Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fated, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 96 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактори: galileo414, desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Ръмжене отекна във въздуха, когато пумата се насочи към гърлото на първото чудовище. Без съмнение бе Кърджан. Той изплака от болка, преди да забие дългите си нокти в тялото на лъва. Кара възкликна шокирано, когато лъвицата изръмжа ниско и се метна към гърлото на втория Кърджан, който обаче успя да се извърти, хвърляйки животното на мократа земя. Женската се приземи на четири лапи и нападна отново, забивайки острите си нокти в крака на врага, принуждавайки го да падне. Тя скочи към гърлото му и навсякъде полетяха пръски кръв.

Стомахът на Кара се сви от миризмата на кръв и прясно изровена земя. Мъжкият лъв се завъртя, запращайки главата на Кърджана към притъмнялата гора, оставяйки обезглавеното му тяло да лежи неподвижно на земята. Кръв покриваше муцуната и мустаците на животното, което вдигна глава, издавайки яростен рев. Тогава той се обърна към женската, точно когато още трима Кърджани излязоха от гората. Мъжкият моментално се хвърли към двамата, които бяха най-близо до него.

Женската беше заета, докато се опитваше да откъсне главата на първия си противник, и не видя ножа, който петият Кърджан хвърли към нея. Тя падна на земята с болезнен вик… дръжката на ножа стърчеше от страната й. Със зловеща жълта усмивка, Кърджанът тръгна към нея.

Кара извика и скочи на крака, насочвайки пистолета към него. Тя натисна спусъка. Сблъсъкът със странната зелена светлина накара чудовището да отстъпи назад няколко крачки. Тя изтича напред, заставайки между падналата лъвица и Кърджана с пистолет, насочен към него.

Лъвицата изръмжа протестиращо.

— Пак заповядай — изсъска Кара през дъжда, а ръката й трепереше около оръжието. Очите на Кърджана се промениха от черно в дълбоко блестящо мораво. Какво, по дяволите? Той извика триумфално и тръгна към нея, а сцената й напомняше на роман на ужасите, който бе чела като тийнейджърка. Как беше възможно това да се случва?

Тя стреля отново и той падна на колене. Ридаейки, тя продължи да стреля, задъхвайки се, когато той се напрегна и се хвърли към нея. С вик тя отскочи встрани, избягвайки допира му. Тогава тъмна сянка изскочи зад нея, хвърляйки се към Кърджана.

— Талън — извика тя облекчено, когато той притисна Кърджана към земята. С нечовешки изблик на сила изви тялото си, насочвайки огромен нож към гърлото на чудовището. Ножът премина през плътта и костите, сякаш минаваше през коприна, ефективно обезглавявайки чудовището. Лицето му бе твърдо, ледено и безмилостно, докато оставаше фокусиран върху изливащата се кръв. Как беше възможно това да е същият мъж, който я държеше толкова нежно тази сутрин? Но беше истински благодарна, че бе дошъл, за да я защити.

Още лъвове се появиха иззад дърветата, за да се включат в битката.

Кара се обърна да помогне на лъвицата, само за да простене шокирано, виждайки че на земята лежеше дребна, гола жена. Кръв капеше от мястото, където ножът все още стърчеше от тялото й. Кара се отпусна на колене до младата жена и отмести медено русата й коса от лицето й. Кафяви очи срещнаха нейните.

С ръмжене младата жена посегна към ножа, хващайки здраво дръжката му.

— Чакай — разтревожено каза Кара. — Мисля, че би трябвало да го оставиш, докато стигнем до болницата. — Тя игнорира звуците от ръмжене, съскане и агония зад себе си.

Младата жена извъртя очи.

— Не ми е нужна болница — тя издърпа ножа с лек стон на болка, преди да го пусне на мократа земя.

 

 

Талън чу болезнения стон, но не се обърна, докато стоеше между половинката си и Кърджанския войник, който приближаваше, прескачайки тялото на мъртвия си другар. Той изкриви уста в зловеща усмивка, показвайки жълтите си резци, преди да извади пистолет от задната част на тялото си. Талън отвърна на усмивката му, концентрира се върху нервната система на съществото и я замрази. Беше му нужна много малко енергия, за да манипулира младия и неопитен Кърджан. Моравите му очи се разшириха към Талън, който го принуди да спре само с мисълта си.

