Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (15)

12.

— Ще направя всичко, скъпа — каза той. — Само не разваляй годежа, моля те.

— Как да се явя пред хората, след като майка ти ме унизи пред твоите роднини, пред приятелите ти и дори пред слугите?

— Разбирам — рече Джайлс. — Напълно те разбирам, но майка явно не е била с ума си. Не може да е осъзнавала какво прави.

— Каза, че ще направиш всичко, така ли? — попита Вирджиния и нервно завъртя годежния си пръстен.

— Всичко, скъпа.

— В такъв случай първото, което искам, е да изхвърлиш секретарката си. И заместницата й ще бъде одобрена от мен.

— Смятай го за направено — смирено рече Джайлс.

— И още утре ще натовариш водеща адвокатска кантора да оспори завещанието. И каквито и да са последствията, ще се бориш с нокти и зъби, за да победим.

— Вече се консултирах със сър Кътбърт Мейкинс.

— С нокти и зъби — повтори Вирджиния.

— С нокти и зъби — каза Джайлс. — Друго?

— Да. Другата седмица, когато изпратим поканите за сватбата, аз и единствено аз ще одобря списъка с гостите.

— Но това означава…

— Аз. Защото искам всички, които бяха в онази зала, да знаят какво е да бъдеш отхвърлен.

Джайлс сведе глава.

— А, разбирам — каза Вирджиния и свали пръстена. — Значи не си имал предвид, че ще направиш всичко.

— Напротив, точно това имах предвид, скъпа. Съгласен съм: само ти ще решаваш кой да бъде поканен на сватбата.

— И накрая — каза Вирджиния, — ще поръчаш на мистър Сидънс да издейства съдебна заповед всеки член на фамилията Клифтън да напусне Барингтън Хол.

— Но къде ще живеят?

— Пет пари не давам къде ще живеят — каза Вирджиния. — Дойде време да решаваш дали искаш да прекараш остатъка от живота си с мен, или с тях.

— Искам да прекарам остатъка от живота си с теб — рече Джайлс.

— В такъв случай се разбрахме — каза Вирджиния, сложи си отново годежния пръстен и започна да разкопчава роклята си.

Хари четеше „Таймс“, а Ема „Телеграф“. Вратата се отвори и влезе Денби.

— Сър, обажда се издателят ви мистър Колинс. Пита дали може да поговори с вас.

— Съмнявам се да се е изразил точно по този начин — каза Хари, докато сгъваше вестника.

Ема беше така погълната от статията, която четеше, че дори не вдигна глава, когато съпругът й излезе. Тъкмо я дочиташе, когато Хари се върна.

— Нека позная — рече тя.

— Повечето национални вестници и Би Би Си са засипали Били с обаждания и са го питали дали искам да направя изявление.

— И ти какво отговори?

— Че не коментирам. Казах му, че не е нужно да разпалвам допълнително точно този огън.

— Не мога да си представя, че това ще задоволи Били Колинс — рече Ема. — Той се интересува единствено от продажбата на книгите.

— Не очакваше друго и не възрази. Каза ми, че в началото на следващата седмица ще прати в книжарниците трети тираж с меки корици.

— Искаш ли да чуеш как го отразява „Телеграф“?

— Налага ли се? — попита Хари, докато сядаше.

Ема подмина коментара му и зачете на глас:

— „Вчера се състоя сватбата на сър Джайлс Барингтън, носител на Военния кръст и член на Камарата на общините, и лейди Вирджиния Фенуик, единствената дъщеря на деветия граф Фенуик. Роклята на булката е дело на мистър Норман…“

— Поне това ми спести, моля те — рече Хари.

Ема прескочи няколко абзаца.

