Ребека Занети
Обречен (28)

Глава 28

Алармата ехтеше през подземното съоръжение, но Кара бе достатъчно близо до Талън, за да усети топлината от тялото му. За да усети увереността му, силната му решителност.

— Стой зад мен, половинке. Когато ти кажа да тръгнеш, тръгваш. — Той отвори вратата и погледна първо в едната страна, а после в другата, преди да я изведе в коридора, тичайки надолу, завивайки няколко пъти, преди да се закове на място и да притисне гърба й към стената, защитавайки я от каквото и да бе усетил, а тялото му бе напрегнато и в готовност. Той се успокои едва когато се появи Джордан с Маги точно зад него, младата жена бе по-бледа от преди.

— Къде е Кейти? — попита Кара.

Джордан изръмжа.

— Не там, където трябва да бъде.

— Тя е с Джейс… Той се обади, играели са билярд в стаята за отдих, когато се включи алармата — отвърна Талън. Двамата с Джордан застинаха, вдигайки глави, докато слушаха какво говори някой в слушалките им.

— Пусни осветлението на пълна мощност — отвърна след миг Талън.

Кара стисна очи срещу ярката светлина, която блесна около тях. Мощната бяла светлина, отразяваща се в стените, бе толкова силна, почти болезнена, че й се наложи да се напрегне, за да види формите на Талън пред себе си.

— Това би трябвало да ги забави — промърмори Талън и грабвайки ръката й, тръгнаха надолу по коридора следвани от Джордан и Маги. Той спря пред каменна стена и постави дланта си в центъра й, навеждайки и двете си очи към малкия отвор. Тайна врата се плъзна встрани, вляво от тях, и той я дръпна, прекарвайки я през обикновено изглеждащо стълбище от цимент, силно осветено от лампите. Докато слизаха надолу, стъпките им отекваха в тишината.

Те слязоха два етажа и Талън отново премина през второ сканиране, преди вратата да се плъзне и трима мъже да насочат оръжията си към главите им. Пистолетите бяха свалени на мига, в който Дейдж, Конн и Ноа ги разпознаха и отстъпиха назад в огромната контролна зала с проблясващи монитори, поставени на стените, на които се виждаха всички помещения в подземната база. Два от мониторите бяха черни.

Дейдж им подаде слънчеви очила и те побързаха да ги сложат. Кара въздъхна облекчено.

Голямо бюро, отрупано с всякаква компютърна техника, заемаше единия край на стаята, до стените имаше дълги маси отрупани с документи, а над тях имаше закачени карти. Вдясно, през отворената врата, се виждаше оръжейна, пълна с всевъзможни оръжия.

— Прекъснаха комуникацията със секторите едно и две — изръмжа Дейдж, обръщайки поглед към клавиатурата, точно когато Мак и Бей излязоха от оръжейната, въоръжени до зъби. — Лекарите и лабораториите бяха в сектор две… нямаме връзка с охранителите на входа или с някои от тримата в първия периметър.

Джордан сграбчи ръката на Маги и я задърпа към оръжейната.

— Кой още имаме? — попита Конн напрегнато, докато пишеше на друга клавиатура.

— Това са — каза Талън. — Гледахме да не се струпваме на едно място след последните атаки.

— Плюс това, че вие момчета не сте се размножавали през последните сто години — промърмори Бей, докато проверяваше оръжието си.

— Нима вие сте, котенце? — попита Конн, без да вдига поглед от клавиатурата си, пропускайки усмивката, която блесна на лицето на Бей.

— Време е да поправим това — заяви Дейдж, а по гърба на Кара пробяга тръпка. Тя не бе на този свят, за да дава живот на войници, които да изпраща на сигурна смърт, по дяволите. Нуждата да бяга туптеше силно и неотложно в кръвта й… Провидението беше кучка, на която нямаше да позволи да застава на пътя й. Тя вдигна поглед, за да види как Талън спокойно я чака да се фокусира.

— Едно по едно, половинке.

Тя кимна и се обърна към Дейдж, който проговори:

— Атакуващият отряд на Кърджаните се състои от дванадесет човека… само седем преминаха през първите две защитни линии… насочиха се към медицинската лаборатория, а след това към стаята за отдих. — Той поклати раздразнено глава. — Имаме потвърждение, че четирима от нашите са паднали. Камерите са безполезни. — Той погледна към Кара. — Можеш ли да усетиш Кейти, Джейс или лекарите?

Младата жена затвори очи и опита да се концентрира върху Джейс. Представи си усмивката му и задоволството му от Джейни. Силата му изпълни мислите й. Тя падна назад с писък, когато я заля вълна от гняв и решителност, удряйки я толкова силно, че загуби баланс и се блъсна в Талън, който я обгърна нежно с ръце.

