Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Седемте кралства (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Graceling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Кристин Кашор. Даровита

Американска. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2013

ISBN: 978-954-357-246-5

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

На сутринта облякоха обичайните си дрехи. Гидън — пътен костюм, какъвто подобава на мидлънски лорд, а Ол — капитанската си униформа. Катса надяна синя туника, поръбена с оранжева коприна — цветовете на двореца на Ранда — и панталони в тон. Ранда позволяваше да изпълнява поръченията му в такова одеяние, защото Катса съсипваше роклите, като яздеше. Кралят не искаше даровитата му убийца да въздава наказания в скъсани и окаляни поли. Не изглеждаше достолепно.

Бяха изпратени да посетят естилски граничен лорд, пожелал да купи дървен материал от южните гори на Мидлънс. Платил договорената цена, но изсякъл повече дървета, отколкото предвиждало споразумението. Ранда искаше да му платят за допълнителния дървен материал и лордът да бъде наказан, задето е променил сделката без разрешение.

— Предупреждавам ви и двамата — каза Ол, когато раздигнаха лагера. — Този лорд има дъщеря с Дарба да чете мисли.

— Защо ни предупреждаваш? — попита Катса. — Нали тя е в Двора на Тигпен?

— Крал Тигпен я върнал у дома при баща й.

Катса дръпна рязко ремъците, пристягащи торбата й към седлото.

— Да събориш коня ли се опитваш, Катса? — попита Гидън. — Или да разкъсаш торбата?

Катса се намръщи.

— Никой не ме уведоми, че ще се срещнем с четец на мисли.

— Сега те уведомявам, милейди — рече Ол. — А и няма нищо обезпокоително. Тя е дете. Повечето й прозрения са безсмислици.

— Какво й има?

— Има й това, че бръщолеви безполезни, несвързани безсмислици. Раздрънква всичко, което вижда. Не се владее. Изнервяла Тигпен и той я изпратил у дома. Наредил на баща й да я върне в Двора, когато стане полезна.

В Естил, както и в повечето други кралства, Даровитите се предаваха по закон на краля. Децата, чиито очи се обагряха в различни цветове след седмици, месеци, а рядко и години след раждането, се изпращаха в Кралския двор, където ги отглеждаха дворцовите дойки. Ако Дарбата се окажеше полезна за краля, детето оставаше да му служи. Ако ли не, връщаха детето у дома. С извинение, разбира се, защото беше трудно за семействата да намерят приложение на Даровитите. Особено на тези с безполезни Дарби — катерене по дървета например или задържане на дъха за невъзможно дълго време, или говорене наопаки. Децата поминуваха добре в селски семейства, където работеха на полето, далеч от любопитни погледи. Но ако кралят върнеше даровито дете в семейство на гостилничар или на бакалин в град с повече от една гостилница или бакалница, клиентелата задължително секваше. Нямаше значение каква е Дарбата на детето. Хората отбягваха мястото, където живее човек с две различни очи.

— Тигпен е глупак да върне четец на мисли — заяви Гидън, — само защото още не е полезен. Те са твърде опасни. Ами ако попадне под чуждо влияние?

Гидън имаше право, разбира се. Каквито и да бяха четците на мисли, те почти винаги се оказваха ценни оръжия за краля. Катса обаче не разбираше защо ги ценят. Главният готвач на Ранда беше роден с Дарба, както и конярят му, и винарят му и един от дворцовите му танцьори. Имаше жонгльор — жонглираше с колкото предмета поиска и никога не ги изпускаше. Имаше и няколко войници — не като Катса — с Дарба да се сражават със саби. Имаше мъж, който предсказваше каква ще бъде следващата реколта. Една жена пък боравеше блестящо с числа — единствената жена в седемте кралства, която работеше в кралската хазна.

А един мъж долавяше настроението на хората само като ги докосне. От Даровитите в Двора на Ранда само той отблъскваше Катса. Единственият в замъка, освен самия Ранда, когото Катса се стараеше да отбягва.

