Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (12)

9.

Джайлс бе поласкан, но не и изненадан, че енорийската църква „Сейнт Ендрю“, където се бе омъжила Елизабет Харви и където бяха кръстени и по-късно получили първото си причастие трите й деца, беше пълна с роднини, приятели и почитатели.

Преподобният Доналдсън припомни на всички във възпоменателната си реч колко много е направила Елизабет Барингтън за местната общност. Без нейната щедрост, каза той, възстановяването на църквата щяло да е невъзможно. След това разказа колко много други хора са се облагодетелствали от нейната мъдрост и проникновение, докато е била патрон на местната болница, и за ролята й като глава на семейството след смъртта на лорд Харви. Джайлс изпита облекчение, както несъмнено и повечето от присъстващите, че викарият не спомена баща му нито веднъж.

Преподобният Доналдсън завърши възхвалата си с думите:

— Елизабет ни напусна рано, само на петдесет и една, но ние нямаме право да оспорваме волята на нашия Господ.

След словото му Джайлс и Себастиан прочетоха Добрият самарянин и Проповедта на планината, а Ема и Грейс изрецитираха стихове от любимите поети на майка си. Ема избра Шели:

Изгубен ангел на порутен рай!

Не знаеше, че той е неин —

и чиста си отиде отведнъж,

тъй както облакът, изплакал своя дъжд.

А Грейс предпочете Кийтс:

Спри, помисли! Животът ден е само:

тъй крехка капчица роса,

към гибел устремила се от клона…

Докато опечалените излизаха от църквата, неколцина попитаха коя е привлекателната жена до сър Джайлс. Хари си помисли, че предсказанието на Елизабет наистина се сбъдва. Облечена изцяло в черно, Вирджиния стоеше отдясно на Джайлс, докато спускаха ковчега на Елизабет в гроба. Хари си спомни думите й: „Все още имам коз в ръкава“.

След погребението Джайлс, Ема и Грейс поканиха неколцина близки приятели в Барингтън Хол за „бдение“, както го наричаха ирландците. Вирджиния обикаляше енергично от опечален на опечален и се представяше, сякаш вече беше господарката на дома. Джайлс като че ли не забелязваше, а дори и да не беше така, явно нямаше нищо против.

— Здравейте, аз съм лейди Вирджиния Фенуик — каза тя, когато се озова пред майката на Хари. — А вие коя сте?

— Аз съм мисис Холкомби — отвърна Мейзи. — Хари е мой син.

— О, да — каза Вирджиния. — Вие бяхте сервитьорка или нещо подобно, нали?

— Аз съм управител на „Гранд Хотел“ в Бристол — отвърна Мейзи, сякаш обясняваше на някакъв досаден клиент.

— А, да. Ще ми трябва време да свикна с идеята за работеща жена. Виждате ли, жените от моята фамилия никога не са работили — каза Вирджиния и побърза да се отдалечи.

— Коя сте вие? — попита я Себастиан.

— Лейди Вирджиния Фенуик. А ти кой си, младежо?

— Себастиан Клифтън.

— А, да. Баща ти успя ли най-сетне да намери училище, което да те приеме?

— През септември отивам в „Бийчкрофт Аби“ — отвърна Себастиан.

— Не е лошо училище — отвърна Вирджиния. — Но едва ли може да се нарече елитно. И тримата ми братя учиха в „Хароу“, също като предишните седем поколения Фенуик.

— А вие къде сте ходили на училище? — попита Себастиан и точно в този момент Джесика дотича при тях и го попита:

— Видя ли Констабъл, Себ?

— Момиченце, не ме прекъсвай, докато говоря — каза Вирджиния. — Това е ужасно невъзпитано.

— Извинете, мис — каза Джесика.

— Не съм „мис“. Винаги се обръщай към мен с „лейди Вирджиния“.

— Видяхте ли Констабъл, лейди Вирджиния? — попита Джесика.

— Видях го. Стилът му е същият като в трите му картини от фамилната ми колекция. Но не е от същата класа като Търнър. Чувала ли си за Търнър?

— Да, лейди Вирджиния — каза Джесика. — Джоузеф Милорд Уилям Търнър, може би най-големият акварелист на своето време.

