Пиер Корней
Сид (10) (Трагедия в пет действия)

Трета поява

 

ИНФАНТАТА

Смири, Химена, свойта скръб смири. Бъди

в нещастието твърда. Пак покой ще видиш

след тая лека буря; малък облак крие

на твойто щастие лика — и нищо ти

не си изгубила от туй, че закъснява.

 

ХИМЕНА

Тревожното сърце не смей да се надява.

Заспалото море внезапна буря стряска

и носи ни страха от сигурна разруха —

в пристанището аз, не се съмнявам, гина.

Аз любех, бях любима, нашите бащи

съгласни бяха — туй разказвах ви през оня

нещастен миг, когато пламвала враждата —

и тая съдбоносна вест, която чухте,

навеки разруши утехата да чакам.

        Омразно себелюбие, проклета страст,

най-благородните изпитват твойта власт!

Неумолима чест, какви въздишки, сълзи

на моите желания ще струваш ти!

 

ИНФАНТАТА

Защо се ти боиш от тяхната вражда:

за миг се тя роди, за миг пак ще угасне.

Тя вдигна толкоз шум, че ще се уреди,

щом кралят иска да ги помири; а знаеш,

че извора на твойта скръб ще присуша

могла бих невъзможното да сторя.

 

ХИМЕНА

Не могат с помирение такива смъртни

обиди се изглади; разум, сила тука

напразно действуват: лекува ли се злото,

привидно само ще се изцери. Отвътре

омразата, сърцата що запазват, храни

прикрит, но затова и по-разискрен огън.

 

ИНФАНТАТА

Светата връзка на Родриго и Химена

омразата между бащите ще разпръсне.

И ний ще видим как властта на любовта ви

чрез брак туй несъгласие ще потуши.

 

ХИМЕНА

Желая, но не се надявам; горд е много

Диего, а баща си зная. Виждам сълзи

несдържани текат. Измъчва миналото,

а бъдещето ми навява страх.

 

ИНФАНТАТА

                                                Боиш се

какво те плаши? Немощта на старец?

 

ХИМЕНА

                                                                Смел е

Родриго.

 

ИНФАНТАТА

                Много млад е.

 

ХИМЕНА

                                        Храбрите са храбри

от първия си още удар.

 

ИНФАНТАТА

                                        Все пак много

не трябва ти да се боиш от него — влюбен,

тъй както е, би искал да ти се харесва,

две твои думи и гневът му ще утихне.

 

ХИМЕНА

Каква тъга за мен, ако не ме послуша!

Послуша ли, какво за него ще се каже?

Да претърпи такваз обида благородник!

Отстъпи ли, презре ли своята любов,

душата ми ще се срами или смущава

от почитта или от неговия отказ.

 

ИНФАНТАТА

Химена е с възвишена душа; макар

сама участница, тя няма низки мисли;

ала, ако от тоя прелестен любовник,

докле се помирят, направя пленник свой,

та смелостта си да не прояви, не щели

да се засени твойта влюбена душа?

 

ХИМЕНА

Щом мислите така, аз вече нямам грижи.