— Тигпен е склонен да проявява глупост, милорд — обясни Ол.

— Що за четец на мисли е момичето? — попита Катса.

— Не са сигурни, милейди. Дарбата й не е развита. А и знаеш какви са четците на мисли, Дарбата им е неопределена и променлива. Отшумява, преди да достигне разцвета си. Но тази вероятно долавя желания. Разбира какво искат другите.

— Значи ще усети, че ще я приспя, ако дръзне да ме погледне.

Катса изрече думите, притиснала устни към гривата на коня. Не бяха предназначени за ушите на спътниците й. Не искаше да я вземат на подбив.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам за този лорд? — попита тя по-високо, стъпвайки в стремето. — Има сто телохранители с Дарба да се сражават? Или го пази обучена мечка? Да сте забравили да споменете още нещо?

— Язвителността не е необходима, милейди — отвърна Ол.

— Тази сутрин си по-сговорчива от всякога, Катса — додаде Гидън.

Тя пришпори коня си. Не искаше да вижда ухиленото лице на Гидън.

 

 

Имението на лорда се намираше зад сиви каменни стени на върха на възвишение, покрито с разлюлени треви. Портата им отвори мъж, пое конете им и съобщи, че господарят закусва. Без да чакат покана, Катса, Гидън и Ол влязоха в просторното преддверие.

Телохранителят на лорда им препречи пътя към трапезарията. После видя Катса. Прочисти гърло и отвори двукрилата врата.

— Пратеници от Двора на крал Ранда, милорд — обяви, шмугна се зад тях и изчезна, без да дочака отговора на господаря си.

Лордът седеше пред обилна закуска от свинско, яйца, хляб, плодове и сирене. До лакътя му стоеше прислужник. И двамата вдигнаха очи, и двамата замръзнаха. Лъжицата падна от ръката на лорда и изтрополи върху масата.

— Добро утро, милорд — поздрави Гидън. — Простете, че прекъсваме закуската ви. Знаете ли защо сме тук?

Лордът проговори с неимоверно усилие.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна, стискайки се за гърлото.

— Нима? Лейди Катса ще ви помогне да се досетите — осведоми го Гидън. — Милейди?

Катса пристъпи напред.

— Добре, де, добре…

Лордът стана. Краката му блъснаха масата и една чаша се прекатури. Висок и широкоплещест, по-едър дори от Гидън и Ол, сега изглеждаше тромав, с разтреперани ръце, а очите му блуждаеха из стаята, но отбягваха Катса. Върху брадата беше полепнало парче от яйце. Толкова глупав, толкова грамаден мъж, толкова уплашен. Катса го наблюдаваше безизразно, за да не разберат другите колко й е неприятно да прави това.

— О, спомнихте си значи! — възкликна Гидън. — Нали? Стана ви ясно защо сме дошли?

— Дължа ви пари — отвърна лордът. — Дошли сте да си приберете дължимото.

— Браво! — Гидън говореше като на дете. — И защо ни дължите пари? За колко акра гора беше споразумението? Припомнете ми, капитане.

— Двайсет акра, милорд — осведоми го услужливо Ол.

— А колко акра е изсякъл лордът, капитане?

— Двайсет и три акра, милорд.

— Двайсет и три акра! — удиви се Гидън. — Сериозна разлика, нали?

— Ужасна грешка! — Лордът се опита да се усмихна, но лицето му се сгърчи в болезнена гримаса. — Не преценихме, че ще ни е нужен повече дървен материал. Ще ви платя незабавно, разбира се. Само кажете колко.

— Причинихте сериозно неудобство на крал Ранда — осведоми го Гидън. — Унищожихте три акра от гората му. Горите на краля не са неизчерпаеми.

— Разбира се, разбира се. Ужасна грешка…

— Наложи се да бием път, за да уредим въпроса — продължи Гидън. — Отсъствието ни затруднява краля.

— Разбира се — повтори лордът. — Разбира се.

