Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (24)

21.

— Дънет, радвам се, че успяхте да се отзовете така бързо, особено в неделя следобед.

— За мен е удоволствие, господин председател. Знам, че ще се зарадвате да научите колко добре върви кампанията. Предварителните проучвания показват, че може би ще спечелим мястото с повече от хиляда гласа.

— Да се надяваме, че сте прав заради партията, Дънет, защото се боя, че моите новини не са толкова радостни. По-добре седнете.

Усмивката на лицето на кандидата се смени с объркано изражение.

— Какъв е проблемът, господин председател?

— Мисля, че знаете много добре какъв е проблемът.

Дънет задъвка долната си устна и впери поглед в председателя.

— Оказва се, че когато кандидатствахте за мястото и представихте на комитета автобиографията си, не сте били изцяло честен с нас. — Фишър беше виждал човек да пребледнява така само на бойното поле. — Спомняте си, че трябваше да отбележите каква е била ролята ви по време на войната. — Фишър извади автобиографията на Дънет от бюрото си и зачете на глас: — „Поради контузия при игра на ръгби нямах друг избор, освен да служа в Кралския медицински корпус.“

Дънет се отпусна в стола като марионетка с прерязани конци.

— Неотдавна открих, че това твърдение е в най-добрия случай подвеждащо, а в най-лошия лицемерно.

Дънет затвори очи.

— Истината е, че съзнателно сте отказали да служите в армията и сте прекарали шест месеца в затвора. Постъпили сте в Медицинския корпус едва след освобождаването ви.

— Но това беше преди повече от десет години — отчаяно рече Дънет. — Няма начин някой да научи.

— Иска ми се да беше така, Дънет, но за съжаление получихме писмо от човек, който е служил с вас в Паркхърст — каза Фишър и извади плик, в който имаше само сметка за газ. — Ако продължаваме с тази измама, това означава, че одобрявам лъжата ви. А ако истината излезе наяве по време на кампанията или, още по-лошо, след като влезете в Парламента, ще трябва да призная на колегите си, че съм знаел, и те ще имат всички основания да поискат оставката ми.

— Но аз все пак мога да спечеля изборите, ако ме подкрепите.

— Ако лейбъристите научат, Барингтън ще спечели с огромно мнозинство. Не забравяйте, че той не само е носител на Военния кръст, но и избяга от германски лагер за военнопленници.

Дънет наведе глава и се разплака.

— Стегнете се, Дънет, и се дръжте като джентълмен. Все още има начин да излезете от това положение.

Дънет вдигна глава и за момент на лицето му се изписа надежда. Фишър побутна към него бланка на комитета и махна капачката на писалката си.

— Защо не го направим заедно? Пишете.

— Скъпи господин председател — задиктува Фишър и Дънет с неохота започна да пише. — С огромно съжаление намирам за необходимо да подам оставката си като кандидат на Консервативната партия за предстоящите избори… — Фишър замълча за момент, после добави: — поради здравословни проблеми.

Дънет вдигна очи.

— Жена ви знае ли, че сте били противник на военната служба?

Дънет поклати глава.

— В такъв случай да го оставим така, става ли? — Фишър му се усмихна разбиращо и продължи: — Бих искал да споделя колко съжалявам, че причинявам такова неудобство на комитета в навечерието на изборите… — замълча отново и загледа как Дънет пише с трепереща ръка — и пожелавам късмет на щастливеца, който ще заеме моето място. Искрено ваш…

Изчака, докато Дънет се подпише, после взе листа, грижливо прочете написаното, сложи писмото в плик и го бутна по бюрото.

— Адресирайте го „До председателя, лично и поверително“.

Дънет се подчини, вече примирен със съдбата си.

— Ужасно съжалявам, Дънет — каза Фишър, докато завинтваше капачката на писалката си. — Наистина ви съчувствам. — Прибра плика в горното чекмедже на бюрото и го заключи. — Горе главата, друже. — Стана и хвана Дънет за лакътя. — Сигурен съм, че разбирате, че винаги съм имал най-добри намерения — добави, докато бавно го подбутваше към вратата. — Може би ще е разумно да напуснете избирателния район колкото се може по-бързо. Не искаме някой любопитен журналист да надуши всичко това, нали така?

Дънет го погледна с ужас.

— И преди да си ме попитал, Грег, можеш напълно да разчиташ на моята дискретност.

— Благодаря, господин председател — каза Дънет, докато вратата се затваряше.

Фишър се върна до бюрото си, вдигна телефона и набра номера, който бе записан в бележника му.

— Питър, Алекс Фишър се обажда. Съжалявам, че ви безпокоя в неделя следобед, но се появи проблем и искам спешно да го обсъдим. Какво ще кажете да вечеряме заедно?

 

 

— Господа, с огромно съжаление трябва да ви уведомя, че вчера следобед бях посетен от Грегъри Дънет, който със съжаление ми съобщи, че се налага да подаде оставката си като наш кандидат за парламента, поради което и свиках тази извънредна среща.

Целият изпълнителен комитет заприказва едновременно. Непрекъснато се повтаряше една и съща дума — защо?

Фишър търпеливо изчака възстановяването на реда, преди да отговори на този въпрос.

— Дънет призна пред мен, че е подвел комитета, когато е посочил, че през войната е служил в Кралския медицински корпус, а в действителност е отказал да служи в армията и е излежал шестмесечна присъда. Чул, че пресата се добрала до един от съкилийниците му в Паркхърст, и решил, че не му остава друга възможност, освен да се оттегли от предизборното състезание.

