Айзък Азимов
Битката за Фондацията (74)

24

Дорс Венабили неодобрително подхвърли на Хари Селдън:

— Четири дни прекара в Библиотеката. Изобщо не мога да се свържа с теб и ти пак се изхитри да отидеш без мен.

Съпругът и съпругата гледаха взаимно образите си на холоекраните. Хари току-що се бе върнал от своето изследователско пътуване до Галактическата библиотека в Императорския сектор. Беше се обадил на Дорс от кабинета си в Проекта, за да й каже, че се е прибрал в Стрилинг. „Даже ядосана — помисли си той, — Дорс е красива.“ Прииска му се да се протегне и да докосне бузата й.

— Скъпа — започна с умиротворителна нотка в гласа, — не съм отишъл сам. С мен имаше сума ти хора, а пък Галактическата библиотека е най-безопасното за учени място дори и в тези смутни дни. Струва ми се, че с времето все по-често и по-често ще се налага да ходя в Библиотеката.

— Да не възнамеряваш да продължиш да ходиш, без да ми казваш?

— Дорс, не мога да живея с тия твои изпълнени със смърт идеи. Нито пък желая да търчиш подире ми и да разстройваш библиотекарите. Те не са хунтата. Нуждая се от тях и не искам да ги дразня. Обаче си мисля, че бих… че бихме могли да си вземем апартамент наблизо.

Тя погледна мрачно, тръсна глава и смени посоката:

— Знаеш ли, че напоследък два пъти говорих с Юго?

— Добре. Радвам се. Той има потребност от контакти с външния свят.

— Да, има, защото нещо не е наред. Това не е същият онзи Юго, който беше с нас през всичките тия години. Станал е неясен, откъснат и, много странно, чувствителен само на една тема, доколкото мога да съдя — решителността си да те наследи, когато се оттеглиш.

— И то ще бъде естествено, ако ме надживее.

— Не очакваш ли да те надживее?

— Ами той е единадесет години по-малък от мен, но превратностите…

— Искаш да кажеш, че Юго наистина не е добре. Той изглежда и се държи като по-възрастен от теб, въпреки че е по-млад, и това сякаш се е засилило напоследък. Болен ли е?

— Физически? Не мисля. Явява се на периодичните прегледи, макар да признавам, че изглежда изтощен. Опитах се да го уговоря да си вземе няколко месеца отпуска — или, ако желае, полагащата му се цяла година. Предложих му въобще да напусне Трантор, тъй че за известно време да бъде толкова далеч от Проекта, колкото е възможно. Няма да има никакви спънки да платим престоя му на Геторин — един приятен курорт, който не е на прекалено много светлинни години оттук.

Дорс нетърпеливо поклати глава:

— И, разбира се, Амарил е отказал. Аз му намекнах за отпуска, а той реагира така, като че ли не знае значението на думата. Отказа абсолютно.

— Тогава какво можем да направим? — рече Селдън.

— Можем да помислим мъничко. От четвърт век Юго работи по Проекта и сякаш нямаше никакви проблеми да поддържа силите си, но сега някак изведнъж е отслабнал. Това не е от възрастта. Той няма и петдесет.

— Намекваш ли нещо?

— Да. Откога вие с Юго използвате тази електролупа към първичните си радианти?

— От около две години… или малко повече.

— Предполагам, че всеки, който борави с първичния радиант, употребява електролупата.

— Точно така.

— Което означава най-вече ти и Юго Амарил?

— Именно.

— И повече Юго, отколкото ти?

— Да, Юго здравата се е хванал с първичния радиант и неговите уравнения. Аз за нещастие трябва да прахосвам голяма част от времето си за административни задължения.

— И какъв е ефектът от действието на електролупата върху човешкото тяло?

Селдън изглеждаше изненадан:

— Не знам да има някакъв забележим ефект.

— В такъв случай, Хари, обясни ми нещо. Електролупата работи от около две години и за този период ти си започнал да се изморяваш значително по-лесно и си станал капризен и малко отнесен. Защо се получава така?

— Остарявам, Дорс.

— Глупости. Кой ти е казал, че шестдесет години означава кристализирана сенилност? Ти използващ възрастта си като патерица и за самозащита и аз искам да престанеш да го правиш. Юго, макар че е по-млад, е бил изложен на въздействието на електролупата повече от теб и в резултат се изморява по-бързо, станал е още по-капризен и според мен е далеч по-отнесен от теб. И в добавка е по детински настойчив по въпроса за приемствеността. Не забелязваш ли нещо симптоматично тук?

— Възраст и прекалено много грижи. Това е симптоматичното.

— Не, работата е в електролупата. Тя оказва дългосрочен ефект върху вас двамата.

След известна пауза Селдън заключи:

— Не мога да те опровергая, Дорс, но не виждам как е възможно. Електролупата е устройство, създаващо рядко електронно поле, ала то все пак е от този вид полета, на които хората са постоянно изложени. Тя не може да причини някакви необикновени увреждания. Във всеки случай няма да престанем да я използваме. Няма начин да продължим работата по Проекта без нея.

— Сега, Хари, ще те помоля нещо и ти трябва да ми сътрудничиш. Никъде не излизай извън Проекта, без да ми кажеш, и не върши нищо необичайно, без да ми кажеш. Разбра ли ме?

— Скъпа, как мога да се съглася? Ти се опитваш да ме натикаш в усмирителна риза.

— Само за малко. За няколко дни. За една седмица.

— Какво ще се случи за няколко дни или за една седмица?

— Повярвай ми — рече Дорс, — всичко ще изясня.