Айзък Азимов
Битката за Фондацията (87)

10

Дженаро Мамъри го караше да чака. Това беше преднамерена неучтивост, дори обида, но Хари Селдън запази спокойствие.

В края на краищата той имаше нужда от Мамъри и ако се разсърдеше на библиотекаря, щеше само да навреди на себе си. Всъщност Дженаро щеше да се радва да ядоса Селдън.

И така, професорът се въздържа и зачака. Най-после онзи влезе. За пръв път щяха да бъдат заедно насаме.

Мамъри бе нисък и валчест, с кръгло лице и малка черна брада. На устните му играеше усмивка, обаче Хари подозираше, че тя е нищо незначеща дежурна гримаса. Усмивката разкриваше жълтеникави зъби, а неизбежната му шапка беше в подобен нюанс на жълтото и с кафява лента, увита като змия около нея.

На Селдън леко му се догади. Струваше му се, че не би харесал библиотекаря, даже да нямаше причина за това.

— Е, професоре — обърна се към него Мамъри без никакво встъпление, — какво мога да направя за вас? — Той погледна часолентата на стената, но не се извини за закъснението си.

— Господине, бих желал да ви помоля да спрете да се противопоставяте на моето оставане тук, в Библиотеката.

— Вие сте при нас от две години — разпери ръце Дженаро Мамъри. — За какво противопоставяне говорите?

— Досега онази част от Съвета, представяна от вас и хората, които мислят като вас, не е успяла да бие по гласове главния библиотекар, ала следващия месец ще има друго събрание и Лас Зенов ми каза, че не е сигурен за резултата.

— Аз също не съм сигурен — сви рамене Дженаро. — Вашият договор, стига да го наречем така, може спокойно да се поднови.

— Но аз се нуждая от повече неща, библиотекарю Мамъри. Бих искал да доведа някои колеги. Проектът, по който работя — изясняване на всичко необходимо за окончателната подготовка на една много специална Енциклопедия, — не е задача, която ще реша сам.

— Разбира се, че вашите колеги могат да се занимават където им харесва. Трантор е голям свят.

— Ние трябва да работим в Библиотеката. Аз съм стар човек, господине, и бързам.

— Кой може да попречи на хода на времето? Не вярвам, че Съветът ще ви позволи да доведете свои колеги. Това е първата стъпка, нали така, професоре?

(„Да, наистина.“ — помисли си Селдън, обаче нищо не каза.)

— Аз не успях да ви попреча да се настаните тук, професоре. Засега. Но смятам, ще успея да не допусна колегите ви да влязат.

Хари Селдън разбра, че отива към задънена улица, и стана малко по-откровен:

— Библиотекарю Мамъри, сигурен съм, че тази неприязън към мен не е лична. Убеден съм, че разбирате колко важна е работата, която върша.

— Имате предвид вашата психоистория ли? Оставете това, вие се бъхтате над нея повече от тридесет години. И какъв е резултатът?

— Точно там е въпросът. Сега може да има някакъв резултат.

— Тогава нека той се появи в Стрилингския университет. Защо трябва да бъде в Галактическата библиотека?

— Библиотекарю Мамъри, чуйте ме. Онова, което вие искате, е да затворите Библиотеката за обществото, да смажете една отколешна традиция. Дава ли ви сърцето да го сторите?

— Не ни е нужно сърце, а средства. Естествено, главният библиотекар е плакал на рамото ви и ви е разказал неволите си. Какво да правим? Трябва да намалим услугите и едва ли можем да си позволим да поддържаме кабинети и оборудване за вас и колегите ви.

— Тоя проблем поставян ли е пред Императора?

— Е, професоре, вие сте мечтател. Не е ли вярно, че вашата психоистория твърди, че Империята се изражда? Аз съм чувал да ви наричат Гарвана Селдън — струва ми се, че става дума за някаква измислена птица от приказките, която вещае зло.

— Истината е, че навлизаме в лоша епоха.

— Хм, вие смятате ли, че Библиотеката има имунитет срещу тази лоша епоха? Професоре, Галактическата библиотека е смисълът на моя живот и аз искам тя да продължи да работи, но това няма да го бъде, докато не открием как да се вместваме в постоянно намаляващите суми, които ни отпускат А вие идвате тук и очаквате Библиотеката да бъде отворена за всички, като лично вие да сте облагодетелстван. Няма да стане, професоре. Просто няма да стане.

— Ами ако ви намеря кредити? — попита отчаяно Селдън.

— Наистина ли? Как?

— Какво ще кажете, ако говоря с Императора? Някога бях Първи министър. Той ще ме приеме и ще ме изслуша.

— И вие ще получите средства от него, така ли? — библиотекарят се изсмя.

— Ако действително увелича бюджета ви, ще мога ли да доведа колегите си?

— Първо донесе парите — отвърна Мамъри — и тогава ще видим. Но не вярвам, че ще успеете

Дженаро изглеждаше много уверен в себе си и Селдън се чудеше колко ли често и безрезултатно Галактическата библиотека се е обръщала с молба към Императора.

И дали неговата собствена молба щеше да доведе изобщо донякъде.