— Сестра ми е художничка — каза Себастиан. — Мисля, че е добра поне колкото Търнър.

Джесика се изкиска.

— Извинете го, лейди Вирджиния. Според мама той има склонността да преувеличава.

— Явно — отбеляза Вирджиния и ги остави, за да намери Джайлс, тъй като й се струваше, че е време гостите да си вървят.

Джайлс изпрати викария до изхода, което беше прието от гостите като напомняне, че е дошло време всички да си тръгват. Когато затвори вратата след последните, Джайлс въздъхна с облекчение, върна се в салона при близките си и каза:

— Е, мисля, че мина добре, като се имат предвид обстоятелствата.

— Един-двама от събралите се го приеха повече като пиршество, отколкото като помен — каза Вирджиния.

— Друже, какво ще кажеш да се преоблечем за вечеря? — обърна се Джайлс към Хари. — Вирджиния е доста чувствителна към подобни неща.

— Не можем да си позволим да нарушаваме стандартите — обади се Вирджиния.

— Дори баща ми едва ли би могъл да ги наруши повече — каза Грейс, при което Хари едва не се изсмя. — Но се боя, че ще трябва да минете без мен. Трябва да се връщам в Кеймбридж, защото ме чака работа. Пък и дойдох облечена за погребение, а не за официална вечеря — добави тя. — Не си правете труда да ме изпращате.

 

 

Когато Хари и Ема слязоха за вечеря, Джайлс чакаше в салона.

Марсдън им наля сухо шери и излезе, за да провери дали всичко върви по график.

— Тъжен повод — каза Хари. — Да пием за великата лейди.

— За великата лейди — казаха Джайлс и Ема и тримата вдигнаха чаши точно когато Вирджиния влизаше в салона.

— Да не би случайно да говорите за мен? — попита тя без капка ирония.

Джайлс се разсмя, а Ема можеше само да се възхити на великолепната копринена рокля на Вирджиния, която успяваше да заличи всички спомени от траурното й настроение. Вирджиния докосна огърлицата си с диаманти и рубини, за да е сигурна, че Ема няма да пропусне да я забележи.

— Прекрасен накит — отбеляза Ема, докато Джайлс подаваше на Вирджиния джин с тоник.

— Благодаря — отвърна Вирджиния. — Беше на прабаба ми, херцогиня Уестморланд, тя ми я приписа в завещанието си. Марсдън — каза тя и се обърна към иконома, който току-що се бе върнал, — цветята в стаята ми започват да увяхват. Бихте ли ги сменили, преди да се оттегля?

— Разбира се, милейди. Сър Джайлс, вечерята е сервирана.

— Не зная за вас, но аз умирам от глад — каза Вирджиния. — Ще вървим ли?

И без да чака отговор, хвана Джайлс под ръка и поведе всички към трапезарията.

По време на вечерята Вирджиния разказваше истории за предците си, в които ги изкарваше едва ли не гръбнак на Британската империя. Генерали, епископи, министър-председатели, както и няколко черни овце, призна тя — коя фамилия си няма по една-две? Почти не си пое дъх, докато не разчистиха масата. И тогава Джайлс хвърли бомбата: почука чашата си с лъжица, за да привлече вниманието на всички, и каза:

— Имам да споделя с вас една чудесна новина. Вирджиния ми оказа огромна чест, като се съгласи да стане моя съпруга.

Последва неловко мълчание.

— Моите поздравления — каза най-сетне Хари.

Ема успя криво-ляво да се усмихне.

Докато Марсдън отваряше бутилка шампанско и пълнеше чашите, Хари си помисли, че Елизабет е едва от няколко часа в гроба, а Вирджиния вече е успяла да потвърди предсказанието й.

— Разбира се, след като се оженим — каза Вирджиния и докосна нежно Джайлс по бузата, — тук ще има известни промени. Но това едва ли е особена изненада за вас — добави тя и се усмихна топло на Ема.

Джайлс изглеждаше толкова омагьосан от нея, че само кимаше одобрително.

— С Джайлс — продължи Вирджиния — смятаме да се преместим в Барингтън Хол веднага след като се оженим, но тъй като предстоят избори, сватбата ще трябва да се отложи с няколко месеца, което ще ви даде предостатъчно време да си намерите друг дом.