— Ако удвоите първоначалната сума, ще обезщетите краля за причинените неудобства.

Лордът облиза устни.

— Да удвоя заплащането… Да… Звучи разумно.

Гидън се усмихна.

— Добре. Прислужникът ви ще ни заведе ли в съкровищницата?

— Да, да, веднага. — Лордът махна на прислужника. — Бързо, човече! Бързо!

— Лейди Катса — каза Гидън, когато с Ол тръгнаха към вратата, — защо не останете тук? Да правите компания на негово сиятелство?

Прислужникът изведе Гидън и Ол от стаята. Тежките врати се затвориха зад тях. Катса и лордът останаха сами.

Тя впи очи в него. Лордът дишаше накъсано, лицето му бе пребледняло. Не я поглеждаше. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне.

— Седни — обади се Катса.

Той се строполи върху стола с тихо стенание.

— Погледни ме — нареди тя.

Очите му се стрелнаха към лицето й и после се плъзнаха към ръцете й. Жертвите на Ранда винаги гледаха ръцете й и отбягваха лицето й. Не смееха да срещнат погледа й. И очакваха да ги удари.

Катса въздъхна.

Той отвори уста да проговори, но успя само да изграчи.

— Не те чувам — каза Катса.

Той прочисти гърло.

— Имам семейство. Трябва да се грижа за децата си. Прави каквото искаш, но те умолявам да не ме убиваш.

— Заради семейството ти ли?

Една сълза се стече към брадата му.

— И заради мен. Не искам да умирам.

Не искаше да умира, разбира се, за три акра гора.

— Не убивам хора, откраднали три акра дървета от краля — увери го тя. — И заплатили прескъпо в злато. Такова престъпление се наказва със счупена ръка или отрязан пръст.

Тя пристъпи към него и измъкна камата си от канията. Той задиша тежко, вперил очи в яйцата и плодовете в чинията му. Катса се запита дали ще повърне, или ще се разхлипа. Той обаче само побутна чинията на една страна. После избута преобърнатата чаша и сребърните прибори. Разпери пръсти върху масата. Наведе глава и зачака.

Налегна я умора. Беше по-лесно да спазва заповедите на Ранда, когато плачеха или молеха за пощада, когато не запазваха и капчица достойнство. А и Ранда не бе загрижен за горите си; интересуваха го само парите и властта. В гората винаги никнат дървета. А пръстите не порастват отново.

Тя прибра камата в ножницата. Реши да му счупи ръката, крака или ключицата — болезнено счупване. Ала ръцете й тежаха като желязо, а краката й отказваха да се раздвижат.

Лордът пое дълбоко дъх, но не помръдна и не продума. Беше лъжец, крадец и глупак.

Ала някак си й беше все едно.

— Смел си — въздъхна тя шумно, — макар отначало да не изглеждаше така.

Скочи към масата и го удари по слепоочието както бе направила със стражите на Мургон. Той се сгърчи и падна от стола.

Тя излезе от стаята и зачака Гидън и Ол да се върнат с парите в просторното му каменно преддверие.

Лордът щеше да се събуди с главоболие, но нищо повече. Разбереше ли Ранда какво е направила, щеше да се разяри.

Ала навярно Ранда нямаше да узнае; а и нищо не й пречеше да обвини лорда в лъжа, за да не бере срам.

В такъв случай Ранда щеше да изиска за в бъдеще да му носи доказателства. Сбирка от сбръчкани пръсти от крака и ръце. Как ли щеше да се отрази това на репутацията й?

Все едно. Днес нямаше сили да измъчва човек, който не го заслужава.

Дребна фигурка дотича в преддверието. Катса разбра коя е, преди да види очите й — едното жълто като тиквите, които растяха на север, а другото кафяво като кал. Не би се посвенила да нарани това момиче, само и само да опази мислите си от него.

Катса го погледна заплашително в очите. Момичето ахна и заотстъпва заднишком назад; после се обърна и побягна.