Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fated, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 95 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактори: galileo414, desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Облечена в нови дрехи за йога, Кара падна върху матрака и се претърколи на колене, отмятайки къдриците от лицето си.

— Добър ход. — Тя потърка ръката си, благодарна за дебелите матраци, покриващи подземния тренировъчен салон на Джордан. Както и за новите си дрехи… тя и Кейти бяха напазарували сериозно преди две седмици.

— Благодаря. — Кейти се ухили, докато подскачаше върху синия матрак, обута с новите си тенис обувки. — Отново забрави да ме блокираш.

Без майтап. Не биваше да слуша Ема и трябваше да се запише на онези уроци по самозащита.

— Да, но ти тренираш, откакто си навършила четири години. — Кара скочи на крака и се наведе, подпирайки ръце на коленете си. Клинът за йога бе свободен и удобен. Тя тренираше с Кейти всяка вечер, за да върши нещо, докато мъжете се приготвяха за битка, биеха се или се възстановяваха от битка.

— Не си мисли, че за тези три седмици, през които тренираме, ще се научиш как да блокираш най-доброто ми движение — заяви самодоволно Кейти. — Губиш прекалено много време в дешифриране на информацията, която момчетата носят след нападенията, вместо да тренираш с мен.

Така беше. Всеки път щом мъжете нападнеха някоя лаборатория, носеха все повече и повече информация.

— Сигурна съм, че ще успеем да открием д-р Бигсби — каза Кара.

Кейти кимна.

— Аз също. Е, как мина разговора ти с Джейни за това да си ляга по-рано? — Погледът й се насочи към коленете на Кара.

— Страхотно. — Кара се изправи, припомняйки си с какво задоволство бе научила, че не само телефонът на Джордан е подсигурен, но и компютърът му. — Наистина й хареса историята за лека нощ, която й разказа… тази за малкото момиче лъв, изгубено в гората.

Кейти се ухили.

— Да, част от нея е истина… особено тази с красивия крал на лъвовете, който я спасява.

Кимайки, Кара изсумтя.

— Така си и помислих.

— Дали й е харесала толкова, колкото историята на Талън за вампирската принцеса?

Кара извъртя очи.

— Джейни мисли, че Талън вечер закача звездите и луната. Дори не бих се опитала да се съревновавам с него. — Можеше да свидетелства, че вижда звезди всяка нощ в обятията му. Имаше моменти, в които тя наистина вярваше, че мястото й е там. Всъщност съпругът й й показваше част от себе си, за съществуването на която дори не би си помислила, макар да се тревожеше, че сърцето й може да бърка страстта с любов, докато са на тази ваканция, далеч от реалността. Тя умишлено отбягваше тихото гласче в главата си, което й нашепваше, че може би изпитва любов.

— Не я вини. — Кейти се засмя, събаряйки Кара на земята, която се претърколи, за да събори лъвицата на матрака.

Кейти беше притисната под нея.

— Добра работа! — Скачайки на крака, тя разтегна ръце зад главата си. — Знаех си, че можеш да го направиш… тренираш правилно и имаш свястна мускулна маса. — Тя се завъртя, облечена в лилавия си тренировъчен екип, преди да се отпусне на дивана. — И след като си обвързана, вече би трябвало да виждаш физическите резултати.

Руменина покри лицето на Кара и тя се настани на дивана срещу Кейти, вдъхвайки лимоновия аромат на препарата за почистване.

Кейти се засмя високо.

— Нямах предвид точно такава физическа активност.

Завъртайки очи, Кара се хвърли към лъвицата, за да я събори отново на земята. Този път Кейти бутна Кара настрани, вдигайки крака си над главата си, за да се предпази от удара й.

— Много по-добре. Силата ти е нараснала неимоверно през последните няколко вечери.

Кара се претърколи, изправяйки се на крака.

— Да, странно, нали? — Беше сякаш кръвта на Талън тупти във вените й с древната си сила. — Чувствам се по-силна, по-твърда. — Тя се изкикоти. — Когато бях на шестнадесет, сестра ми Ема се записа на уроци по карате и след месец каза, че се чувства като бияч.

Кейти изсумтя.

— И беше ли?

