Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fated, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 96 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактори: galileo414, desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Глава 12

За пръв път този ден водата, стичаща се по тялото й, носеше облекчение, вместо да я смразява до мозъка на костите. Няколко дюзи излизаха от тъмните гранитни плочки, разпръсквайки топла вода по кожата й. Кара простена, затваряйки доволна очи. Домът на Джордан се разполагаше на над двеста декара земя в планините на западна Вирджиния, предлагайки скривалище от проливния дъжд навън.

Тя не губи никакво време и на мига влезе в банята на удобната стая за гости, в която ги настаниха. Размърдвайки рамене, позволи на горещата вода да облее скованите й мускули. В следващия миг две големи ръце се увиха около нея и тя изписка. Не го бе чула да влиза в просторната душкабина.

— Беше много смела с онзи пистолет днес, половинке. — Дълбокият глас на Талън се понесе в изпълненото с пара помещение, преди той да сипе шампоан в ръцете си и да се заеме да мие косата й.

— Не звучиш особено доволен от това. — Тя затвори очи, докато дългите му пръсти масажираха скалпа й. Тръпки и различна топлина се спусна надолу по гръбнака й.

Той не каза нищо за момент.

— Предпочитам да си някъде на безопасно място и да не си заплашвана от хищници или пневмония.

— Хммм — каза тя неопределено, когато той я дръпна назад, почти докосвайки телата им. Горещината му можеше да си съперничи с тази на душа зад нея, тя отвори очи и погледна замаяно неговите.

Погледът му бе всичко, но не и сънлив. Покритите му с пяна ръце се преместиха от косата й, за да обгърнат гърдите й, изпращайки остра нужда към слабините й. Големите му палци се плъзнаха по вече твърдите й зърна, преди очите му да се насочат към нейните. Показалецът се присъедини към палеца и той завъртя твърдите връхчета между двата си пръста, а цялата горещина на тялото й се насочи на юг. Той я притисна към гладките плочки, докато ръцете му продължаваха да си играят с нея. Отпечатъкът на хълбока й започна да пари, сякаш маркерът бе току-що направен.

— Талън! — задъха се тя, без да е сигурна както точно иска да попита.

Неговият отговор бе да обхване с ръка женствеността й и да размърда пръсти, доставяйки й такова удоволствие, че тя едва не припадна.

— Какво? — Очите му я изгаряха.

Тя стоеше в изпълнената с пара кабина, златният му поглед беше насочен към очите й, едната му ръка покриваше сърцето й, а другата бе обгърнала сърцевината й. Тя забрави как да мисли. Той беше огромен, тъмен и определено опасен. Неоспоримата му сила си личеше ясно в здравите му мускули, тънката пътечка от косъмчета по тях, както и по челюстта му и фокусирания му поглед. Твърдите черти на лицето му бяха леко зачервени и някак по-остри, придавайки му хищнически вид, който бе вкоренен в самата му природа.

И той желаеше нея.

Тя бе жена, която винаги се е водила от ума си, но сега тялото й говореше много по-силно. По дяволите, то направо крещеше. Пристъпи напред, протегна двете си ръце и ги преплете в гъстата му коса. Дърпайки главата му към себе си, плени устните му с женска настойчивост.

Той простена, когато тя задълбочи целувката, този път искайки от него всичко, което може да й даде. Беше най-невероятният мъж, който би могла да си представи.

И желаеше нея.

Вече не можеше да вземе това обратно. Огромни ръце се плъзнаха около тялото й, обхванаха дупето й и я вдигнаха нагоре. Тя не прекъсна целувката, когато бедрата й се разтвориха, за да обгърнат кръста му, притискайки се към твърдостта му. Тогава, захапвайки леко долната му устна, тя облегна глава назад към стената и простена:

— Сега. Сега, Талън!

Той се подчини. С един мощен тласък проникна в нея. Тя извика срещу изопнатия му врат. И двамата спряха да се движат за секунда, за да си поемат дъх. Едната му ръка обгърна мокрите къдрици коса, за да издърпа главата й настрани, докато другата я държеше здраво пред него.

В очите му проблясваха зелени искри, докато невероятният му поглед плени нейния. Ах, зеленото отново бе надвило златистото. Палава усмивка премина през лицето му и той започна да се движи. След това забърза темпото. А след това и още по-бързо, карайки Кара да види звезди посред бял ден.

 

 

— А си мислех, че този път ще го направим по-бавно и по-нежно, половинке — каза той, измивайки пяната от косата й за втори път.

Тя се изкикоти.

— Може би следващия път, Талън.

— Може би. — Макар че се съмняваше. Той обърна лицето й към себе си, за да я целуне нежно по устните. — Обичам тялото ти.

Тя се усмихна срещу устните му и бе напълно изумена, когато той се дръпна назад и продължи.

— Но ще изискам от теб да ми отдадеш сърцето си, Кара.

Тя не знаеше какво да отговори, когато той взе дебела бяла кърпа и започна да подсушава косата й. Излязоха от банята и намериха чисти дрехи, оставени върху масивното легло с кралски размери. Кара облече дънки и синя блуза с дълъг ръкав, докато Талън се разхождаше в обширната стая за гости. Помещението бе декорирано с шкафове от явор, маслени картини, изобразяващи дивата природа, а големи врати водеха към приветлива тераса. Хенри, растението, сега стоеше на масичката в близост до гардероба. Навън отново бе започнало да вали.

