Пиер Корней
Сид (8) (Трагедия в пет действия)

Първа поява

 

ГРАФЪТ

Признавам между нас, щом тия думи чух,

кръвта ми закипя и взе да се бунтува;

но станалото днес не може се поправи.

 

ДОН АРИАС

Пред краля смелостта ви трябва да отстъпи;

с участие той случката следи, гневът му

над вас ще се излее властно. Па и вие

не можете се защити законно: санът

на оскърбения, голямата обида

изискват подчиненост — тя не е

обикновено удовлетворение.

 

ГРАФЪТ

Животът ми е в кралските ръце.

 

ДОН АРИАС

                                                        Много

след грешката сте се увлекли. Кралят още

обича своя граф; гнева му успокойте.

Той казва: „Искам туй“; бъдете вий покорен.

 

ГРАФЪТ

За да запазя аз честта си, господине;

не ще е грях голям да бъда непокорен;

па и да е голям, заслуги имам много,

за да го изличат.

 

ДОН АРИАС

                                Каквото дело славно

и важно да извършиш, никога не е

пред своя поданик за нещо длъжен кралят.

Вий мамите се много — който служи честно

на своя крал, дълга си само изпълнява.

Погубвате се с тая самовяра.

 

ГРАФЪТ

                                                        Бих ви

повярвал, след като опитам.

 

ДОН АРИАС

                                                        Вие трябва

да се боите от властта на краля.

 

ГРАФЪТ

                                                                Само

един-едничък ден не може ме погуби.

С величието си той нека ме накаже,

загина ли, загива цялата държава.

 

ДОН АРИАС

Как! Вий не се боите от властта върховна…

 

ГРАФЪТ

От скиптъра, без мене който в миг би паднал!

Живота ми скъпи безмерно той — ще падне

с главата ми и кралската корона.

 

ДОН АРИАС

                                                                Дайте

на разума възможност мъдро да обмисли

решението ви.

 

ГРАФЪТ

                        Обмислено е вече.

 

ДОН АРИАС

Но що да кажа? Все пак трябва да доложа.

 

ГРАФЪТ

Че тоя срам съвсем не мога да приема.

 

ДОН АРИАС

Но чуйте ме, кралете имат пълна власт.

 

ГРАФЪТ

Да не говорим, стига — жребият е хвърлен.

 

ДОН АРИАС

Прощавайте, напразно щом ви убеждавам;

все пак всред лаврите очаквайте и гръм.

 

ГРАФЪТ

Без страх очаквам тоя гръм.

 

ДОН АРИАС

                                                        Но не напусто.

 

ГРАФЪТ

Задоволен така ще видим дон Диего.

Не плаши ме смъртта, заплахи ме не стряскат,

над вси немилости сърцето ми стои;

нещастен бих могъл все още да живея,

ала не бих живял без чест на този свят.