Ребека Занети
Обречен (15)

Глава 15

По-късно същата нощ Кара направи гримаса, лежейки срещу силното тяло на Талън, и отхвърли тежката завивка.

— Излъчваш доста топлина — промърмори тя.

Тялото й бе напълно втечнено след няколко часа, през които съпругът й й показваше точно колко е способен да вдигне градусите.

В отговор на това той я притисна по-силно в прегръдките си и замислено опря брадичка на челото й.

— Кара, време е да спреш да бягаш.

— Да бягам? От какво? — Тя се прозя, сгушвайки се в него.

— От себе си.

Тя замръзна и сърцето й заби по-силно.

— Не знам какво имаш предвид.

— Напротив, знаеш.

— Изтощена съм, Талън — заяви тя, затваряйки очи.

— Добре. Времето между будното състояние и чистия сън е най-доброто, за да достигнеш ума си. Сега ми кажи какво чувствам.

— Задоволство — предположи Кара.

— Не са ти нужни специални умения, за да разбереш това, половинке — засмя се той срещу косата й. — Сега ми кажи какво чувства Кейти.

— Дори не знам къде е тя, Талън. — Кара се опита да контролира забързаното си дишане.

— Напротив, знаеш. Кажи ми къде е.

— Не! — Тя започна да диша накъсано и се помъчи да се отдръпне от тялото му. Той я задържа на място с лекота.

— Защо си на път да се паникьосаш? — Талън не направи нищо да прикрие твърдостта, скрита под загрижеността му.

— Не знам.

— Не ме лъжи, половинке! — Гласът му бе твърд като скала.

— Не те лъжа. — Тя издиша и започна да се бори срещу ръцете му. Леко, почти без усилия, той се извъртя, притискайки я под себе си върху матрака. Тежестта му я притисна неподвижно, а погледът му се насочи директно към нейния. Прикова ръцете й до главата й, а маркерът бе грапав срещу кожата й. Макар и на ръба, лека тръпка на желание премина през нея.

— Кажи ми какво изпитва Кейти! — каза той, изричайки внимателно всяка дума.

— Тя вероятно спи, Талън — раздразнено заяви Кара. Страстта й избледня.

— И двамата знаем, че не спи — възрази й той.

— Как? — не се стърпя да попита Кара.

— Защото тези от нас, които не потискаме природните си способности, можем да почувстваме раздразнението й и нуждата да удари нещо.

— Мъжете обикновени ни докарват до това състояние — каза Кара недоволно. Тя се притисна нагоре към солидното тяло над себе си и прикри доволната си усмивка, когато той се стегна. Тя го направи отново. Той присви очи към нейните и зеленото започна да измества златистото.

— Не ме разсейвай, половинке!

В отговор Кара се изви отново. Тя захапа ключицата му, преди да обвие с крака мускулестите му бедра.

— Какво имаш предвид… половинке? — Дъхът й се забърза по коренно различна причина, когато тъмна руменина обагри изсеченото му лице.

Погледът му се насочи към устата й. Тя прокара влажния си език по долната си устна.

— Не знаеш какво ме караш да направя, Кара.

— Не знам ли? — предизвика го тя, стягайки бедрата си около него, а сините й очи се изпълниха с предизвикателство.

Стон завибрира ниско в корема му, карайки да потече лава по вените й. Горещината му проникна в порите й, докато краката й го обгърнаха. С палава усмивка, той хвана и двете й ръце в своята и ги изпъна назад зад главата й. Беше в капан, беззащитна. Той я придърпа нагоре и гърдите й се притиснаха към твърдия му гръден кош. Другата му ръка се плъзна под нея, обхвана дупето й и я повдигна от матрака.

— Талън? — попита тя несигурно.

Той не й отговори, а потъна в нея с един мощен тласък. Въпреки че беше повече от готова, действията му я стреснаха и Кара извика. Той я изпълни повече, отколкото бе мислела, че е възможно. И тя изгуби способността си да разсъждава. Устата му се сведе, за да обгърне твърдите й зърна. Движеше се бавно в тялото й, докато устните му се обвиха около едното розово зърно и устата му го засмука. Силно.