Този път възклицанията и въпросите бяха много по-шумни, но Фишър отново изчака търпеливо. Можеше да си го позволи. Той беше написал сценария и знаеше какво следва.

— Сметнах, че не ми остава друго, освен да приема оставката му, и се разбрахме, че той трябва да напусне избирателния район час по-скоро. Надявам се да не ме намирате за прекалено снизходителен към младежа.

— Но как ще намерим нов кандидат за толкова кратък срок? — като по поръчка попита Питър Мейнард.

— Точно такава беше и моята първа реакция — каза Фишър. — Затова незабавно се обадих в централата за съвет, но тъй като беше неделя следобед, не успях да открия много хора. Все пак, когато разговарях с юридическия отдел, открих нещо, което може да ви се стори важно. Ако не можем да си намерим кандидат преди дванайсети май, което се пада следващия четвъртък, съгласно избирателния закон ще бъдем дисквалифицирани от участие в изборите, което ще гарантира на Барингтън огромна победа, тъй като единственият му опонент ще бъде също лейбъристки кандидат.

Шумът около масата достигна трескаво ниво, но Фишър и не очакваше друго. След като се възстанови някакво подобие на ред, той продължи:

— Следващото ми обаждане беше до Невил Симпсън.

На лицата на присъстващите се появиха изпълнени с надежда усмивки.

— За съжаление той вече е ангажиран от Фулам Сентръл и е подписал документите, че се явява като техен кандидат. След това прегледах отново първоначалния списък, изпратен ни от централата. Оказа се, че по-добрите кандидати вече са си намерили избирателни райони, а все още свободните ще бъдат направо схрускани от Барингтън, ако трябва да говорим честно. Така че се оставям във вашите ръце, господа.

Неколцина тутакси вдигнаха ръце и Фишър кимна на Питър Мейнард, сякаш той пръв бе привлякъл вниманието му.

— Господин председател, това е тъжен ден за партията, но не мисля, че друг би се справил по-добре от вас с подобна деликатна ситуация.

Присъстващите замърмориха одобрително.

— Много мило от ваша страна, Питър. Просто направих онова, което сметнах за най-добро.

— Мога да говоря само от свое име, господин председател, но все пак ще попитам — продължи Мейнард. — Предвид проблема, пред който сме изправени, не е ли най-добре вие да поемете нещата и да продължим напред?

— Не, не — каза Фишър и махна театрално с ръка, сякаш играеше ролята на Касий. — Сигурен съм, че ще успеете да намерите някой много по-добър от мен, който да ни представлява.

— Но никой не познава избирателния район и противника ни по-добре от вас, господин председател.

Фишър остави да бъдат направени още няколко подобни изявления, след което партийният секретар каза:

— Съгласен съм с Питър. Определено не можем да си позволим да губим повече време. Колкото повече отлагаме, толкова по-добре за Барингтън.

След като се увери, че това мнение като че ли се споделя от повечето членове на комитета, Фишър сведе глава. Това послужи като знак за Мейнард, който тутакси стана и взе думата.

— Предлагам майор Алекс Фишър да бъде поканен да се яви като кандидат на Консервативната партия за Парламента от Бристолското пристанище.

Фишър вдигна глава да види дали някой няма да възрази срещу предложението.

— Кой е за? — попита Мейнард. Неколцина около масата вдигнаха ръце. Мейнард изчака, докато и последният присъстващ с неохота се присъедини към мнозинството, след което каза: — Обявявам решението за единодушно.

Последваха гръмки аплодисменти.

— Направо не зная какво да кажа, господа — въздъхна Фишър. — Приемам със смирение доверието, което ми оказвате, защото, както знаете, винаги съм поставял партията на първо място, но все пак това е последното, което съм очаквал. Можете обаче да сте сигурни, че ще направя всичко по силите си да победя Джайлс Барингтън на изборите и да направя така, че Бристолското пристанище да бъде представлявано отново от Консервативната партия в Камарата на общините. — Беше репетирал кратката реч няколко пъти, тъй като знаеше, че няма да може да прави справка с предварително написани бележки.

Членовете на комитета се изправиха и бурно заръкопляскаха. Фишър наведе глава и се усмихна. Щеше да се обади на Вирджиния веднага щом се прибере и да й каже, че малката сума, която бе отпуснала, за да може Мичъл да открие дали някой от кандидатите няма в миналото си нещо, способно да злепостави партията, се е оказала повече от добра инвестиция. Вече бе сигурен, че ще може да унизи Барингтън, макар и на друго бойно поле.

 

 

— Бени, майор Фишър се обажда.

— Винаги се радвам да ви чуя, майоре, особено след като едно птиче ми каза, че предстои да приемате поздравления.

— Благодаря — каза Фишър, — но не това е причината да се обаждам.

— Готов съм да записвам, майоре.

— Искам да направиш същата трансакция като преди, но този път няма причина да не си качиш малко комисионата.

— Явно сте много уверен в себе си, майоре — каза Бени. Отговор не последва и той добави: — Значи искате да продам двеста хиляди акции на Барингтън.

— Точно така — каза Фишър. — Но и този път времето е жизненоважно.

— Просто ми кажете кога да ги пусна на пазара, майоре.

— На пети май, в деня на годишната среща на акционерите на компанията. Важно е обаче трансакцията да започне преди десет сутринта.

— Разбрано. — И след кратка пауза Бени добави: — Значи цялата трансакция ще бъде завършена в деня на изборите?

— Точно така.

— Идеален ден да убиеш с един куршум два заека.