Пиер Корней
Сид (26) (Трагедия в пет действия)

Пета поява

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Бъдете най-подир доволна, всичко стана,

тъй както искахте: Родриго победи,

но той умря пред нас от своите смъртни рани;

на туй небе сега благодарете вие,

че отмъсти за вас.

 

                                О, вижте, побледня!

 

ДОН ДИЕГО

Но вижте, вече тя припада, господарю!

О, израз на любов безпримерна и чудна!

Скръбта й ви разкри сърдечните й тайни

и в нейната любов повярвахте и вий!

 

ХИМЕНА

Родриго! Мъртъв!

 

ДОН ФЕРДИНАНД

                                Не, той жив е още, пази

в сърцето си любов към тебе неизменна:

скръбта си успокой, която те издава.

 

ХИМЕНА

О, сир, припада се не само от печал,

голямо щастие припадък предизвиква,

внезапно дойде ли, то чувствата гнети.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Та невъзможното да вярваме ли ние?

Химена, твойта скръб се ясно прояви!

 

ХИМЕНА

Нещастието ми прелейте още, сир,

и плод на мойта скръб припадъкът да бъде:

раненото сърце изведе ме дотам.

Смъртта ще го спаси, не ще го аз преследвам;

ако от рани той за благото народно

почине — моят план и мойта мъст пропадат:

един тъй хубав край би ме обидил много.

Аз искам да умре, но не така прославен

и не тъй възвисен, от блясъци огрян,

не в скута на честта, а там — на ешафода,

не за родината, а — заради баща ми;

и нека споменът за него избледнее!

Смъртта за роден край не е печален жребий,

една прекрасна смърт ще го обезсмърти.

        За мене радост е победата му славна;

страната тя крепи и жертвата ми връща,

най-знатната и най-прославена от всички,

водачът, увенчан не със цветя, а с лаври —

и тая жертва е достойна да изкупи

вината за смъртта на моя клет баща…

        Каква надежда днес увлича ме, уви!

Та за какво от мен ще се бои Родриго?

Що могат сълзите презрени да му сторят?

За него вашата страна е край свободен;

там той под ваша власт свободно върши всичко;

и както над врага, над мене тържествува.

Във вражеската кръв удавената правда

за победителя е нов трофей; сега

ний правим блясъка по-силен, да вървим

между пленените крале ни повелява

презрението на законите…

 

ДОН ФЕРДИНАНД

                                                Дете,

голям е твоят гняв. Когато се дарява

тук правосъдие, в блюдата слагат всичко:

баща ти е убит, но той е предизвикал

и справедливостта налага снизхождение.

Преди да ме виниш, че мек изглеждам, питай

сърцето си — и чуй как то благодари,

че съм за тебе аз избрал такъв любовник.

 

ХИМЕНА

За мене! Тоя враг! Виновник за гнева ми,

за моята печал! Убиец на баща ми!

Тъй малко правото да моля те зачитат,

че сякаш им дължа, загдето ме не слушат!

        Но щом отказвате на сълзите ми право,

сир, позволете ми оръжие да взема;

с оръжието той ме оскърби, и аз

със същото сега ще му се отплатя.

От всички рицари главата му аз искам.

О, нека се сразят и щом борбата свърши,

за оня, който тук главата донесе,

за победителя, ще се омъжа. С ваше

съгласие, о, сир, да разгласим това!

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Установен у нас е този обичай,

най-храбри воини страната ни да губи

все под предлог, че са нападали без право;

плачевният успех на злото често пъти

виновния крепи, невинния наказва.

Родриго ми е скъп; свободен той ще бъде,

на лихата съдба не ще го аз оставя;

и да е провинен прекрасният човек,

врагът със своя бяг отнесъл е вината.

 

ДОН ДИЕГО

Как! Вий отхвърляте за него, сир, закони,

които вашият дворец е изпълнявал!

Какво народът ви ще каже, завистта,

ако под вашето крило се той прикрива

и дири в туй повод, за да не се яви

там, гдето смелите умират, но със чест.

Помътила се би победната му слава,

и на победата плода не би опитал.

Той отмъсти без страх за дързостта на графа,

и днес да се държи като достоен мъж!

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Добре, съгласен съм, но хиляди ще искат

да вземат мястото. Наградата, която

за победителя Химена обеща,

от рицарите ми ще създаде врази.

И грешно би било да се остави сам —

достатъчно веднъж в борбището да влезе!

Когото искаш ти, Химена, избери,

но след двубоя им не искай вече нищо.

 

ДОН ДИЕГО

Не оправдавайте, които се боят.

В откритото поле не ще се мерне никой.

След туй, което днес Родриго ни показа,

и най-суетният не би се престрашил

с такъв юначен мъж да иде да се бие!

Кой би бил тоя смел или по-скоро луд?

 

ДОН САНЧО

Открийте туй поле, и аз ще го нападна!

О, аз съм тоя луд или по-скоро смел!

        Благословете в мен копнежа, що гори,

вий помните, нали, какво тук обещахте?

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Химена, нему ли се поверяваш ти?

 

ХИМЕНА

Аз обещах.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

                Готов бъдете вий за утре.

 

ДОН ДИЕГО

Не бива вече, сир, да се отлага. Който

е храбър — винаги готов е за борба.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Едва дошъл от бой, и пак да се сражава!

 

ДОН ДИЕГО

Докле разказваше, Родриго си отдъхна.

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Поне за час, за два аз искам да отдъхне.

Но да не би такъв двубой да стане пример

и всеки, за да знай, че с мъка тая разпра,

що никога не съм харесвал, позволявам —

на мястото ни аз, ни дворът ми ще бъде.

 

Вий сам ще съдите за техните дела:

следете двамата достойно ли се бият

и победителя след туй ми доведете.

За неговия труд наградата една е:

аз искам сам да го представя на Химена,

за да получи той ръката й в награда.

 

ХИМЕНА

Сир, тежка заповед налагате ми вие!

 

ДОН ФЕРДИНАНД

Оплакваш се, но знай, че любовта ти, щом

Родриго победи, отхвърля твойта жалба.

И не роптай против тъй леката присъда:

един от двамата ще стане твой съпруг!