Пиер Корней
Сид (13) (Трагедия в пет действия)

Шеста поява

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Все тъй суетен ли, неразсъдлив е графът,

да вярва, че греха му ще простя?

 

ДОН АРИАС

                                                                Говорих

от ваше име дълго с него, сир, направих,

каквото смогнах сам, и нищо не сполучих.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

О, небеса! Тъй малко почит ли и грижа

показва тоя дързък поданик към мене!

Диего оскърби, презира своя крал!

Всред моя собствен двор той заповед ми дава!

Макар и воин смел, и пълководец славен,

ще смогна тая гордост да сломя; макар

самата храброст, бог на битките да бъде,

ще види той що значи непокорство; исках

най-първо с кротост да се отнеса, каквото

и да заслужваше такваз безсрамна дързост;

но той злоупотреби — още днес идете

и, противи ли се или не противи,

хванете го.

 

ДОН САНЧО

                След малко може да утихне:

от разпрата доведоха го още гневен;

сир, в пламъка на първия кипеж едно

сърце великодушно мъчно се предава.

Той вижда, че греши, но гордата душа

не може скоро да признае свойта грешка.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Дон Санчо, замълчете, и да знайте — става

престъпник, който взема негова страна.

 

ДОН САНЧО

Покорно аз мълча; но, сир, две думи само,

за да го защитя.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

                                Какви са тия думи?

 

ДОН САНЧО

Че дух, привикнал на дела високи, низко

не би могъл да слезе до покорност; срам

изпитвал би от тая подчиненост; Само

пред тая дума се възпира графът. Строг

за него е подобен дълг; ако не беше

тъй доблестен, той би се подчинил. Калена

в сражения, ръката му би изличила,

по ваша заповед, обидата със меч;

ще се яви той, сир; да дойде, който иска,

догдето той узнай, ще отговарям аз.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Увлечен сте, но аз на възрастта прощавам

и извинявам пламъка на младостта.

        Крал, мъдри цели който гони, по-добре

на подчинените кръвта пести: Аз бдя

за своите, за тях се грижа, също както

за членовете, що й служат, бди главата.

И правото за вас не е за мене право:

вий сте войник, а като крал аз действувам.

Каквото и да казват, както и да мисли,

на мене подчинен, не губи свойта слава;

но графът оскърби и мене: той честта

на възпитателя на моя син погази;

от избора ми недоволен — и от мене,

то значи да посегнеш на върховна власт.

Но стига толкоз. Десет кораба видели

на старите ни врагове със знамената;

към устието на реката се явили.

 

ДОН АРИАС

Заставихте вий маврите да ви познават,

и толкоз пъти побеждавани, те нямат

сърце с тъй славен победител да се бият.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Те винаги ще гледат с ревност моя скиптър

как управлява Андалузия. И тая

тъй хубава земя, що дълго са владели,

ще гледат те с око на завист. Ето що

преди години още ме накара тук,

в Севилия, да бъде тронът на Кастилия:

да ги следя отблизо и да мога бързо,

каквото предприемат, да руша.

 

ДОН АРИАС

                                                        Те знаят

с цената на най-личните си хора колко

зависи вашият успех от близостта ви.

Опасност няма.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

                        Всичко трябва да предвидя:

опасност крие прекаленото доверие;

а вие знаете, че приливът най-лесно

изважда ги на бряг. И все пак бих сгрешил,

като не вярвам сам напълно в тоя слух,

ако вселя в сърцата ужас. И такава

безсмислена тревога би смутила силно

града в нощта, която иде. Да удвоят

в пристанището стражата — и при стените.

За тая вечер стига.