Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (17)

14.

— Съдът призовава мистър Хари Клифтън.

Ема стисна силно ръката на Хари. Той стана от мястото си, спокойно отиде на свидетелската банка и след като положи клетва, съдията се наведе напред и каза:

— Мистър Клифтън, ще ви задам няколко въпроса. След като приключа, ако адвокатите искат да изяснят някои подробности, ще им бъде дадена тази възможност. Мога ли да потвърдя за протокола, че вие сте съпругът на Ема Клифтън и зет на мис Грейс Барингтън, които са ответници по случая?

— Точно така, сър, както съм зет и на сър Джайлс Барингтън, който е моят най-стар и най-близък приятел.

— Можете ли да кажете на съда какви бяха отношенията ви с лейди Барингтън?

— Бях на дванайсет, когато я срещнах за първи път на чаено парти по случай рождения ден на Джайлс, така че я познавах близо двайсет години.

— Това не е отговор на въпроса ми — притисна го съдията.

— Смятах Елизабет за скъп и близък приятел и скърбя за ненавременната й смърт не по-малко от всеки друг в тази зала. Тя беше наистина забележителна жена и ако беше родена едно поколение по-късно, бордът на „Барингтън Шипинг“ нямаше да търси нов председател извън фамилията след смъртта на съпруга й.

— Благодаря. А сега бих искал да ви попитам за този плик — каза съдията и вдигна плика, за да го видят всички, — и как той се озова у вас.

— Повечето вечери отивах да видя Елизабет в болницата. Оказа се, че последното ми посещение е било в последната нощ от живота й.

— Сами ли бяхте?

— Да, сър. Дъщеря й Грейс току-що си беше тръгнала.

— Моля, разкажете на съда какво се случи.

— Елизабет ми каза, че по-рано е била посетена от адвоката си мистър Сидънс и че е подписала ново завещание.

— Говорим за четвъртък вечерта, двайсет и шести юли, нали?

— Да, сър, само няколко часа преди Елизабет да почине.

— Бихте ли казали на съда какво друго се случи по време на посещението ви?

— Тя ме изненада, когато извади запечатан плик изпод възглавницата си и ми го даде да го пазя.

— Обясни ли защо ви го дава?

— Каза само, че ако Джайлс оспори новото й завещание, трябва да връча писмото на съдията, който разглежда случая.

— Даде ли някакви други заръки?

— Каза да не отварям писмото и да не споменавам на Джайлс и на съпругата ми за съществуването му.

— А ако сър Джайлс не беше оспорил завещанието?

— В такъв случай трябваше да го унищожа, пак, без да разкривам, че е съществувало.

— Значи нямате представа какво има в плика, така ли, мистър Клифтън? — каза съдията и отново вдигна писмото.

— Абсолютно никаква.

— И от нас се очаква да ви повярваме? — обади се Вирджиния достатъчно високо, за да я чуят всички.

— Става все по-любопитно и по-любопитно — каза съдията, без да обръща внимание на прекъсването. — Нямам повече въпроси към вас, мистър Клифтън. Мистър Тод?

— Благодаря, милорд — каза мистър Тод, докато ставаше от мястото си. — Мистър Клифтън, казахте на Негова Чест, че лейди Барингтън ви е съобщила, че е направила завещание. Тя обясни ли ви каква е била причината да го направи?

— За мен няма никакво съмнение, че Елизабет обичаше сина си, но ми каза, че се страхува, че ако той се ожени за онази ужасна жена лейди Вирджиния…

— Милорд — веднага скочи сър Кътбърт. — Това са думи на човек, който не присъства в залата, и като такива са недопустими.

— Съгласен съм. Показанията ще бъдат заличени от протокола.

— Но, милорд — намеси се мистър Тод, — фактът, че лейди Барингтън е завещала сиамската си котка Клеопатра на лейди Вирджиния, предполага…

— Разбрах ви, мистър Тод — каза съдията. — Сър Кътбърт, имате ли въпроси към свидетеля?

— Само един, милорд. — Сър Кътбърт погледна Хари в очите. — Вие фигурирахте ли сред бенефициентите от по-ранното завещание?

— Не, сър.

— Нямам повече въпроси към мистър Клифтън, милорд. Но ще помоля да призова още един свидетел, преди съдът да реши дали да отвори писмото.

— Кого имате предвид, сър Кътбърт? — попита съдията.

— Човекът, който може да изгуби най-много, ако отсъдите срещу него, а именно — сър Джайлс Барингтън.

— Нямам възражения, стига мистър Тод да е съгласен.

