Даниел Стийл
Майчин грях (24)

24.

Както беше обещал, Питър пристигна скоро след като Оливия се прибра от работа, но й се стори необичайно сериозен и тя се разтревожи. Още когато разговаряха преди два дни, беше усетила нещо, но тогава той я увери, че всичко е наред. Откакто загуби майка си, тя все по-често си напомняше, че всички са смъртни, и неочаквано се уплаши, че може да е болен.

Побъбриха още няколко минути за проблем, възникнал в офиса, за пожар в един от складовете им в Нова Зеландия и тя усети, че не издържа повече.

— Питър, добре ли си?

— Да — усмихна й се той. — Много добре.

— Струваш ми се толкова сериозен — погледна го втренчено, а той се усмихна и пое ръката й в своята.

— През уикенда се случи нещо неочаквано, за което искам да поговорим, но не беше удобно да го обсъждаме по телефона.

— Да не би нещо да не е наред?

— Всичко е наред — увери я той. Все още й се струваше като замаян. — Емили е решила да постъпи в клиника. Мисля, че децата са я убедили. Трябваше да го направи много отдавна и за нея би било чудесно, ако най-сетне спре да пие. Съвсем открито мога да кажа, че това съсипа живота й, също и моя, оказа влияние върху децата. Обсъдихме въпроса, след като децата си тръгнаха в Деня на благодарността. Този път е решила твърдо. Вече е избрала клиника и твърди, че била много добра. Процентът на излекуваните е много висок и тя е готова да остане, колкото се налага.

— Радвам се за нея — прошепна Оливия.

Знаеше колко мъка му причиняваше пиянството на жена му. Не каза нищо, но се запита какви ли промени ще причини това в отношенията им. Може би, когато жена му престанеше да пие, той щеше да сложи край на връзката им. Ако станеше така, то тя нямаше никакво право да негодува и нямаше да каже и дума. Все пак Емили му беше съпруга и Оливия не биваше да се намесва. Знаеше, че той е женен. Беше приела този факт и тя нямаше право да изисква от него.

— Оказа се — продължи Питър, — че тя иска да излезе на чисто. Убедена е, че една от причините да пие, е нещастният ни брак и според мен е права. Това е пристрастяване, но двамата с нея никога не сме били щастливи, още от самото начало. Не бяхме подходящи един за друг. Сега тя иска да поправи онова, което е възможно. Подала е молба за развод. Съгласих се да приключим брака. Това ще бъде истинска благословия и за двамата.

— Господи! — Оливия остана шокирана. Не бе очаквала подобен развой на събитията. — На това му се казва изненада. Мислиш ли, че тя говори сериозно?

— Напълно. Когато проведохме разговора, тя вече беше позвънила на адвоката си. Двамата сме съгласни да се разведем и да разделим имуществото си. Според мен цялата тази работа ще стане бързо. Това означава — той погледна Оливия в сините очи, — че съм свободен.

Преди тя да успее да го спре, той беше пред нея, паднал на коляно. Не беше виждала подобно нещо от времето, когато Джо й предложи преди четирийсет и седем години.

— Какво правиш, Питър? — възкликна тя, без да крие удивлението си. Не бе подготвена за подобно нещо.

— Предлагам ти да се омъжиш за мен, Оливия — рече той, без да крие дълбоката си обич. За втори път в живота й един изключителен мъж й предлагаше брак. — Ще се омъжиш ли за мен? Ще ми окажеш невероятна чест и аз ще се постарая да те направя щастлива до края на дните си.

— Сигурна съм — отвърна тя и усети как в гърлото й набъбва буца. — Питър, аз съм на седемдесет. Твърде стара съм за брак.

Дори за миг не се беше замисляла, че двамата с него имат шанс и тя все още се колебаеше. Всеки от тях си имаше своя живот, нямаше никаква надежда да се оженят, докато Емили е жива.

— Както казват французите, за любовта няма възраст. Оливия, ще се омъжиш ли за мен? — попита отново той, а тя обрамчи лице в дланите си и го погледна.

— Питър, много те обичам, но не мога. Никога не съм се замисляла да се омъжа отново. Не предполагах, че ще се разведеш.

