Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (19)

16.

— Можете ли да подготвите всичко? — попита Джайлс.

— Да, сър, просто оставете на мен.

— Бих искал да приключа с това колкото се може по-бързо.

— Разбира се, сър.

— Ама че гнусна работа. Иска ми се да имаше по-цивилизован начин да се правят тези неща.

— Законът се нуждае от промяна, сър Джайлс, и честно казано, това е по-скоро по вашата част, отколкото по моята.

Джайлс знаеше, че човекът е прав и че законът несъмнено ще се смени с времето, но Вирджиния ясно бе дала да разбере, че няма да чака. След месеци без никакви контакти тя най-неочаквано му звънна да му каже защо иска развод. Не й се наложи да казва буква по буква какво се очаква от него.

— Благодаря, знаех, че на теб може да се разчита — каза тя и затвори.

— Кога ще се чуем? — попита Джайлс.

— Към края на седмицата — отвърна мъжът, допи бирата си, стана, кимна и се отдалечи с леко накуцване.

* * *

Джайлс носеше на ревера си голям червен карамфил и поглеждаше всички жени на възраст под трийсет, които вървяха към него. Никоя от тях не го удостои с поглед, докато една спретнато облечена млада жена не спря и не попита:

— Мистър Браун?

— Да — отвърна Джайлс.

— Аз съм мис Холт. От агенцията.

И без да каже нито дума повече, го хвана под ръка и го поведе по перона като куче водач, докато не стигнаха първокласните купета. Седнаха един срещу друг. Джайлс изобщо не беше сигурен какво се очаква от него по-нататък. Беше петък вечер и всички други места бяха заети много преди влакът да потегли от гарата. Мис Холт не каза нито дума през цялото пътуване.

Когато влакът спря на Брайтън, тя бе сред първите слезли. Джайлс подаде двата билета на контрольора при бариерата и я последва към колоната таксита. Едва когато седнаха на задната седалка, тя заговори отново, и то не на него.

— „Гранд Хотел“.

След като пристигнаха, се регистрираха като мистър и мисис Браун.

— Трийсет и първа стая, сър — каза рецепционистът. Като че ли се канеше да намигне, но вместо това само се усмихна и добави: — Приятно прекарване, сър.

Носачът качи куфарите им до третия етаж и едва след като си прибра бакшиша и излезе, тя заговори отново.

— Анджела Холт. — И седна с изправен гръб на ръба на леглото.

Джайлс остана прав и я погледна. Беше най-малко вероятната кандидатка, с която би прекарал палав уикенд в Брайтън.

— Бихте ли ме запознали с процедурата?

— Разбира се, сър Джайлс — каза мис Холт, сякаш я беше помолил да си води записки. — В осем часа ще слезем долу да вечеряме. Резервирала съм маса в центъра на салона с надеждата, че някой може да ви познае. След вечеря ще се върнем в стаята. Аз ще остана напълно облечена през цялото време, но вие можете да се съблечете в банята и да си сложите пижама и халат. В десет часа ще легна да спя на леглото, а вие ще спите на канапето. В два след полунощ ще се обадите на рецепцията и ще поръчате бутилка скъпо шампанско, половин пинта „Гинес“ и сандвичи с шунка. Когато пиколото достави поръчката, ще кажете, че сте искали сандвичи с домати и сирене, и ще му кажете незабавно да смени поръчката. Когато се върне, ще му благодарите и ще му дадете банкнота от пет лири.

— Защо толкова голям бакшиш? — попита Джайлс.

— Защото ако се стигне до съд, пиколото несъмнено ще бъде призован като свидетел и трябва да сме сигурни, че не ви е забравил.

— Разбирам.

— На сутринта ще закусим заедно и когато освобождаваме стаята, трябва да платите сметката с чек, така че да може да се проследи лесно. На излизане ще ме прегърнете и ще ме целунете няколко пъти. След това ще се качите в такси и ще ми помахате за довиждане.

— Защо няколко пъти?

— Защото трябва да сме сигурни, че частният детектив на съпругата ви ще се сдобие с фотография, на която се разпознавате лесно. Имате ли други въпроси, сър Джайлс, или да слизаме за вечеря?

— Да, мис Холт. Мога ли да ви попитам колко често правите това?

— Вие сте третият ми джентълмен за тази седмица и агенцията вече ми е уредила два ангажимента за следващата.

— Това е лудост. Законите ни за развод са откровено варварски. Правителството трябва да прокара ново законодателство колкото се може по-скоро.

— Надявам се това да не стане — отвърна мис Холт. — Защото ако го направите, сър Джайлс, ще остана без работа.