Линдзи Келк
Нещо неприлично скъпо! (1)

Четири седмици по-рано…

Беше странна неделя.

Саймън, гаджето ми, вече беше станал и се беше приготвил да ходи на приятелски мач много преди дори да си помисля да се изтъркалям от леглото и да се претърколя на дивана в дневната за тричасовия маратон на „Приятели“. Въпреки че беше краят на юли, времето си беше направо посредствено, ако питате мен, така че не съществуваше нищо на този свят, което да ме накара да се надигна от дивана, освен една котка, вторачила се осъдително към мен през стъклото, и непрекъснатите позивни на пикочния ми мехур. В неделите обикновено съм супер мотивирана. Работната ми седмица е плачевно рядко петдневна, така че обикновено неделята ми остава единственият ден, в който успявам да свърша нещо из къщата си. Но в тази конкретна неделя не можех да се насиля да направя нищо по-уморително от това непрекъснато да изпращам есемеси на най-добрия ми приятел Матю, за да го питам как я кара.

Не ми пукаше, че това е брадат майтап. Важното бе, че все още е смешен.

Та именно при мен, облечената в избелели памучни панталони на „Джуси Котюр“ и с тениска на Покемон, която нося полуиронично още от университета, се върна Саймън в четири следобед през онази неделя. Претърколих се по гръб и му изръмжах сексапилно. Рррр! Рейчъл Самърс, съблазнителна секси мацка.

Разбрах, че нещо не е наред, още когато той, вместо да ми мацне обичайната целувка по бузата и да се понесе към банята, се отпусна на близкото канапе, подпря ръце на колене, вторачи се право напред и задиша тежко. Така изминаха някъде към две минути. Накрая аз отнех думата на Моника и се изправих в седнало положение.

— Добре ли си? — попитах.

— Искаш ли да отидем на кино или нещо подобно? — измърмори той, без да отлепя поглед от камината. Беше се вторачил в нея, ама не точно в нея, а по-скоро някъде пред нея, като че ли виждаше там нещо, което убягва на всички останали с изключение на него.

— Ами… чувствам се като пребито куче.

Добре де, сърдете ми се! Не съм чак толкова мързелива, колкото изглеждам! Все пак работя по четиринайсет часа на ден, по цяла седмица. Ако не знаете, не само злото няма почивка — гримьорите също.

— Какво ще кажеш да си поръчаме китайска храна и да погледаме някое дивиди или нещо подобно? — допълних предпазливо.

Той не отговори. Цяла минута. Пръстът ми затаи дъх над бутона за звука на дистанционното в очакване на неговото потвърждение. Или най-малкото — на предложение за индийска храна.

Накрая той благоволи да се обади.

— Окей. Та ето какво си мисля напоследък. — Онова, което се намираше пред камината, продължаваше да го държи като хипнотизиран. — Смятам, че трябва да си дадем малко почивка.

— Нали през септември ще ходим в Хърватско? — отвърнах с реторичен въпрос аз и невъзмутимо преметнах крака през неговите.

— Дааааа — изломоти той, обаче проточи думата като в някоя от онези тъпи реклами по телевизията. — Но имах предвид… да си дадем почивка… един от друг.

Сега вече привлече цялото ми внимание.

— Искаш да кажеш да си дадем почивка един от друг?

Каквото и да бе онова пред камината, което задържаше погледа му, очевидно бе започнало да подскача като откачено. Никога досега не го бях виждала да се концентрира толкова силно върху нещо, което не е свързано с футбол.

— Ти да не би да късаш с мен? — извиках, дръпнах краката си от неговите и се свих в ембрионална поза. Божичко, трябваше поне да се среша!

— Нищо подобно! — поклати отривисто глава Саймън. — Не късам с теб. Просто имам нужда от малко почивка.

— Звучи ми като късане — смотолевих, полагайки неистови усилия да не се разрева като бебе. И без това вече изглеждах достатъчно отвратително, за да добавям към това и подпухнало лице. От друга страна обаче, гласът ми излезе толкова пискливо и грачещо, че на моя фон делфините биха изглеждали като закоравели пушачи. — Какво точно искаш да ми кажеш, а?

— Престани да се паникьосваш! Просто искам да изясня някои неща в главата си. И изобщо не късам с теб!

— Да не би да има някоя друга?

О, боже! Със сигурност има друга! След пет години заедно, обща ипотека, общ кредит за едно разбрицано рено „Меган“ втора употреба — а той ми изневерява с друга!

— Не! — буквално изкрещя Саймън. — Как можа да ти хрумне, че има друга?!

Е, добре.

— Да не би да е, защото не искам да дойда с теб на кино? — промърморих и обгърнах колене с ръце.

— А ти искаш ли да отидем на кино?

— Е, щом ти искаш — свих рамене, просто защото не знаех какво друго да сторя.

Това беше. Накрая отидохме да гледаме най-новия филм от поредицата „Карибски пирати“, но ако трябва да бъда честна, някои сцени ми убягнаха. А щом дори Джони Деп не е в състояние да задържи вниманието на някое момиче, какви са шансовете на останалите? Когато после се прибрахме у дома, аз си взех една гореща вана, а Саймън премести нещата си в стаята за гости.

Когато на следващата вечер се прибрах у дома след работа, заварих на спалнята ни бележка, в която той казваше, че имал нужда от време, за да помисли, и че щял да остане два дена у приятел. Обаче после се прибра. Точно когато се наложи да замина в командировка в Манчестър. А когато аз се прибрах, той пък беше заминал в командировка. След това трябваше да прекарам една седмица при майка ми, докато се съвземе след счупване на крака. После той ходи на ергенски уикенд. А накрая, една вечер просто не се прибра у дома.

Обаче не бяхме скъсали. Това беше просто почивка един от друг.

Почивка, която продължаваше вече четири седмици.

Иначе не бяхме скъсали, само си почивахме един от друг…