Ема остави чашата си и впери поглед в брат си.

— Сигурен съм, че разбираш, Ема — рече той, без да я поглежда в очите, — че бихме искали да започнем семейния си живот с Вирджиния като господарка на Барингтън Хол.

— Разбира се — отвърна Ема. — Честно казано, с радост ще се върна в Имението, където прекарах толкова щастливи години като дете.

Вирджиния изгледа годеника си.

— М-м-м — каза Джайлс. — Смятах да дам Имението на Вирджиния като сватбен подарък.

Ема и Хари се спогледаха, но преди някой от тях да отвори уста, Вирджиния каза:

— Имам две възрастни лели, които наскоро овдовяха. Имението ще е много удобно за тях.

— Джайлс, замислял ли си се изобщо какво може да бъде удобно за Хари и мен? — попита Ема, без да сваля поглед от брат си.

— Можете да се преместите в някоя от постройките в Имението — предложи Джайлс.

— Не мисля, че ще е подходящо, скъпи — каза Вирджиния и го хвана за ръката. — Не бива да забравяме, че смятам да поддържам голямо домакинство, както подобава на дъщерята на граф.

— Нямам никакво желание да живея в постройка в Имението — каза Ема сухо. — Можем да си позволим да си купим собствен дом, благодаря.

— Не се и съмнявам, скъпа — каза Вирджиния. — В края на краищата според Джайлс Хари е доста успешен писател.

Ема не обърна внимание на коментара й и се обърна към брат си.

— Защо си толкова сигурен, че Имението е твое, че да го подаряваш?

— Защото преди известно време мама ме запозна най-обстойно със завещанието си. С удоволствие ще ви запозная със съдържанието му, ако мислите, че това може да ви помогне в плановете за бъдещето.

— Наистина не мисля, че е подходящо да обсъждаме завещанието на мама в деня на погребението й.

— Не искам да изглеждам безчувствена, скъпа — рече Вирджиния, — но тъй като утре сутринта се връщам в Лондон и ще се посветя на подготовка за сватбата, мисля, че е по-добре да изясним тези въпроси, докато всички сме заедно. — Обърна се към Джайлс и го дари със сладка усмивка.

— Съгласен съм с Вирджиния — каза Джайлс. — Моментът е подходящ. Ема, мога да те уверя, че майка се е погрижила повече от адекватно за теб и Грейс. Оставила ви е по десет хиляди паунда и разделя бижутата си поравно между двете. Освен това оставя на Себастиан пет хиляди, с които той ще може да разполага, когато стане пълнолетен.

— Какво щастливо дете — обади се Вирджиния. — Освен това е завещала на Джесика „Шлюз при Кливланд“ на Търнър, но картината ще остане в семейството, докато тя не навърши двайсет и една. — С това единствено изречение Вирджиния разкри, че Джайлс е споделил подробностите около завещанието на майка си с нея, без изобщо да си направи труда да каже на Ема или Грейс. — Изключително щедро — продължи Вирджиния, — като се има предвид, че Джесика дори не е член на фамилията.

— Ние гледаме на Джесика като на наша дъщеря — остро каза Хари. — И се отнасяме с нея като с дъщеря.

— Доведена сестра, ако трябва да сме по-точни — каза Вирджиния. — И не бива да забравяме, че тя е от дом за сираци, както и че е еврейка. Предполагам, че защото съм от Йоркшър, казвам истината в очите.

— Ние от Глостършър — отвърна Ема — също казваме истината в очите и като видим гадна кучка, й казваме, че е гадна кучка.

Стана и с твърди крачки излезе.

За първи път тази вечер Джайлс изглеждаше смутен. Хари вече беше сигурен, че нито Джайлс, нито Вирджиния знаят, че Елизабет е оставила ново завещание. Подбра внимателно думите си.

— Ема е разстроена от смъртта на майка ви и погребението. Сигурен съм, че до сутринта ще се оправи.

Пожела им лека нощ и излезе, без да каже нито дума повече.

Вирджиния погледна годеника си и каза:

— Беше великолепен, миличък. Но трябва да отбележа, че семейството ти е доста докачливо, макар да предполагам, че това може да се очаква след всичко, през което са минали. Боя се обаче, че това не вещае нищо добро за в бъдеще.