— Нямам нищо против — каза Тод, който много добре си даваше сметка, че няма да постигне нищо, ако възрази.

Джайлс бавно отиде до свидетелската банка и изрече клетвата си, сякаш говореше пред Камарата на общините. Сър Кътбърт го поздрави с топла усмивка.

— За протокола, бихте ли казали името си и къде работите?

— Сър Джайлс Барингтън, депутат от Бристолското пристанище.

— Кога видяхте майка си за последно? — попита сър Кътбърт.

Съдията се усмихна.

— Посетих я сутринта в деня на смъртта й.

— Тя спомена ли факта, че току-що е променила завещанието си?

— Не.

— Значи когато сте си тръгвали, сте били с впечатлението, че съществува само едно завещание? Онова, което сте обсъждали най-подробно с нея година по-рано?

— Честно казано, сър Кътбърт, завещанието на майка ми е последното нещо, за което бих мислил точно онази сутрин.

— Напълно ви разбирам. Трябва обаче да ви попитам в какво състояние беше майка ви през онзи ден?

— Беше много слаба. Не каза почти нищо през целия час, който прекарах при нея.

— Значи сигурно бихте се изненадали, че малко след като сте я оставили, тя е сложила подписа си под сложен документ от трийсет и шест страници.

— Сметнах го за неубедително — каза Джайлс. — И все още го смятам.

— Обичахте ли майка си, сър Джайлс?

— Обожавах я. Тя беше крайъгълният камък на фамилията. Иска ми се да беше все още с нас и да не се бе стигнало до това жалко положение.

— Благодаря, сър Джайлс. Моля да останете на мястото си, тъй като мистър Тод може да има въпроси към вас.

— Боя се, че май ще се наложи да рискувам — прошепна Тод на Сидънс, преди да стане и да се обърне към свидетеля. — Сър Джайлс, позволете като начало да ви попитам дали имате нещо против Негова Чест да отвори плика, адресиран до него?

— Разбира се, че има! — обади се Вирджиния.

— Нямам възражения писмото да бъде отворено — каза Джайлс, без да обръща внимание на жена си. — Ако е било написано в деня на смъртта на майка ми, то със сигурност ще покаже, че тя не е била в състояние да подпише толкова важен документ като завещание. А ако е било написано преди двайсет и шести юли, малко е вероятно да бъде от някакво значение.

— Това означава ли, че приемате показанията на мистър Клифтън за случилото се, след като сте видели майка си за последен път?

— Не, определено не означава — отново се обади Вирджиния.

— Мадам, занапред ще се въздържате от подобни прекъсвания — каза съдията и я изгледа свирепо. — Ако отново кажете нещо, без да се намирате на мястото на свидетеля, ще бъда принуден да ви изгоня от залата. Ясно ли се изразих?

Вирджиния кимна намръщено и съдия Камерон прие, че едва ли ще получи нещо повече в отговор точно от тази дама.

— Мистър Тод, можете да повторите въпроса си.

— Не е необходимо, милорд — каза Джайлс. — Щом Хари казва, че майка ми му е предала писмото онази вечер, значи се е случило точно това.

— Благодаря, сър Джайлс. Нямам повече въпроси.

Съдията каза на двамата адвокати да станат.

— След показанията на сър Джайлс смятам да отворя плика, ако няма възражения.

Адвокатите кимнаха — осъзнаваха, че ако възразят, с това само ще оставят основания за обжалване. Пък и двамата знаеха, че в страната няма да се намери съдия, който да не отхвърли всякакви възражения срещу отварянето на писмото.

Съдия Камерон вдигна плика така, че всички в залата да го виждат ясно. Разряза го, извади от него един-единствен лист и го сложи на бюрото пред себе си. Прочете го три пъти, преди да заговори.

— Мистър Сидънс.

Адвокатът на фамилия Барингтън нервно се надигна от мястото си.

— Можете ли да ми кажете датата и точното време на смъртта на лейди Барингтън?

Сидънс порови в документацията и откри онова, което му трябваше. Погледна съдията и каза:

— Според смъртния акт смъртта е настъпила в десет и двайсет и шест вечерта, в четвъртък, двайсет и шести юли хиляда деветстотин петдесет и първа година.

— Много ви благодаря, мистър Сидънс. А сега ще се оттегля в кабинета си, за да обмисля значението на това доказателство. Съдът се разпуска за половин час.