— Е, от колко време познаваш Джордан? — Тя направи всичко по силите си да среше донякъде косата си с пръсти.

Талън сви големите си рамене.

— От няколкостотин години.

Кара спря шокирана.

— Наистина ли?

— Да. Кланът им е наш съюзник откакто се помня.

— И те могат да приемат формата на планински лъв… на пума? — Почти бе прекалено много за приемане.

— Да, всеки шейпшифтър има определена животинска форма и тази на Джордан е планински лъв. Някои са западни пуми.

— Определена форма? — Колко ли страхотно би било да се променяш във формата на диво животно… да си свободен, дори и за кратко? Тя изстиска водата от косата си.

— Да. Шейпшифтърите са от семейство котки, от семейство кучета или мулти. — Талън отметна собствената си гъста мокра коса от лицето си с две ръце.

— Какво значи мулти?

Той опъна врата си първо на едната, а после на другата страна.

— Мултитата обикновено могат да приемат каквато форма пожелаят, с изключение на животно от семейството на котките или от семейството на кучетата.

Забележително. Генетичните изменения на мултитата ще държат сестра й Ема заета за десетилетия напред.

— Джордан е водачът на пумите, така ли?

— Определено. — Той потърка брадичката си. — Джордан стана лидер на прайда по същото време, когато Дейдж стана крал.

— Наистина ли?

— Да. — Погледът на Талън потъмня и зеленото отново превзе златистото. — Бяхме във война с Кърджаните и съюзниците им почти два века, преди да бъдат направени опити за обявяване на примирие. Всички лидери се помъчиха да присъстват, но се оказа капан.

— Кърджаните имат съюзници? — попита Кара и сърцето й започна да бие по-бързо, виждайки как Талън стисва челюстта си.

— Да. Кърджаните, шифтърите, които се преобразяват в леопарди, тъмните шамани и още няколко. Всички мислехме, че предложението за мир е истинско, тъй като бяхме преживели тежки загуби. — Той си пое дълбоко дъх. — Кърджаните удариха лидерите ни и убиха родителите ми. Както и тези на Джордан.

Стомахът на Кара се сви сякаш някой я бе ударил.

— Много съжалявам, Талън. Колко голям беше тогава?

Той сви рамене.

— На двадесет. Дейдж беше на двадесет и пет. Кейн на осемнадесет, Конн на шестнадесет, а Джейс едва на петнадесет.

— Дейдж е станал крал на двадесет и пет? И е успял да сключи примирие? — Уау, немислимо.

Поклащайки глава, Талън се фокусира някъде в миналото.

— Той стана крал и започнахме война, създавайки толкова кърваво бойно поле, каквото светът никога не е виждал. — Мускул трепна на челюстта му и той изпъна гръбнак. — Докато кръвта и смъртта не завладяха живота и изпълниха въздуха.

Осезаема болка прониза безсмъртния мъж, държащ ръката й, и Кара започна да търси начин да го утеши. Тя се доближи до него.

— И какво стана?

— Тогава Дейдж изкова примирието. — Талън най-после проговори. — Беше или това, или края на живота на планетата.

Кара прокара пръсти по твърдото му лице.

— Какви бяха родителите ти?

Устните на Талън леко се извиха нагоре и светлина озари очите му.

— Майка ми беше ирландка, много темпераментна. Черна коса, сини очи и управляваше света.

— А баща ти? — Дали предишният крал е бил добър мъж? Дали Талън е бил достатъчно голям щастливец да получи любов от баща си, вместо болка?

— Воин и дипломат. Той беше голям мъж и се смееше силно. — Лека усмивка се появи за миг на лицето му. — Той боготвореше въздуха, който дишаше майка ми.

Ах! Щастливка.

— Значи с Джордан сте минали заедно през война и мир?

Талън кимна рязко.

— И Кейти е половинката му?

Талън се ухили и белите зъби блеснаха върху златистата му кожа.

— О, да! Но все още никой от тях няма представа за това.

Кара се усмихна в отговор.

— Очевидно е, нали?

Погледът му стана по-нежен.

— Винаги е очевидно. — Той дръпна внимателно ръката й, слагайки я да седне до него на голямото легло. — Затвори очи.

— Защо? — попита тя, макар че изпълни нареждането му, а маркерът на дланта му се затопли срещу нейната.

— Искам да ми кажеш къде в къщата се намират Джордан и Кейти в момента.

Очите на Кара се отвориха рязко и в тях просветна тревога, опитвайки се да измъкне ръката си от неговата и да стане на крака.

— Не мога да го направя.

— Разбира се, че можеш — продължи той, стягайки хватката си около ръката й. Тя отново опита да се измъкне от него, докато той я държеше на леглото.

— Лесно е. — Гласът му бе тих и успокояващ. — Просто ги открий по емоциите им. Знам, че можеш да ги почувстваш.

— Знаеш ли? — попита тя объркана.

— Да. Ние сме обвързани, Кара. Мога да почувствам това, което чувстваш и ти. А сега уменията ти трябва да са станали по-силни.

— Не! — челюстта й се стегна, когато тя се обърна встрани от него. Една силна ръка хвана брадичката й, обръщайки лицето й към него, а златистите му очи бяха нежни и загрижени.

— Защо не?

— Не е естествено — прошепна, а очите й се изпълниха със сълзи.

Погледът му стана твърд.

— Кой те е наранил, Кара?

— Никой. — Тя затвори очи сякаш да се скрие от въпроса му. — Моля те, Талън…