Айзък Азимов
Битката за Фондацията (67)

17

Генерал Тенар бе изкарал тежка нощ, а поради мрачните си предчувствия — и полковникът. Двамата сега стояха един срещу друг и всеки се чудеше как да реагира.

— Разкажи ми пак какво направи тази жена — нареди генералът.

Лин сякаш носеше тежък товар на раменете си:

— Това е Жената-тигър. Така я наричат. Изглежда, че някак си не е съвсем човек. Тя е невероятно трениран атлет, пълна е със самоувереност и, генерале, наистина е плашеща.

— Теб изплаши ли те? Сама жена?

— Чакайте да ви обясня какво точно стори и да ви кажа още няколко неща за нея. Не знам доколко са верни слуховете, но туй, дето се случи вчера, не подлежи на съмнение.

Той разправи историята отново и другият го изслуша, надувайки бузи.

— Лошо — рече. — Какво да предприемем?

— Мисля, че нашата линия на поведение е ясна. Психоисторията ни трябва…

— Да, трябва ни — съгласи се Тенар. — Селдън ми каза нещо за данъчното облагане, което… Остави, в момента това няма значение. Продължавай.

Разтревоженият Лин, който си бе позволил на лицето му да се отрази частица нетърпение, подзе:

— Както изтъкнах и преди, психоисторията ни трябва, ала без Селдън. Той вече е изхабен. Колкото повече го наблюдавам, толкова повече виждам остарелия учен, живеещ на минали лаври. Почти от тридесет години се опитва да пробие с тази психоистория и се проваля. Без него и с ново ръководство Проектът може да напредне по-бързо.

— Съгласен. Ами жената?

— Е, тук е въпросът. Ние не я взехме предвид, понеже тя предвидливо стоеше на заден план. Аз обаче силно подозирам, че сега ще се окаже трудно и може би невъзможно да отстраним Селдън тихомълком и без да въвличаме правителството, докато жената е жива.

— Наистина ли мислиш, че Венабили ще ни осакати и двамата, ако реши, че сме причинили нещо лошо на мъжа й? — попита генералът, като изви презрително уста.

— Смятам, че действително ще го направи и че в добавка ще вдигне бунт. Ще стане точно, както тя обеща.

— Превръщаш се в страхливец.

— Моля ви, генерале. Опитвам се да бъда разумен. Не съм се отказал. Трябва да се погрижим за тая Жена-тигър — той замислено помълча. — Всъщност моите осведомители ми го казаха и да си призная, не обърнах достатъчно внимание на въпроса.

— И как предполагаш, че можем да се избавим от нея?

Хендър Лин промълви:

— Не знам — и бавно добави: — Но някой друг може и да знае.