Пиер Корней
Сид (Трагедия в пет действия)

Пиер Корней
(1606–1684)

Пиер Корней, наречен баща на класическата френска трагедия, е роден на 6 юни 1606 година в Руан, Северозападна Франция. Като син на адвокат, за да продължи семейната традиция, първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование. Става член на адвокатската гилдия в Руан, но тази професия не го удовлетворява. През 1629 родина влиза в Руанския парламент и е назначен за кралски съветник — длъжност, която заема повече от двадесет години.

Изоставил адвокатската професия, той се отдава на литературата. В началото пише лирически стихотворения, а после съсредоточава всичките си творчески сили върху драматургията, Пиер Корней се запалва по древноримската литература и възприема хуманистичната вяра в силата на разума и благородството на човешкия дух. Малко над 20-годишен, той написва първата си пиеса — „Мелита“. След това създава още седем комедии, сред които „Клитандър, или освободената невинност“, „Вдовицата, или наказаният предател“ и др. Ранните пиеси са романтични творби, в които героите избягват страстите и се осланят на разума.

В периода 1630–1645 г. Пиер Корней създава най-ценните си творби — „Сид“, „Хораций“, „Цина, или милосърдието на Август“, „Полиевкт“, „Илюзията“. На 31 години (в 1637 г.) с постановката на „Сид“ той постига небивал успех. Написана по испанска легенда от XI век за доблестния рицар Сид, тази трагедия нарушава драматургичния канон за единство на място и действие. Макар че „Сид“ печели сърцата на публиката, Пиер Корней е обезкуражен от критиката на други писатели, негови съвременници. Повлиян от мнението на авторите-завистници, самият Ришельо се присъединява към враговете му и по негова поръка „Сид“ е подложена на критики в Академията. Но публиката вече била дала своята висока оценка и в Париж придобил популярност изразът „хубаво като Сид“.

В следващите си пиеси Корней се придържа по-строго към класическите форми, но дава да се разбере, че той с неудоволствие се подчинява на ограниченията, наложени на гения му. Всички следващи трагедии на автора са достойни за най-висока възхита заради силата и величието на характерите, изобразени в тях. Те възвисяват и предизвикват мощни вълнения чрез благородството на чувствата, които са образец за читателя и зрителя… Сред представителите на Класицизма Пиер Корней най-ярко поставя проблема за честта и славата, за нравствения дълг и любовта към Отечеството, пред които Любовта, която дотогава властва в театъра, се налага да отстъпи. За пръв път на сцената се появяват живи и действени личности, които не се съобразяват с обстоятелствата и вземат смели решения, подчинени наличната си воля. Зрителят става свидетел не на външното действие, а на вътрешни преживявания на героите, на техните нравствени пориви, на чувствата им, на многообразието на характерите. За драматургията на Корней са характерни ярките контрасти в изграждането на образите, драматичният диалог, възвишеността на мисълта. Главните герои коват собствените си съдби със силата на характера, с ум и достойнство.

Пиесите, които Корней пише в края на живота си отстъпват в художествено отношение на най-добрите му творби. Последната си трагедия „Сюрена“ създава през 1674 година. Почувствал хладината, с която ценителите на театралното изкуство посрещат неговите творчески изяви, той се оттегля от сцената. Умира в дома си в Париж на 1 октомври 1684 година. Погребан е в църквата „Свети Рош“.

Преводът на трагедията „Сид“ на Николай Лилиев е публикуван през 1940 година. В издателската бележка по този повод е отбелязано, че културната общественост го оценява единодушно като забележително явление в литературния и театралния живот на страната. Наред с преводите „От ума си тегли“ на Димитър Подвързачов и „Тартюф“ на Асен Разцветников, „българският «Сид»“ е един от най-високите върхове на преводаческото изкуство у нас — преводът се издига до своя първообраз и — като разкрива и смисъла, и формата на другия език — придобива самостоятелен живот на оригинално литературно произведение. Хиляда осемстотин и четиридесетте (1840) стиха на превода на Лилиев — точно колкото са и у Корней — възпроизвежда не само метриката на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки на български език „Сид“, получаваме удоволствието, което Лилиев ни дава с поезията си — поезия, която достига до сърцето на духовно издигнатия съвременник.