнаха към колата. Трикси не сваляше очи от съвършената сивкава повърхност на купето. Онемя пред белите гуми, пред огромните фарове и гюрука, който й се стори като нагънато платно на яхта. И през ум не й мина да се престори на безразлична.

— Каква красота само! Сигурно сте много богат! — възкликна тя.

— Богат съм като Бог — отговори просто Гай.

Фурно, шофьорът на Гай, ги забеляза, че приближават по алеята. Сгъна броя на „Ивнинг Стандарт“, който четеше, сложи си бързо фуражката и слезе да отвори задната врата.

Трикси седна на ръба на седалката, сякаш е направена от стъкло. Постепенно се отпусна и докато влязат в очертанията на Костън, вече се беше отпуснала назад, удобно настанена в ъгъла.

Гай, верен на ръководния си принцип никога да не се ограничава с една дейност, ако може да свърши поне десетина, приплъзваше полека ръка към коляното на момичето, докато я разпитваше за живота в комуната.

— Какво представлява той? Имам предвид онзи, който пръска ръководна светлина.

— Учителят ли? Ами… Добър човек. — Изненада се колко малко може да каже. Гай продължаваше да я гледа с очакване. Трикси се опита да измисли още нещо. — Много е приятно да си говориш с него. — Всички го твърдяха, значи сигурно е вярно, макар че след няколкото разговора насаме с Учителя тя се почувства по-скоро изнервена, отколкото успокоена. — Прекарва много време в медитация.

Гай изсумтя. Презираше всеки, загърбили трескавия свят на бизнеса. Самият той, както не пропускаше да изтъкне, работеше по четирийсет и осем часа на ден, а Фелисити обичаше да подчертава, че според думите му все едно дяла камъни.

Трикси обаче предпочиташе да чуе нещо повече за неговия начин на живот, но преди да успее да обърне разговора, той попита:

— Сигурно знаеш повече неща за този човек.

— Не, честна дума.

— Хайде, хайде. Ти си умно момиче. Негова ли е къщата, например?

— Нямам представа. Всичко се ръководи от комитет. — Той вече галеше коляното й. — В него участват Мей, Арно. Все хора, които са в комуната от повече време. Недей така.

— Какво? — От едрото му тяло се носеше истински коктейл от аромати — на тютюн, алкохол, масло за коса, одеколон. Всички те обаче не потушаваха миризмата на пот. Гай скъси разстоянието между двамата на седалката и зашепна в ухото й.

Трикси зяпна от изненада.

— Звучи ужасно.

— Защото аз съм ужасен.

Ръката на Гай се движеше неотстъпно нагоре по крака й — опипваше и проучваше без никакво колебание. Сексът прочистваше съзнанието му, освобождаваше го от тревожни мисли, освежаваше го и го ободряваше, а всичко това му бе необходимо за предстоящата вечер, ето защо прие появата на Трикси като знак на съдбата. Взе ръката й и прокара нокът по нежната кожа.

С известно усилие момичето откъсна очи от лицето на едрия си спътник, очевидно жаден за секс, и погледна изправения гръб на Фурно. Мъжът следеше внимателно пътя, но тя бе убедена, че се подсмихва.

Колата пое по отклонението за Чартуел Грейндж и Трикси се изправи, за да поприглади косите си. Шофьорът паркира колата и свали багажа. Просторното фоайе на хотела бе малко попретрупано с мебели: дивани и кресла, покрити с цветна басма, ниски масички със списания по тях.

Ако Гай бе от хората, които се интересуват от реакцията на околните, щеше да забележи доста хладния прием на хотелските служители. Джил Мередит остана потресена от държанието на секретарката на бизнесмена, която направи резервацията. Джил я попита дали да настани гостите в апартамент за двама, а секретарката изсъска:

— Не бъдете толкова глупава! Настанете шофьора в някаква пристройка или там, с каквото разполагате.

Шефът на Джил, успокоявайки своята служителка с изстуден коктейл, я бе посъветвал да се държи любезно, но хладно с посетителите. Любезността не струваше нищо. Ето защо сега тя подаде ключовете, без да се усмихва. В този момент се появи и пиколото, втъкнал белите си ръкавици под еполетите на униформата.

— Нещо за пиене? — попита Гай своята спътничка. Ръката му не слизаше от кръста й.

Трикси само кимна. Следеше движенията му, изпълнена със страхопочитание. Беше сигурна, че тук всички съзнават колко изтъкнат е мъжът до нея, и се надяваше нейният статус да се повдигне съответно. Само че за Грейтдж бизнесмени на средна възраст в компанията на секретарки, лични асистентки, момичета за петък вечер или просто придружителки бяха нещо обичайно. Персоналът на хотела обичаше да нарича тези млади „приложения“ към гостите „допълнителен багаж“ и обикновено се отнасяше с презрение към тях. Не само от морални съображения, но и защото те никога не даваха бакшиш.

— Искам скоч… джин. Лед. Газирана вода.

— Кога ще искате да сервираме?

— Сега.

— Мога да ви предложа салона „Толи Хо“, сър — обади се жената на рецепцията.