— Жив е, подготвя се за битка… — Тя не довърши, когато втора вълна от непоколебимост се заби в нея, изпълвайки я с паника. Бе усещала приятелката си и преди, и сега инстинктивно знаеше, че е тя. — Кейти е там и мисля, че се готви да се преобрази.

— Отдръпни се, Кара — разтревожено каза Талън до ухото й. — Веднага!

Тя обърна изненадано поглед към него, докато правеше това, което й бе наредил, позволявайки на връзката й с Кейти да изчезне.

— Защо?

— Тя ще освободи огромно количество психическа сила и ти не си готова да се справиш с него, половинке. — Той се огледа. — Въоръжавайте се. Дейдж, Джордан, Ноа и аз ще се насочим към стаята за отдих и лабораторията, докато Конн и Мак изведат Кара и Маги през тунелите. Ще се срещнем в Колорадо.

— Не, Талън — каза Кара и го последва в оръжейната. — Искам да остана тук… мога да усетя Кейти и Джейс, и да помогна. — Затвори очи, търсейки лекарите, но в ума й бе пълна тъмнина. — Не мога да усетя лекарите. — Отвори очи, когато Джордан и Маги, въоръжени и с бронирани жилетки, се върнаха в главната зала.

Талън надяна бронежилетка през главата й, преди да сложи собствената си.

— Не. Те са повече от нас и трябва да отидеш на безопасно място. Обещавам, бързо ще се върна при теб. — Той провери ножовете и оръжията си, преди да завърже дългата си коса с ластик на тила си.

— Оставам, Талън — промърмори Кара нетърпеливо, грабвайки нож от единия рафт до стената.

Той я дръпна към себе си, докато лицата им не се озоваха на милиметри едно от друго.

— Не спори с мен, половинке. — Очите му се присвиха нетърпеливо. — Ще тръгнеш с Конн по един или по друг начин.

— Наистина? — Тя отстъпи назад, когато гневът завладя тялото й. Как смееше? Беше се справила идеално при последната мисия.

— Да. Уверявам те, мога да те спра да се движиш. — Той се изправи в пълната си височина, а погледът му бе смъртоносно сериозен. — Но ти гарантирам, няма да ти хареса. Освен това трябва да се концентрирам върху други неща. — Той зачака отговора й.

— Не би посмял.

— Ще го направя! — И наистина го мислеше. Щеше да отнеме възможността й да се движи. Беше решен да го стори, ако се наложи.

Тя се завъртя на пети и напусна стаята, без да го погледне втори път. Веднъж я бе оставил безпомощна, и проклета да бъде, не искаше отново да се почувства така. Кара разбираше, че са съвместими, че силата и на двама им се бе разраснала, както и потенциалът им в секундата, в която се бяха свързали. Знаеше някъде дълбоко в себе си, че един ден нейната сила щеше да бъде равна на неговата. Засега щеше да чака. И да помни.

„Това го чух“ — засмя се съпругът й в главата й. Боже! Сега пък вече можеха да общуват и мислено.

Умственият й отклик бе такъв, какъвто никога не би изрекла гласно. Той й изпрати изображение на нея, седнала на коленете му, и й се наложи да се бори да не се ухили вътрешно. Тъпанар. Но след миг отрезвя. Само защото той притежаваше способност, за която не й бе споменавал досега, не значеше, че трябва да я използва. Той нямаше никакво право да настоява тя да се скрие в безопасност, докато другите имаха нужда от нея.

„Мамка му, имам всяко право“, изръмжа той и бързо изображение на съня й се мерна през ума й, преди да го прогони. Тя застина, осъзнавайки, че кошмарът й му е въздействал повече, отколкото бе подозирала. „Точно така, половинке. Преди си била в опасност и не съм бил там. Но сега съм тук, и ти се кълна, ще бъдеш в безопасност.“

„Но бях на мисията за Кейти“, възрази настоятелно тя в ума си, докато мъжете около нея започваха да се подготвят.

„Грешка, която няма да повторя“, последва отговора му. Умствената му въздишка проехтя в главата й. „Бори се с мен някой друг път, половинке. За днес слагаме край на битката.“ Той премина през стаята, въоръжен с оръжия и решителност, мощта му едва ли не блестеше на повърхността на кожата му.

Погледът му срещна нейния, когато тя попита в ума си.

„Другите знаят ли за тази твоя способност?“

„Не. Само братята ми знаят, че мога да манипулирам движенията, или по-скоро желанието за движение.“

„Не съм забелязала да го използваш преди.“

„Не се е налагало.“

Дейдж прочисти гърлото си, докато слагаше още един нож на кръста си.

— Ако вие двамата сте приключили да си чуруликате наум, предлагам да отидем да спасим най-малкия ни брат.

Талън кимна и се насочи към вратата.

