Даниел Стийл
Майчин грях (14)

14.

Вечерта, след гостуването при майка си, Оливия се замисли за Кас. Сега вече не се тревожеше чак толкова за Филип, нито за реакцията му, когато разбра за връзката й с Питър. Както каза майка й, Филип трябваше да порасне и да развие чувство за съпричастност и състрадание.

С Кас обаче беше различно. В седем реши да й напише имейл, за да й каже колко много им е липсвала през ваканцията на яхтата. Истина бе, че тя винаги липсваше на Оливия и винаги й се искаше детето й да идва с тях.

Писмото беше от няколко реда, колкото да й каже какво мисли, че й липсва, че се е видяла с Марибел и тя е добре. Натисна клавиша за изпращане, без да чака отговор. Стресна се, когато няколко минути по-късно получи имейл, въпреки че в Лондон беше полунощ. Кас пишеше, че следващата седмица щяла да дойде по работа в Ню Йорк и можели да се видят, за да обядват заедно. Успяваха да се организират по веднъж или два пъти в годината. Това не бе заместител на истинска връзка, но поне двете имаха възможност да не прекъснат напълно отношенията си, тъй като Кас се страхуваше да го направи. Оливия бе благодарна, че е така.

Оливия отговори веднага, че ще я види с радост, когато и където й е удобно.

Кас предложи ресторант в Сохо, посочи ден и час и майка й отговори незабавно. „Ще те чакам. С много обич, мама.“ Това бе най-доброто, което можеха да направят в момента.

Мястото, което Кас беше предложила, се оказа френски ресторант с типичната за бистро кухня. Беше модерно, популярно и препълнено, когато Оливия влезе, но видя дъщеря си веднага на масата в дъното, облечена в черно кожено яке. Тя имаше слабо, ъгловато лице, порцеланова кожа и големи зелени очи, отдавна беше потъмнила тъмнокестенявата си коса в гарвановочерна със синкав оттенък и я носеше късо подстригана, наплескана с гел. Приличаше на рок звездите, които представляваше. Беше с яркочервено червило, изглеждаше модерна и елегантна. Изправи се, когато майка й приближи. Беше много красиво момиче с миниполичка и високи токчета. Няколко мъже се обърнаха, за да ги огледат. Както Оливия в своя свят, така и Кас излъчваше самоувереност и власт. Беше сред най-успешните музикални продуценти в света и високоценена и уважавана в своята индустрия. Посрещна хладно майка си, въпреки това й позволи да я целуне по бузата.

— Благодаря ти, че намери време за обяд. Сигурно си заета — рече Оливия и усети как сърцето й блъска. Прииска й се да прегърне най-малкото си дете, но се стегна. Кас никога не проявяваше обич към нея.

— Ти също си заета — отвърна с уважение Кас. — Благодаря ти, че дойде до центъра. Всичките ми срещи са тук. Вече не ходя в края на града. Утре заминавам за Ел Ей. Дани започва турне, има концерт на стадион „Роуз Боул“. След това заминава за Вегас.

Говореше за него сякаш бе напълно нормален партньор, без да я е грижа, че е на двайсет и четири и най-нашумялата рок звезда в момента. Кас беше изтласкала кариерата му във висините и преди пет години се премести при него. Всъщност, той се пренесе при нея. Тя имаше къща в Мейфеър, която Оливия никога не беше виждала. Когато се срещаха в Лондон, Кас предлагаше ресторанти, вместо да я покани у тях. Това бе начин да държи майка си на разстояние. Оливия не познаваше Дани Хел. На снимките виждаше красиво момче и двамата бяха невероятна двойка.

— Сигурно имаш много работа, когато той тръгне на турне. Не мога да си представя как се организира подобно нещо.

А тя подготвяше още няколко на година, за други клиенти. Когато Оливия вдигна поглед към нея, разбра, че Марибел е права. И двете бяха положили основите на успешен бизнес, когато бяха съвсем млади, бяха постигнали забележителни успехи, макар и в различни сфери. Малко жени бяха толкова преуспели. Единствената разлика между тях беше, че Кас не е омъжена и няма деца. На нейната възраст Оливия беше родила три и имаше съпруг, който добавяше към отговорността на плещите си.

— Пълна лудница е, но ми харесва — усмихна се Кас и се замисли за турнето, след това си поръча омлет от белтъци и още няколко диетични ястия от менюто. Беше вегетарианка от години. Имаше невероятно тяло.