— „На церемонията, която се състоя в «Сейнт Маргарет» в Уестминстър, присъстваха четиристотин души. Службата беше водена от Негово Високопреосвещенство Джордж Хейстингс, епископ на Рипон. След това бе даден прием на терасата на Камарата на общините. Сред гостите бяха Нейно Кралско Височество принцеса Маргарет, граф Маунтбатън Бирмански, Негово Благородие Клемънт Атли, лидер на опозицията, и Негово Благородие мистър Уилям Морисън, председател на Камарата на общините. Списъкът на присъстващите на сватбата представлява интересно четиво, но далеч по-интригуващи са имената на онези, които отсъстваха, било защото не са получили покани или не са пожелали да дойдат. В списъка нямаше нито един член на фамилията Барингтън, с изключение на самия сър Джайлс. Отсъствието на двете му сестри, мисис Ема Клифтън и мис Грейс Барингтън, както и на зет му, популярния писател Хари Клифтън, си остава донякъде загадка, особено след като няколко седмици по-рано бе обявено, че той ще бъде шафер на сър Джайлс.“

— И кой е бил шаферът? — попита Хари.

— Доктор Алджърнън Дийкинс от Бейлиол Колидж, Оксфорд.

— Милият Дийкинс — рече Хари. — Отличен избор. Със сигурност е пристигнал навреме и няма шанс да е изгубил пръстена. Има ли нещо друго?

— Боя се, че да. „Мистерията е още по-голяма, като се има предвид, че преди шест години, когато случаят Барингтън срещу Клифтън се разглеждаше от Камарата на лордовете и се гласува кой да наследи титлата и именията на Барингтън, сър Джайлс и мистър Клифтън изглеждаха напълно съгласни с решението на лорд канцлера в полза на сър Джайлс. Щастливата двойка — продължи Ема, — ще прекара медения си месец във вилата на сър Джайлс в Тоскана.“

— Това е малко прекалено — каза Ема и вдигна поглед от вестника. — Вилата беше завещана на Грейс и мен, да се разпореждаме с нея както намерим за добре.

— Дръж се прилично, Ема — сгълча я Хари. — Намерила си за добре да отстъпиш вилата в замяна на това да се преместим в Имението, докато съдът не реши дали завещанието е валидно. Това ли е всичко?

— Не, наистина интересното тепърва предстои. „Сега обаче изглежда, че фамилията е сериозно разделена след смъртта на майката на сър Джайлс, лейди Елизабет Барингтън. В наскоро огласеното й завещание тя остави основната част от именията си на двете си дъщери Ема и Грейс, без да завещае нищо на единствения си син. Сър Джайлс предяви иск за оспорване на завещанието и случаят ще се разглежда следващия месец във Върховния съд.“ Това е. А каква е статията в „Таймс“?

— Много по-трезва. Само факти, никакви предположения. Били Колинс обаче ми каза, че на първите страници на „Мейл“ и „Експрес“ има снимка на Клеопатра, а заглавието на „Мирър“ било „Войната на котките“.

— Как можа да се стигне дотук? — попита Ема. — Никога няма да разбера как Джайлс е могъл да позволи на онази жена да попречи на собствените му роднини да присъстват на сватбата.

— И аз не мога да го разбера — каза Хари. — Но пък и не мога да разбера как Уелският принц може да се откаже от трона заради някаква разведена американка. Подозирам, че майка ти беше права. Джайлс е просто омагьосан от нея.

— Ако майка ми беше поискала да се откажа от теб, нямаше да й се подчиня — каза Ема и му се усмихна топло. — Така че донякъде съчувствам на брат си.

През следващите две седмици в повечето национални вестници се появиха снимки на сър Джайлс и лейди Барингтън по време на медения им месец в Тоскана.

Четвъртият роман на Хари — „По-могъщ от меча“ — излезе в деня, в който семейство Барингтън се върна от Италия. На следващата сутрин фотографията им се появи на първите страници на всички вестници, с изключение на „Таймс“.

Когато слезе от влака и докато отиваше към колата, щастливата двойка мина покрай книжарница „У. Х. Смит“. На витрината бяха изложени множество бройки на една-единствена книга. Седмица по-късно „По-могъщ от меча“ влезе в списъка на бестселърите и остана там до първия ден на процеса.

Хари можеше само да отбележи, че никой не може да рекламира книга по-добре от Били Колинс.