— Да, това не са слухове — потвърди Талън, посягайки да прокара ножа си през гърлото на врага. Убивайки го бързо, той показа милост, която никой от тях нямаше да покаже към половинката му. С чиста, логична прецизност обезглави войника, преди да се изправи пред следващата заплаха.

Аромат на кръв се носеше около Талън, тъмна и мазна от последното му убийство и чиста и сладка зад него. Той знаеше, че образът на половинката му, стреляща с пистолет към Кърджанския войник, щеше да го преследва до края на дните му. Налагаше се да я отведе на безопасно място. Но първо трябваше да се справи с белокожото чудовище, което се приближаваше към него.

То проблесна към него с жълтите си зъби и блестящите си червени очи.

— Кеърс.

Талън повдигна едната си вежда.

— Не знам името ти, задник. — Нито пък имаше желание да го научава. Но се зачуди защо обикновен пехотинец като този знае как изглежда.

— Всички ще знаят името ми, след като те убия, а после и кралят ти. — Кърджанът измъкна двойно заточен нож от задния си джоб и се изправи в цялата си височина от два метра.

— Кралят ми може да накара мозъка да изтече от главата ти само с едно мигване — отговори Талън, сякаш обсъждаше времето. Тогава се разнесе доволен рев на лъв и болезнен вик на Кърджан, карайки го да се усмихне.

— Изглежда шифтърите са се справили с дружките ти.

Чудовището сви рамене, докато дъждът превръщаше косата му в цвят на засъхнала кръв.

— Няма значение. Ти също ще умреш. — Той се хвърли напред с насочен към гърлото на Талън нож.

Вампирът се завъртя настрани, удряйки силно Кърджана в корема. Можеше да приключи бързо, да замрази нервната му система, но нуждата да пролее кръв пулсираше във вените му. Кърджанът се преви на две и Талън замахна с ръце, удряйки врата на врага. Раненият войник падна на колене с наведена глава, съскайки от гняв.

Талън измъкна собствения си нож и отряза първо едното, а после другото ухо на врага. Кърджанът извика от болка, превъртя се и скочи на крака.

Вълна от ужас заля Талън и той осъзна, че идва от половинката му. По дяволите, не биваше да я плаши.

С въздишка на съжаление вдигна глава и замрази нервите на приближаващия се Кърджански воин.

— Съжалявам, че свършваме толкова бързо, но половинката ми има нужда от помощта ми. — Той прокара ножа си през югуларната му вена, принуждавайки Кърджана да падне отново на колене. Талън замахна с острието и главата на врага се търколи от тялото му, падайки на земята.

Изпълни го задоволство… беше хубава битка.

 

 

Кара игнорира звуците от борба около нея, докато кръв започна да излиза от раната на жената. Тя свали пуловера си и го притисна към ребрата на жената.

— Трябва да те заведем на лекар. — Тя трепна, когато безпощадният дъжд започна да мокри белия й сутиен.

— Не. Лекуваме се доста бързо, половинке на Талън. — Болка изпълни кафявите й очи и трепереща усмивка изви плътните й устни. Дори в човешката си форма жената имаше котешки черти с тъмни дълги мигли, обрамчващи аметистовите й очи. Нито една луничка не покриваше златистата й кожа.

— Името ми е Кара. — Тя притисна дрехата по-силно към все още кървящата рана, оглеждайки се из дивите храсти, които ги заобикаляха.

— Аз съм Кейти. — Жената направи гримаса при изненаданата физиономия на Кара, преди да простене от болка. — Какво? Да не би да очакваше Шийна или Шейла, или Лайона?

— Нещо такова. — Забелязвайки няколко крехки бели цветенца с жълта луковичка в средата, Кара се наведе и ги откъсна.

— Какво правиш? — попита Кейти, притваряйки очи.

— Това е Achillea millefolium — каза Кара, откъсвайки цветчетата от стеблата, а във въздуха се разнесе ухание на градински чай.

— Какво? — простена Кейти.