— Само ако го изпиете на крак — вметна Джил Мередит и пламна.

Вратата на асансьора още не се беше затворила и ръцете на Гай шареха под полата на Трикси. Едва влезли в стаята, той се нахвърли върху нея. Дърпаше, късаше, хапеше. От устата му неспирно се сипеха неприлични думи. Напълно облечен, но със свален цип той проникна грубо в нея. След това натисна главата й към члена си.

— Не — изскимтя Трикси. — Няма да направя…

— Хайде… — Гай сграбчи косата й и тя изпищя от болка. — Започвай, упорита кучко!

Когато той свърши, момичето изтича в банята, с разтреперани ръце разкъса опаковката на оставената от хотела четка за зъби и започна да търка зъбите, венците, езика и дори устните си.

Направи си гаргара, няколко пъти изплакна устата си и изпи цяла чаша вода. Въпреки всичко неговият вкус остана.

Погледна се в огледалото. Видя насинените си и нахапани гърди, червените следи по ръцете си. Сковано се върна в стаята, вдигна разкъсаното си бельо и остатъците от блузата. Огледа се да намери полата.

Накрая приседна на ръба на леглото. Един по един мускулите по гърба й започваха да се втвърдяват. За да не гледа Гай, спря поглед върху купата с плодове. На картичка пред нея пишеше:

Приятно ли прекарахте? Чудесно. Ако не кажете на нас, споделете го с приятели. С най-добри пожелания, Фиона и Ян.

Гай бе внесъл вече напитките и си приготвяше голяма чаша скоч. Отпи няколко глътки, измъкна портфейла от джоба на сакото си и пусна една банкнота на леглото до нея.

— Вземи.

Винаги си плащаше за случаен секс. Само тогава нямаше усложнения. Никой на никого нищо не дължи. Отпадат глупости като: да се срещнем отново, да се чуем и т.н. Спестяваш си и сълзливите тиради за нещастно детство. Влизаш, излизаш. Нищо повече.

Трикси гледаше парите с широко отворени очи. Едва сега Гай си съблече сакото и го преметна на гърба на най-близкия стол. Отпи нова глътка и посочи с палец подноса.

— Налей си едно. — Не получи отговор и попита: — Какво има?

— Какво ли?

— Да не би петдесет да са ти малко?

— Не ти искам парите. — Момичето се бе свило и трепереше неудържимо. — Нищо не искам.

— Какво? — жабешката му уста се разтегна в нахална усмивка. — Да не би тази седмица да е обявена за безплатно чукане? Хайде, вземи ги. Купи си блуза, че от тази не остана нищо.

— Ти си… Ти си направо… — обгърна тялото си с ръце, сякаш за да се предпази. — Ти си отвратителен.

— Нищо не разбирам. — Гай я гледаше с искрено удивление. Сетне започна да разкопчава ризата си. — Все едно, омръзна ми. Налей си питие и започни да се държиш нормално или се разкарай.

Той влезе в банята, пусна душа и се върна да се съблече. Трикси следеше движенията му и с всяка изминала минута се отвращаваше все по-силно от себе си. Как допусна този човек да я докосва? Толкова е противен! Лъснал от пот, целият е покрит със сплескани черни косми. Дори оная му работа изглежда космата. Сякаш е покрита с кожа на плъх.

Потресена и погнусена, Трикси стисна очи и започна да мисли как да му го върне. Дали да не разбие бутилката с уиски в черепа му, а после да натъпче счупените стъкла в очите и устата му? После й дойде вдъхновение и извика силно, та той да я чуе:

— Забравих да ти кажа, че съм болна от СПИН.

Той се обърна и само се засмя:

— О, скъпа. Измислях ги по-добри още преди да се родя.

— Вярно е — настояваше тя, но и двамата добре долавяха хленчещите нотки в гласа й.

Мозъкът й продължаваше трескаво да търси с какво да го нарани — да го нарани убийствено и разрушително. Хрумна й нещо, което, докато го изричаше, не й се стори достатъчно язвително. Но по-късно, седнала на терасата в Господарската къща, си спомняше събитията от деня и едва тогава си даде сметка колко силно се промени лицето му, щом етапа дума за дъщеря му.

— Странно е как Суами е стигнала до Ложата на „Златния ветрогон“ — подхвърли тя. — С такова семейство. И с всичките тези пари. Като си помислиш, нищо не й е липсвало. — Промяната в израза на Гай стъписа Трикси, ала огромното й желание да му върне обидата я накара да продължи. — За нея Учителя е всичко на този свят. По някакъв начин той, предполагам, замества в душата й фигурата на бащата. Странно ми е все пак. Сякаш си няма свой баща.

Трикси почти преглътна последните думи, защото Гай вече се бе надвесил над нея. Тя отскочи назад в леглото. Мигом съжали, че се е поддала на уплахата, но вече беше късно. Виждаше разширените пори и спуканите капиляри по кожата на носа му и прорасналите косми вътре.

— Влизам да си взема душ. Искам да сваля мръсотията от себе си. Когато изляза, да те няма. Имаш на разположение пет минути — през стиснатите зъби думите се процеждаха с неприкрита омраза.