 

 

Три етажа по-нагоре Кейти си пое дълбоко дъх, когато двамата с Джейс се оказаха пред петима Кърджански войника, които стояха в другия край на стаята, усмивките им бяха остри и зли, а очите им — скрити зад тъмни слънчеви очила. Алармата спря рязко, оставяйки над тях да падне тежка тишина.

Джейс стоеше неподвижно като статуя до нея, синьото в очите му бе завзело медения цвят, след като бе убил първите двама Кърджани, които бяха влезли през вратата. Бутна я зад обърнатата маса за билярд точно преди експлозия да разруши половината каменна стена. Парчета от различни развлекателни игри се разхвърчаха около тях, а телевизорът с плосък екран прелетя през стаята, докато неоновата лампа над масата за билярд се заклати напред-назад, хвърляйки искри. Ярката бяла светлина осветяваше болезнено всеки ъгъл на стаята.

— Трябва да се преобразиш — задъхано каза Джейс.

— Не, Джейс — възрази Кейти, — мога да те убия.

— Ще съм добре. Прекалено крехка си в човешката си форма, Кейти. Знаеш го много добре. Ако ще се биеш, трябва да се преобразиш. — Той се обърна вляво на масата за билярд, подготвяйки се да нападне.

Беше прав. Щеше да има много малко полза от нея срещу чудовищата, ако останеше в човешката си форма. Мина вдясно, защото искаше да остави колкото се може повече разстояние помежду им. Тя застина, когато единият Кърджански войник вдигна голямата си костелива ръка и се ухили към нея с жълтите си зъби.

— Не искаме теб, шифтър. Искаме другата. Къде е тя?

Кейти стрелна с поглед Джейс, който гледаше Кърджаните с убийствен поглед.

— Предполагам, че не искате и мен? — сухо попита той.

— Принципно… — Гласът на Кърджана стана по-дълбок. — Ако убия Кеърс, ще си осигуря място в армията ни до живот. Но, ако ми кажеш къде е другият шифтър, обещавам, няма да убия тази твоя приятелка.

— За какво я искате? — попита тихо Кейти.

Войникът сви масивните си рамене под защитната жилетка.

— Няма значение. — Той насочи злобните си очи към Джейс. — Е?

Джейс се ухили злорадо.

— Ще отхвърля офертата ти. — Прицели се във войника, докато крещеше към Кейти да се преобрази.

Кейти събра сили, повиквайки животното, притаено под кожата й. Гръбнакът й изпука, болка плъзна по кожата й и пръстите й се разтегнаха. Мощ премина през кръвта й и с проста команда тя се преобрази от деликатна жена в свирепа лъвица, изпращайки вълна след вълна от унищожителна енергия през стаята. Електрическите вълни запратиха двамата най-близко стоящи Кърджани през стаята, блъскайки ги в полуразрушената стена, разплисквайки кръвта им, докато Джейс бе отхвърлен към другата стена, удряйки се тежко в няколко бар стола. С мощен рев той скочи на крака. Кръвта се стичаше обилно по лицето му от раната на главата. Насочи се към най-близкия войник и стисна с ръка гърлото му. В същото време Кейти се насочи към югуларната вена на Кърджана до нея.

Лидерът се обърна, за да помогне на войника, с който се биеше Джейс, когато двете паднали чудовища скочиха към Кейти, която бе впила зъби в гърлото на другаря им. Единият вдигна зелен пистолет, прицелвайки се към рамото й.

Куршумът я уцели близо до шията и тя изръмжа от болка, преди да се обърне с главата на Кърджана в челюстта си и да се хвърли към онзи, който стреля по нея. По дяволите! Лекуваха се много бързо. Бяха четирима срещу двама. И част от миризмата на кръв, носеща се във въздуха, не бе Кърджанска. Беше вампирска. Тя скочи към нападателя, държащ пистолета, без да поглежда към Джейс. Той бе боец и бе свикнал да кърви. Кърджанът извика силно, когато тя впи зъби в коляното му, разкъсвайки го, и падна на земята, стенейки. Тя се подготви да го нападне отново, точно когато войникът стреля за втори път, изпращайки я на каменния под с болка, раздираща тялото й.

Ужасяваща вълна на страдание премина през нервната й система. Тя се опита да се изправи на крака, но успя да се препъне и ярко осветената стая се завъртя пред погледа й. Кучешките й зъби се прибраха, козината й изчезна, оставяйки я гола и уязвима на каменния под. Сладката миризма на собствената й кръв изпълни ноздрите й.

— Джордан — прошепна тя името му, искайки да бъде последната дума, която ще изрече в живота си. Тогава, дори в болката си, извъртя очи на самата себе си.

Сърцето й трепна щастливо, когато силен рев изпълни недрата на земята, преди тъмнината да я погълне и главата й да се отпусне върху студения под.