 

 

— Не ми приличаше на писмо — каза Ема, докато малката им група се събираше със сведени глави. — По-скоро приличаше на нещо напечатано. Мистър Сидънс, майка ми подписвала ли е нещо друго в онзи ден?

Сидънс поклати глава.

— Не и в мое присъствие. Някакви идеи, мистър Тод?

— Листът беше много тънък. Заприлича ми на изрезка от вестник, но от това разстояние не бих могъл да кажа със сигурност.

— Защо изобщо позволи на съдията да отваря писмото, Джайлс? — изсъска Вирджиния в другия край на залата.

— Предвид обстоятелствата, лейди Вирджиния, съпругът ви нямаше голям избор — каза сър Кътбърт. — Макар да смятам, че делото беше наше до тази намеса в последния момент.

— Какво ли прави съдията? — попита Ема, без да е в състояние да скрие колко е нервна.

Хари хвана ръката на съпругата си.

— Още малко, скъпа.

— Ако решението е срещу нас — попита Вирджиния, — можем ли да продължим да твърдим, че онова, което е в плика, не може да се използва като материал по делото?

— Не мога да отговоря на този въпрос, докато не ми се даде възможност да се запозная със съдържанието — каза сър Кътбърт. — Напълно е възможно писмото да доказва, че съпругът ви е бил прав с предположението, че майка му не е била в състояние да подписва важен юридически документ през последните часове от живота си. В такъв случай другата страна ще трябва да решава дали да обжалва, или не.

Двете групи още стояха със сведени глави и си шепнеха в ъглите подобно на боксьори, очакващи гонга на финалния рунд, когато вратата зад съдийския стол се отвори и реферът се появи отново.

Всички станаха и се поклониха, след което съдия Камерон зае мястото си на стола с висока облегалка и се загледа надолу към изпълнените с очакване лица.

— Запознах се със съдържанието на плика. — Никой не откъсваше поглед от него. — С изненада открих, че двамата с лейди Барингтън имаме едно и също хоби, макар да признавам, че тя е била много по-добра от мен, защото на двайсет и шести юли тя е попълнила кръстословицата на „Таймс“, като е оставила празна само една дума, което несъмнено е било направено, за да докаже правотата си. Причината да обявя почивката бе, че трябваше да посетя библиотеката, за да взема копие от „Таймс“ от следващия ден, петък, двайсет и седми юли — деня след смъртта на лейди Барингтън. Исках да проверя дали е допуснала грешки при попълването на кръстословицата, каквито нямаше, както и да потвърдя отговора на нерешената дума. След проверката у мен няма съмнение, че лейди Барингтън не само е била в състояние да подпише завещание, но и напълно е осъзнавала значението на съдържанието му. Ето защо съм готов да се произнеса по случая.

Сър Кътбърт побърза да скочи на крака.

— Милорд, любопитно ми е да разбера каква е липсващата дума, която ви е помогнала да вземете решението?

Съдия Камерон погледна кръстословицата.

— Дванайсет хоризонтално, шест и шест, „често срещани вредители, които обърквам, когато съм с ума си“.

Сър Кътбърт сведе глава и на лицето на Хари се появи усмивка.

— Ето защо по делото Барингтън срещу Клифтън и Барингтън отсъждам в полза на мисис Харолд Клифтън и мис Грейс Барингтън.

— Трябва да обжалваме — каза Вирджиния, докато сър Кътбърт и мистър Тод се покланяха ниско.

— Няма да обжалвам — заяви Джайлс. — Това мога да го кажа дори на латински.

 

 

— Беше жалък — каза Вирджиния, докато вървеше гневно към изхода.

— Но Хари е най-старият ми приятел — отвърна Джайлс, докато бързаше след нея.

— А аз съм твоя жена, ако случайно си забравил. — Вирджиния мина през въртящата се врата и забърза навън към улицата.

— Но какво друго бихме могли да постигнем предвид обстоятелствата? — попита той, след като успя да я настигне.

— Можеше да се биеш с нокти и зъби за онова, което ти се полага по право. Както обеща, че ще направиш — напомни му тя, докато махаше на едно такси.

— А не може ли съдията да е бил прав, когато каза, че майка ми е знаела много добре какво прави?

— Ако вярваш в това, Джайлс — каза Вирджиния рязко, — значи явно имаш същото лошо мнение за мен, каквото имаше и тя.

Джайлс остана без думи, докато таксито спираше до тях. Вирджиния отвори вратата, качи се и свали стъклото.

— Ще остана при майка си за няколко дни. Ако не си обжалвал, докато се върна, по-добре се обърни към адвокат, който е специалист по разводите.