Даниел Стийл
Майчин грях (28)

28.

В деня, в който пристигнаха в шатото в Прованс, сякаш се настани не един, а десет цирка. Кас и Дани с бебето и бавачката пристигнаха първи и Оливия ги настани в две съседни стаи с великолепна гледка към градината, близо до апартамента им с Питър. Филип и Тейлър летяха от Ню Йорк заедно със Сара и Джон, както и предишната година. Тази година Алекс дойде със Софи — бяха взели полет заедно — а Каръл пътуваше сама от Калифорния. Лиз и Андрю пристигнаха последни и след ваканцията планираха да посетят семейството му в Англия. Децата на Питър и техните деца щяха да пристигнат за втората седмица, което даваше на семейство Грейсън известно време насаме.

На първата им вечеря цареше забележителен хаос, който се стори истински рай за Оливия — смееха се, говореха, децата играеха на карти. Джон и Филип играха на магаре преди вечеря, Кас и Дани показаха бебето на всички и за да стане още по-голяма суматоха, решиха сватбата да е на следващия ден, защото Дани каза, че това бил щастливият му ден. Беше годишнината от първия концерт, който Кас му беше уредила. Оливия обаче беше организирала всичко. Опита се да убеди всички да си легнат рано, но така и не успя. Легнаха си след полунощ, играха карти, смяха се и пиха, докато Каси кърмеше бебето, а Дани свиреше песен, която бе написал, наречена „О, Хари“. Питър ги наблюдаваше с усмивка.

— Не знаят какво е тишина. Много са жизнени.

Това й напомни за ваканциите, когато бяха малки. Марибел се присъединяваше към веселието, крещеше, смееше се и играеше с тях, дори скачаше по леглата с децата. Тази година обаче бе най-хубавата. Кас беше с тях, Хари бе роден, всичките й деца имаха партньори, които им носеха щастие, обичаха се, тя също ги обичаше.

Успя да ги убеди да се разотидат по стаите си в три след полунощ, за да не са напълно изтощени на следващия ден и двамата с Питър най-сетне също си легнаха. Засега замъкът беше чудесно място за всички. Двамата с Питър се бяха разходили в градината преди децата да пристигнат. Както обикновено, Оливия беше дошла предишния ден, този път с Питър. Предупреди го, че това е последната им тиха и спокойна вечер. Двамата щяха да останат тук още две седмици сами, след като всички си тръгнат. Засега поне той беше готов за предстоящите забавления.

Следващият ден бе забележително красив, слънчев и горещ. Цветарите доставиха всичко, което Оливия беше поръчала. Беше наела местна банда, която да изпълнява първоначално тиха музика, а по-късно бързи парчета. Главният готвач беше подготвил желаното меню, масите бяха застлани с красиви покривки, а над тях беше издигната тента. Сватбата трябваше да започне в седем вечерта и през деня Оливия щеше да проверява всичко. Искаше сватбата на Кас да е съвършена.

В шест всичко бе готово. Свещеникът и местният съдия щяха да пристигнат всеки момент, защото бракът трябваше да бъде и граждански, и църковен.

Дани бе помолил Андрю да му стане кум, тъй като бяха сънародници и заяви, че благородникът говорел приличен кокни и щял да го разбере, ако стане нервен. Кас помоли майка си да й бъде свидетел, а Филип щеше да отведе сестра си до олтара. Тя си беше купила сватбена рокля в Лондон от известен дизайнер, два размера по-голяма от обикновено, но изглеждаше чудесно.

Всичко бе напълно готово, когато Оливия се качи, за да се облече. Дантелената й рокля бе с цвят шампанско, обточена със сатен в слонова кост, стоеше й прекрасно и беше много подходящ цвят за майка на булката, но достатъчно красива, за да изглежда романтично.

Каси застана на най-горното стъпало с големия си брат и заслиза царствено по стълбите на шатото, излезе в градината, следвана от майка си, хванала Алекс под ръка. Каси държеше огромен букет от момини сълзи, а на Оливия беше по-малък от бледокремави орхидеи в цвета на роклята. Знаеше, че Кас е със син жартиерен колан, беше взела, но само назаем, пръстена на Марибел от Ансел, а Дани й беше купил огромна диамантена халка от „Граф“. Точно преди Кас да слезе по стълбите, Оливия я прегърна и двете размениха заговорническа усмивка.

— Добре ли си, мамо? — прошепна Кас.

— Напълно — отвърна също толкова тихо Оливия.

Кас беше единствената, която знаеше какво предстои. Оливия изглеждаше прекрасно, поколеба се само секунда, когато погледна Питър и го видя да я чака пред олтара. Останалите разбраха едва когато застана до него. Изненадата беше огромна.

Синьото, което Оливия беше избрала за сватбата, бе пръстенът със сапфир, подарък от него, от Лиз беше взела назаем игла за коса с перла. Питър стоеше пред олтара с Дани и Андрю и церемонията започна, когато и двете двойки застанаха пред гостите. Той беше признал пред децата си какво планират, но те се бяха почувствали неловко заради майка си, но поне ги поздравиха и обещаха да дойдат две седмици по-късно.

Първо Дани и Кас бяха обявени за съпрузи, а след тях Питър и Оливия. Младоженците целунаха булките едновременно, а гостите ги аплодираха възторжено. Съдията и свещеникът си стиснаха ръцете.

— Направихме го! — прошепна задъхано Оливия, след като Питър я целуна.

— О, да — грейна той, след това цялото семейство Грейсън се скупчи около тях, прегърнаха се, поздравиха булките и младоженците, а Кас и Оливия се спогледаха и двете едновременно си помислиха за Марибел и Каси докосна пръстена й. Знаеха, че тя е духом с тях и в този момент цялото семейство е заедно.

Оливия благодари на Алекс, че я е отвел до олтара и се е справил блестящо. Беше си сложила медальона, който той й подари. По-късно хвърлиха букетите си към Тейлър. Бяха прекрасно семейство — весели, шумни, изпълнени с обич и силни. Бяха устояли на трудностите, бяха се радвали заедно на прекрасните моменти. Бяха си простили грешките, бяха се поучили един от друг. Семейството, което Оливия бе създала, се оказа най-изключителното й постижение и докато я наблюдаваха, знаеха, че са като нея, едновременно различни, неповторими, свободни, но и единни. Бяха част от гоблен, в чийто център бе застанала Оливия. Тя бе неотделима част от тях, също както те бяха част от нея, а заедно представляваха едно цяло.