— Не, но определено се чувстваше така. — Кара протегна ръце над главата си. — Чудя се дали се чувствам толкова корава, само защото мисля, че в себе си съм поела част от силата на Талън. — Кой можеше да каже? Тя вдигна вежда към новата си приятелка. — Ами ти? Вече имаш силата на пума, ще станеш ли по-силна, щом се обвържеш?

Кейти сви рамене, грабвайки кърпа от пода.

— Зависи кой ще е половинката ми.

Кара се ухили.

— Правилно. Е, хипотетично казано, какво ще е ако твоя половинка е лидерът на прайда на планинските лъвове? Питам просто от любопитство, нищо повече.

Хвърляйки кърпата си към Кара, Кейти изсумтя.

— Имайки предвид, че трябва да съм напълно побъркана да стоя и да чакам това да се случи, не мисля, че е нужно да се тревожим по този въпрос.

— И все пак, ако?

Кейти отново сви рамене.

— Тогава да, ще стана по-силна. А той ще добие моите инстинктивни способности. — Тя седна на матрака, за да се разтегне. — Макар че той винаги ще ме вижда като зверчето, което спаси от ужасните ми приемни родители.

— Полудяха, когато си се преобразила, нали?

— Разбираемо е. Аз побягнах, а старият Джим Боб хукна след мен с пушка. Беше чист късмет, че Джордан ловуваше наблизо. — Кейти завъртя главата си наляво и надясно.

Боже, на Кара й се искаше да бе видяла лицето й, щом се е преобразила за пръв път.

— И нямаше никаква идея, че си шифтър?

— Не. Баща ми напуснал прайда и отишъл да живее в града с майка ми, която е била човек. Загинаха в железопътна катастрофа и бях вкарана в системата. — Кейти сви рамене. — Не знам какво щеше да се случи с мен, ако Джордан не ловуваше в гората онзи ден.

— Значи Джордан те е отгледал? — Добре, това може и да беше малко смахнато.

Кейти се изкикоти.

— Не, слава богу. Плати на приемните ми родители да се разкарат и майка ми ме осинови. Беше вдовица и нямаше никакви деца, затова истински ме искаше. — Гордост и любов изпълваше всяка нейна дума и Кейти се усмихна. — Макар че Джордан винаги беше наблизо. Особено като се забърках в някоя каша.

Кара също се усмихна.

— Досещам се. Къде е сега майка ти?

Кейти изсумтя.

— На двумесечен маджонг круиз с куп приятели… обожават тази игра. — Тя повдигна едната си вежда. — Какъв беше първият ти съпруг?

Кара седна, изпъвайки крака пред себе си.

— Със Саймън не бяхме женени.

— О! — Кейти скръсти ръце на гърдите си. — Какъв беше Саймън?

— Добър. Беше добър приятел. Работихме заедно в лабораторията за растителни вируси. — Висок, сериозен и адски непохватен, той имаше златно сърце. — Приближи се към мен един ден, изпълнен с решителност и ми предложи да излезем на среща. — Кара се усмихна. — Мислех, че това е рационално, добре обмислен план за общуване. — Никаква страст, никакъв страх, какъвто обикновено се появяваше, когато бе около мъж. Тя си напомни, че за разлика от баща й, повечето мъже не удрят жените.

Кейти се ухили.

— Разбирам. Звучи много различен от Талън.

— О, да! В това няма никакво съмнение. — Сърцето й никога не е било в опасност, докато беше със Саймън. — Умря в автомобилна катастрофа и дори не знаеше за Джейни. — Ако беше жив, вероятно щяха да измислят някакъв разумен начин, за доброто на дъщеря им.

— Щеше ли да се омъжиш за него?

Щеше ли?

— Не. Никога не съм възнамерявала да се омъжа.

— Значи Талън те е накарал да промениш мнението си?

— Може и така да се каже. — Тя се усмихна на приятелката си и маркерът на хълбока й започна да тупти точно преди Талън да подаде глава през вратата.

— Още женско сближаване? — каза той, примигвайки заради тъмната синина под лявото му око, преди да приближи мястото, на което тя седеше.

Кара изпъна гръб и простена.

— Ако можеш да сметнеш наритването на задника ми за сближаване.

Талън я издърпа на крака, прокарвайки зъбите си по влажната кожа на шията й.

— Защо не ми позволяваш аз да те обучавам?

