Пиер Корней
Сид (33) (Трагедия в пет действия)

Седма поява

 

ИНФАНТАТА

Химена, престани да плачеш — приеми

от моите ръце достойния герой!

 

ДОН РОДРИГО

Не се обиждайте, ако аз падам, сир,

от почит и любов в нозете й пред вас!

        Не ида тука аз трофея си да взема,

а — да ви поднеса сам своята глава!

О, чуйте, моята любов не ще си служи

ни със законите, ни с волята на краля!

Ако е малко туй за вашия баща,

кажете ми, какво да сторя? Да се бия

със още хиляди съперници? Да стигнат

делата ми накрай света? Сам да нападна

и лагер, и войска — и да надмина

на баснословните герои смелостта?

Ако вината ми ще се измие с туй,

на всичко съм готов и всичко ще извърша!

Но само мойта смърт, ако би усмирила

неумолимата и горда ваша чест,

недейте праща вий човешка власт срещу ми:

пред вашите нозе е моята глава,

непобедимия ще победите вие,

не може никой друг извърши тая мъст!

Но мойта смърт поне отплата да ви бъде! —

от спомените си недейте ме прокужда!

И тъй като смъртта честта ви ще запази,

не ме забравяйте като награда вий!

И някога за мен кажете си: „Ако

не бе ме любил той, не щеше да умре.“

 

ХИМЕНА

Стани, Родриго! Сир, аз трябва да призная,

премного ви казах, сега да го отричам.

Той има качества, които аз ценя;

и послушание на краля ний дължим!

Но както и да сте отсъдили, нима

ще може днес пред вас да стане тоя брак?

Когато моя дълг насилвате, дали

съгласна е със вас и справедливостта?

Ако е станал тъй необходим Родриго,

наградата нима ще трябва аз да бъда,

та вечно да скърбя, че своите ръце

съм потопила в кръв, във бащината кръв!

 

ДОН ФЕРДИНАНД

За времето закон е ставало това,

което първом е изглеждало престъпно.

Спечелил те е той и негова ще бъдеш!

Но храбростта му днес макар да те владее,

аз враг на твойта чест бих бил, ако веднага

на победителя наградата отдам.

Отложи ли се, с туй не ще се наруши

обетът: негова съпруга ти да бъдеш.

Година стига ти да стихнат твоите сълзи!

        А ти, Родриго, пак оръжие вземи!

Тъй както маврите при нас ти победи,

отблъсна пристъпи, осуети кроежи,

иди при тях — и вожд на моята войска

стани, и разори земята им! От страх

пред името ти Сид ще потреперят те —

от победител крал ще искат да им станеш.

Но верен й бъди и още по-достоен

за нея се върни. И твоите дела

така да я пленят, че тя сама да смята

за своя чест тогаз, за тебе че се жени.

 

ДОН РОДРИГО

На вас да служа, сир, и нея, за да имам,

на всяка заповед аз бих се отзовал

и всичко бих търпял, и бих щастлив живял

с надеждата дал ек от нейните очи.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

На смелостта си ти, на мене се надявай!

И вече завладял сърцето на Химена —

на времето предай, на своята юначност,

на своя крал предай да покори честта.