 

 

Джейс откъсна главата на войника с мощен рев, преди да се хвърли към следващата мишена, напълно съзнавайки, че Кейти е паднала. Беше чул изстрелите и сега можеше да подуши кръвта й. Мозъкът му преливаше от болка, защото първият войник удари с ръка кървящата му рана, преди да успее да я преодолее и да се насочи към гърлото на Кърджана.

Представяйки си комбинация от кислородни и водни молекули във въздуха, той обви вихъра от частици около врага си. Елементите му принадлежаха, въздух и вода се подчиняваха на командите му. Но болката в тялото му бе настоятелна и концентрацията му се изпари. Трябваше да стигне до Кейти и да спре кръвта… дори сега усещаше сладкия й аромат.

 

 

Джордан прелетя през зеещата дупка в стената и Джейс на момента позволи на въздуха да го допусне близо до нея. Косата му беше разрошена маса от цветове, лицето му излъчваше смъртна заплаха, когато Джордан се вкопчи в Кърджана, държащ на прицел Кейти. Заби пръсти в гърлото му, притискайки с колене гърдите му. Беше странно, че не се преобрази. Сякаш имаше нуждата да убие с голи ръце.

Джордан отскубна главата на врага им направо от мощните му рамене и тъмночервена кръв се разплиска по лицето и гърдите му. Живите, топазени очи се заоглеждаха, падайки върху Кейти, която лежеше в локва от собствената си кръв. С дълбок рев Джордан се хвърли към нея, плъзвайки се на колене през кръвта, за да я достигне.

Хммм. Джейс нямаше идея… Кралят на прайда обичаше малката лъвица. Беше хубаво, че не бе поканил Кейти на среща. Джейс поклати глава, тъмнина падна пред погледа му и ръцете му се разхлабиха около врата на врага. Сега не беше време да изпада във философски размисли. Шум започна да бучи в ушите му. Колко ли кръв бе изгубил?

Кърджанът заби острите си нокти в лицето на Джейс. Болка избухна в черепа му. Вампирът стегна хватката си около гърлото, но нямаше силите да откъсне главата на задника. Това не беше никак добре.

Въздухът шепнеше в ушите му, че братята му са пристигнали. Мамка му, крайно време беше. Талън се зае с Кърджана, който в момента се опитваше да отскубне главата на Джейс, докато Дейдж хвърляше последния на пода. Странен хрущящ звук изпълни въздуха, когато кралят се зае за работа. Едва тогава тъмнината се спусна пред погледа на най-младия брат Кеърс и вече нямаше болка.

 

 

Кара възкликна, когато хеликоптерът зави надясно, сменяйки курса си, а тъмнината навън бе толкова непроницаема, че нямаше идея в коя посока летят.

— Ще се насочим към една безопасна болница близо до Леърд, Онтарио. — Конн отговори на неизречения й въпрос през слушалката в ухото й. Уау! Отиваха в Канада? Тя посегна и хвана ръката на Маги, когато Конн продължи: — Джейс и Кейти са ранени, ще са там след тридесет минути.

Кара се облегна назад на вибриращата седалка и прочисти ума си, преди да потърси Талън.

„Колко зле са ранени?“

„Джейс има нужда от шевове… няколко, а от Кейти трябва да бъдат извадени куршуми. И двамата са силни, половинке.“

„Ти добре ли си?“

Болка премина през ребрата му и в отговор тя я усети в своите.

„Добре съм.“

Сумтейки невярващо, тя извъртя очи. Здравеняк.

„Какво ти има на страната?“

Тя буквално можеше да почувства изненадата му, сякаш току-що бе забелязал, че го боли.

„Хмм. Три счупени ребра, вероятно. Ще се излекувам, докато се видим.“

Тогава остра болка премина през китката му и той си пое дълбоко въздух.

„Какво има?“, попита отново тя, а дъхът заседна в гърлото й.

„Шибаният Джейс се храни от китката ми. С изтънчеността на каруцар.“ Тревогата за брат му си личеше във всяка негова дума. „Нищо чудно, че не може да си намери момиче за среща.“

„Колко кръв е изгубил?“

„Недостатъчно, че да източи моята, половинке. Не се тревожи… и двамата ще сме почти идеално, докато се срещнем с теб.“ Сега тонът му бе изпълнен с арогантност.

Тя поклати глава.

„Някой друг ранен ли е?“

„Не, но Джордан е повече от разярен, както бих бил и аз, ако половинката ми се окаже в опасност, вместо да стои там, където съм я оставил.“

Кара се наежи срещу преднамереното предупреждение. Тогава, спомняйки си по-ранното си отношение, тя се пресегна и затръшна щитовете около ума си. През нея проехтя тишина, силна и сигурна, и тя се ухили триумфално към гъстите облаци навън.