Топлина изпълни слабините й. Бутайки го с всичка сила, без да го отмести нито на милиметър, Кара въздъхна.

— Защото искам да се науча как да се бия, а не… — Лицето й се зачерви, осъзнавайки, че Кейти е все още в стаята.

Младата жена прочисти гърлото си, преди да се насочи към вратата.

— Ще отида да проверя Джордан. До после.

Талън се засмя срещу силно биещия пулс на шията на Кара.

— Умно момиче. — Той захапа ключицата й. — Та какво казваше?

Тя вдигна глава и огледа синината му.

— Какво се случи? Мислех, че ще правите вечеря.

Острите му кучешки зъби блеснаха.

— Спорихме заради количеството люти подправки в чилито и решихме да решим спора навън.

Кара се засмя.

— Сбили сте се заради люти подправки?

Талън сви рамене.

— Бяхме много близко, но Бей изкрещя през прозореца, че вместо тях е добавил халапеньо.

— Ах, Бей е посредник, а? — Той бе един от хората на Джордан и на нея й приличаше по-скоро на наемен убиец.

— Не, просто обича халапеньо. — Талън се ухили, а ръцете му се спуснаха, за да обгърнат дупето й. — Е, научи ли нещо ново?

Тялото й инстинктивно се притисна към неговото.

— Научих, че борбата не е един от талантите ми. — Тя прокара ръце по гърдите му, покрити с памучна тениска. — Научих, че се радвам да имам Кейти за приятелка.

Той проследи мидата на ухото й с език, прошепвайки:

— Имаш ли много приятели?

— Не — тя притвори очи, — преди никога не съм се сближава лесно с хората. — Талън засмука меката част на ухото й и тя простена. — Имам познати на работа, но никога истински приятели като Кейти. — Предполагаше, че това се дължи на факта, че като дете не бе имала приятели, тъй като баща й беше истинско копеле и тя се боеше да води деца в къщи от страх да не го видят, но точно сега не й се мислеше за болезненото й минало. Особено след като устните на Талън милваха кожата й.

Талън вдигна глава и отново очите му бяха зелени, а не златни.

— Провери ли си днес имейла за писмо от Ема?

— Да. Все още не е писала. — Сестра й отказваше да ползва компютъра на мястото, където беше, затова използваше лаптопа си, за да влиза в интернет от публични места. Някъде си.

— Но досега е писала само два пъти. Ти чул ли си нещо?

— Не. Информаторът ни ми каза, че Кърджаните все още не са я открили, но я търсят. — Ръката му на задника й започна да масажира плътта й.

Нямаше да намерят Ема.

— Сестра ми е вероятно един от най-умните хора на планетата, Талън. И очевидно има нужда да направи проучвания, преди да се довери на някой. — Чиста гордост накара Кара да вирне брадичка, макар желанието да започваше да се надига бързо в нея.

— Мисля, че имаш изкривено мнение за своята по-голяма сестра супергерой.

Вероятно. Кара бе оцеляла по време на детството си именно заради Ема, в това нямаше никакво съмнение.

— Може би. Но само супергерой може да се скрие успешно от Кърджаните за три седмици.

Талън кимна, а едната му устна се изви.

— Не съм изненадан, че Кърджаните не могат да я намерят, но фактът, че източниците ни се въртят в кръг, леко ме тревожи.

Кара вдигна рамене, борейки се с усмивката си.

— Може би всички вие просто нямате практика. Мирът може да доведе до ленивост. — Ако Ема не искаше да бъде намерена, никой нямаше да я намери.

Усмивка превърна погледа му в цвета на изгряващото слънце.

— Ленивост. Хмм. — Навеждайки лице, за да прокара устните си по челюстта на Кара, ръката му се обви около бедрото й, за да докосне сърцевината й.

Само другата му ръка, обвита около кръста й, задържа краката й да не се огънат върху матрака.

— Талън… — Нямаше ли нещо, което трябваше да правят? Главата й се замая, докато тялото й поемаше контрола.

Точно тогава Кейти извика от стълбището.

— Вечерята е готова.

О, да. Вечерята. С въздишка на съжаление Кара направи крачка назад.

— Спасена от чилито.

— Кратко отлагане, половинке. Много кратко. — Талън я хвана за ръката й я поведе към вратата, а синината бе напълно изчезнала от лицето му.