Оливия си поръча салата и прояви повече интерес към дъщеря си, отколкото към храната.

Тогава Кас попита как върви бизнесът и за ваканцията на яхтата. Не се поинтересува за братята и сестра си. Беше се дистанцирала и от тях, все повтаряше пред баба си, че са марионетки на майка им, а Марибел отричаше. Оливия спомена книгата на Лиз и Кас се зарадва. Знаеше, че голямата й сестра потъва от години. Все си мислеше, че е жалко Джон да се откаже от мечтите си да стане художник, за да работи за майка си. Най-малко уважаваше Филип, когото смяташе за надут сноб, а Аманда мразеше. Всички бяха женени, когато тя напусна дома. Не беше виждала племенника и племенничките си оттогава, но и нямаше никакво желание. Все казваше, че не обича децата. Напомняха й за нейното детство, нямаше добри спомени от това време.

Говориха главно за странични неща, за политика. Кас все още имаше пари от попечителския фонд, който Оливия и Джо бяха направили за всяко от децата си, но сега бе финансово независима и нямаше нужда от парите на майка си. Изкарваше свои. Лиз напълно зависеше от фонда си, тъй като, макар и на четирийсет и четири, не можеше да се издържа сама. За Кас това бе обидно и достойно за презрение. А фактът, че момчетата работят за майка си, й се струваше отвратителен. Критикуваше ги всички, но споделяше единствено с баба си, не с майка си. Известно време поговориха за Марибел, което се оказа безопасна тема.

Всеки път, когато обядваха заедно, бяха подложени на огромен стрес, защото оставаха много неизречени неща, тя не криеше гнева към майка си, макар никога да не го изричаше. Не бе и нужно да казва каквото и да било, защото го беше повтаряла предостатъчно пъти, а нищо не се бе променило. Миналото нямаше как да бъде пренаписано.

Най-сетне, преди края на обяда, Оливия се осмели да й зададе личен въпрос.

— Щастлива ли си?

Кас се поколеба, преди да отговори и това разтревожи майка й.

— Мисля, че да. Не знам. Не съм сигурна, че съм щастлив човек. Тая много гняв и тревоги и тъкмо това ме прави толкова добра в работата. — Тя беше перфекционистка, също като майка си. — Никога не предполагам, нито пък приемам нещо за даденост. Първо проверявам.

Оливия се усмихна, когато го каза.

— И аз съм такава. Маниак съм на тема подробности. — Това бе един от редките случаи, когато двете говореха за себе си и начините си на работа. След като Кас управляваше процъфтяващ бизнес, тя имаше много повече общи неща с майка си и двете можеха да си кажат повече.

— Занимавам се дори с най-дребните неща — призна Кас. — Проблемът е, че те са безобразно много.

Признанието й направи Оливия смела и тя си позволи да зададе друг въпрос. Може би моментът бе настъпил.

— Какво представлява Дани?

— Откачен, млад, невероятно талантлив, шумен, разюздан, глезен, красив. — Сякаш говореше за дете, сякаш бе нейното бебче, а не мъжът, с когото живееше. Оливия подозираше, че за нея той е и двете. — С Дани е забавно, когато не истеряса и не ме нервира до полуда. На рок звездите им е безкрайно трудно да живеят като нормални хора. Всички очакват да се държат по този начин, затова го правят. Поне при него е така.

— Това не те ли притеснява? — Оливия бе очарована от живота й, защото бе коренно различен от нейния.

— Понякога, но се справям. Стъжнявам му живота, когато стане невъзможен. Той е алтернативата да имам деца. — Усмихна се.

Оливия усети, че го обича от начина, по който се променяше изражението й, докато говореше за него. Бяха заедно, откакто той беше на деветнайсет, а Кас на двайсет и девет. Тъй като нямаше семейство край себе си и беше сама, тя бе станала много по-зряла. На Оливия й направи впечатление, че е много по-мъдра от братята си, а те бяха значително по-стари от нея.

— Все още ли не искаш деца? — попита тъжно Оливия. Имаше чувството, че й е нанесла незаличима травма, също и на Филип, затова двамата не искат деца. За нея това бе огромна загуба.

Кас не бе споменала пред майка си, че е правила много аборти, че ще продължи да ги прави, ако противозачатъчните й направеха номер или просто станеше грешка.

— В никакъв случай.

