Серия
Египетски загадки (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Spies of Sobeck, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)
Сканиране
Internet (2012)
Корекция и форматиране
NMereva (2016)

Издание:

Пол Дохърти. Шпионите на Собек

ИК „Труд“, София, 2010

Редактор: Надежда Делева

Коректор: Антония Михайлова


Исторически бележки

Първата династия на древен Египет се установява около 3100 г.пр.Хр.

Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 г.пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датира строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога на Слънцето, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите, азиатски нашественици, които варварски опустошават всичко по пътя си.

От 1470 г.пр.Хр. Египет, умиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за мавзолеи.

Използвал съм гръцките наименования на градовете и пр., като напр. Тива, Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия комплекс на пирамидите около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу, вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г.пр.Хр. и след един период на смут и безредици Хатусу (дъщеря на Тутмос I и полусестра на Тутмос II) взема властта и управлява през следващите двайсет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.

Египетската религия също претърпява развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет[1], но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син — Хор[2]. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на Слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики[3]. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо: животно или растение, поточе или река били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.

Египтяните се отнасяли с огромно благоговение и към живота, за тях той бил обект на наслада не само преди, но и след смъртта. Това намира израз в изящните рисунки и в поезията. Съществуването им е било тясно обвързано и зависещо от даряващата живот река Нил, с нейното обширно, плодородно поречие, прорязващо съсухрените от жега източна и западна пустиня. Древните египтяни били като омагьосани от слънцето, от неговите залези и изгреви; за тях те били мистични събития, на които се любували със страхопочитание и истински ги боготворели. Тези събития били възхвалявани и описвани в поезията и химните. Равновесието между слънцето и водата като източник на живота е въплътено и обожествено в самия фараон, назначен от боговете да поддържа хармонията в човешките дела.

След 1480 г.пр.Хр. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и техните образованост и изтънченост намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златния Ястреб; съкровищницата е Домът на среброто, времето, в което се води война, е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация, и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон е неизменен център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г.пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.

Към 1477 г.пр.Хр. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царският двор е прочистен от всички опозиционери, предвождани от Великия везир Рахимер. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник, умния и хитър Сененмут, който е и неин пръв министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон царица на Египет.

Египетската външна политика се центрирала около Нил. Морските нашественици от север, нахлуващи в Делтата, можели лесно да бъдат отблъснати от конните ескадрони на Египет, патрулиращи по пътя на Хор в Ханаан. Но истинските страхове на страната били свързани с това, че войната трябвало да се води на два фронта: с враждебните сили на север, окупиращи Делтата, и с бунтуващата се Нубия.

Преди да бъде анексирана от египетския фараон, Нубия била независимо царство. Тя била източник на злато, сребро и ценни суровини. Ако загубел тази провинция, Египет щял не само да загуби своята съкровищница, но и да се изложи на опасни атаки от юг. Съществуват множество данни от епохата на управлението на Хатусу, които сочат, че царицата фараон е отдавала огромно значение на Нубия като част от Великия дом на Египет. Но така или иначе, опасността винаги си оставала. Нубия не само искала независимост, която да сложи край на изнасянето на нейните богатства; съществували мечти за контраатака срещу Тива и за експанзия на нубийската мощ и власт. Конспирациите, заговорите и бунтовете били нещо обичайно. Хатусу трябвало да се справя с всичко това. Този роман е посветен на едно от тези събития.

Бележки

[1] Бог на войната, разрушението и хаоса, както и на подземния свят. — Бел.прев.

[2] Интересен факт е, че Сет е смятан за първия фараон на Египет, с което е поставено началото на божествения статут на фараонската институция. — Бел.прев.

[3] В този период египтяните започват да свързват Озирис в симбиоза с Ра — Бел.прев.