— Бял равнец. Билка, която се използва за рани, порязвания или ожулвания. — Кара започна да ги мачка. — Ахил ги е носил със себе си по време на битка, да може да лекува воините си при нужда.

— О, това е полезно. — Кейти издиша остро, а мускулите й видимо се отпуснаха. — Болката отминава, слава на бога.

Изведнъж настана тишина и Кара се обърна.

Битката беше приключила и нито един Кърджан не бе останал на крака. Талън и пет планински лъва, целите покрити с различно количество кръв, хвърляха остатъците от телата на Кърджанските войници на купчина в единия край на малката поляна. Талън се обърна и тръгна нерешително към нея, златистите му очи бяха сериозни.

Кейти въздъхна.

— Знаеш ли какво конско ще ми изчетат, задето бях намушкана?

Кара не отговори, тъй като Талън бе пленил погледа й. Порезната рана над лявото му око кървеше обилно, а под дясното имаше голяма морава синина. Дълбоки драскотини прорязваха силната му шия. Тя замръзна на място, макар че всичките й инстинкти крещяха да бяга. Към него или от него — не бе сигурна. Той я изпиваше с поглед, докато седеше коленичила до Кейти, а дъждът най-после спря.

Двама мъже скочиха от СУВ-а и един от тях носеше нещо, което приличаше на запалителна течност.

— Добре ли си? — попита Талън, отмятайки мократа коса от лицето й, преди да коленичи пред нея. Той смъкна тениската си и я нахлузи през главата й, гледайки надолу към смачканите цветенца.

— Да, но Кейти е ранена — каза притеснена Кара, притискайки по-силно раната на младата жена, докато погледът й обхождаше загорялата му кожа.

Талън насочи погледа си към Кейти и нежно сложи ръка на бузата й.

— Здрасти, джереме.

— Здрасти, магаре — изсумтя Кейти, преди да се изправи и да издърпа ръцете на Кара от пуловера. Тя махна дрехата и Кара зяпна невярващо към вече заздравялата рана. Беше спряла да кърви.

— Как дойдохте тук толкова бързо? — попита Талън, навеждайки се, за да види по-добре раната.

— Чист късмет. — Кейти погледна настрани. — Боже, това болеше. Първата ми бойна рана.

— Първата и последната — въздъхна Талън. — Какво правиш тук, Кейти?

Тя въздъхна.

— Ловувахме в района, когато доловихме Кърджанските войници. Джордан ме изпрати у дома и се насочи насам.

— Не си отишла у дома — каза Талън, поклащайки глава.

Точно тогава огромен мъж се появи зад Талън и покри Кейти с одеяло, преди да я вдигне на ръце. Диви жълти очи срещнаха погледа на Кара, докато Талън й помагаше да се изправи. Мъжът беше без риза и очевидно току-що бе надянал чифт джинси, които не си бе направил труда да закопчае, преди да дойде при тях.

— Ти си мъжката пантера — каза Кара, гледайки твърдите черти на лицето му и тъмнорусата му коса. Тя игнорира широките голи мускулести гърди, към които бе притисната Кейти.

— Благодаря, че не ме застреля — кисело заяви той и с лекота намести Кейти в ръцете си така, че да може да протегне ръка и да се здрависа с Кара. — Аз съм Джордан.

— Кара. — Те се здрависаха. Кара потръпна от студ и Талън побърза да я притисне към голите си гърди, търкайки кожата й, за да я стопли. Горещината на тялото му бавно проникна през мократа тениска.

— Видях как застана между Кейти и Кърджана. Благодаря ти. — Сериозният поглед на Джордан се фокусира на лицето й.

Кара сви рамене.

— Аз имах пистолет.

— Ъм, Джордан… — започна Кейти, но Джордан погледна към нея, скърцайки гневно със зъби. Кара щеше да направи крачка назад заради гнева в погледа му, ако Талън не бе плътно зад нея.

— Нито дума. Ще се заемем с факта, че не изпълни заповедите ми, веднага щом се уверя, че си добре. — Джордан погледна обратно към Талън. — Елате в ранчото за през нощта и ще говорим.

Талън се ухили и последваха Джордан към първия СУВ. Зад тях се разгоря огромна клада, поглъщаща купчината тела, и към небето се понесе черен дим.