Кара простена срещу него, докато той се наслаждаваше първо на едната, а после и на другата й гърда, продължавайки да се плъзга в тялото й. Устата му продължи нагоре по шията й, за да целуне очите, бузите и най-после устните й. Тялото й гореше и тя искаше повече.

— Мога да се изгубя в уханието ти, в страстта ти. — Дъхът на Талън помилва шията й. — В историята на целия свят няма по-сладък вкус от този на кожата ти, изгаряща от страст. За мен. — Той простена ниско и гърлено, изтегляйки се от тялото й, преди да се тласне отново напред. — Искам те цялата, половинке. И ще те получа.

Умът й се завъртя при думите му. В тях имаше частица заплаха, но точно сега не можеше да се фокусира. За секунди, за минути, Талън се движеше в нея… около нея. Нежна целувка, леко дразнене на зърното й, преди да засили тласъците си, докато тя не стигна близо, толкова близо… и тогава той забави отново. Проклятие.

Кара изгуби представа за времето и колко дълго бе той в нея, продължавайки нашествието си. Движенията му бяха прекалено бавни, прекалено контролирани.

Най-после умът й се превърна в каша, тялото й трепереше като откъсната струна на китара. Кара издаде раздразнена въздишка и стисна силно с крака бедрата му.

— Движи се по-бързо! — Не разпозна собствения си глас и този нисък, отчаян тон.

— Не! — Той продължи да налага бавния си ритъм, почти подлудявайки я. Устните му взеха нейните в брутална целувка, която изстреля кръвта през вените й като електричество. Тогава съпругът й забърза движенията си, тласкайки се силно в нея. Точно когато мускулите й се стегнаха на крачка от оргазъма, той отново забави темпото.

— Талън — простена тя името му, стягайки бедрата си около него със сила, която изненада и двама им.

— Какво? — засмя се той срещу меката кожа зад ухото й.

— Престани да ме измъчваш.

Той вдигна глава и на лицето му се изписа самодоволна мъжка усмивка, виждайки подпухналите й устни, замаяното й изражение и поруменялата кожа.

— Няма да получиш това, което искаш, докато не ми дадеш онова, което искам аз, половинке.

— Как… во? — заекна тя объркана, движейки се срещу него. — Какво искаш? — Исусе! На този етап би му дала всичко, което поиска.

— Отвори се за мен, Кара.

— Талън. Аз съм толкова отворена за теб, колкото е възможно да се отвори едно момиче — простена тя и започна да дърпа ръцете си от неговата.

Той се засмя задавено срещу устните й.

— Не това имах предвид. Ще започнем бавно. Забрави за всички други хора и просто се концентрирай върху мен.

— Концентрирана съм — изсъска тя раздразнено.

Той захапа долната устна, преди да оближе малката рана с език.

— Имам предвид… почувствай това, което чувствам аз.

— Чувствам го, по дяволите.

Той поклати глава над нея и само няколко капки под на челото му показваха какъв контрол му коства това, което правеше в момента.

— Не, не го чувстваш. Единственото, което усещаш, е онова под собствената ти кожа. Няма да ти дам това, което искаш, докато не почувстваш какво се крие под моята. — Той се наведе напред, наказвайки я с дълбока целувка. — Обещавам ти, ще ти хареса.

— Не мога — простена тя раздразнено, извивайки се под него.

Талън застина, тялото му притискаше нейното, докато очите му я държаха в плен.

— Можеш. И ще го направиш.

Кара страдаше. По дяволите, болеше я. Нуждата от освобождение раздираше тялото й с животинска настойчивост и ставаше все по-остра, по-силна от всяка тревога, която би могла да изпита. В момента нищо на света нямаше по-голямо значение от това да даде на тялото си експлодиращото освобождение, за което така отчаяно копнееше. Трепвайки, тя се предаде. Отвори ума си и потърси връзката, която вече имаше с него. Сила и мощ се вляха мигновено в нея. Заедно с яростно желание и нужда. Той най-после започна да се движи. Започна да се забива в нея, щом я усети под кожата си.