Вратата на банята се затръшна и целият кураж на Трикси се изпари. С треперещи крака тя се изправи и тръгна към нощната масичка. Видя в огледалото мокрото си от сълзи лице. Кога успя да се разплаче? Възможно ли е да не е забелязала? Да плачеш и да не знаеш, че го правиш. Искрен стон на самосъжаление се изтръгна от гърдите й.

Забеляза кутия с хартиени кърпички и избърса лицето си. Пак беше прекалила с грима. Нямаше как да коригира пораженията, защото не си бе взела чантичката. Едва сега до съзнанието й стигна фактът, че е и без никакви пари.

Как ще се прибере у дома? За нищо на света няма да търси шофьора на Гамлин, защото той положително я мисли за проститутка. Толкова се засрами, че извърна лице от огледалото.

Водата в банята още шуртеше, но вече бяха изминали цели две ценни минути. Какво ли ще направи, ако я завари в стаята? Ще я изхвърли навън, без да му мигне окото. Притежанието на пари те освобождава от необходимостта да се извиняваш.

Погледът й попадна на банкнотата върху чаршафите и й напомни колко отвратителен понякога е сексът. В главата й се прокрадва предателската мисъл да ги вземе. Като компенсация за насинените гърди, за болките в гърба и краката. Вероятно за да се предпази от изкушението, тя грабна парите и ги накъса на ситно. Понечи да ги хвърли във въздуха, но забеляза портфейла, който се подаваше от джоба на сакото. Измъкна го и натика парченцата вътре. С удоволствие си представи как той иска да плати сметката в скъп ресторант и от портфейла му се посипват нейните конфети.

Докато връщаше портфейла на мястото му, Трикси напипа малко тумбесто шишенце. Развъртя капачката. И без етикет позна съдържанието — глицерил тринитрат. Баща й носеше в джоба си същите таблетки, за да държи сянката на смъртта далеч от себе си. Никога не ги оставяше в стаята, когато влизаше да се къпе. Водата в банята спря да шуми.

Миг-два Трикси поседя с поглед, впит в бялата врата. Всеки момент той щеше да излезе и да я завари как стиска вече изпотените малки бели хапчета. Откъм затворената врата се чу силно жужене. Очевидно бе започнал да се бръсне. Тя си отдъхна, усетила внезапен прилив на сили, примесен със страх, защото започна да осъзнава колко сериозно е онова, което направи. Някои биха го нарекли престъпление. Трябва да си е загубила напълно ума. Ще ги върне обратно.

Ала едва направила крачка към стола и стаята се изпълни с оглушителния звън на телефона. Гай изключи самобръсначката. В този миг Трикси побягна навън.

 

 

Джанет крачеше нервно напред-назад из буковата гора до нивите в задната част на къщата. От време на време изритваше купчина изгнили листа, нарочно счупваше изсъхнала клонка с крак. Приглушената светлина под високите дървета напълно хармонираше с настроението й. Върху обувките й капеха сълзи и на моменти тя прохълцваше. Спомни си забързаната Трикси: наплеска надве-натри червилото, обилно се напръска с дезодорант, дори не пропусна да пръсне в бикините си. Докато се приготвяше, си пееше и намигваше на Джанет.

Според Джанет всичко това беше унизително.

А онзи е такъв грубиян. Създаден да причинява зло, каза Трикси. А тя е толкова уязвима. Все се опитва да изглежда… Наперена като момичетата от улицата. Но всъщност е наивна като малко дете. Точно затова и Джанет се опитваше да я брани.

Нищо повече. Не си и помисляше дори, че чувствата й към момичето може да се нарекат любов. Иначе какво? Излиза, че самата тя е нещо като лесбийка. Джанет се ужасяваше от подобна квалификация. Нещо повече — повдигаше й се при тази мисъл.

Онези двамата сигурно са отишли някъде за по едно питие. Когато вечерята свърши, той ще си отиде и толкоз. Няма ги вече повече от час. Значи всеки миг Трикси ще се върне. Дали пък вече не си е у дома?

Скочи и с бързи крачки пое към края на гората. Влезе в територията на имението през старата врата към овощната градина. Неочаквано я връхлетя предчувствие за нещо лошо. Трикси има нужда от нея. Вика я да й помогне. Джанет се спусна напред, препъваше се в туфи трева, залиташе, падаше и пак се изправяше. Тичаше с лакти, долепени до тялото, все едно е на състезание.

Тъкмо стигна до отвора, изсечен в храстите от тисово дърво, и някакво такси приближи главния вход. От него слезе Трикси. Викайки името й, Джанет прекоси тичешком чакълената пътека и спря пред колата. Доста бледа, Трикси бе съвършено спокойна и стискаше някак особено блузата си.

— Ще уредиш ли таксито вместо мен, Джан? — попита тя и забърза към къщата. — Ще се разплатим по-късно — извика тя през рамо.

Джанет помоли човека да изчака, докато намери пари, след което той си отиде. Тя се качи и неколкократно почука на вратата на Трикси. Не получи никакъв отговор. Накрая се отказа и слезе в кухнята, за да помогне в приготовленията за вечерята.