— Нито пък аз — отговори искрено той. Никога не я бе подлъгвал с подобна надежда. Той бе изключително честен човек. — Емили ми направи страхотен подарък. Не се обичаме от години. Тя го знаеше, знаех го и аз. Надявах се, когато престане да пие, да бъде свободна, както и аз. Двамата не сме един за друг, никога не сме били. Докато при нас с теб е коренно различно. Според мен ще сме щастливи заедно и ще живеем добре.

— И аз мисля така. Трябва ли обаче да се женим? Защо просто не продължим както досега? Ще прекарваме нощите заедно, когато можем.

Той седна на един стол и я погледна, вече не беше на колене. Не премина както очакваше — тя да го прегърне, след като толкова години бяха крили любовта си. Неочаквано тя се запита дали и майка й се е чувствала по същия начин, когато жената на Ансел бе починала, но нали тя каза, че двамата са били сгодени. Оливия обичаше Питър, но щеше да има чувството, че изневерява на Джо, ако се омъжеше за друг. А и нямаше желание да се омъжи. Чувстваше се добре. Той й се стори крайно учуден и много разочарован от отговора й.

Засмя се мрачно на думите й.

— Чувстваш се твърде стара, за да се омъжиш. А пък аз се чувствам твърде стар, за да ходя по срещи. Искам да си стоя вкъщи, в собственото си легло, да бъда с жената, която обичам. Срещите от време на време са вълнуващи, но не са за мен. Открай време е така.

Тя знаеше, че двамата с Емили са се оженили много млади и са допуснали огромна грешка. Сега пък тя не искаше да прави грешка. За нея поне бракът щеше да е грешка, но Питър, изглежда, беше на различно мнение. Запита се дали няма да си потърси друга и при тази мисъл я прониза болка, но не чак толкова силна, че да я накара да се омъжи.

— И какво ще правим сега? — запита тъжно Оливия.

— Ще продължим както досега — вдигна рамене примирено той. — Няма да те изгубя, а и няма къде да ходя. Обичам те. Само че, ако мислиш да ходим по срещи, няма да стане. Ти си жената, която обичам. Ще оставам при теб винаги когато ми позволиш. Ще си намеря апартамент в града. Емили настоява да продадем нашия. Според мен е права — много е потискащ и е бил свидетел на твърде много часове, изпълнени с нещастие. Аз ще си намеря нещо малко. Ако искаш, остани при мен, когато решиш да прекараш нощта в града, а аз ще оставам при теб, щом пожелаеш.

Той беше много разумен човек и я обичаше много.

— Питър, не те заслужавам — грейна тя. — Наистина те обичам. Просто не искам да се омъжвам. Ако някога се реша на такава крачка, то ще бъде за теб. Обещавам ти.

Той й вярваше и се надяваше рано или късно да промени мнението си. Оливия бе сигурна, че няма да стане.

Поговориха за развода още малко. Това развитие беше напълно неочаквано. Поне от сега нататък всичко щеше да е много по-просто. Можеха да излизат заедно, той щеше да я придружава на различни места, можеха да пътуват и най-сетне да прекарват ваканциите заедно. Той беше свободен човек.

След като се разбраха, се качиха в спалнята й. Дори след толкова години, той не можеше да откъсне ръце от нея и двамата се любиха, за да отпразнуват не годежа си, както той се беше надявал, а свободата на любовта си.

След това тя остана загледана в него и нежно докосна лицето му, като се опитваше да намери обяснение за себе си защо не иска да се омъжи за Питър, макар да го обичаше.

— Може би просто ми е по-приятно да живея в грях — подхвърли тя, той се разсмя и я привлече до себе си.

— Ти си лоша жена, Оливия Грейсън — пошегува се той и тя се изкиска игриво, почувствала се отново млада, след като се бяха любили.

— Да — прошепна щастливо тя, — май е точно така.

Това бе единственото обяснение, което можеше да даде за отказа си да се омъжи за него. Запита се дали Марибел щеше да одобри постъпката й. Беше сигурна в едно, че светът се беше преобърнал напълно. Най-големият й син се развеждаше и се канеше да се жени отново, нещо, от което тя бе много доволна, Лиз „мислеше“, че има връзка, но не беше съвсем сигурна, Кас чакаше извънбрачно дете от рок звезда, а внукът й беше гей. Тя пък току-що се беше съгласила да живее в грях, след като бе влюбена от цели десет години в този мъж. Светът бе коренно променен.