Даниел Стийл
Майчин грях (27)

27.

През март Оливия и Питър заминаха, след като обсъждаха пътуването месеци наред. Тя го съчета с командировка, както обикновено, и прекараха два дни в магазина извън Париж, още един ден в Бордо, а после отпътуваха за Прованс, за да огледат шатото. Беше невероятно, огромно, великолепно поддържано, с многоброен персонал и имаше предостатъчно място за всички. Градините бяха по проект на Льо Нотр, архитект на градините на Версай, с дървета, километри розови градини и лабиринт. Това бе лятната резиденция на една от любовниците на Луи XV и като по чудо бе запазена по време на Революцията. Настоящият собственик бе направил пълна реставрация и бе възвърнал стария блясък на замъка. Оливия възнамеряваше да остане тук цял месец с Питър, а децата щяха да дойдат за две седмици, освен ако не искаха да си починат по-дълго. Това щеше да е най-дългата ваканция, която си бе позволявала.

Двамата с Питър останаха като гости и бяха единодушни, че на всички много ще им хареса. Беше поканила и децата на Питър. Имаше предостатъчно място в двайсет и петте спални.

През уикенда разгледаха околността и останаха доволни от решението си, а оттам заминаха за Лондон, за да видят Каси. Тя беше в шести месец и коремът й беше огромен. Вече знаеше, че бебето ще бъде момче. Дани не можеше да си намери място от радост и вълнение и искаше бандата му да свири по време на раждането, но Кас категорично забрани. Обеща му да посвири на бебето веднага щом се приберат.

Оливия много се зарадва, когато я видя, и двете отидоха на пазар, купиха купища бебешки дрешки и мебели за детската стая. Дани беше поръчал и миниатюрно пиано в комплект с китарата.

— Не съм сигурна, че ще успея да го удържа до раждането — оплака се Каси пред майка си. — Няма търпение да види бебето, откакто разбра, че ще бъде момче.

— Не остана още дълго — отвърна Оливия, докато се радваше на дъщеря си. — Само три месеца.

— Много ме е страх, мамо. Не знам дали някога ще бъда готова. Ами ако нещо се обърка?

— Няма.

Кас бе навършила трийсет и пет. Вече бяха намерили бавачка. Оливия й разказа за замъка в Прованс. Беше съвършеното място за лятото. Миналата година яхтата много им хареса, но щеше да е трудно да прекарат ваканцията по същия начин с бебе. Той щеше да е едва на шест седмици, когато се съберат в Прованс.

Прекара два дни с Кас, разхождаха се, пазаруваха и оправяха детската стая, а след това тя посвети други два дни на лондонския магазин. Питър имаше приятели, с които искаше да се види, а у дома Джон обучаваше заместника си, за да може да напусне през май. Всички бяха заети.

Един ден й позвъни Алекс. Беше приет в „Станфорд“ и преливаше от радост. Тя му каза, че се гордее с него.

Софи вече работеше в магазина в Ню Йорк и бе включена в програма за обучение на мениджъри. Оливия мислеше да я изпрати за няколко месеца в Лондон, а Кас предложи да остане у тях, докато си намери апартамент. Всички гонеха задачите си и градяха планове.

От Лондон Питър и Оливия заминаха за Милано, след това отново за Париж. Оливия се успокои, че всичко е наред, и едва тогава се върнаха в Ню Йорк.

Следващите три месеца отлетяха неусетно и Оливия си направи мамограма, преди да замине за Лондон. Всичко беше наред. Този път замина сама, за да чака раждането на Кас. Питър щеше да пристигне след това.

Когато кацна в Лондон и видя дъщеря си, едва се сдържа да не избухне в смях. Никога не бе виждала толкова едра бременна жена. Коремът й беше станал огромен. Дани бе изпълнен с нетърпение — притискаше устни към корема й и непрекъснато говореше на бебето. Понякога му пееше или свиреше и се кълнеше, че синът му ще стане музикален гений. Държанието му забавляваше Каси. Един следобед той повози Оливия в яркочервения си ролс-ройс и тя прекара чудесно.