И двете знаеха каква е причината и не смееха да повдигат въпроса. За тях това бе опасна територия, истинско минно поле. Старото негодувание на Кас беше заровено там, съвсем под повърхността.

Оливия плати и забеляза, че дъщеря й поглежда часовника си. Излязоха от ресторанта и Кас й благодари за обяда.

— Успех с турнето — пожела й Оливия и я целуна, а Кас я погледна строго в първия момент, сякаш все още се опитваше да си спомни коя е. — Благодаря ти, че намери време да се видим — додаде тя с тъга.

Кас кимна, след това забърза нанякъде, а Оливия се качи в автомобила си и пое към центъра. Имаше чувството, че най-малкото й дете се държи за нея благодарение на плашещо тънка нишка, но слава богу, тя все още бе здрава, издържаше и не се беше скъсала.

Когато се върна в офиса, Оливия позвъни на Алекс. Нямаше търпение да разбере как е. Беше си вкъщи, с приятели, а родителите му бяха излезли.

— Липсваш ми — рече тя. — Как е?

— Добре. Остават ми още три седмици до началото на учебната година. — Щеше да е последната и той я очакваше с нетърпение, въпреки че се тревожеше заради молбите за прием в колеж. Бяха говорили по този въпрос на яхтата и тя се беше опитала да му вдъхне кураж, но конкуренцията беше жестока.

— Кажи ми, когато искаш да дойда и да вечеряме заедно — предложи тя.

На него му стана приятно, но беше твърде мързелив, за да организира нещо.

— Добре — отвърна уклончиво той.

Много бе трудно да поддържат връзка, когато не се виждаха всеки ден. Нали затова прекараха толкова невероятно на яхтата. По време на почивката тя успя да укрепи връзката си с него.

— Каза ли нещо на вашите по въпроса, който обсъждахме? Ще споделиш ли с тях, преди да тръгнеш на училище? Така може да ти е дори по-лесно, ще имаш една грижа по-малко.

— Или поредната причина, която да ги подлуди. — Все още не бе убеден, че ще им каже.

— Трябва да им имаш повече доверие.

— Нали ги знам какви са. Баща ми е хомофоб, а мама отрича всичко, което не й е по вкуса.

Твърде сурова преценка за родителите му и Оливия искрено се надяваше той да греши.

— Ако настояваш, ще поговоря с тях — предложи отново тя, както и на яхтата.

— Благодаря ти, бабче, но не.

— Знам, че когато си готов, ще им кажеш.

— Да, тогава ще съм на деветдесет — разсмя се той и на нея й дожаля за Алекс.

Той обеща скоро да й звънне, след това затвориха. Не искаше да губи връзка с него точно сега. Тревожеха я толкова много неща за всички от семейството.

На път към къщи се замисли за Кас. Оливия можеше да се свърже с нея или с имейл, или на блекбърито, но бе забравила да я попита къде в Ню Йорк е отседнала. Сигурно някъде в центъра. Сърцето й се сви, когато си даде сметка колко малко знае за малката си дъщеря. Поне обядът мина добре.

На Оливия не й беше никак приятно, че губи връзка с тях, когато всеки поеме по своя път след лятната ваканция. Щом животът ги подемеше, те сами се справяха с проблемите, сами преживяваха радостите. Същото беше и с нея. Едва когато бяха заедно дълго време, се сближаваха, интересите им се преплитаха, а в мига, в който се разделяха, нишките отново се отпускаха и тя нямаше представа какво правят. Много по-лесно беше, когато са под един покрив, както навремето, като бяха малки. Само че онези дни отдавна бяха останали в миналото. Дори внуците й си имаха собствен живот.

Каръл беше в Калифорния от дни. Беше й звъннала, за да се сбогува. Софи беше в Бостън и щеше да замине за Кейп с приятели до началото на учебната година. Оливия едва сега се сети, че не се е чувала с Филип от скандала предишната седмица. Беше потънала в работа, откакто се върна. Надяваше се той да е добре, въпреки грубите думи, които й каза. Майка й беше облекчила раните. Реши тази вечер да се види с Питър. Той беше светлината в живота й. Имаше да му разказва много, включително и за обяда с Кас. Нямаше да споменава за Алекс, защото бе обещала да пази тайната на момчето. Поне можеше да сподели с него загрижеността си за другите, своите победи и тъгата си. Животът й щеше да е много по-труден без него. Филип не го разбираше, но майка й беше наясно.