Очите на Кара се отвориха широко, невиждащи, когато тялото й започна да се рее. Докато усещанията между двама им се засилваха, тя вече не можеше да каже кои чувства, кои импулси са нейните. Никога не си бе представяла огъня, вилнеещ вътре в него. Заслепяващата нужда да вземе, да завладее. Първичната, примитивна нужда, която го караше да отстоява доминантността си… да маркира самата си душа върху нея. Вътре в нея. Досега е била в блажено неведение за невероятната сила, която бе необходима за въздържанието му.

Когато го прие, контролът му се пръсна на парченца. Зъбите му потънаха в шията й, докато той се тласкаше все по-бързо вътре в нея. Вкусът на сладка, ароматна кръв изпълни сетивата й, докато той пиеше. Усети вкуса на собствената си кръв. Почувства силата и светлината, които го изпълваха, докато притискаше устни към шията й. И сякаш той позволи да го изпълнят. Сякаш тя го изпълваше.

Със свиреп вик той изви бедрата си и я изпрати някъде, където никога не бе достигала. Някъде, където само би могла да си представи. Тя експлодира на милион парченца, без да я потиска нуждата да се защити, без нуждата да остане привързана към малкия си свят. Там беше само той. Талън я последва с дрезгав вик.

И точно когато видя тъмнината, сънят я приласка в меките си обятия.

Комфортът от дълбокия сън беше неин за много кратко. Умът й, а може би и душата, нямаше да я оставят толкова лесно на мира. Тя бе променила нещо. Най-после бе приела част от себе си и съвестта й трябваше да плати нужната цена. Като комарджия, плащащ на брокера си. Облекчението можеше да бъде намерено само след разплатата.

Сънят започна замъглено като южен летен ден. Тя вървеше облечена в красива синя рокля на цветя, а малката й тъмнокожа Барби висеше от ръчичката й, когато износената мрежа за комари се затвори след нея. Оранжеви цветя парфюмираха въздуха.

— Всичко е наред, мамо. Не се разстройвай — каза тихо тя на майка си, слизайки по стъпалата.

— Не съм разстроена. — Майка й погледна към нея с насинени сини очи и бръчка на тревога между очите й.

— Разстроена си. Мога да го почувствам — каза тя. Беше сигурна.

Не го бе видяла да седи отстрани на къщата. Иначе не би проговорила. Неочакваният удар я изненада и тя проплака, падайки на твърдата земя.

— Дяволът е влязъл в теб, както е влязъл и в сестра ти — изкрещя баща й, а червендалестите му бузи се издуха върху кръглото му лице. — Ако мога с бой да изкарам Сатаната от нея, то мога да го изкарам и от теб. — Голямата му сянка се разпростря на слънцето, докато той се приближаваше към нея.

Проплаквайки от страх, тя се събуди, откривайки, че е притисната до твърд гръден кош. Горещина и аромат на борови иглички полепнаха по кожата й, стопляйки мускулите, костите, сърцето и душата й.

— Съжалявам — промърмори Талън срещу челото й, тъй като бе преминал през съня й заедно с нея. — Пусни всичко, мила.

Тя поклати глава, докато сълзите започнаха да се стичат по лицето й. Той я държеше притисната до себе си, шепнейки й утешителни думи на езици, които тя никога не бе чувала. Но ги почувства до самите си кости. Най-после, когато приключи, той отмести косата от челото й.

— Бих го убил, ако вече не беше мъртъв. — Нежността в гласа на Талън не успя да прикрие гнева, вибриращ в тялото му.

Тя се притисна към топлината му. Към чувството за безопасност.

— Не съжалявах, когато баща ми умря. Но винаги съм искала мама да бе оживяла. Щастлива и в безопасност, вместо да умре заедно с него.

— Знам, скъпа. — Той нагласи завивките около тялото й. — Заспивай, Кара. Вече мога да те защитавам и в сънищата ти. Довери ми се.

И макар да беше невероятно, тя го направи. И за пръв път спа спокойно.