Бебето закъсняваше с два дни, когато Кас получи първите контракции. Запази спокойствие, каза на майка си какво става, малко след това водите й изтекоха и я откараха в болница. Дани й пя през всичкото време.

— Обичам те, но сега млъкни. Болката става все по-силна — сряза го тя между контракциите и той спря да пее и стисна ръката й.

— Всичко ще бъде наред — успокои я с нежен, тих глас той.

Понякога се държеше като дете, но когато тя имаше нужда от него, той се превръщаше в истински мъж. Оливия ги наблюдаваше притихнала, а в болницата помогна на дъщеря си да седне в количката. Двамата с Дани се преоблякоха в болнични престилки, докато акушерката преглеждаше Каси.

Дани се обърна към Оливия.

— Нали знаеш колко много я обичам? — попита той и тя разбра, че човекът пред нея не е дете. Може и да се държеше дивашки, за да разсейва Каси, но в момента бе напълно сериозен.

— Знам.

— И бебето. Готов съм да умра за тях. Обичам дъщеря ти повече от живота си. Няма нещо, което не бих направил за нея. Тя е невероятна жена. Без нея съм кръгла нула.

— Просто бъдете добри един с друг — отвърна тихо Оливия. — Повече не ви е нужно. — Мислеше за Джо, когато го каза, за децата си, които бяха станали чудесни хора, а сега Каси бе отново сред тях.

— Ще бъда, обещавам — кимна сериозно Дани, след това целуна Оливия и тя се усмихна.

— Знам, Дани. Да вървим да посрещнем сина ти.

— Дадено, бабче. Тръгваме — побутна я той към вратата.

Когато отидоха при Каси в родилната зала, болките й бяха станали нетърпими. Акушерката им каза, че разкритието е четири сантиметра. Това обаче бе първото й дете и я чакаше дълъг път, много часове.

През следващите осем часа Оливия наблюдаваше как Дани масажира гърба й, как държи ръката й, как я разтрива, как й говори нежно, как попива сълзите й, когато тя плачеше от болка и твърдеше, че не издържа. Тя бе настояла за естествено раждане, след това промени мнението си и поиска епидурална упойка, но вече бе късно. Дани бе застанал от едната й страна, Оливия от другата и й даваха кураж, той стискаше уморените й рамене, когато й казваха да напъва. Кас бе напълно изтощена и погледна отчаяно майка си.

— Не мога, мамо, просто не мога… боли адски много.

Плачеше, а Дани имаше чувството, че ще полудее. Очите му молеха Оливия за помощ, но тя не можеше да направи нищо, освен да стиска ръката на дъщеря си. Каси си пое въздух и започна да напъва отново, чак докато акушерката й каза, че вижда главичката на бебето и това й вдъхна нови сили. Напъваше по-силно, и по нейните бузи, и по бузите на Дани се стичаха сълзи и най-сетне чуха пронизителен вик и протяжен тъничък плач. Бебето беше излязло, голямо, прекрасно здраво момченце. Дани прегърна Кас и й каза, че много я обича. Тя се огледа, за да види бебето, и Оливия се разплака, докато наблюдаваше тримата. Акушерката позволи на Дани да пререже пъпната връв и подаде бебето на Каси, после на Оливия и първата й мисъл бе за Марибел и колко много означаваха собствените й деца за нея. Оливия се понесе на вълните на радостта.

— Беше невероятна! — обърна се Дани към Кас, докато синът им сучеше на гърдата й.

Оливия се наведе и целуна дъщеря си по бузата, а Кас се усмихна на майка си.

— Благодаря ти, че остана, мамо. Нямаше да се справя без вас двамата, с Дани.

Говореше искрено. В този момент Оливия разбра, че дъщеря й й е простила за всички грехове. Това беше най-красивият миг от живота й след раждането на собствените й деца.

— Как ще го кръстите? — попита Оливия. Чувстваше Дани много близък. Между тях се бе зародила връзка, която щеше да остане завинаги, това прелестно дете, което спеше кротко в ръцете на майка си и тежеше малко над четири килограма и половина.

— Хари. Хари Хел — отвърна Дани и Кас кимна доволно.

— Става — усмихна им се Оливия, обзета от неизпитвано досега спокойствие. Нямаше значение, че двамата не са женени. Между тях бе създадена същата близост, която щеше да съществува и ако бяха женени, освен това тя знаеше колко много Дани държи на Кас. Макар и млад, тъй беше мъж, а синът му щеше да му помогне да порасне.

— Искам още четири — заяви Дани и Кас изпъшка високо.

— Може ли малко да почакаме?

— Добре де, давам ти седмица, след това пак ще те напомпам — обеща той със силно изразения си кокни акцент и всички се разсмяха, дори акушерката, която шиеше разкъсванията на Каси.

Тя обаче бе толкова щастлива, че държи бебето си, че не усети абсолютно нищо.

Оливия ги остави за няколко минути и отиде да се обади на Питър.

— Имаме си голямо, красиво момченце — съобщи гордо тя. — Четири килограма и половина.

— Как е Каси? — попита загрижено той.

— Не съм я виждала по-щастлива, а Дани е страхотен.

— Пристигам утре — заяви той. — Ще се кача на първия самолет.

— Нямам търпение да се видим — увери го развълнувано тя.

За нея бе чудо, че присъства на раждането на внука си. Никога нямаше да го забрави. Това бе знакът, че двете с Кас са излекувани завинаги.

Когато влезе отново в стаята, Кас и Дани се гледаха усмихнати, а акушерката я нямаше.

— Ще се женим — съобщи Кас на майка си.

— Току-що й предложих — включи се Дани.

— Крайно време беше, дявол да ви вземе — пошегува се Оливия, щастлива от това развитие. — Питър ще пристигне утре.

Беше решила да остане още седмица, докато Кас се върне у дома, а месец по-късно щеше да се върне, за да провери дали всичко в шатото е наред за ваканцията на семейството.

— Може ли да се оженим в Прованс, когато сме всички заедно? — попита Кас майка си.

Оливия много хареса предложението, Дани също.

— Ще се погрижа за всичко — грейна Оливия. Току-що бе присъствала на раждане, сега й предстоеше да организира сватба. Не можеше да си намери място от радост, задето отново бе част от живота на Кас и споделяха интимни моменти както никога досега. — Ти само избери деня.

Остана с тях още час, докато откарат Кас в стаята й, и тогава се върна в хотела. Искаше да ги остави сами, за да се насладят на момента, а и денят беше дълъг. Тя обаче бе толкова развълнувана, че не можа да заспи. След като Кас позвъни на сестра си, за да й съобщи новината, Лиз се обади на майка си, за да попита как е минало всичко и двете обсъдиха подробностите. Лиз много се радваше за малката си сестра и се развълнува, когато научи за сватбата.

Оливия все още не можеше да си намери място от щастие, когато Питър пристигна на следващия ден в шест вечерта. Беше прекарала следобеда с Кас, гушкаше бебето и говореха за сватбата. Хари беше страхотно дете. Дани наливаше шампанско като вода. Беше в екстаз.

Тя разказа на Питър за сватбата.

— Чудесно — засия той, докато сядаше в апартамента им. — Много красиво място за сватба. — След тези думи я погледна нежно. Двамата бяха преживели много през годините, също и през изминалите шест месеца — и борбата й с рака, и сдобряването с Кас, и раждането на бебето. Запита се дали някога ще има момент, когато тя да е по-склонна да приеме предложението му. — Има ли някакъв шанс и ние да се оженим там? Може да направим двойна сватба.

Тя не отговори в продължение на цяла минута, после му се усмихна.

— Възможно е. Ще трябва да попитам кетъринг фирмата и тогава ще ти съобщя — пошегува се тя, а той пристъпи към нея и я прегърна.

— Ще направим каквото пожелаеш. Не те притискам. — Искаше да е сигурен, че тя го знае, но този път му се стори, че не е категорична както преди.

— Да помислим по въпроса и да решим допълнително.

Той кимна и я целуна отново, а когато докосна лицето му, сапфиреният пръстен заблестя на ръката й. Той много добре знаеше, че това все още не е годежен пръстен, но се надяваше един ден да стане.